Какво ви става бе хора ?!?!
Аве, хора, нормални ли сте?!
Преди близо седмица, на излизане от пословичния димитровградски супермаркет „Non-Stop“, някакъв див селски бек с голф двойка, заигран по пътя, заби спирачки, спря на педя от мен и под звуците на Преслава взе да ми крещи нещо от колата си … Съответно аз, от своя страна, за секунди пуснах чантата с покупките си и се засилих към неговата врата, за да го попитам, аджеба, к’ъв му е шубания селски проблем. В т’ва време, батката, запали и избяга …
Онзи ден, няк’ъв подобен ниско-интелигентен индивид докопал се до телефонния ми номер – поне 15 пъти ми звъня и ми затваря … Без да си скрие номера! Когато накрая не издържах и набрах телефона, пича от другата страна ме наруга каруцарски и ми затвори … Естествено, аз не си оставих магарето в калта! Пуснах жалба за телефонен тероризъм в полицията и дадох неговия номер (доволно ухилена емотиконка).
Вчера вечерта, прибирам се с баща ми от читалището, в което работим. Баща ми се качи нагоре по стълбите, а аз останах да заключвам входната врата на блока. Из зад единия ъгъл на блока изкочиха 4 тюфлека. Единия ми вика без нищо да съм му казал: „Ти къв’ си бе“ … Направих се, че не съм го чул … Другия вика: „Ти не чу ли ко тъ питахме бе…“ … Принципно не съм агресивен или конфликтен човек, ама всяко нещо си на тоя шибан свят си има няк’ви граници, баси!… Единия дебел отворко падна още с първия удар. Другия понечи да ме удари, ама се плъзна на леда (зима, киша, сняг, лед) и си падна самичък – без дори да го докосна. Третия погледна двамата на земята отдалечи се на безопасно от мен разтояние и извика: „Виж ме добре и ме запомни добре“ … Четвъртия не видях кога се изнесе в суматохата … И целия тоя етюд се разигра за има-яма 3 минути пред входната врата на блока ми …
Я си представете сега, че и на мен ми слепне релето (м/у другото беше на косъм да се случи), докато селяка с голфа ми свири с клаксона и ми крещи от колата си и взема, че вляза при него през предното стъкло. Продавача на магазина, примерно, не го свърти на едно място и излезе с някакъв винкел да види какво става. Някакъв пич пък, дето живее в блока, до който се развива действието и него вземе, че не го свърти и излезе с пистолет и т.н. т.н. … К’о прайм ? Война?!?! И за какво ? За това, че някакъв си убитак, решил да избие комплексите си върху някой друг, дето си няма хабер за какво става въпрос …
Все си мислех, че хората са подивели и озверели, ама чак пък толкова … Преди време четох в „Блогът на Тита“ как някаква тъпа п*тка изхвърлила кучето на съседите си от 15 етаж, ‘щото било лаело …
Какво Ви става бе хора?! Вместо да се цивилизоваме и да се опитваме да се приобщим към навиците на нормалните народи – ние вървим назад! Ама не вървим назад, ами направо тичаме назад!
Тъжно е ! Жалко е! Срамно е!
Ключовеи думи: глупости, селяния, тъпотия












Т’ва с кучето донякъде го разбирам, но твоите истории са доста показателни за примитивния/неандерталския български нрав.
Откачаме бавно (със засилващите се обороти) и напълно (без)славно…
:/
UZUMAKI, това са реални ситуации и личности, с които се сблъскваме всеки ден. Най-лошото е, че повечето хора, вече до такава степен са свикнали с тях, че не им правят впечатление …
Като всеки себеуважаващ се хипарлив пубер и аз навремето бях пуснал дълга коса… И ако знаете колко бой съм изял заради тази дълга коса пред „Двореца на културата“ в родния ми Перник! И до ден днешен не разбрах на кого му пречех с пуберската си прическа и скъсаните дънки. Та може би това е и една основните причини да се чупя от страната. Не мисля, че хората могат да се научат на толерантност и уважение за няколко години. Нито за няколко поколения. Така че, поне за себе си намерих разумното решение и засега статистиката е изключително задоволителна – нито един път не са ми чупили главата, а за 16 години живот в чужбина съм се сбивал само веднъж (с някакъв несретник, който се опита да ми открадне телефона на улицата и захапа по този повод бордюра на авеню дьо Клиши).
Предпалагам, че си вложил художествена измислица в текста? Особено в етюда с четиримата тюфлеци – все пак три минути е доста нереално дълго време
Сашо, звучи, като виц нали? … Тъпото е, че е истина …
Много си ги бавил значи