Случка с "приятел" …
Искам да споделя с Вас каквo ми се случи днес.
Днес след като се събудих около 10 – 10:30 часа, реших да сметна с какви финанси съм останал след вчерашното парти на John Creamer в Плазма, за да знам как да ги разпределя до края месеца. Резултатът, който получих беше съвсем незадоволителен и за това реших да се обадя на един „приятел“, на който бях услужил с една известна сума преди време.
Търсенето
Набирам телефона (този, който е останал в телефона ми):
Аз: – Ало, брадъре, за много години. Сети ли се кой те безпокои ?!..
Женски глас: – Кой и нъ тилифоня?
Аз: – Здравей. Това е телефона на Живко, нали ?!…
Женски глас: – /след кратка пауза/ Куго търсити?
Аз: – Живко…
Женски глас: Няма гу … ъъъъ … няма тъкъв. Грешка имати..
Набирам телефона на приятелката му или поне на последното момиче, с което си спомням, че беше въпросният „приятел“:
Аз: – Лили, за много години! Позна ли кой е на телефона?
Лили: – Мишо, здравей, за много години и на теб! Какво правиш?
Аз: – Ами в града съм си. Нищо особено, общо взето. Имаш ли някакви координати на нашия човек, че го няма на старият му номер?
Лили: – Разделихме се с вашия човек … имам тука някакъв телефон, но не зная дали ще можеш да го намериш на него … /диктува телефона/
Аз: – Що ве, какво стана?
Лили : Оф, не ми се приказва.
Аз: – ОК, бейби. Благодаря за телефончето. Обади се някой път да пием кафе
Лили: – ОК, Радвам се, че се обади! Чао за сега
Аз: – Чао
Откриването
Обаче! Телефонът, който ми даде момичето се оказа същия, на който бях звънял преди да се обадя на нея. Викам си, тоя сега иска да ми прави скрита камера май, чеки да се обадя по-късно, със скрит номер, пък каквото такова.
Час по-късно набирам същият телефон, този път със скрит номер.
Аз: – Какво става, бе брадъре?
Той: – Добре е ве, кой се обажда?
Аз: – /опитвайки се да запазя самообладание/ Мишо съм, за много години.
Той: – Ей, брат, пада ми батерията!
Аз: – ОК, брат, тогава много бързо искам да ме чуеш, докато не е паднала … Айде ако може да оправим тея парички, че имам малко проблеми, пък и от миналата година все да се видим … все да се видим …
Той: – Да брат, имам да ти давам едни точки, знам! Обаче в момента нямам!
Аз: – Брат, виж сега, близо четири пъти се опитвам да те намеря, за да ги оправим тия стари неща … Хайде, това да е последния път, че доста време мина, пък и не ща да правим панаири и да си разваляме отношенията за глупости … не се знаем от ден два …
Той: – Да ве брат, ей ся, тука, тая седмица ще ги оправим /връзката прекъсва/
Стана ми ясно, че повече по принцип няма да има връзка с този номер, направих си кафе и седнах да търся нещо за гледане из нета супер изнервен.
Елементът на изненада:
След около половин час, обаче получавам входящо обаждане от непознат номер:
Аз: – Да моля.
Мъжки глас: -Ти ли си тоо, Михаиль, уааа?
Аз: – Да, а ти си?
Мъжки глас: – Ава йей, няя ть тряя знайш кой съм яс уааа! Няя ть’ са обадаш на прийетель’ти ми да ги заплашуаш уааа, закот за та уотрипа, уааа!
Превод: „Абе ей, няма да ти трябва да знаеш кой съм аз! Няма да се обаждаш на приятелите ми и да ги заплашваш, защото ще те убия!
Аз: - /супер бесен/ Виж сега пич, не ме познаваш! Не те знам от под кой камък изпълзя, не те знам к’ъв си що си, ама най-добре – затвори този телефон и изтрий този номер, ‘щото е много лесно да разбера кой се обажда … а, това вече ще е проблем!!!
Мъжки глас: /тряс телефона/
След този високо морално устойчив разговор, който проведох със the unknown селски бек, се чудих поне половин час как да отреагирам адекватно т.е. да се смея или да плача… викам си – егати филма … Дай да си дръпна Mr. Bean, да си сипя чаша вино за да се адаптирам с обстановката обаче:
Финалът:
Телефонът ми иззвънява с друг непознат номер … викам си – ей ся, след тоя разговор – събирам старите авери, намирам го тоя капут и стана супер бясната лудница. Вдигам телефона:
Аз: – Кажи ве !!!
Живко: – Артик, Живко е!
Аз: – /на границата на нервно разстройство/ Кажи ве, мой!? К’ъв е проблема!!!?…
Живко: – Аве, дай да се разберем да пием по кафе някъде тея дни!
Аз: – Обади ми се!
Живко: – ОК, брат. Ай, ще ти се обадя…
Аз: – Ай
Коментарът на тази случка ще оставя на Вас… аз просто и да искам, не мога да измисля нищо умно като заключение …
Усет
Усещам как започвам да обиквам някого освен себе си 
…
Чувствам се някак странно … Може би защото от доста време не бях изпитвал това прекрасно чувство …
Общо национален протест – 14.01.2009
Най-накрая българите взеха да се съвземат! Съжалявам, че не мога да присъствам на протестите, но НАПЪЛНО ГИ ПОДРЕПЯМ!
Извратена държава.. Как може полицаи да бият МОМИЧЕТА, които нямат никаква вина?!… Как може полицаи да бият хората в гръб ?!… Как може полицаи, на които Ние, обикновените хора, плащаме да злоупотребяват с властта си?!…Гледам повторението на репортажа по „Канал 3″ и слушам как полицай или джандармерист е ударил репортерка и й е счупил телефона, след което полицай е ударил камерата на репортерите и е наритал оператора ?!?!?…..
КАК МОЖЕ ?!…
Виждам други кадри, на които полицай удря беззащитно момче БЕЗ ДА Е НАПРАВИЛО ИЛИ КАЗАЛО НЕЩО, ЗА ДА ГО ПРЕДИЗВИКА …
Тъжно е … Жалко е …
Поинтересувах се по какъв начин начин ние, които не можем да отидем на протеста, можем да се включим в него или да получим малко повече информация и намерих следните материали:
- http://priziv.org/
- http://sroksos.org/
- Интервю с Харалан Александров и студентите (bTV, Тази сутрин, 23 мин.)
- БТВ Новините – Бой,кървища и безредици на протеста пред НС 14.01.09
- Ако имате възможност – излезте пред Народното събрание, ако не – протестирайте тук!
- Facebook кауза: Граждански протест 14.01.2009г.
- Facebook група: Национален протест 14-ти януари 2009
- Информация, хронология и снимки от протеста от блога на Бого Шопов
- В ъгъла на протеста – блог на Комитата и Стойчо
- 19-те искания на студентите- Форума на Канал 3
Уважаеми възрастни,
Вие вече сте приели факта, че хората на които плащате се гаврят с Вас … Факт е също, че вчера същите тези хора се изгавриха с най-ценното нещо, което Ви е останало – Вашите деца!!! От Вас зависи дали ще позволите да се гаврят с децата Ви занапред!!!
Подкрепете ни! Протестирайте с нас!
Случка в СОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" – Димитровград
Всички знаем какви са писаните и не писаните закони в училище.
Етюдът се разигра преди близо десет години в тоалетните на СОУ „Васил Левски“ Димитровград.
Аз, заедно с моите стари бойни другари – г-н Илия Димитров и г-н Нанчо Велев, решихме да изпушим по цигара „Мелник“ (само такава марка наливни цигари продаваха в павилиончето срещу училището) в женската тоалетна на третия етаж на училището. След като се присъединихме към другата бригада, която беше в тоалетната със същата мисия, запалихме по цигара и взехме да говорим по наболяли въпроси от нашето ежедневие от сорта на „Oriflame vs. поправителен изпит“. В този миг входната врата на тоалетната изтряска с неописуема сила и някой кански изрева „ДАСКАЛКА!!!! КРИЙЙЙ!!!“ Ние като едни добре обиграни възпитаници на СОУ „Васил Левски“ гр. Димитровград хвърлихме цигарите през прозореца и се скрихме в едната тоалетна (първата откъм входната врата) … Само си представете картинката – 7 човека навряни в невъобразимо смърдящ кенеф, метър на два! Вратата се отвори, а ние не можехме да сдържим смеха си … Любимата учителка се опита да отвори вратата на тоалетната, в която се бяхме скрили, със сила (явно е имала голям зор жената), без изобщо да подозира, че някой се крие вътре. Г-н Велев с преправен женски глас, притиснат от шест човека в миризливия кенеф, изстена като в първият албум на Васко Кръпката „Зъйетуу“, при което ние наистина, ама НАИСТИНА едвам сдържахме смеха си. След като получи отговора на г-н Велев, мис schoolgirl ’34 блъсна вратата на другата тоалетна адски силно и започна да сваля дрехите от себе си … Това се разбра по бързите и отсечени звуци от другата тоалетна … Ние вече бяхме шах мат … Дори си бяхме затворили очите, да не се гледаме, че някой със сигурност щеше да прихне в истеричен смях … Последва кратка, нежна, мълчалива пауза … Олдскуул дамата пое дълбоко въздух! Нова лирическа половин секундна пауза … и се чу едно огромно и проглушително ДЖУБУРРРРРРРРРРРР… Сякаш камион изсипва един тон вода наведнъж от един километър разстояние върху тенекиен под … Тогава просто не издържахме, прихнахме и бързо избягахме от тоалетната ….
Loading ...