Не се бях замислял колко съм се объркал. Още веднъж ти благодаря, че ме учиш да откривам грешките си. ДОБЪР УЧИТЕЛ СИ!

Но за да станеш много добър учител, трябва ученикът ти да те подмине и аз точно тва мисля да направя

Благодаря още веднъж

1-во – Думите ми не бяха „Заради теб целия лейбъл T.U.S.O.D-T щеше да се разпадне“, а всички членове на T.U.S.O.D-T и DJ куба се дразнят, че някакво хлапе е разпечатало инфо от един от многобройните сайтове за DJ-ing и иска 50 лв. от всеки за да му го прочете. Т’ва не е глупаво, ами направо нямам думи!… Принципно, ти не си фактор, благодарение, на който нещо може да се разпадне. Т’ва направо го забрави! Ако искаш, мога отново да направя среща с теб и момчетата, които бяха в T.U.S.O.D-T и в клуба и те отново да ти обяснят, как стояха нещата тогава. А, и не само тогава…

2-ро – Братле, словосъчетанието „нашето общо минало“ е доста силно според мен. Все си мисля, че не сме имали чак толкова „общо“ минало… Там, за тия цифри и тениски и дискове, дето ми ги говориш и дето уж не си могъл да ги възстановиш – мисля, че даже няма смисъл да коментирам …

3-то – Ако не беше лейбъла T.U.S.O.D-T – моя лейбъл, ако не бяха хората, които ти предоставиха възможността БЕЗПЛАТНО, НА ТЕПСИЯ, да бачкаш на ПРО техника – още щеше да си пускаш на Virtual-a вкъщи на колонките от компютъра в детската …

4-то – Не знам дали си стоял на едно място досега, но смея да твърдя, че горе-долу съм запознат с твоето „професионално“ развитие в музикалния „бизнес“… От тогава насам, не съм чул или видял името Dj Icack на друго място освен в блога ти … Няма лошо! Щом това ти харесва – ОК. Развивай се в WEB пространството…

5-то – Най-големият ти проблем, не само на теб, а на всички млади хора имащи се за недооценени таланти е неблагодарността. Другия проблем, дето имате е, че приемате повечето неща, като даденост. Ще го кажа така – принципно, въобще хабер си нямаш, през какво трябва да мине човек, за да ти предостави условията, които ти се предоставяха тогава. Вие приемате, като свещено право хора, като нас (Аз, Павката, Тишо, Ицо и другите типчета) едва ли не, да ви носят на гърба си, чрез техника, изяви, музика и т.н.! Да има едно лесно, някой да организира, осигури, занесе, подреди и включи техниката, да отпечата и раздаде флаерите, да отпечата и разлепи плакатите, а ти да дойдеш само с десетте си дискчета и да кажеш „Извинявай, брат, ама бях зает. Кога е моя ред да пускам?“ и ние да се чувстваме задължени, едва ли не, да ти предоставяме възможност за изява и едва ли не да трябва да се чувстваме виновни, че ти си се изявявал, според твоята преценка 5 минути по-малко… Грешчица брат … Да, ама – не!

6-то – Признанията ги имаше хиляди пъти. Не знам какво по-голямо признание от това, да ти се даде шанс да участваш в събитие, пред публика близо 2000 човека, в което принципно нямаше грам организационна намеса … Да не говорим, че след прословутото парти, от твоя стана по форумите имаше коментари от сорта на „Аз пък мисля, че трябваше да пускам повече време„…

7-мо – Никой не отрича, че си помагал и все още помагаш. Но, с коментара „Не очаквам някаква парична заменка за свършеното.“ нещо, не мога да се съглася! Спрягаха се разни интриги за някакви заплати си спомням тогава. Имаше писания от сорта на „Когато човек работи без пари е добър, когато поиска да му се плаща става лош…“ ако желаеш, мога да се поразровя из логовете на скайпа си и да ги постна тук … Пазя още и статията …

Аве, доста са примерите, които бих могъл да ти дам … Но, мисля, че не това е мястото, където трябва да ги дискутираме. Ако държиш, може и тук – няма проблем, ама по-добре ще е такъв вид дискусия да се проведе на аперитив…

Като заключение искам да кажа, че НАИСТИНА ЩЕ СЕ РАДВАМ, да видя някакво движение напред, брато! Нямам нищо против теб, не съм имал, няма и да имам, но аз определено не съм човек, който е склонен да слуша глупави филми до безкрайност.

Хайде сега да си спомним нашето общо минало, понеже като гледам от поста вечно наблягаш, че въпросният г-н Рап закъснявал да си свърши работата на време.

Таа като тръгнем назад в общото ни минало, което имахме спомняш ли си, когато дойде време да занимаваш за Кипър и имаше едни тенисчици тогава (няма да обяснявам за какво става въпрос), освен тези тениски имаше и един дискчета с виртуални инструменти. Та всеки пък като те виждах чувах първо: „Ейй пак те забравих брат!“. Аз какво да си помисля при условие, че дори за тениската бях платил пари, които после изгладувах, понеже нямаше от къде да си възстановя сумата (не, че беше голяма).

Освен това, ти замина за Кипър, а аз останах да се занимавам с DJ-ския клуб. През това време реших, че може да изкарам някой лев и да пусна една никаква теория за парички на хората там. Е как ше вадя пари от нещо дет несъм дал пари за него! Правилно!

Но!
Сега си спомням думите: „Заради теб целия лейбъл T.U.S.O.D-T щеше да се разпадне“. Значи, когато на мен ми се взимат пари, а някой не си е свършил работата за тях, няма нищо да стане. А когато аз поискам да взема пари, но несъм взел, целият лейбъл ще се разпадне…

И последното, което искам да кажа като заключение: Доста време стоях на едно място и слушах обещания. Сега спрях да стоя на едно място и не слушам обещанията на никой.

Мишо, брат ми, нямам нищо против теб, несъм имал, няма и да имам, но аз несъм човек, който е склонен да слуша обещания само. Мисля, че доста неща направих и за доста неща помогнах. Не учаквам някаква парична заменка за свършеното. Стигаше ми поне малко признание…