zintilis-appartments
Нощта се спусна тихо над прегрелия от августовския зной служебен апартамент. Неоновите светлини и кънтящата, до болка позната, музика започнаха да оформят нощният облик на алеята в лудия курорт.
Работния ден приключи, като всеки друг ден.
Душ, питие, филм, интернет, приятели…
Приятели – не! По-скоро различни хора, на които съдбата бе приплела пътищата за кратко, но по странен начин. Хора, които ако бяха поставени при по-различни обстоятелства – сигурно нямаше да предполагат за съществуването си един за друг.
Умора… От онази безразличната. Онази, дето я усещаш, но щеш-не щеш свикваш с нея.
Мисли… Стопени от августовското слънце и изкривени от наглед късият работен ден.
Вино, топено сирене, смях, легло… Тишина, сънища…
Аларма!
Начало.