Като цяло не ми дреме … сещаш ли се …
Пиша този пост по повод skype разговора ми с едно момче, с което си говорихме за музика и реализация в музикалния бизнес като цяло в БГ … пича е само на 18 години, пускал е някаде си из някакво ДЪ-градско заведение близо година … аве типичният Димитровградски талант, който знае и може всичко …
Та пича се опита да ми обясни … на мен … какво означава балкански синдром и какво по-точно е основното нещо вродено в българина …
Сега следва моят нескромен отговор към него
Пич, малък си! Спомни си от къде тръгна и помисли срещу какво се изправяш?!… Докато ти дърпаш песнички с магаренцето или от датата – аз продавам в beatport… и то доста добре продавам … Докато ти копаеш по селските кръчми аз се къртя на най-яките местенца на света … Сещаш ли се за тъпнята „Ко стааа брааат“ ?! Тази същата дето всички и се кефят, правена е за 80 минути и това лято всички GSM-и звъняха с нея ?!… Намери я нали ?!… Ха сега прочети какво пише срещу „Artist“ A сега сети ли се?!..
Ако евентуално не се сещаш – ask Google .. ама чакай да позная … ти май нямаш нет ….
Надвий характера си бро! Направиш ли го – всичко само ще си дойде на мястото, а до тогава ако искаш продължавай да бъдеш велик … ама не забравяй, че си малък …
… ай със здраве …
Закючение:
Като цяло не ми дреме … сещаш ли се …
P.S. А, да, не забравяй да слушаш DT-Station 
… ще ти бъде от полза …
Епиграма 1
Посвещава се на чистачката, която работи на четвърти етаж на бившия търговски дом – Димитровград!
Амин!
На каката чистачка хич не и се бачка!
Каката чистачка иска да е шеф!
Каката чистачка иска да ги мачка,
но вместо т’ва почиства поредния кенеф…
Празнична треска
Егати лудата работа … т’ва около празниците стават наистина няк’ви луди неща …
Първо – зарядното за лаптопа ми изгоря веднага след като направих най-голямата грешка в живота си – продадох мак бука си … след това се случи така, че изгоря чипа на на клавиатурата на телефона ми … и там назад … абе … лудница някаква направо …
Както и да е … хубавото е че реших горните проблеми и не останах без телефон и комп по празниците..
DT-Station.net или поредната безсънна нощ
Накратко – хванах се да правя интернет радио за нашият град …
Като се има впредвид манталитета на по-голямата част от моите съграждани, това което се опитвам да направя си е чиста проба странно … да не кажа безмислено упражнение за луди …
Но както и да е DT-Station.net вече е факт, за добро или зло!
Никога до сега не съм предполагал, че едно обикновенно интернет радио би могло да погълне толкова много работа, време, нерви и средства …
Другата новост около мен е, че вторият епизод от любителската видео поредица за Димитровград, която се опитвам да правя – Truh Hunters е вече налице …
можете да я гледате от тук
И за финал – евала на батката дето е измислил лекарството ZEROSTRES … направооо рулираа
Нещата на които се смях близо един час
Материалите долу ми бяха изпратене по скайп от моя стар боен другар инЪжЪ. Димитър Георгиев. Държа да отбележа, че го прочетох в 9:30 сутринта – след като станах от сън. Направих си чаша кафе, седнах пред компа … и отпих от кафето си може би … в … 10:30
За пръв път, от доста време насам, денят ми започва по такъв весел начин
МАТЕРИАЛ 1
Накопаният Гробар Садист на дясната му ръка за вършене на разнообразни злини – Ицко Пацуля (викаха му така, защото дънцето на панталоните му беше провиснало) седяха до надгробния камък на бабата на Пацуля – Елисавета Айше Кайзерслаутен Копенхгаген Мастиф фон Кадаиф 3-та и биеше текмета у земята.
Беше пиян като гъз!Накопания, също пиян като гъз виеше сиртакита и от време на време се чешеше по гъза.По едно време се качи със скок на пияна пантера на едно дървено трикрако столче, но се прекатури и падна връз Пацуля насред поредното му текме.Та Ицко редеше:
-Пацуля е невинееен!Не искал да точи брадвата в нещастната главицааа!!Ооох!
Накопания го потупа по гърба.
-На, пийнии сии Йузуу!
Пацуля натърти и пръцна игриво.
-Ай хоим в кръчмету!
-Ай – отсече Ицко и метна един бодил на гроба на Елисавета Айше.Беше засял гроба и в пиянски захлас с магарешки бодили, коприва и трънки, защото призракът на Елисавета го преследваше в съня му с една лъжица и буркан с попара, и брадва в главата.”Яж попарааа” – виеше призрака и поднасяше лъжицата с Ръка.
Та се загзиго – опътиха към кръчмето.По пътя Накопания срита една отявлено изгърбена бабка с бастунче в гъза и тя си счупи единствения зъб в една саксия с магнолии.После решиха да оберат дома на кмета на Обран Чифлик – Недко.Пацуля, подкрепен от пиянски клатещите се рамене на Гробаря Садист се промъкна през отворения прозорец и се строполи в дневната на кмета.Кмета тъкмо топеше перото в мастилницата, за да си напише завещанието.Страдаше от Синдрома на Златния Човек и само дясната му ръка и главата бяха незасегнати.Златния Човек беше прекарал 35 години да превърне лайно в злато, но постепенно се позлати.Сега го държаха в музей.
Пацуля се претърколи и се вряза пиянски в една голяма ваза.Кмета, естествено не можеше да стане и да му шибне един, но позвъня с едно звънче.В стаята, с достолепна походка на изебан лебед се зададе икономът Задгробченку.
-Желаете ли нещо, сър?
Кмет Недко посочи с пръст Пацуля, който се опитваше да стане и се позлати целия.Добре, че беше написал завещанието и му оставаше само да сложи точка.Ицко беше успял да се изправи и олюлявайки се посочи със седемнайсет пръста иконома.
-Таткооо!Аз, тагховатаа, тъкмо си тръъвах, му иба маата.
-Ма ти тъкмо дойде ве, Пацул – разкърши снага иконома и измъкна едно шише от шкафа.
-Аре да пием!
Двамата седнаха до бившия кмет зад бюрото до прозореца и напълниха чашките.
-За колко ше го продадеме тоа?
-Ше гоо шиткгаме бее, дай да го претпим на кюлчжета!Пацуля кажи наздрай!!
През това време Накопания, с помощта на старческите рамене и най – вече гърбичка на бабката се свлече през прозореца в уютната обстановка на кметския кабинет с ботилката и зафъфли на старокаталунски една песничка на Карузо Де Узо.
После в кръчмата бармана попита Пацуля, който седеше на тезгяха.
-Пацуле, ряпа ядеш ли?
-Пасуля ряпа не яде! – отсече отривисто Ицко, който беше на седмо узо.
-Пацуле знае две и двета! – седемнайсто.
-Пасуля издои кравата в движение! – 22 – то.
-Ти уважааш ли Пацуляа? – 25.
След трийстото, докато Гробаря друсаше сиртакита на една маса пред две блондинки, Ицко се придвижи с помощта на бабката към една самотна жена и се строполи на стола до нея.
-Тии, мацсее, аресаш ли Пацуля.Пасуля е галантеен, Пасуля е духовиит.
След третия шамар се завлече обратно до бара и каза с жар:
-Пацуля е Сатир!Пацуля е Бог!!
И си заби главата в бара.
МАТЕРИАЛ 2
Дарт Вейдър (вече със стилната си черна маска) си имаше проблеми с изтребителя и затова кацна принудително в царевичака на Макоцево. А там бяха Стефан, Хараламби и Деян, които си бъркаха в дупетата. Видяха кораба, огащиха се и отидоха да видят що става. Люкът се отвори и от него злокобно се появи тъмна фигура. Дарт Вейдър им рече:
- Хуххх… веднага намерете някой, хуххх… който да ми поправи кораба хуххх… (това “хуххх…” е звукът от маската, ако не се сещате)
Пратиха най- макия- Деянчо- да повика майстор Щерю, а другите в това време оглеждаха кораба и го пипаха боязливо да не разсърдят Дарт Вейдър, цъкаха с езици. Стефан се престраши да го попита да им даде меча за малко.
- Не може!- изсъска Вейдър, а стъклата на маската му топли- топли.
Захванаха да чакат, здрачаваше се, а сервиза на майстор Щерю беше далеко. Вейдър седна на земята по джедайки. хуххх… хуххх… хуххх… Стефан и Хараламби се въртяха около него в неловко мълчание. хуххх… хуххх… хуххх…Най- трудното за започването на разговора беше, че не знаеха как да се обръщат към него. хуххх… хуххх… хуххх… Хараламби реши, че е по- добре да избягва всякакви объщения:
- Как мислите, дали ще вали?- обикновенно в такива ситуации се говори за времето, трафика или други неутрални теми- добре е за загрявка на разговора.
- хуххх…Не знам хуххх…- каза Вейдър.
- А аз- каза разпалено Стефан (виждайки че може да се говори с него)- съм ти гледàл сите серии.
- хуххх…??!!
- И шестте серии съм ти гледàл, викам- започна да обяснява Стефан, без да обръща внимание на Хараламбовия лакет в ребрата си- К’во бе?- попита той другаря си.
- Шшшшт- шътна му Хараламби и се обърна към джедая- как беше движението? Имаше ли трафик?
- Не! хуххх…
- А на мен- вика Стефан- най ме изкефи, като му резна главата на оня пенсионер с бялата брада…
- хуххх…??!!
- Оня дъртак, лорда, дет’ му кръцна зелката на кораба. Оня дето ти беше отрязал ръката!
- хуххх… граф Дуку хуххх…???
- Аха- Дуку- каза Стефан- К’ во, бе?- попита той пак Хараламбия
- хуххх… А ти откъде знаеш хуххх… това?
- Нали ти разправям, че съм ти гледàл сите серии.
Вейдър вдигна вежда:
- Интересно хуххх…
Тè ти ги пристигат Деянчо, Майстор Щерю и Киро Казака с джипката. Слизат. Майстор Щерю веднага почва да обикаля кораба и да го оглежда с око на познавач. Киро Казака (неговият помощник), като всеки помощник ходеше зад него на две крачки и също оглеждаше. Дарт Вейдър се засуети около тях. Майстор Щерю цъкаше и подръпваше това- онова. Пак цъкаше.
- Даааааа- каза накрая (за това възкицание вече съм писал)- Бая зор е видял- и вика на Киро- Казак, я дай Шестицата да му видим протонния ускорител- и запълзя гърбом под кораба.
Чегъртане, скрибуцане, Еййй, чегъртане, скрибуцане, скрибуцане, Мама му стара, почукване, Ейййй, скрибуцане, скрибуцане, Добре, почукване, Това се е преебало, скрибуцане, Мама му стара… Ей, момче?
- Да?- каза Вейдър- хуххх…(за мако да го забравя)
- Я дай контакт!
Вейдър влезе в кораба.
Псссс! Псссс! Крррр!
- Стига!
Шшшшшшшшшш
Вейдър излезе и зачака Майстор Щерю да изпълзи.
- Дааааа- каза Майстор Щерю, запали цигара и замижа. Замисли се уж, а всъщност вътрешно смяташе цената.
Неловко мълчание.
- Как ти е името, бе момче?- попита Майстор Щерю
- Лорд Вейдър хуххх…
Майстор Щерю примлясна с език- нещо завъртяно му се струваше името.
- Виж к’во, Велю (така по- звучи), ще го оправим! Спойките на плазмения регулатор са свършили. Имат още живот, ама не се знае докога.
Дарт Вейдър кимна.
- Това им е лошото на поръчковите модели, че субсветлинната могат да я поддържат само три по десет на дванайста парсека и после трябва да ги сменяш. Сега ще го свалим и ще оправя спойките у сервиза… Казак, вàди крика!
Докато сваляха регулатора, Майстор Щерю каза че ще е по- добре да смени и честотния синхронизатор за по- сигурно. Дарт Вейдър се съгласи. Натовариха частите на джипката, качиха се и запрашиха към сервиза. Деянчо го оставиха да върви пеша, защото нямаше място, а Вейдър седна на задната седалка между Хараламби и Стефан. Стефан през цялото време се чудеше дали ако му чопне меча ще забележи и ако забележи, какво ще направи…
- Само го пипни и съм те удушил хуххх…- каза му Вейдър докато се подпираше с две ръце на предните седалки, докато джипката паркинсоново се клатеше през царевичака. Няколко пъти Вейдър си удари шлема в тавана.
- Дръж се здраво, момче- каза му Майстор Щерю- пази главата! Почти стигнахме.
Стигнаха. Майстор Щерю постави плазмения регулатор на тезгяха и започна да го човърка. Казакът му помагаше- принасяше, отнасяше, подаваше това- онова…
- Добър регулатор!- каза Майстор Щерю- вече не правят такива.
- Поръчкова работа- добави Киро Казака.
Вейдър се усмихна гордо.
- Не е като на оня кораб на младежа, дето дойде миналата година… Серийна работа… Как му беше името, бе Казак.
- На кой бе?
- На оня младок, дето кацна миналата година лятоска… Русолявия с Х- изтребитвля…?
- Луко?!
- Аха!- Лукчо… Да му беше видял транспортира, Велю… Жалка работа, направо плачеше за нов.
- Х- изтербител ли хуххх…?- попита Вейдър
- Аха, ама лоша работа, не е като този или като оная яхта на оня охлюв… Как му беше името на охлюва, бе Казак?
- Кой бе, лигавия ли?
- Аха- с поръчковата яхта?
- Жабата.
- Тъй тъй- Жабата- и той добър кораб имаше, ама нещо му е мътна работата на Жабата, ако питаш мен…
- А Х- изтребителя хуххх…?
- Аааа… стегнах го! Момчето даже вика да го стегна за зимата, на студено щял да го кара. Ледена планета вика…
- Ледена планета ли хуххх…? Интересно хуххх…
- Такива ми ти работи… Готово!
Майстор Щерю показа на Вейдър поправения регулатор, а Казака донесе чисто нов синхронизатор.
- Ще работи кат часовник, Велю! Аре да се връщаме и да го монтираме, че ще изтървем Биг Брадър.
И пак дрън- дрън- дрън- с дипката през цаервичака- пази шлема, Велю, леко друса! Пътьом се разминаха с Деянчо, който вървеше пеша към сервиза. Той въздъхна и тръгна обратно.
Тè ти ги пак при кораба.
Напаснаха регулатора- Я, момче, дай контакт Фшшшшшшшшш, Добре, Стига! Готов си! Има да кара още, но скоро да го сменяш, момче! Дай 280 льеа!
Вейдър разбра със Силата, че го пълрзалят.
И задиша страшно.
- 280 лева, майсторе ХУХХХ…, ми се видят множко ХУХХХ… Трябва да е чест за теб ХУХХХ…,, че поправи кораба на Лорд Вейдър ХУХХХ…,!!!
Майстор Щерю цъкна плюнка през зъби и изтръска фаса.
- Виж кво, Велю, не ми дишай така, ами плащай. Жабата и той се правеше на важен и ми се перчеше с некви глигани, ама тез на Майтор Щерю не минават.
- Не минават, не минават- пригласи и Казака.
- Или плащаш- каза Майстор Щерю- или ще си биеш главата… каската после.
Вейдър захухка смутено.
- Лорд Вейдър няма пари хухх!- каза, но Майстор Щерю го гледаше втренчено.
- Един дроид?- попита Лорд Вейдър и извади от кораба леко употребяван R3 D3.
Майстор Щерю поогледа дроида и рече:
- От мене да мине! Казак, кàчи дроида у джипката! Велю, ала сега тука, момче да ти покажа- и запълзяха двамата под кораба.
- Ето тук- виждаш ли?- дето е плазмения регулатор?
- Хуххх…
- Виждаш ли сега връзката с честотния синхронизатор?
- Хуххх…
- Виждаш ли накладките- ето тук тази гайка се разхлабва и започва да бие у ускорителя.
- Хуххх…
- След всеки 3- 4 скока трябва да я затягаш- ето ти една тринайска- затегни я, друг път да знаеш.
Вейдър взе ключа и затегна гайката.
- Това е! Ама да знаеш- всеки 2- 3 скока и затягаш.
- Благодаря- каза Вейдър
Майстор Щерю и Казака заминаха с джипката (и с R3 D3) за сервиза, а Вейдър замина с кораба към Ледената планета, да го търси тоя Луко с Х- изтребителя.
Хараламби и Стефан останаха в царевичака и запушиха.
По- късно Дарт Вейдър стигна до Ледената планета и извика канонерките.
По- късно Деянчо се присъедини към приятелите си в царевичака, жален- жален че за малко не е станал джедай, както си мечтаеше отдавна.
По- късно Майстор Щерю поставиха дроида у сервиза и сложиха 10 бири у него за да са студени. Отгоре му поставиха голата Венера и златната статуя на Ранкор.
Утре щяха да ходят до пазара да карат картофи със спидера на Лукчо- те само за това си го използваха- иначе събираше прах в гаража.
Този ден нямаше чикии и бурканчета с дунапрен. Можеше поне да кажа че Вейдър е казал, че едно време си е бил чикии с бурканче с дунапрен, а сега, когато хуя му е в жички и тръбички- използва Силата или новия хит на пазара- чикибластер, за хора и други хуманоиди в неравностойно положение. Ама не го направих!
За съжаление – автора на тези неща ми е неизвестен 
Loading ...