Криза … ?!
Доста неща се казаха и изписаха за състоянието, в което се намира света в момента. За това реших и аз да копна и да драсна нещо по наболелия проблем.
Как започнах да усещам „Кризата“?!
Имайки предвид националността си и града, в който пребивавам когато не работя, честно казано, все още не мога да усетя осезателно „Кризата“. Мисълта ми беше, че в нашия жалък опит за държава състоянието, дето финансовите експерти наричат „Финансова Криза“ е перманентно от доста време насам. Високите цени, ниските заплати и оскърбителния пазар на труда са все неща, на които българина вече дори не обръща внимание.
Какво според мен значи „Кризата“?!
Според мен „Кризата“ е все още един малък самозареждащ се бацил, който започва да прераства в нещо много голямо и разрушително! Обяснявам: Когато на един обикновен човек безмилостно му се втълпява всеки божи ден и час, колко страшно нещо е кризата – нормалната реакция на този човек е да спре да харчи, за да има нещо заделено, с което да посрещне „Кризата“. Потреблението се свива или спира.
Първо спират големите разходи – недвижимо имущество, коли, почивки. Постепенно фирмите, които се занимават с продажбата на нещата, описани по-горе, спират да погасяват заемите си и тия дето дават кредитите – фалират заради несъбрани дългове. Идва един момент, в който нито хората, нито фирмите имат кеш. Свърши ли кеш-а – бягаш към банката за кредит. Там, обаче, или ти го отказват, или ти смъкват кожата с високи лихвени проценти. Ако си собственик на фирма и си изтеглил кредит с висок лихвен процент, започваш да съкращаваш персонал, за да намалиш разходите си. В един момент много народ остава без бачкане, съответно без пари. Цените на стоките падат, за да могат да се продават. Размерът на заплатите спада, а цените на режийните (ток, вода, газ, бензин и т.н.) си остават същите или се вдигат.
Какво е „Кризата“ според Асен Сотиров (най-смисленото обяснение, което съм намирал в виртуалното пространство)?
Всеки помни „златните“ времена, в които банките и разни други институции – даваха кредити и на хора, които нямат възможността да си платят лихвите по по тях. Мой приятел банкер ми обясни, че в техните среди тези кредити ги наричат жаргонно „Кофти кредити“, а другите, дето си плащат лихвите без проблем „Нормални кредити“. Банките правят един пакет от няколко „Кофти кредита“ и „Нормални кредита“ и ги обявяват за продажба на друга банка.
Излиза така, че един такъв пакет е много добра инвестиция, защото тези, дето са взели заем трябва да изплащат лихва. Това, че хората опитват да изплатят лихвата по заема си прави инвестицията сигурна. За това другите по-големи банки изкупуват тези пакети.
Обаче! След като голямата банка започва да изкупува поголовно такива пакети, малките кредитори алчно започват да дават заеми на всеки срещнат. Тях не ги интересува дали хората ще могат да покрият лихвите по заемите си, защото риска се поема от купувача на пакета.
Често агенциите, които анализират и оценяват пакетите са подкупвани да оценят по-добре дадени пакети. И така банките купуват пакети, които са твърде сложни, за да ги анализират сами.
Много хора не могат да изплатят заемите си и този, който ги е купил се набълбуква здраво. И така започва всичко!
Банките по принцип се нуждаят една от друга за да си отпускат краткотрайни заеми. Много от банките дори нямат достатъчно пари в наличност ако много народ се изсипе да тегли парите си. Те дори могат да отпускат сума, която не притежават като заем.
След като обаче големите банки не знаят на кои банки могат да се доверят – те или спират да дават заеми на други банки или ги дават трудно. Все пак ако някоя по-малка банка банкрутира – не могат да си върнат заема.
По-голямата част от икономиката е базирана на заеми. Тя зависи от възможността хора и фирми да вземат заем за да покрият свои затруднения, за направят разширения в дейността си или да започнат нова. Така икономиката се забавя.
Държавният резерв дава пари на банките, основно като заем, като определя основния лихвен процент.
Ако лихвеният процент е понижен банките взимат “по-евтини” заеми, следователно “по-евтини” пари. Така банките би трябвало да отпускат повече заеми отново и икономиката да получава повече пари.
Следователно хората имат по-малко богатство, защото парите им струват по-малко, и ще купят по-малко неща, следователно бизнеса ще получи по-малко пари и ще плати по-малко на служителите си и т.н.
Каква е равносметката от всичко това?
1. Повечето хора нямат идея как работи паричната им система
2. Парите нямат никаква стойност (материала от който са направени)
3. Инфлацията е част от системата
4. Системата ще се самоунищожи така както е проектирана?
5. Паричната система е проектирана така, че да насочва повече богатство към тези които вече имат богатство (като дават заеми и събират лихви)
6. Всичко се е случвало и преди но хората или не разбират или не помнят
7. Банките нямат всички пари които хората слагат в акаунтите си и ако всички поискат парите си те не могат да ги изплатят
8. Банките имат право да дават заем на повече пари отколкото имат
9. Парите се създават като дълг, когато се даде заем от банка парите се генерират
Какъв според мен е най-добрият начин да се избегне кризата?
Колкото и тъпо да звучи, най-добрият начин да се избегне кризата според мен е ДА НЕ СВИВАМЕ ПОТРЕБЛЕНИЕТО т.е. ДА НЕ СПИРАМЕ ДА ХАРЧИМ!
10 Финансови съвета по всреме на криза от FINCITY
1. Не планирайте разходи, които да бъдат покрити с коледен бонус или премия за продажби. Ако очакванията за криза се превърнат в истинска криза, това може и да не се случи както сте го планирали.
2. Ако очаквате приходи от продажба на имот или наем, бъдете много консервативни и планирайте песимистично. Пазарът не е нито толкова всеяден, нито толкова бърза както досега.
3. Изплащайте приоритетно заемите с най-високи лихви (кредитни карти и бързи стокови кредити) и ако се наложи – консолидирайте с по-голям и дългосрочен потребителски кредит от банка. За големи задължения може да се наложи и консолидиране с ипотечен кредит с цел намаляване на месечните вноски. Консултирайте се с опитни и компетентни хора за това.
4. Забравете за зимни и летни почивки изцяло на кредитната карта. Поне докато тонът на финансовите новини не се промени към по-приятен или туристическите промоции не станат наистина неустоими.
5. Сменяйте работата си внимателно, тъй като в много компании съкращенията стават на принципа „последните си заминават първи“.
6. Ако живеете или работите в имот под наем, сега е моментът да се пазарите с наемодателя по-сериозно – ако не за намаляване, поне за задържане на старите нива. Повишаването на разходите за отопление и стагнацията на имотния пазар са достатъчни причини за това.
7. Пари в брой – само на депозит или спестовен влог и никога на разплащателна сметка, където инфлацията ги изяжда всеки ден.
8. Всякакви спестовни и инвестиционни продукти (взаимни фондове, пенсионни схеми, животозастраховки с инвестиционен и спестовен елемент) трябва да съдържат голям процент книжа с фиксиран доход (облигации) и по-малко акции.
9. Премислете десеткратно всякакви идеи за нов бизнес – освен че продажбите може да не са каквито очаквате, и банките в момента далеч не гледат благосклонно на тях.
10. Ако сте имали идеи как да увеличите приходите в бюджета си и да спестите излишен разход – дошъл е моментът, в който това е наложително.
И за финал
Стягайте се българи! Очаква ни една или няколко зими, които ще се помнят дълго време!











