Шаблон, който възнамерявам да изпращам на всяка една мижава фирмичка в България, ръководена от разни изтръпнали люде, които освен, че не предлагат почти нищо като условия на работа и финансова мотивация, са си повярвали до толкова, че изрично да изискват мотивационно писмо при кандидатстване за работа при тях, без значение от работната позиция, за която кандидатствам.

Уважаеми зам. директори, мениджъри, ръководители, бригадири, супервайзъри, мърчандайзъри, HR-и и всички производни със сложни наименования на служебно-йерархичната титла,
Започвам мотивационното си писмо с уговорката, че не съм готов за работа под стрес. Всъщност – готов съм, но гледам да си щадя нервите. Не ми харесва и мисълта за извънреден труд, освен ако имате готовността и нагласата да заплатите солидно за времето ми.
Честно казано, цент не ми пука за целите на Вашата компания, ако със заплатата си не мога да покривам всички свои текущи разходи и да ми останат средства за облекло и обувки, книги, пътувания, почивка и спорт.
За близо седемнайсетте години опит в този бизнес, свикнах стриктно да се придържам към простичкият принцип: Колкото парите – толкова и музиката. В прекия и в преносния смисъл на изречението.
Неблагоприятното финансово състояние на компанията Ви е проблем, който не влиза в графата с интересите ми и не ме засяга. Като мой бъдещ работодател, очаквам от Вас да изпълнявате стриктно всички описани в закона задължения навреме, както държа да спазвате приетите от закона разпореждания за почивни дни по време на всички национални празници, по същия начин както Вие очаквате от мен да изпълнявам прецизно служебните си задължения. Не на последно място, държа изключително много и на полагащият ми се, регламентиран в кодекса на труда, годишен отпуск. Така ще съм спокоен и мотивиран да изпълнявам служебните си задължения, според възможностите описани в CV-то ми.
Неуспорим факт е, че ще напусна компанията Ви, без да ми мигне окото за части от секундата, веднага щом открия по-подходяща работа с по-големи перспективи и шансове за кариерен растеж. Парите не са цел, но са едно от най-необходимите средства в ХХI век. Обичам ги така, както и Вие.
Комуникативна личност съм – приятен, прям и учтив човек с добри обноски, но за дразнители фитилът ми е особено къс.
Умея да псувам продължително на няколко езика, но сериозна – официална кореспонденция и разговор мога да провеждам безпроблемно на майчин и на английски език. В този ред на мисли, не виждам никакъв смисъл да ми до разсяснявате колко мултинационална е компанията Ви, тъй като и това, което Ви предлагам, с оглед на пазара на труда и КПД-то на кадрите в България, Ви е прекалено много.
„Реализираните“ няколко т.нар. „сделки“ със Сърбия, Босна, Хърватия или Словения, съвсем не поставят компанията, която управлявате, в една редица със сериозните мултинационални компании, с които съм работил и продължавам да работя.
Въпреки, че следвах 100 години – въобще не смятам за успех завършването ми на факултет в България, имайки предвид състоянието в което се намира към настоящия момент.
Старая се да се усъвършенствам непрекъснато, било то с помощта на Вашата компания или без нея, защото съм любознателен и вярвам, че животът на човек има смисъл и без да се съсипе от монотонна работа.
Също така, реагирам само и единствено на вербално-позитивна и финансова стимулация.
Не виждам симсъл да се тормозим и да губим взаимно времето си с дебилни тестове и неадекватни тийм-билдинг глупости.
А, ако вече си падате по такива европейски „практики“ – с удоволствие бих бил част от някоя от тях, веднага след като ми бъдат осигурени европейско финансово възнаграждение и европейски условия на труд.
Държа да отбележа, че не смятам, че личности, присъствали на два-три семинара, за да си направят няколко селфита с официално облекло – задължително трябва да се считат за образовани, бизнес ориентирани, стилни персони или за авторитети – модели за подражание. Особено ако имат навика невинно да злоупотребяват с безплатните питиета на коктейлите след workshop-a.
Не съм и дебил! Схващам бързо. Ако нещо не ми е ясно – не се срамувам да попитам. Ако не умея нещо свързано със специалността, компетенциите ми и job description-а на работата, който Вие сте ми предоставили – научавам го, каквото и да ми коства това.
И, да, има неща в живота, които бих правил и все още правя, в името на чистият и неподправен ентусиазъм. За съжаление, държа да споделя, че работата, която предлагате – не е едно от тях.
Искрено благодаря за времето и вниманието, което отделихте, за да прочетете това писмо.
Ако, все пак, Вашата комапния/институция се нуждае от човек с моето образование, международен опит, качства и препоръки (приложени към CV-то ми) – отговорете на мейла, от който получихте това писмо. Аз ще се свържа с Вас, за да Ви разясня – кога приключват договорните ми отношения с чуждестранните работодатели, с които работя в момента и как бихме могли да си бъдем взаимно полезни.

Малко off topic: Преди около 10-12 години, в не особено благоприятен финансово момент в живота ми, се случи да ми бъде изискано мотивационно писмо, с което да кандидатствам за работната позиция: „Пекар на хляб“ в Billa… (Мхм. Няма срамна работа. Особено когато гладът е по-силен от тока и поради тази причина магаретата вият като вълци, а прасетата раждат немски овчарки)
Спомням си, че писмото, което изпратих беше дълго около 3 напечатани листа и детайлно описваше силното ми и неистово желание да пека хляб в Billa, както и огромната любов, с която щях да го правя до края на живота си. Бях обърнал внимание и на сериозните ми бъдещи планове, относно изграждането ми като пълноправен член на голямото, ултра-хипер-гранд-тетра-мотивирано семейство пекари на хляб, част от огромната международна и уважавана фамилия Billa… Не си спомням точно к’ви глупости бях писал още, но финалните думи, с които завърших изложението си, все още са запечатани в съзнанието ми, а именно: „Никой не е по-голям от хляба“