Когато човек забрави кой е
За пореден път се убеждавам в правотата на фразата „Направи добро – изяж лайно“.
Филма е следния: На мястото, в което се подвизавам в момента се събират най-различни млади хора с разностранни интереси. Под млади, имам предвид от 15 до 30 годишна възраст. Интересите, както писах по-горе са най-различни. От театър, фотография и балет до РАП изпълнители. В този пост искам да се спра не на РАП изпълнителите, като цяло, а на един от тях.
На вид сериозно момче – студентче, което се занимава с РАП. Та, въпросното момченце, на няколко пъти ме помоли да му направя инструментал. Аз, като един добър самарянин, наред с всички глупости, които са ми на главата (читалищна документация, интернет радио, НПО, семейни задължения, организация на мащабни културни мероприятия и т.н.) намерих време и отделих една цяла вечер за неговия, може би, единствен авторски инструментал. Един инструментал – голяма работа. Не ме събаря. А и ми е кеф да бачкам с хора, дето са надъхани да правят нещо различно. Изпихме една бутилка пелин, седнахме и го направих, с идеята, че след като инструментала е готов – вокалите ще бъдат записани от него в рамките на седмица.
Мина седмица, мина месец … Мина повече от месец … Съответно, аз, издразнен от факта, че въпреки задълженията ми, все пак намерих време за Mr. Rap Man и направих това, дето се искаше от мене, а Mr. Detroit Rap Star пръста си не мръдна да напише текст на ЕДИНСТВЕНИЯ СИ авторски инструментал повече от месец, започнах съвсем тънко да го подпитвам какво става. Явно, моите саркастични подпитвания нещо не се понравиха на димитровградския вариант на Snoop Dog и една щастлива вечер чух следните заплашителни думи: „Ако продължаваш така, ще се откажа от инструментала!“…
В същото време, в което аз задавах въпросите „Хайде?“, „Какво става?“, „Записа ли?“, същия субект сподели, че възнамерява да търси работа в чужбина. Аз, като един супер-френдли дебелак му предложих да го свържа с агентите ми, с които работя години наред. Хора, на които всяка една минута е ценна. Дадох му контактите им, говорих с тях ЛИЧНО, НЯКОЛКО ПЪТИ относно неговия случай… Аве, един вид – Принца на Бруней трябваше само да се обади и да изпрати документите си (CV на английски и две снимки) на e-mail или в Skype и да му кажат датата на заминаване … Човекът реши да се обади месец по-късно … МЕСЕЦ ПО-КЪСНО … Съответно, през този месец, колкото пъти се чуех с агентите ми, чувах думите „Какво става с твоя човек“, „Айде бе, тоя твоя човек…“ и т.н. … Преглътнах и това …
Един щастлив ден, рапърът с главно „Р“, дойде ухилен и ми каза, че има изненада за мен. Беше записал парчето по инструментала, който аз вече бях забравил … Попитах го колко време му е отнело да напише текста, а той отговори „За 20 минути го направих брат“…
Мястото, където работя в момента, ежегодно организира общинския празник „1-ви април – ден на хумора и шегата“. Мащабно събитие, в организацията на което са ангажирани над 50 човека. След разговор между мен и главния организатор на това събитие, Mr. Rap талант получи възможност за изява пред Димитровградска публика на голяма сцена (може би единствената изява от такъв мащаб, която някога е имал и може да има). Баровецът потвърди участието си! НО! Няколко дни по късно се обади на главния организатор и му завяи, че отказва участието си. Причината, поради която The Man отказва участието си е, че ми е сърдит и аз съм знаел за какво… Ей тая последната просташка наглост вече преля чашата на търпението ми … След като разбрах от организатора на събитието какво се е случило – изпратих на димитровградската рап надежда следния SMS:
Man, razbrah za purvi april. Imal si nqkakva ugovorka, no ne si ia spazil. Tova e fakt, koito shte vzema na predvidgh pri po-natata4nite mi proekti. 4ao
Мисля, че на всички става ясно какво искам да кажа в него… Нали?!…
10 мин. след този SMS Mr. димитровградски талант ми зъвни и с заплашителен тон на земевладелец ми казва: „Аз няма да участвам в твоите бъдещите проекти! Помисли си!“ …
Хахахахахахахах … Ха сега де ?!… К’о стана ?!… Шах и мат … Кой беше ти бате?! Какъв беше и за какво се бореше мой?!? Разбирам човек да не се усеща, ама чак толкова е направо престъпно! Сега имаме няк’ва среща с въпросния субект в Петък … И аз не знам за какво е тая среща, но я имаме … 
Честно казано, т’ва ще ми е нещо, като урок. Урока е следния – Никога повече с деца на баня! Никога повече работа без пари!
А, тоя батка, ако евентуално не се извини за глупавото си поведение – лично аз ще се погрижа песничките си да ги праща единствено по скайп и да си ги слуша само вкъщи!
Поздрав за въпросния пич с нещо, което става за слушане!
Loading ...
Брадъре без никакви лоши мисли и тем подобни.
Хайде сега да си спомним нашето общо минало, понеже като гледам от поста вечно наблягаш, че въпросният г-н Рап закъснявал да си свърши работата на време.
Таа като тръгнем назад в общото ни минало, което имахме спомняш ли си, когато дойде време да занимаваш за Кипър и имаше едни тенисчици тогава (няма да обяснявам за какво става въпрос), освен тези тениски имаше и един дискчета с виртуални инструменти. Та всеки пък като те виждах чувах първо: „Ейй пак те забравих брат!“. Аз какво да си помисля при условие, че дори за тениската бях платил пари, които после изгладувах, понеже нямаше от къде да си възстановя сумата (не, че беше голяма).
Освен това, ти замина за Кипър, а аз останах да се занимавам с DJ-ския клуб. През това време реших, че може да изкарам някой лев и да пусна една никаква теория за парички на хората там. Е как ше вадя пари от нещо дет несъм дал пари за него! Правилно!
Но!
Сега си спомням думите: „Заради теб целия лейбъл T.U.S.O.D-T щеше да се разпадне“. Значи, когато на мен ми се взимат пари, а някой не си е свършил работата за тях, няма нищо да стане. А когато аз поискам да взема пари, но несъм взел, целият лейбъл ще се разпадне…
И последното, което искам да кажа като заключение: Доста време стоях на едно място и слушах обещания. Сега спрях да стоя на едно място и не слушам обещанията на никой.
Мишо, брат ми, нямам нищо против теб, несъм имал, няма и да имам, но аз несъм човек, който е склонен да слуша обещания само. Мисля, че доста неща направих и за доста неща помогнах. Не учаквам някаква парична заменка за свършеното. Стигаше ми поне малко признание…
Ице, батка, хайде сегичка, без никакви лоши мислички и тем подобни, батьо ти, да ти каже някои нещица.
1-во – Думите ми не бяха „Заради теб целия лейбъл T.U.S.O.D-T щеше да се разпадне“, а всички членове на T.U.S.O.D-T и DJ куба се дразнят, че някакво хлапе е разпечатало инфо от един от многобройните сайтове за DJ-ing и иска 50 лв. от всеки за да му го прочете. Т’ва не е глупаво, ами направо нямам думи!… Принципно, ти не си фактор, благодарение, на който нещо може да се разпадне. Т’ва направо го забрави! Ако искаш, мога отново да направя среща с теб и момчетата, които бяха в T.U.S.O.D-T и в клуба и те отново да ти обяснят, как стояха нещата тогава. А, и не само тогава…
2-ро – Братле, словосъчетанието „нашето общо минало“ е доста силно според мен. Все си мисля, че не сме имали чак толкова „общо“ минало…
Там, за тия цифри и тениски и дискове, дето ми ги говориш и дето уж не си могъл да ги възстановиш – мисля, че даже няма смисъл да коментирам …
3-то – Ако не беше лейбъла T.U.S.O.D-T – моя лейбъл, ако не бяха хората, които ти предоставиха възможността БЕЗПЛАТНО, НА ТЕПСИЯ, да бачкаш на ПРО техника – още щеше да си пускаш на Virtual-a вкъщи на колонките от компютъра в детската …
4-то – Не знам дали си стоял на едно място досега, но смея да твърдя, че горе-долу съм запознат с твоето „професионално“ развитие в музикалния „бизнес“… От тогава насам, не съм чул или видял името Dj Icack на друго място освен в блога ти … Няма лошо! Щом това ти харесва – ОК. Развивай се в WEB пространството…
5-то – Най-големият ти проблем, не само на теб, а на всички млади хора имащи се за недооценени таланти е неблагодарността. Другия проблем, дето имате е, че приемате повечето неща, като даденост. Ще го кажа така – принципно, въобще хабер си нямаш, през какво трябва да мине човек, за да ти предостави условията, които ти се предоставяха тогава. Вие приемате, като свещено право хора, като нас (Аз, Павката, Тишо, Ицо и другите типчета) едва ли не, да ви носят на гърба си, чрез техника, изяви, музика и т.н.! Да има едно лесно, някой да организира, осигури, занесе, подреди и включи техниката, да отпечата и раздаде флаерите, да отпечата и разлепи плакатите, а ти да дойдеш само с десетте си дискчета и да кажеш „Извинявай, брат, ама бях зает. Кога е моя ред да пускам?“ и ние да се чувстваме задължени, едва ли не, да ти предоставяме възможност за изява и едва ли не да трябва да се чувстваме виновни, че ти си се изявявал, според твоята преценка 5 минути по-малко… Грешчица брат … Да, ама – не!
6-то – Признанията ги имаше хиляди пъти. Не знам какво по-голямо признание от това, да ти се даде шанс да участваш в събитие, пред публика близо 2000 човека, в което принципно нямаше грам организационна намеса … Да не говорим, че след прословутото парти, от твоя стана по форумите имаше коментари от сорта на „Аз пък мисля, че трябваше да пускам повече време„…
7-мо – Никой не отрича, че си помагал и все още помагаш. Но, с коментара „Не очаквам някаква парична заменка за свършеното.“ нещо, не мога да се съглася! Спрягаха се разни интриги за някакви заплати си спомням тогава. Имаше писания от сорта на „Когато човек работи без пари е добър, когато поиска да му се плаща става лош…“ ако желаеш, мога да се поразровя из логовете на скайпа си и да ги постна тук … Пазя още и статията …
Аве, доста са примерите, които бих могъл да ти дам … Но, мисля, че не това е мястото, където трябва да ги дискутираме. Ако държиш, може и тук – няма проблем, ама по-добре ще е такъв вид дискусия да се проведе на аперитив…
Като заключение искам да кажа, че НАИСТИНА ЩЕ СЕ РАДВАМ, да видя някакво движение напред, брато! Нямам нищо против теб, не съм имал, няма и да имам, но аз определено не съм човек, който е склонен да слуша глупави филми до безкрайност.
Хора много ……… самосъзнание малко !
Брадъре благорадя ти, че за пореден път ми отваряш очите!
Не се бях замислял колко съм се объркал. Още веднъж ти благодаря, че ме учиш да откривам грешките си. ДОБЪР УЧИТЕЛ СИ!
Но за да станеш много добър учител, трябва ученикът ти да те подмине и аз точно тва мисля да направя
Благодаря още веднъж
Моля, Ице, Моля.
Пожелавам ти успех, Ице!
Дано това не са поредните тежки празни приказки, които ушите ми слушат, не за първи или втори път. Честно, момче, наистина – искрено ще се радвам, ако успееш да сбъднеш мечтите си! Ай… Със здраве …
Много се чудих дали въобще да коментирам тази тема. Спора, който водите не води до нищо хубаво освен да си вредите. Нека Ви дам една хубава идея. Вземете и изтрийте всичката тази писаница от всякъде, вземете нещо което да има малко повече градус, мезе и се срещнете. Вземете си кажете всичко дето ви е на сърцето без да спестите нищо, така че да нямате тема, която да започвате в блогове и форуми, и като си кажете всичко ще разберете кой, къде, к`во е сбъркал. Досега по мои наблюдения разговорите Ви стигат само до куртоазна отчетност. Когато говорите не се стремете само да кажете кой какво е направил, а да направите и равносметка за това и къде грешите. Самокритиката не е нещо лошо тя е градивна, защото ще ти помогне в следващия подобен на този момент да бъдеш подготвен, а не да си останеш същия упорит глупак.
Брат, аз каквото имах да казвам го казах 1000 пъти!
Т’ва, че някой насила се навира м-у шмарите си е негов проблем! Ти знаеш, старая се да бъда толерантен спрямо децата, но явно това не е правилния подход! Принципно темата не беше за Mr. Dj Иацака … Честно казано, като стане въпрос за писане на пост – DJ Ициту е човека, за който най-малко бих се сетил, пък камо ли пък да напиша пост в неогва чест … Заеби направо … Ама, брат, колкото и да се старая да не вадя голямата брадва на истината – имам чувството, че насила ме дърпа за езика …
Не може някой да тръгне да пикае срещу вятъра без да се намокри – т’ва е. А, и търпението ми не е безгранично!
Стига бе, мен!!! Още на първото изречение имаш бахти тъпата правописна грешка. Дразнещо е да се чете нататък.
…„Направи добро – изяш лайно“.
Ами, не чети ве ман
Никой не те кара!
Мерси за подсещането – поправям веднага