лъжи, истини, истории и глупости
Такааааа,
Дни преди да отлетя, ме озени гениалната идея да направя скрита камера в центъра на нашия малък, но сплутен град. С помощта на моите верни другари – Веселин Караджов, Елеонора Сталева, Николай Николов, Милен Младжов – Мейдъна родихме следното видео:
Баси, никога до сега не съм искал толкова силно да си остана вкъщи т.е. в България … Може би, възрастта ми започна да си казва думата … Е, не, че съм няк’ъв дърт, ама … Честно, не знам какво ми става …
Ако това ми се беше случило преди две или три години, със сигурност, без въобще да се замисля – директно щях да събера куфарите и да изчезна. Да не говорим, че имаше моменти от моя живот, в които куфарите ми бяха постоянно в stand by режим. А, сега … Дори и билет не съм си купил още …
Може би, това е някакво пролетно-носталгично състояние. Може би е просто кофти настроение … Само шефа горе знае …
Напук на кризата и безработицата, напук на безпаричието, напук на всичките тъпи ебавки от страна на държавата – остава ми се тук! … Тук, около моите хора! Тук, в моя дом! Тук, в моето си легло!
Писна ми! Уморих се от чужди хора, чужди пътища, чужди домове, чужди традиции, чужди проблеми, чужди емоции и пилещи мозъка прожектори и декори …
Сега, докато пиша това подобие на пост – в очите ми напират сълзи, а сърцето ми е на път да изхвърчи през устата… Защо го пиша?… И аз не знам … Може би, защото ако не го излея някъде – ще се пръсна отвътре, като балон препълнен с застояли фекалии …
За пореден път се убеждавам в правотата на фразата „Направи добро – изяж лайно“.
Филма е следния: На мястото, в което се подвизавам в момента се събират най-различни млади хора с разностранни интереси. Под млади, имам предвид от 15 до 30 годишна възраст. Интересите, както писах по-горе са най-различни. От театър, фотография и балет до РАП изпълнители. В този пост искам да се спра не на РАП изпълнителите, като цяло, а на един от тях.
На вид сериозно момче – студентче, което се занимава с РАП. Та, въпросното момченце, на няколко пъти ме помоли да му направя инструментал. Аз, като един добър самарянин, наред с всички глупости, които са ми на главата (читалищна документация, интернет радио, НПО, семейни задължения, организация на мащабни културни мероприятия и т.н.) намерих време и отделих една цяла вечер за неговия, може би, единствен авторски инструментал. Един инструментал – голяма работа. Не ме събаря. А и ми е кеф да бачкам с хора, дето са надъхани да правят нещо различно. Изпихме една бутилка пелин, седнахме и го направих, с идеята, че след като инструментала е готов – вокалите ще бъдат записани от него в рамките на седмица.
Мина седмица, мина месец … Мина повече от месец … Съответно, аз, издразнен от факта, че въпреки задълженията ми, все пак намерих време за Mr. Rap Man и направих това, дето се искаше от мене, а Mr. Detroit Rap Star пръста си не мръдна да напише текст на ЕДИНСТВЕНИЯ СИ авторски инструментал повече от месец, започнах съвсем тънко да го подпитвам какво става. Явно, моите саркастични подпитвания нещо не се понравиха на димитровградския вариант на Snoop Dog и една щастлива вечер чух следните заплашителни думи: „Ако продължаваш така, ще се откажа от инструментала!“…
В същото време, в което аз задавах въпросите „Хайде?“, „Какво става?“, „Записа ли?“, същия субект сподели, че възнамерява да търси работа в чужбина. Аз, като един супер-френдли дебелак му предложих да го свържа с агентите ми, с които работя години наред. Хора, на които всяка една минута е ценна. Дадох му контактите им, говорих с тях ЛИЧНО, НЯКОЛКО ПЪТИ относно неговия случай… Аве, един вид – Принца на Бруней трябваше само да се обади и да изпрати документите си (CV на английски и две снимки) на e-mail или в Skype и да му кажат датата на заминаване … Човекът реши да се обади месец по-късно … МЕСЕЦ ПО-КЪСНО … Съответно, през този месец, колкото пъти се чуех с агентите ми, чувах думите „Какво става с твоя човек“, „Айде бе, тоя твоя човек…“ и т.н. … Преглътнах и това …
Един щастлив ден, рапърът с главно „Р“, дойде ухилен и ми каза, че има изненада за мен. Беше записал парчето по инструментала, който аз вече бях забравил … Попитах го колко време му е отнело да напише текста, а той отговори „За 20 минути го направих брат“…
Мястото, където работя в момента, ежегодно организира общинския празник „1-ви април – ден на хумора и шегата“. Мащабно събитие, в организацията на което са ангажирани над 50 човека. След разговор между мен и главния организатор на това събитие, Mr. Rap талант получи възможност за изява пред Димитровградска публика на голяма сцена (може би единствената изява от такъв мащаб, която някога е имал и може да има). Баровецът потвърди участието си! НО! Няколко дни по късно се обади на главния организатор и му завяи, че отказва участието си. Причината, поради която The Man отказва участието си е, че ми е сърдит и аз съм знаел за какво… Ей тая последната просташка наглост вече преля чашата на търпението ми … След като разбрах от организатора на събитието какво се е случило – изпратих на димитровградската рап надежда следния SMS:
Man, razbrah za purvi april. Imal si nqkakva ugovorka, no ne si ia spazil. Tova e fakt, koito shte vzema na predvidgh pri po-natata4nite mi proekti. 4ao
Мисля, че на всички става ясно какво искам да кажа в него… Нали?!…
10 мин. след този SMS Mr. димитровградски талант ми зъвни и с заплашителен тон на земевладелец ми казва: „Аз няма да участвам в твоите бъдещите проекти! Помисли си!“ …
Хахахахахахахах … Ха сега де ?!… К’о стана ?!… Шах и мат … Кой беше ти бате?! Какъв беше и за какво се бореше мой?!? Разбирам човек да не се усеща, ама чак толкова е направо престъпно! Сега имаме няк’ва среща с въпросния субект в Петък … И аз не знам за какво е тая среща, но я имаме … 
Честно казано, т’ва ще ми е нещо, като урок. Урока е следния – Никога повече с деца на баня! Никога повече работа без пари!
А, тоя батка, ако евентуално не се извини за глупавото си поведение – лично аз ще се погрижа песничките си да ги праща единствено по скайп и да си ги слуша само вкъщи!
Поздрав за въпросния пич с нещо, което става за слушане!
Късно ли е да се върна ? Късно ли е да съм човек, дето уж вижда, а не гледа?!… Късно ли е? Толкова ли е рано за да бъде късно?!?!
И може би е късно! Късно е за всичко, което е плът на моя порок и кръв на моето въображение!
Късно ?!…
Днес се сблъсках с явлението „Декларация номер 7″ … Не ми се иска да задълбавам какво точно значи т’ва, само искам да отбележа, че ако не я внеса тая шибана хартийка в държавната рекетьорница – трябва да платя глоба от 500 лв. нагоре …
Заиграх се да попълвам въпросния документ и стигнах до момента „началната дата от периода, за който възниква задължението ми за внасяне на вноски на основание …“ … Не съм внасял здравните си осигуровки от декември 2008 година. Ся, държа да обясня защо не съм внасял прословутите десетина лева на месец:
Както и да е, „Декларация 7″ я преглътнах, обаче шибаните държавни рекетьори ме изгърбиха да плащам и месеците, в които не съм внасял осигуровките си. Ако евентуално не го бях направил – спират ме на границата и почват да ме мотаят докато не ги платя. А, докато ме мотаят – губя работата си, от която се прехранвам …
Аве, мамка ви и нещасници!!! ‘Що се занимавате с нас ве ? Занимавайте се с тия, дето крадат милиони бе! Защо според Вас, ние младите с нетърпение чакаме момента, в който да избягаме от тоя лайнарник, дето вие наричате държава (изключвам мазохистите, дето си мислят, че да харчиш повече, отколкото да изкарваш е превилегия)?! От хубаво ли?! Как искате да останем да живеем и работим тук, като Вие, уважаеми ми малоумни рекетьорски копелета тъпи само гледате да ни сурнете и да ни т’варите?!
НАП ЛИ ? И НА ВАС ДА ВИ Е*А МАЙКАТА!
Уважаеми приятели и читатели,
От днес вече спокойно се обръщайте към мен с „Г-н председател на НПО ‘Има Смисъл’“.
Искам да изкажа своите искрени благодарности на човека, благодарение, на който тази идея – стана реалност. Ани, благодаря ти!
Има смисъл! Изненадите започват!
От известно време гледам сериали. Един от най-зарибените такива е сериалът HUSTLE. Честно казано, дори не искам да си представям какво се случва в главата на болния английски мозък, дето мисли сценариите за тоя филм. Продукция на BBC … До момента са само шест сезона, като шестия излезе тази година. Искрено се надявам авторът Тони Джордан да продължи да прави такива ненормални проекти, а продуцентът Джолиън Саймъндс да налее пари, поне, за още два сезона.
Сериалът всъщност е историята на група елитни измамници, извършващи различна парична измама всяка седмица. Под парична измама разбирайте не кокошкарски истории, а измами за стотици хиляди. В една от сериите прецакаха поредния тъп паралия, като му продадоха надписа HOLLYWOOD 
Мики (най-черния на снимката) е водач на групата, съставящ нейните планове. Албърт (най-стария фен на снимката) е ветеран „мошенник“, който търси и обработва подходящите жертви и ги представя на своите другари от групата. Аш (изтръпналия типец в дъното на снимката) се грижи за техническата част на измамите – инструменти, компютри, бази данни и т.н.. Стаси (мацката) прави всичко нужно, използвайки деколтето си. Групата се допълва от Дани (пича, дето е най-в дясно на снимката), млад аматьор, когото Мики взима под крилото си и обучава.
Абе, големи!
Ако Ви допада резюмето на сериалчето – разтърсете се из „платените“ сайтове и директно сваляйте всички сезони. Ако не се сещате за платени сайтове – ще Ви дам жокер: „Банана му е мамата“
Преди години, във времето, в което бях 18 годишен фен, мой познат – ANGEL (един от най-out of mind tatoo артистите, които познавам) подари на баща ми диск. Първоначално, не бях особено очарован от патоса, с който си говореха за този типец-илюстратор, но драстично промених мнението си, след като разгледах съдържанието на диска. В диска имаше неща на Boris Vallejo (чете се Борис Валехо, а не Валеджо). Този батка е наистина извънземен! Роден е на осми февруари в Лима, Перу. Емигрира в Съединените щати през 1964 г. и днес живее в Алентаун, Пенсилвания.
Изрода, рисува предимно на фантастична и еротична тематика. Обекти в картините му са варвари, божества, чудовища, красиви девойки и т.н. В момента е женен за Джули Бел – художничка в неговия жанр, а синът му Дориан Валехо прави, познайте какво? Фентъзи рисунки…
Сега, преди да цъкнете на линка към галерията му Ви препоръчвам да си вземете 5 минутки почивка , да си пуснете някаква луда музика – препоръчвам ТОВА . Можете да видите галерията му от ТУК.
Приятно гледане 
Вчера се сетих за певческите ми турнета Свиленград. Наред с всички филми, които ми се случваха там (големи схеми бяха – нямаше ден без минимум два филма от големите) се сетих за случка с мой колега. Та, случката е следната:
Стоим си в стаята с колегата. На колегата му се препива вода, обаче няма вода т.е. проблем с водопровода. Батката реши да отскочи до най-близкия магазин за да си купи бутилка с вода. Излезе той, а през това време съседката ми дойде на гости (съседката – сервитьорка от заведението, в което работехме, която живее в квартира на нашия етаж). Мацката дойде с едно пластмасово малко шишенце от минерална вода и ми каза, че някакъв грък, с който са се запознали предната вечер и го подарил. Съдържанието, на шишето обаче – не било вода, а някакъв супер-силен естествен арабски афродизиак. Тъкмо да го изпробваме и колегата се прибра. Носеше със себе си шишенце от същия вид, само че пълно с вода … Комшийката, като видя брадъра ми вкара оферта да се преместим в нейната квартира и да го оставим да почива. Така и направихме, НО по невнимание сме взели шишенцето с водата на колегата …
Колегата – скромен, улегнал човек с ясна представа за правата, задълженията си и мястото си в обществото – въобще не разбрал, че пие афродизиак … Не усетихме с аверката какво е станало по-нататък… Нещото, обаче, което ни направи силно впечатление беше фактът, че другите две сервитьорки от заведението (пак комшийки от етажа) вечерта, по време на работа, избягваха да сядат …
Loading ...