Материалите долу ми бяха изпратене по скайп от моя стар боен другар инЪжЪ. Димитър Георгиев. Държа да отбележа, че го прочетох в 9:30 сутринта – след като станах от сън. Направих си чаша кафе, седнах пред компа … и отпих от кафето си може би … в … 10:30
За пръв път, от доста време насам, денят ми започва по такъв весел начин
МАТЕРИАЛ 1
Накопаният Гробар Садист на дясната му ръка за вършене на разнообразни злини – Ицко Пацуля (викаха му така, защото дънцето на панталоните му беше провиснало) седяха до надгробния камък на бабата на Пацуля – Елисавета Айше Кайзерслаутен Копенхгаген Мастиф фон Кадаиф 3-та и биеше текмета у земята.
Беше пиян като гъз!Накопания, също пиян като гъз виеше сиртакита и от време на време се чешеше по гъза.По едно време се качи със скок на пияна пантера на едно дървено трикрако столче, но се прекатури и падна връз Пацуля насред поредното му текме.Та Ицко редеше:
-Пацуля е невинееен!Не искал да точи брадвата в нещастната главицааа!!Ооох!
Накопания го потупа по гърба.
-На, пийнии сии Йузуу!
Пацуля натърти и пръцна игриво.
-Ай хоим в кръчмету!
-Ай – отсече Ицко и метна един бодил на гроба на Елисавета Айше.Беше засял гроба и в пиянски захлас с магарешки бодили, коприва и трънки, защото призракът на Елисавета го преследваше в съня му с една лъжица и буркан с попара, и брадва в главата.”Яж попарааа” – виеше призрака и поднасяше лъжицата с Ръка.
Та се загзиго – опътиха към кръчмето.По пътя Накопания срита една отявлено изгърбена бабка с бастунче в гъза и тя си счупи единствения зъб в една саксия с магнолии.После решиха да оберат дома на кмета на Обран Чифлик – Недко.Пацуля, подкрепен от пиянски клатещите се рамене на Гробаря Садист се промъкна през отворения прозорец и се строполи в дневната на кмета.Кмета тъкмо топеше перото в мастилницата, за да си напише завещанието.Страдаше от Синдрома на Златния Човек и само дясната му ръка и главата бяха незасегнати.Златния Човек беше прекарал 35 години да превърне лайно в злато, но постепенно се позлати.Сега го държаха в музей.
Пацуля се претърколи и се вряза пиянски в една голяма ваза.Кмета, естествено не можеше да стане и да му шибне един, но позвъня с едно звънче.В стаята, с достолепна походка на изебан лебед се зададе икономът Задгробченку.
-Желаете ли нещо, сър?
Кмет Недко посочи с пръст Пацуля, който се опитваше да стане и се позлати целия.Добре, че беше написал завещанието и му оставаше само да сложи точка.Ицко беше успял да се изправи и олюлявайки се посочи със седемнайсет пръста иконома.
-Таткооо!Аз, тагховатаа, тъкмо си тръъвах, му иба маата.
-Ма ти тъкмо дойде ве, Пацул – разкърши снага иконома и измъкна едно шише от шкафа.
-Аре да пием!
Двамата седнаха до бившия кмет зад бюрото до прозореца и напълниха чашките.
-За колко ше го продадеме тоа?
-Ше гоо шиткгаме бее, дай да го претпим на кюлчжета!Пацуля кажи наздрай!!
През това време Накопания, с помощта на старческите рамене и най – вече гърбичка на бабката се свлече през прозореца в уютната обстановка на кметския кабинет с ботилката и зафъфли на старокаталунски една песничка на Карузо Де Узо.
После в кръчмата бармана попита Пацуля, който седеше на тезгяха.
-Пацуле, ряпа ядеш ли?
-Пасуля ряпа не яде! – отсече отривисто Ицко, който беше на седмо узо.
-Пацуле знае две и двета! – седемнайсто.
-Пасуля издои кравата в движение! – 22 – то.
-Ти уважааш ли Пацуляа? – 25.
След трийстото, докато Гробаря друсаше сиртакита на една маса пред две блондинки, Ицко се придвижи с помощта на бабката към една самотна жена и се строполи на стола до нея.
-Тии, мацсее, аресаш ли Пацуля.Пасуля е галантеен, Пасуля е духовиит.
След третия шамар се завлече обратно до бара и каза с жар:
-Пацуля е Сатир!Пацуля е Бог!!
И си заби главата в бара.
МАТЕРИАЛ 2
Дарт Вейдър (вече със стилната си черна маска) си имаше проблеми с изтребителя и затова кацна принудително в царевичака на Макоцево. А там бяха Стефан, Хараламби и Деян, които си бъркаха в дупетата. Видяха кораба, огащиха се и отидоха да видят що става. Люкът се отвори и от него злокобно се появи тъмна фигура. Дарт Вейдър им рече:
- Хуххх… веднага намерете някой, хуххх… който да ми поправи кораба хуххх… (това “хуххх…” е звукът от маската, ако не се сещате)
Пратиха най- макия- Деянчо- да повика майстор Щерю, а другите в това време оглеждаха кораба и го пипаха боязливо да не разсърдят Дарт Вейдър, цъкаха с езици. Стефан се престраши да го попита да им даде меча за малко.
- Не може!- изсъска Вейдър, а стъклата на маската му топли- топли.
Захванаха да чакат, здрачаваше се, а сервиза на майстор Щерю беше далеко. Вейдър седна на земята по джедайки. хуххх… хуххх… хуххх… Стефан и Хараламби се въртяха около него в неловко мълчание. хуххх… хуххх… хуххх…Най- трудното за започването на разговора беше, че не знаеха как да се обръщат към него. хуххх… хуххх… хуххх… Хараламби реши, че е по- добре да избягва всякакви объщения:
- Как мислите, дали ще вали?- обикновенно в такива ситуации се говори за времето, трафика или други неутрални теми- добре е за загрявка на разговора.
- хуххх…Не знам хуххх…- каза Вейдър.
- А аз- каза разпалено Стефан (виждайки че може да се говори с него)- съм ти гледàл сите серии.
- хуххх…??!!
- И шестте серии съм ти гледàл, викам- започна да обяснява Стефан, без да обръща внимание на Хараламбовия лакет в ребрата си- К’во бе?- попита той другаря си.
- Шшшшт- шътна му Хараламби и се обърна към джедая- как беше движението? Имаше ли трафик?
- Не! хуххх…
- А на мен- вика Стефан- най ме изкефи, като му резна главата на оня пенсионер с бялата брада…
- хуххх…??!!
- Оня дъртак, лорда, дет’ му кръцна зелката на кораба. Оня дето ти беше отрязал ръката!
- хуххх… граф Дуку хуххх…???
- Аха- Дуку- каза Стефан- К’ во, бе?- попита той пак Хараламбия
- хуххх… А ти откъде знаеш хуххх… това?
- Нали ти разправям, че съм ти гледàл сите серии.
Вейдър вдигна вежда:
- Интересно хуххх…
Тè ти ги пристигат Деянчо, Майстор Щерю и Киро Казака с джипката. Слизат. Майстор Щерю веднага почва да обикаля кораба и да го оглежда с око на познавач. Киро Казака (неговият помощник), като всеки помощник ходеше зад него на две крачки и също оглеждаше. Дарт Вейдър се засуети около тях. Майстор Щерю цъкаше и подръпваше това- онова. Пак цъкаше.
- Даааааа- каза накрая (за това възкицание вече съм писал)- Бая зор е видял- и вика на Киро- Казак, я дай Шестицата да му видим протонния ускорител- и запълзя гърбом под кораба.
Чегъртане, скрибуцане, Еййй, чегъртане, скрибуцане, скрибуцане, Мама му стара, почукване, Ейййй, скрибуцане, скрибуцане, Добре, почукване, Това се е преебало, скрибуцане, Мама му стара… Ей, момче?
- Да?- каза Вейдър- хуххх…(за мако да го забравя)
- Я дай контакт!
Вейдър влезе в кораба.
Псссс! Псссс! Крррр!
- Стига!
Шшшшшшшшшш
Вейдър излезе и зачака Майстор Щерю да изпълзи.
- Дааааа- каза Майстор Щерю, запали цигара и замижа. Замисли се уж, а всъщност вътрешно смяташе цената.
Неловко мълчание.
- Как ти е името, бе момче?- попита Майстор Щерю
- Лорд Вейдър хуххх…
Майстор Щерю примлясна с език- нещо завъртяно му се струваше името.
- Виж к’во, Велю (така по- звучи), ще го оправим! Спойките на плазмения регулатор са свършили. Имат още живот, ама не се знае докога.
Дарт Вейдър кимна.
- Това им е лошото на поръчковите модели, че субсветлинната могат да я поддържат само три по десет на дванайста парсека и после трябва да ги сменяш. Сега ще го свалим и ще оправя спойките у сервиза… Казак, вàди крика!
Докато сваляха регулатора, Майстор Щерю каза че ще е по- добре да смени и честотния синхронизатор за по- сигурно. Дарт Вейдър се съгласи. Натовариха частите на джипката, качиха се и запрашиха към сервиза. Деянчо го оставиха да върви пеша, защото нямаше място, а Вейдър седна на задната седалка между Хараламби и Стефан. Стефан през цялото време се чудеше дали ако му чопне меча ще забележи и ако забележи, какво ще направи…
- Само го пипни и съм те удушил хуххх…- каза му Вейдър докато се подпираше с две ръце на предните седалки, докато джипката паркинсоново се клатеше през царевичака. Няколко пъти Вейдър си удари шлема в тавана.
- Дръж се здраво, момче- каза му Майстор Щерю- пази главата! Почти стигнахме.
Стигнаха. Майстор Щерю постави плазмения регулатор на тезгяха и започна да го човърка. Казакът му помагаше- принасяше, отнасяше, подаваше това- онова…
- Добър регулатор!- каза Майстор Щерю- вече не правят такива.
- Поръчкова работа- добави Киро Казака.
Вейдър се усмихна гордо.
- Не е като на оня кораб на младежа, дето дойде миналата година… Серийна работа… Как му беше името, бе Казак.
- На кой бе?
- На оня младок, дето кацна миналата година лятоска… Русолявия с Х- изтребитвля…?
- Луко?!
- Аха!- Лукчо… Да му беше видял транспортира, Велю… Жалка работа, направо плачеше за нов.
- Х- изтербител ли хуххх…?- попита Вейдър
- Аха, ама лоша работа, не е като този или като оная яхта на оня охлюв… Как му беше името на охлюва, бе Казак?
- Кой бе, лигавия ли?
- Аха- с поръчковата яхта?
- Жабата.
- Тъй тъй- Жабата- и той добър кораб имаше, ама нещо му е мътна работата на Жабата, ако питаш мен…
- А Х- изтребителя хуххх…?
- Аааа… стегнах го! Момчето даже вика да го стегна за зимата, на студено щял да го кара. Ледена планета вика…
- Ледена планета ли хуххх…? Интересно хуххх…
- Такива ми ти работи… Готово!
Майстор Щерю показа на Вейдър поправения регулатор, а Казака донесе чисто нов синхронизатор.
- Ще работи кат часовник, Велю! Аре да се връщаме и да го монтираме, че ще изтървем Биг Брадър.
И пак дрън- дрън- дрън- с дипката през цаервичака- пази шлема, Велю, леко друса! Пътьом се разминаха с Деянчо, който вървеше пеша към сервиза. Той въздъхна и тръгна обратно.
Тè ти ги пак при кораба.
Напаснаха регулатора- Я, момче, дай контакт Фшшшшшшшшш, Добре, Стига! Готов си! Има да кара още, но скоро да го сменяш, момче! Дай 280 льеа!
Вейдър разбра със Силата, че го пълрзалят.
И задиша страшно.
- 280 лева, майсторе ХУХХХ…, ми се видят множко ХУХХХ… Трябва да е чест за теб ХУХХХ…,, че поправи кораба на Лорд Вейдър ХУХХХ…,!!!
Майстор Щерю цъкна плюнка през зъби и изтръска фаса.
- Виж кво, Велю, не ми дишай така, ами плащай. Жабата и той се правеше на важен и ми се перчеше с некви глигани, ама тез на Майтор Щерю не минават.
- Не минават, не минават- пригласи и Казака.
- Или плащаш- каза Майстор Щерю- или ще си биеш главата… каската после.
Вейдър захухка смутено.
- Лорд Вейдър няма пари хухх!- каза, но Майстор Щерю го гледаше втренчено.
- Един дроид?- попита Лорд Вейдър и извади от кораба леко употребяван R3 D3.
Майстор Щерю поогледа дроида и рече:
- От мене да мине! Казак, кàчи дроида у джипката! Велю, ала сега тука, момче да ти покажа- и запълзяха двамата под кораба.
- Ето тук- виждаш ли?- дето е плазмения регулатор?
- Хуххх…
- Виждаш ли сега връзката с честотния синхронизатор?
- Хуххх…
- Виждаш ли накладките- ето тук тази гайка се разхлабва и започва да бие у ускорителя.
- Хуххх…
- След всеки 3- 4 скока трябва да я затягаш- ето ти една тринайска- затегни я, друг път да знаеш.
Вейдър взе ключа и затегна гайката.
- Това е! Ама да знаеш- всеки 2- 3 скока и затягаш.
- Благодаря- каза Вейдър
Майстор Щерю и Казака заминаха с джипката (и с R3 D3) за сервиза, а Вейдър замина с кораба към Ледената планета, да го търси тоя Луко с Х- изтребителя.
Хараламби и Стефан останаха в царевичака и запушиха.
По- късно Дарт Вейдър стигна до Ледената планета и извика канонерките.
По- късно Деянчо се присъедини към приятелите си в царевичака, жален- жален че за малко не е станал джедай, както си мечтаеше отдавна.
По- късно Майстор Щерю поставиха дроида у сервиза и сложиха 10 бири у него за да са студени. Отгоре му поставиха голата Венера и златната статуя на Ранкор.
Утре щяха да ходят до пазара да карат картофи със спидера на Лукчо- те само за това си го използваха- иначе събираше прах в гаража.
Този ден нямаше чикии и бурканчета с дунапрен. Можеше поне да кажа че Вейдър е казал, че едно време си е бил чикии с бурканче с дунапрен, а сега, когато хуя му е в жички и тръбички- използва Силата или новия хит на пазара- чикибластер, за хора и други хуманоиди в неравностойно положение. Ама не го направих!
За съжаление – автора на тези неща ми е неизвестен 
… ще ти бъде от полза …
Loading ...