„Хванал съм една работа, като стане – първо теб ще оправя.“  Така казваше покойният бивш личен импресарио на Лили Иванова – Златьо Крушков, докато държеше ръцете в джобовете си …

Първият ден на месец февруари 2010 г. Студът е почти навсякъде. Увит в родопско одеяло, седнал на стол тип „Президент“ с кървясъл поглед пращам поредното CV в jobs.bg. Криза е!  Зима е! Малък град, малко малки хора, почти никаква работа и каси евтин алкохол … Четвърти месец едно и също … Минаха дори и моментите, в които отчаяно си задавах въпроса: „Аз ли съм неподходящия човек или просто съм попаднал на неподходящото място“ … Апатия …

Странно, но независимо от всички обстоятелства в момента, дори за миг  не загубих надеждата, че нещата ще придобият по-цветен фейс т.е. надявах се „Раптътъ от мноу зле да земи стани по-харна“, но като гледам … Май, „жъ е зле“ поне още две години.

Ще поживеем още малко и ще видим какво ще се случи. Ако нищо не се случи (на 99.9% съм сигурен, че ще стане точно това), стягаме куфарите с момата и пак в странство на някъде …