Виждаш и чуваш, нали?
Виждаш сега, но май не искаш да гледаш?…
От т’ва, дето чуваш май те боли …
Боли ме и мен! Ама аз нали съм повреден …

Всичко е плаващо – плавам и аз,
в тайнствена сянка от лодка покрита.
Допушвам отново последния фас,
и взирам се празно в душата ти свита.

Дните минават, керванът върви,
а камилите търсят посоката скрита
Т’ва, дето плува – вече лети,
макар, че на доста места е пробито.