Блогът на Артика

Едно от малкото удоволствия за човек живеещ в малък град е телевизионния приемник. Всеки знае колко много телевизии има в днешно време и по какъв ужасен начин ни заливат с най-различна излишна информация представяна ни от още по-ужасяващи хора. Тук съм си направил една класацийка с хората, които според мен вече са адски писнали на всички:

10. Мартина Вачкова

След, като се пробва да води най-различни предавания, все по БНТ, нашумялата от предаването „КАНАЛЕТО“ актриса – дъщеря на знаменития български актьор Григор Вачков – Марта отново има свое токшоу по БНТ 1 посветено на жеинте . Редките моменти, в които съм задържал погледа си за не повече от 2 минути на нейното предаване съм се чувствал адски тъпо … гледам как някаква престаряла дама тип „МИС МАКСИ ШОУ“ се смее насила, как след всяка всяка втора нейна дума се пуска супер неадекватно някакъв музикален сигнал и как някакъв смехотворен мъжки глас, от време на време каканиже нещо, само и само да вземе заплата … абе никакъв ред … Обаче, като се позамисля, няма защо да и се сърдим, все пак това е продукция на БНТ.

9. Петьо Петков – Шайбата

Ей, тоя батка от каде се измъкна ми е голям хикс … ‘Що шайбата никой не знае. Сметнете, за да науча името на тоя змей, ми бяха нужни 30 минути търсене в Google. На фона на едни от най-добрите актьори в България, този възпитаник на народното читалище в село Змейово, ми стои като герой от „На всеки километър“ играещ в „Матрицата“ …

8. Къци Вапцаров

За тази светла телевизионна личност, каквото и да бъде казано и написано ще е малко …
Попитали Къци Вапцаров от каде знае толкова вицове, а той отговорил:
- Аз знам и други, ама не са толкова смешни…

7. Миглена Ангелова

Изританата от BTV любимка на всички баби и прилъстени и изоставени дами феминистка Миглена Ангелова, вече има поле за изява в NOVA-ааа… Бих се зарадвал повече ако я видя в амплоа-то на рекламно лице на КОСМОДИСК.

6. Евгени Минчев

Истинското доказателство за това, че в България ако си шибан педераст – вървиш напред. Ватман изпитващ острото желание да бъде Батман … Добре, че и него нежно го шкартираха от националния ефир, сигурен съм, че съвсем скоро ще бъде изритан и от малките мазни кабеларки

5. Албена Вулева

С обаяние на долнопробен – евтин травестит, miss сигнално жълти гащи бачка известно време, като водеща в кабеларката на лудите – СКАТ … Адски ми е неприятна тази мацка и като визия и като излъчване и като стил на водене (ако изобщо може да се каже, че има някакъв стил).

4. Александър Дойнов

Този неприятен дебел чичко се появява от време на време по една кабеларка, на която дори не зная името … Заслушвал съм се на няколко пъти за да разбера, аджаба за какво става въпрос? Какво гняви тоя странен дебелак? Първо нищо не му се разбира докато говори, после не ми харесва леко комплексираното му поведение (виновното скрито поглеждане към камерата от време на време), редките му зъби и накрая, но не на последно място не можах да разбера какво иска да покаже… в смисъл хумор или нещо сериозно ?!…

3. Васил Боянов – Азис

Сливенският манго педераст си направи собствено шоу – музика, песни, гости и … Катерина Евро … Абе пълната цигания. Добре, че кара музикантите си от време на време да свирят кючеци в ефир, за да може да има повечко зрители от селата. До колкото зная от мои познати (чалга ловъри), сливенският Мерилин Менсън канел в студиото си и интерсени гости…

2. Васа Ганчева

Българската динозавърка на телевизионната критика, все още не може да зацепи, че трябва да спре … Бабето се има за голям капацитет и сигурно не забелязва, че с течение на годините все повече и повече става, меко казано, неприятна за гледане. И като прибавим към това свежите материали от кварталния пенсионерски клуб, положението става типичната за БНТ „манджа с грозде“ …

1. Юлиан Вучков

This is my man! Автора на крилатите лафове „Слушам и не вярвам на очите си“, „Избирателната активност на България е нарастващо ниска“ и т.н. според мен е най-голямата неебавка (с извинение) в целият национален ефир. Просто не знам какъв катил трябва да е човек, който се кефи на това да бъде псуван близо един час, НА ЖИВО, по телефона пред цяла България, в собственото си предаване.

Имало едно време една пичка, викали й Пепеляшка. Казвали й така, защото имала много големи цици и когато се наведела те се търкаляли в земята и ставали пепeливи от праха. Представяте ли си, мили деца, какви цици!
Та Пепеляшка имала една много зла мащеха, която й завиждала за циците и й купувала постоянно малки сутиени. Стискали сутиените на малката Пепеляшка, но като нямала други се принуждавала да ги носи, защото имало вероятност да я прекръстят от Пепеляшка на Чернишка.

Пепеляшка имала и две доведени сестри, които също й завиждали за циците и постоянно й натяквали какви вимета имала. Обикновено й заявявали:“Стига си се пъчила, щото в автобуса вече няма място“,“С тия бозки пориш въздуха като Боинг в Тихия океан“, „Вярно ли е че със сутиена си правиш палатка, когато закъсаш някъде?“ или „Прибери си гърдите щото ще се заклещиш на вратата в кенефа“ и още разни такива нелишени от основание шеги.

Обаче приказката се обръща, когато се получила обява, че в царския дворец принцът прави щур купон, на който са поканени всички жени на възраст от 16 до 26 години. Двете сестри веднага започнали да се гласят за партито, и то не заради друго, ами защото се носели слухове, че принцът имал особено голям чеп и чукал като нерез по Коледа. А пък това е особено ефикасно средство срещу пъпки по лицето, които те били получили от полов глад. Те понеже били малоцицести тръгнали да си шибат силикон и да си купуват сутиени с пълнеж, но каквото и да правели не можели да стигнат големината на циците на Пепеляшка. И не само това- тяхните цици се смалили и даже на едната гърдите й хлътнали вече навътре.

Затова от прекалена завист сестрите издействали от майка си да забрани на Пепеляшка да отиде на купона в двореца. Разревала се Пепеляшка, но какво да прави-подчинила се.
Та значи настъпила знаменателната вечер на бала. Наконтили се сестрите и тръгнали към двореца. Станало й кисело на Пепеляшка, но какво да прави, освен да отиде до хоремага да си хване някой за една вечер. И тъкмо се упътила натам и на вратата се позвъняло. Отваря Пепеляшка и к’во вижда-кръсницата й.
-Влизай да ти направя един облак-поканила я Пепеляшка.
-С удоволствие- отвърнала кръсницата й.
Изпила кръсницата облака и казала: -Пепеляшке, такъв хубав облак си направила, че не мога да не ти направя една услуга. Разбрах, че тъпата ти мащеха не ти дава да отидеш на купона в двореца. Ей ти тука ключовете на BMW-то, в него има и едно шише сливова. Тая сливова е на дядо ми, двайсетгодишна е, отлежала. Дядо ми я правеше по специална технология. Тя има свойствата да променя лицата на хората като изпият две двойни. Обличай се бързо, пали колата, удари по пътя две двойни и върви купонясвай. И да знаеш-тая сливова те държи точно четири часа. Сега е осем, значи в дванайсет ще си станеш пак същата. Хайде, и да ти излезе късмета тая вечер и то няколко пъти. Абе къде е шишето с мастиката?
Тръгнала Пепеляшка и по пътя ударила две двойни. Стигнала в двореца и почнала да купонясва. По едно време видяла сестрите й да се въртят около принца. Пуснал диджея някакво блусче и сестрите попитали принца:
-Принце, няма ли да ни поканиш на едно блусче. Много ни бива.
А принцът отговорил: -Абе скумрии, не се ли виждате к’ви сте грозни и плоски като видеокасети. Я по-добре вървете го духайте на войничетата от охраната пред двореца.
Подвили си сестрите опашките, излезли им два пъти повече пъпки. А през това време принцът забелязал Пепеляшка и я поканил да потанцуват. Стиснала го Пепеляшка с онея ми ти цици, приклещила го между тях, така здраво, че на принца веднага му станало. И той й казал:
-Ау ма, шъ ми се пуснеш ли?
-Не може-отговорила му Пепеляшка.
-Как така не може, ти знаеш ли кой е баща ми, ма?
-Абе казах ти че не може. Ти на къв ми се правиш бе, педал?
Ама Пепеляшка само блъфирала. Знаела ги тя мъжете, че колкото повече се мота работата, толкова повече им се дърви. Обаче днес не ставало, щото била в мензис. Като си танцували, по едно време тя погледнала часовника си и к’во видяла- дванайсет без една. „Еба си майката“-помислила си тя и запраскала към BMW-то. Принцът само туй и чакал и я подгонил. Ама тя си бягала насериозно. А пък той бил вече пийнал и много много не го бивало да тича, защото организма кръвоснабдявал друг орган, а не краката. Тичала Пепеляшка с все сили, циците й се подмятали и я удряли в лицето така че много-много не виждала к’во има пред себе си. Затова и тя се спъвала и по едно време принцът я пипнал. Но тя с последни сили се отскубнала от него и в ръцете му останал само сутиенът на Пепеляшка. Трябва да кажа че този сутиен бил подарък от кръсницата и бил правен по поръчка във фабрика „Младост“, производител на раници и спални чували. Затова лепвал по циците й като презерватив по онова нещо.
На другия ден принцът много се ядосал задето бил изпуснал Пепеляшка и издал заповед: „Въпросната персона да се издири по голенината на сутиена й. На всички самки на възраст от 16 до 26 години да й бъде премерен“.
Тръгнали царските хора по градове, села и паланки да мерят сутиена. Мерили навсякъде, ама нещо не ставал, всички имали по-малки цици от тези на Пепеляшка.
Така стигнали и до къщата на Пепеляшка. Излезли сестрите, но и на тях не станал гигантският сутиен. Въпреки че се били подготвили предварително- изпили десетки литри боза, пак не могли и една трета да напълнят. По едно време царският човек видял Пепеляшка и казал:
-Ба ти снарядите! Я, момиче, ела да ти пробваме това чудо, щото принца е решил или оная да работи или да мине на бастуни.
-Абе остави я тая крава бе, тя и без тая не беше на купона-взели да го убеждават сестрите.
-Не може така, трябва да се мери на всички-царския човек не мислел вече за службата, надеждицата му била да й види циците.
Премерил той сутиена, видял го че пасва, сякаш за нея е правен и завел Пепеляшка в двореца. А там я чакал принца с …
КРАЙ.

Сега, реших да направя една нова категория в моя блог, която да се казва „Мъжка Кухня“. Тази категория е посветена на всички не до там просветени в кулинарното изкуство мъже

За да сготвите най-зарибената мусака ви е нужно:

• 700 гр кайма
• 1 кг картофи
• 2 – 3 домата (може и от консерва)
• 3 – 4 средно големи моркова
• връзка магданоз
• 2 глави лук
• 7-10 скилидки чесън
• черен пипер
• червен пипер
• пикантна подправка
• дафинов лист
• сол
• чубрица
• мазнина
• кубче зеленчуков бульон

За заливката ви е нужно:

• 4 яйца
• 100 гр. сирене
• 200 гр. кисело мляко (чаена чаша)
• 200 гр. прясно мляко (чаена чаша)
• 3 с. л. с връх брашно

Ситно нарязания лук се задушава в мазнината, прибавят се настърганите домати ситно нарязания магданоз, ситно нарязания чесън, ситно нарязаните моркови и след това каймата. Разбърква се за да не остане каймата на едри парчета. Прибавят се подправките – черен пипер, червен пипер, пикантна подправка и чубрица. Картофите се обелват и нарязват на кубчета, сипват се в тавата, посоляват се, прибавя се сместта от доматите и каймата, разбъркват се и се заливат с разтопеното в гореща вода кубче бульон докато се покрие изравнената смес. Поставят се дафиновите листчета. Пече се до зачервяване.

Заливката:

В по-дълбок съд в малко олио се слагат 3 супени лъжици брашно, 1 чаена лъжичка сол и се запържва. В съда се изливат прясното и киселото мляко, бърка се докато се образува каша. След като кашата е добре разбъркана се оставя да изстине. Ако искате да изстине по-бързо – разбърквате от време на време. Разбиват се 4 белтъка на твърд сняг с миксера. Жълтъците се слагат в кашата и се разбъркват, прибавя се и натрошеното на каша сирене. След това кашата внимателно се сипва при белтъците и се бърка докато се получи еднородна смес. След това заливате изпечената мусаката и се печете на 200 градуса само отгоре до порозовяване.

Сервира се топла (не вряла). По желание се добавя малко кисело мляко и ситно нараязан магданоз.

Бон Апети

Е, не … просто без кометнар …

Искам да споделя с Вас каквo ми се случи днес.

Днес след като се събудих около 10 – 10:30 часа, реших да сметна с какви финанси съм останал след вчерашното парти на John Creamer в Плазма, за да знам как да ги разпределя до края месеца. Резултатът, който получих беше съвсем незадоволителен и за това реших да се обадя на един „приятел“, на който бях услужил с една известна сума преди време.

Търсенето

Набирам телефона (този, който е останал в телефона ми):
Аз: – Ало, брадъре, за много години. Сети ли се кой те безпокои ?!..
Женски глас: – Кой и нъ тилифоня?
Аз: – Здравей. Това е телефона на Живко, нали ?!…
Женски глас: – /след кратка пауза/ Куго търсити?
Аз: – Живко…
Женски глас: Няма гу … ъъъъ … няма тъкъв. Грешка имати..

Набирам телефона на приятелката му или поне на последното момиче, с което си спомням, че беше въпросният „приятел“:
Аз: – Лили, за много години! Позна ли кой е на телефона?
Лили: – Мишо, здравей, за много години и на теб! Какво правиш?
Аз: – Ами в града съм си. Нищо особено, общо взето. Имаш ли някакви координати на нашия човек, че го няма на старият му номер?
Лили: – Разделихме се с вашия човек … имам тука някакъв телефон, но не зная дали ще можеш да го намериш на него … /диктува телефона/
Аз: – Що ве, какво стана?
Лили : Оф, не ми се приказва.
Аз: – ОК, бейби. Благодаря за телефончето. Обади се някой път да пием кафе
Лили: – ОК, Радвам се, че се обади! Чао за сега
Аз: – Чао

Откриването

Обаче! Телефонът, който ми даде момичето се оказа същия, на който бях звънял преди да се обадя на нея. Викам си, тоя сега иска да ми прави скрита камера май, чеки да се обадя по-късно, със скрит номер, пък каквото такова.

Час по-късно набирам същият телефон, този път със скрит номер.
Аз: – Какво става, бе брадъре?
Той: – Добре е ве, кой се обажда?
Аз: – /опитвайки се да запазя самообладание/ Мишо съм, за много години.
Той: – Ей, брат, пада ми батерията!
Аз: – ОК, брат, тогава много бързо искам да ме чуеш, докато не е паднала … Айде ако може да оправим тея парички, че имам малко проблеми, пък и от миналата година все да се видим … все да се видим …
Той: – Да брат, имам да ти давам едни точки, знам! Обаче в момента нямам!
Аз: – Брат, виж сега, близо четири пъти се опитвам да те намеря, за да ги оправим тия стари неща … Хайде, това да е последния път, че доста време мина, пък и не ща да правим панаири и да си разваляме отношенията за глупости … не се знаем от ден два …
Той: – Да ве брат, ей ся, тука, тая седмица ще ги оправим /връзката прекъсва/

Стана ми ясно, че повече по принцип няма да има връзка с този номер, направих си кафе и седнах да търся нещо за гледане из нета супер изнервен.

Елементът на изненада:

След около половин час, обаче получавам входящо обаждане от непознат номер:

Аз: – Да моля.
Мъжки глас: -Ти ли си тоо, Михаиль, уааа?
Аз: – Да, а ти си?
Мъжки глас: – Ава йей, няя ть тряя знайш кой съм яс уааа! Няя ть’ са обадаш на прийетель’ти ми да ги заплашуаш уааа, закот за та уотрипа, уааа!
Превод: „Абе ей, няма да ти трябва да знаеш кой съм аз! Няма да се обаждаш на приятелите ми и да ги заплашваш, защото ще те убия!
Аз: - /супер бесен/ Виж сега пич, не ме познаваш! Не те знам от под кой камък изпълзя, не те знам к’ъв си що си, ама най-добре – затвори този телефон и изтрий този номер, ‘щото е много лесно да разбера кой се обажда … а, това вече ще е проблем!!!
Мъжки глас: /тряс телефона/

След този високо морално устойчив разговор, който проведох със the unknown селски бек, се чудих поне половин час как да отреагирам адекватно т.е. да се смея или да плача… викам си – егати филма … Дай да си дръпна Mr. Bean, да си сипя чаша вино за да се адаптирам с обстановката обаче:

Финалът:

Телефонът ми иззвънява с друг непознат номер … викам си – ей ся, след тоя разговор – събирам старите авери, намирам го тоя капут и стана супер бясната лудница. Вдигам телефона:
Аз: – Кажи ве !!!
Живко: – Артик, Живко е!
Аз: – /на границата на нервно разстройство/ Кажи ве, мой!? К’ъв е проблема!!!?…
Живко: – Аве, дай да се разберем да пием по кафе някъде тея дни!
Аз: – Обади ми се!
Живко: – ОК, брат. Ай, ще ти се обадя…
Аз: – Ай

Коментарът на тази случка ще оставя на Вас… аз просто и да искам, не мога да измисля нищо умно като заключение …

Усещам как започвам да обиквам някого освен себе си …
Чувствам се някак странно … Може би защото от доста време не бях изпитвал това прекрасно чувство …

Най-накрая българите взеха да се съвземат! Съжалявам, че не мога да присъствам на протестите, но НАПЪЛНО ГИ ПОДРЕПЯМ!

Извратена държава.. Как може полицаи да бият МОМИЧЕТА, които нямат никаква вина?!… Как може полицаи да бият хората в гръб ?!… Как може полицаи, на които Ние, обикновените хора, плащаме да злоупотребяват с властта си?!…Гледам повторението на репортажа по „Канал 3″ и слушам как полицай или джандармерист е ударил репортерка и й е счупил телефона, след което полицай е ударил камерата на репортерите и е наритал оператора ?!?!?…..

КАК МОЖЕ ?!…

Виждам други кадри, на които полицай удря беззащитно момче БЕЗ ДА Е НАПРАВИЛО ИЛИ КАЗАЛО НЕЩО, ЗА ДА ГО ПРЕДИЗВИКА …

Тъжно е … Жалко е …

Поинтересувах се по какъв начин начин ние, които не можем да отидем на протеста, можем да се включим в него или да получим малко повече информация и намерих следните материали:

1. http://priziv.org/
2. http://sroksos.org/
3. Интервю с Харалан Александров и студентите (bTV, Тази сутрин, 23 мин.)
4. БТВ Новините – Бой,кървища и безредици на протеста пред НС 14.01.09
5. Ако имате възможност – излезте пред Народното събрание, ако не – протестирайте тук!
6. Facebook кауза: Граждански протест 14.01.2009г.
7. Facebook група: Национален протест 14-ти януари 2009
8. Информация, хронология и снимки от протеста от блога на Бого Шопов
9. В ъгъла на протеста – блог на Комитата и Стойчо
10. 19-те искания на студентите- Форума на Канал 3

Уважаеми възрастни,
Вие вече сте приели факта, че хората на които плащате се гаврят с Вас … Факт е също, че вчера същите тези хора се изгавриха с най-ценното нещо, което Ви е останало – Вашите деца!!! От Вас зависи дали ще позволите да се гаврят с децата Ви занапред!!!
Подкрепете ни! Протестирайте с нас!

Всички знаем какви са писаните и не писаните закони в училище.

Етюдът се разигра преди близо десет години в тоалетните на СОУ „Васил Левски“ Димитровград.

Аз, заедно с моите стари бойни другари – г-н Илия Димитров и г-н Нанчо Велев, решихме да изпушим по цигара „Мелник“ (само такава марка наливни цигари продаваха в павилиончето срещу училището) в женската тоалетна на третия етаж на училището. След като се присъединихме към другата бригада, която беше в тоалетната със същата мисия, запалихме по цигара и взехме да говорим по наболяли въпроси от нашето ежедневие от сорта на „Oriflame vs. поправителен изпит“. В този миг входната врата на тоалетната изтряска с неописуема сила и някой кански изрева „ДАСКАЛКА!!!! КРИЙЙЙ!!!“ Ние като едни добре обиграни възпитаници на СОУ „Васил Левски“ гр. Димитровград хвърлихме цигарите през прозореца и се скрихме в едната тоалетна (първата откъм входната врата) … Само си представете картинката – 7 човека навряни в невъобразимо смърдящ кенеф, метър на два! Вратата се отвори, а ние не можехме да сдържим смеха си … Любимата учителка се опита да отвори вратата на тоалетната, в която се бяхме скрили, със сила (явно е имала голям зор жената), без изобщо да подозира, че някой се крие вътре. Г-н Велев с преправен женски глас, притиснат от шест човека в миризливия кенеф, изстена като в първият албум на Васко Кръпката „Зъйетуу“, при което ние наистина, ама НАИСТИНА едвам сдържахме смеха си. След като получи отговора на г-н Велев, мис schoolgirl ‘34 блъсна вратата на другата тоалетна адски силно и започна да сваля дрехите от себе си … Това се разбра по бързите и отсечени звуци от другата тоалетна … Ние вече бяхме шах мат … Дори си бяхме затворили очите, да не се гледаме, че някой със сигурност щеше да прихне в истеричен смях … Последва кратка, нежна, мълчалива пауза … Олдскуул дамата пое дълбоко въздух! Нова лирическа половин секундна пауза … и се чу едно огромно и проглушително ДЖУБУРРРРРРРРРРРР… Сякаш камион изсипва един тон вода наведнъж от един километър разстояние върху тенекиен под … Тогава просто не издържахме, прихнахме и бързо избягахме от тоалетната ….