Хей, жено – ела ме вземи!
Води ме за лакът през робата тъмна.
Ако духът ми измъчен някой де се свести,
ще искам при теб с косата си пак да ме върнеш

Не искам да бъда за пример и прав,
даже неща и обичан да бъда!
Искам всеки до мен да е здрав,
а, аз да ги гледам как сладко хуртват…

Отивам на някъде и друг ще смени ме,
този пък друг – сменя някого друг.
Ето така земята върти се,
и прави го бавно, на всички напук!

Хей, жено – ела ме вземи!
Качи ме на твоята тъмна каляска.
Към новият дом докато летим,
искам всички с ръцете си силно да пляскат!

Хей, жено – ела ме вземи!
Почакай! Недей! Ето ме! Идвам!