Остарявам… Усещам го… Започвам да се чувствам уморен от всичко… Може би е време за нова промяна на сюжетната линия или просто ударните дози бъркоч от всякакви емоции през годините ми дойдоха в повече… Чувствам се странно изтръпнал… Няк’во ми е ник’во… След всичките вземания – давания през  последните близо 15 години се чувствам, като лимон поддържащ формата си с евтини енергийни напитки. Лимон чиято работа е да произвежда и възпроизвежда лимонов сок с тялото си всеки ден… Колежката ми ме успокоява, че това било нещо, като кризата на 29-те години, и че след има-няма една година ще бъда ебаси фреша…
Не се оплаквам, нищо подобно! Просто в малките промеждутъци от работата (която няма край) взех да се замислям как има хора на моята възраст, зад които стоят собствените им корпорации, семейства, кариери и няк’ви неща, дето в момента, може би за съжаление, са мнооого далеч от моето светоусещане…
Също започнах да обръщам внимание на развитието на хората през годините… Някой се развиват със скоростта на светлината, работят върху себе си и се чувстват прекрасно; други пропадат все по-дълбоко и по-дълбоко в дупката на собственото си невежество, глупост и типичната за Бай Ганьо, Борат и всички други рекордьори – наивна – славянска самоувереност граничеща с някакакво психично отклонение, на което докторите с купени дипломи все още не са измислили име. Третите само си стоят на едно ниво и не мърдат от него ни нагоре ни надолу, но икрено вярват, че са едно стъпало пред всички останали…
Всичко ми е някак странно… Хем супер-просто, хем супер объркано, няк’во…
Не мога да преценя точно, дали физическата умора ме кара да задълбавам в няк’ви депресивни умотворения или просто шибаното ЕГН взе да удря по масата с юмрук и разярено да крещи в лицето ми: „осъзнай се, ей, скапаняк!!! Не си на 18!“.
Ами, не съм, мамка му! Ама, нали това е филма? Човек трябва да се чувства така, както му е добре?!… На мен ми е добре да се чувствам, като на 20… Забавно е няк’во, поне лично за мен. Тъпото е, че вече започнах да усещам умората от този тип светоусещане… Смисъл, харесва ми, но се измарям… Това значи ли, че трябва да променя мисленето си и че сегашните ми разбирания (разбирания, дето са супер-далеч от общоприетите от стадото норми) са лоши???
Писна ми да пиша… Ставам да бачкам!