Никога не съм харесвал празника Свети Валентин! Едно, че самия празник не е български. После, аз съм християнин кръстен в източно-православна църква, а Свети Валентин не е  православен празник. Ся, да не си помислите, че съм няк’ъв болен фанатик на тема религия?! Не! Просто обичам да спазвам някои от типично българските  и християнски обичаи. Другото нещо, дето ме дразни е женската истерия покрай тоя „любовен ден“.  Не зная за добро или зло,  ама тия жени, започват да ни лазят по нервите още от самото начало на деня на тая дата.  „Денят на влюбените“ … Дрън, дрън … Че то, за влюбените – всеки ден е такъв празник! Още повече, седмицата преди тоя голям „Ден на влюбените“ е някакъв ужас! От всякъде валят оферти за „Празнични“ подаръци на „промоционални“ цени. Мейлите се препълват с писма тип „А ти, покани ли своята дама за Деня на Влюбените в Пампорово“ или „Не карай приятелката ти да те изостави за това, че не си и купил подарък за Св. Валентин от МОЛ София“. и т.н. и т.н. Абе, всичкия тоя силен шум за нищо – не ми е по вкуса! Така де …
Не го приемам т’ва за  празник и т’ва е!

Въпреки всичко, искам да поздравя всички, които ще празнуват тоя глупав празник. Поздрав …

А на всички от моята партия, които ще се кефят на батко Трифон с бутилка каберне „Санта Сара“ в компанията на приятели, на половинките си или на приятели и половинките си, ще кажа само едно ГОЛЯЯЯМО НА-ЗДРА- ВЕЕЕЕЕ!!!