Завличайки времето – вглеждам се в себе си.
Питам се мълком: „добре ли си, зле ли си?“
Гледам небето, макар и безцветно,
слушам луната и и говоря ответно.

Търся се сам, търсят ме хората,
в проблем след проблем, напук на умората –
живея на лед, а жегата дишам!
Дали съм добре? Не знам, но го пиша!…

Ще бъда ли чут, питам се господи?
С усмивка на шут и викове войнствени,
ще крача ли свеж по тази планета?
Ще ям ли хайвер или ще шмъркам амфета

Войн ли съм аз или няк’ва отрепка,
дето мечтае за хубава гледка
на малка тераска или веранда,
да чукам отзад реалността гадна!

Ще имам ли много, макар и да нямам?
Ще спра ли отново на сляпо да бягам?
Ще бъда ли „аз“ – човекът със име
или ще приключа, като животно със виме.