Посветено, на момиченцето, от което си купих усмивка за едно евро, тази вечер.
Купих картичка с късмeтче, което ме накара да се усмихна и до голяма степен ме натъжи. Благодаря ти Лили!
Кипър, Капарис, Кенеди Пъб
7-ми февруари 2012, 00:00 часа.  

 Тя е Палечка, мургава, с черна косица.
Бръмчи по кафета самичка цял ден.
Носи картички, малки, и тихичко пита:
„Ще си купиш ли нещо от мен?”

А устата преглъща, очичките скитат
върху масите с пълни блюда.
Няма отговор… Палечка тъжно полита
към съседните с бързи крачка.

Днес във пъба е шумно. И кризата люта.
И добре, че купона тече.
А, паважът – студен… Две петички подути
излитат с люлката в злото небе.

И животът я люшка. Наистина жалко!
Пъбът, всъщност, е твърде зает
да играе със нея. Той с другите малки
хапва си лакомо палачинки с шоколад със мед.

Само Палечка скита от маса на маса:
„Ще си купиш ли нещо от мен?“
„Тука пише: „Обичам те!““ –  с гневна гримаса
я пропъжда бездушният ден.

Ала тя, неразбрала, се шмугва в тълпата,
стиска картички с двете ръце.
Откупува за евро усмивка Съдбата
от най-тъжното детско лице.