Поредната безсънна вечер.
Седя пред компютъра си и си мисля за дългото време за равносметка което имах. За хилядите пропиляни шансове, които имах през последниите няколко години. За музиката и сцената … За това колко е трудно човек да остане верен на принципите и разбиранията си в днешното вълче време и най-вече за това, че порастнах…
25 години изпълнени с най-различни хора – познати и приятели, доброжелатели и недоброжелатели, прожектори и лазери, хубави и лоши моменти и емоции, любов, страх, тайни сълзи и силен смях.
Извода до който стигнах е, че трябва да се откажа от едно от нещата пред което се прекланям и много обичам – Музиката. Като казвам „да се откажа“ съвсем не означава, че ще спра да слушам музика – напротив ще слушам сигурно още повече. Мисълта ми беше, че няма да се занимавам повече „професионално“ с нея.
За тези които не знаят, искам да обясня – от доста години насам се занимавам с музика. Прехвърлих се в музикална паралелка на 15 години без знанието на майка ми. Завърших музикално училище. Първо бях ресторантски певец, после кийбордист в оркестър. След това работих известно време като One Man Band до момента, в който трябваше да обсвиря едно идеално добре заплатено, високо-интелигентно събитие наречено „Циганска Сватба“ … дори не искам да си спомням какво се случи на това събитие (не съм ял бой ако това си помислихте и задните ми части са все още девствени нвътре 
). Един ден, след горното събите продадох цялата си музикантска апаратура точно за един час за 1/3 от цената за която я бях закупил седмици по-рано. Не бях на зор! Просто чашата ми беше тоталлно преляла предишната вечер!
Година по-късно съдбата ме сблъска отново с музиката – благодарение на един от малкото мои големи приятели, започнах като караоке DJ в гр. Варна. Един период от време в моя живот, който аз наричам „МАТА ХАРИ“… Студентче току-що излюпило се от малкия град с предложение за работа като DJ – голям кеф… Изкарах в тази кръчмотека известно време и започнах работа в една агенция, която намираше работа на DJ от моя ранг … аве общо взето в DJ-ите в фирмата бяхме – блъсни първия за да падне последния … освен Диско Водещи (мноо я мразя тая комбинация от думи) в по-голямата част от времето ни в фирмата – ние бяхме Диско Носещи и Диско Возещи… аве няма грижи – работата вървеше добре т.е. работахме това което ни кефи на места и мероприятия от сорта на „Песни за войводите кв. Галата“, „Мечата Дупка кв. Владиславово“ и т.н. аве забавно беше 
. В този период от време обаче 3апочнах да осъзнавам, че нещата от предната ми случка с „Циганската Сватба“ започват да се повтарят т.е. пускам някаква кофти музика за пари, занимавам се с пияни идоти, пускам една и съща песен 1000 пъти на вечер – на мен целта ми съвсем не беше това …
В същия този период от време се запознах с един от най-големите ми приятели в Варна – луд БГ DJ прудуцент. Паснахме си повече от идеално – еднакви интереси, еднакъв модел за забавление, еднакви виждания за музиката. Благодарение на него, имах вече основата на истинският DJ-инг и продуциране. Благодарение на него вече бях направил няколко по-сериозни – истински участия. Малко по-късно излязоха на бял свят и първите ни парчета. Всичко вървеше ОК – 5 години подред работех в агенцията като артист и Диско Водещ, събирах се с другата компания, правехме музика и пускахме наляво надясно из курортите. Спомням си също, че тогава бяхме едни от първите българи, които пуснаха парче в beatport и в някакви класации даже влязахме … аве .. яко си беше.
Обаче! Спрях да тотално да пускам музиката в която преобладават солата с кларинет и дойде един момент, в който останах без работа в агенцията от която беше основният ми приход и трябваше да се прибера в село Димитровград. На няколко пъти се опитах да правя нещо с електронна музика по нашия край … регистрирах лейбъл… луда работа хора … селяните са си селяни – стигнах до момента, в който трябваше да пускам в един димитровградски бар и трябваше да си търся хонорара всеки ден – 2 седмици след това … аве селянията не само, че беше дива – ами и пълна … . От тогава си казах, че ако има още една или две подобни ситуации – заебавам музиката, този път тотално! Направих няколко запомняши се партита из нашия край, видях че с електронна музика и култура няма да стне, събрах си багажчето и заминах да работя в чужбина като артист за около 6 месеца – хем да си почина малко от дивата селяния, хем да изкарам някой друг лев за да захлебя. Там направих едни от най-яките си партита с посещаемост от 2000 човека и нагоре. Върнах се в БГ с мисълта отново да променям града си с електронна музика. Направих интернет радио, по което върви само клубна музика. DJ клуб, опитах се да раздвижа и вече регистрираният лейбъл, но само греда, греда, греда, греда … аве нали знаете – човек като се роди кърък – кърък си и отива
Сега ще попитате „Аве, тоя депресант, защо ги пише тези неща?“ – обяснявам:
Целта на тази статия беше да информирам, че се оттеглям от музикалното поприще. Както се казва – човек трябва да знае кога да спре. Хахах не се имам за звезда, кояте е на върха и спира в вихъра на кариерата си за да бъде запомнена ахахахахах хората, които ме познават могат да потвърдят, че най-малко аз имам нещо общо със звездният синдром, пък камо ли да съм на върха на кариерата си . Защо го правя: Не ми останаха нерви и сили да се боря да създавам клъбинг култура в региона, който е известен със създаването на двусрични кючеци. После – на друга възраст съм (не съм много дърт де ), на възраст, в която трябва да мисля за други неща. Е, ся, ако има някое 18 годишно турбо DJ-селяче, което да се реши да ме пробва е добре дошло винаги, дето се вика никога не е късно човек да стане за резил…Аве като цяло се оттеглям от бранша.
Та, първото голямо парти на The Underground Sound Of D-Town DJ’s на 26-ти март, ще бъде моето последно парти … това съвсем не означава, че The Underground Sound Of D-Town ще се разпадне, НАПРОТИВ – ще продължи с пълна сила напред и нагоре, само че със свежа кръв! Мисля да оставя всичко в ръцете на моите колеги Dj Paul, Taylor, MaxWell и Ico Boev ако нямат против естествено. Според мен те ще се справят с разработването на тзи лейбъл много по-добре от мен, а и виждам че имат хъса и желанието да го наравят! Ако евентуално искат – бих могъл да им помогна с каквото ми е по силите.
И за финал – каня всички приятели на 26-ти март четвъртък от 00:00 часа в клуб PLANET гр. Димитровград да се изкъртим като за последно.
П.С. Това беше един от най-трудните ми постове …
Автохипноза за по-добър живот - Уилям Хюит - Упражнение 15 (50,7 MiB, 139 hits)
Loading ...