Блогът на Артика

Ококорих се точно в 05:30 часа сутринта. Обладан от мисълта за новия дизайн на DT-Station, седнах на компютъра и започнах сънено да цъкам с мишката.

Като погледнах дата в долният ляв ъгъл на монитора си осъзнах, че остават към 40 и няколко дни до края на престоят ми тук в Кипър.

Баси … колко бързо се изниза времето …

Върнах лентата от престоят си тук назад и в главата ми изплуваха хиляди прекрасни и не до там прекрасни спомени от неща случили се този сезон тук. Напук на цялата кпърска мизерия – хубавите неща бяха много повече от кофти нещата. Виждам и чакам края. Защо го чакам – и аз не знам…

Определено Кипърските нощи и презживявания с колегите и приятелите ми, с които живея и работя тук ми ще ми липсват…

Ще ми липсват събиранията на терасата на Оne Stop коптора.

Ще ми липсва рижавия, оргрмен, мършъв, нагъл котарак с ненормално големи тестиси – Светльо, дето без покана влиза навсякаде и яде и обръща всичко наопаки. На който натрапчивите посещения почти винаги завършват я с запратена по него обувка я с изпразнен по него пожарогасител.

Ще ми липсват дори и Титините нощни събуждания с писък и удар, целта на които е да убия поредната огомна кипърска хлебарка.

Ще ми липсва белия бус, с който ходехме на работа, на който бяхме дали нежните прякори „Нинджата“ или „Баничарката“

Доста са нещата, които ще ми липсват.

Остават още четиресе и няколко дни…

Най-новата върла простотия родена от моята глава.

Опииииииии …

От доста време насам си мисля да започна да използвам този домейн за нещо смислено т.е. … Бахти … Пиша тука няк’ви глупости и аз не знам защо

Поддържам жив този домейн вече близо три години – остават ми още седем, докато експиряса. Затова реших да питам Вас, малкото хора, които четат моите свещенни простотии – какво ще е най-подходящото нещо, което да кача тук? Вярвайте ми, от 10000 неща, които мога да направя с домейна си – не ми идва нито една смислена идея какво точно да направя с него. Може би, голата ми глава е вече достатъно облъчена от кипърското слънце, за да роди нещо градивно този сезон.

Ако имате някакви идеи – драснете коментарче.

SALUUUUTEEEEE !!!

Шест месеца на скапания остров …

Адски трудно ще е да обясня на някого, който е далеч от моята професия, какво означава да си артист в Кипър … Повечето хора си мислят, че да забавляваш хора е най-лесната работа на света. Още повече, когато българина чуе, че някой работи в чужбина като артист, музикант, танцьор и т.н. в главата му веднага се проектира сецнария: „Е, че к’во толкова – Слагаш костюма, прожекторите святкат, излизаш на сцената, подскачаш 40 минути като луд и вземаш едни торба пари, дето след това ти е трудно да изхарчиш. К’во се оплакваш?!“. Всъщност: Първо – не се оплаквам от нищо. Второ: Това си е моят избор и ще ям плодовете му без значение какви са. И трето: Т’ва за торбата с парите е супер смешно!

Мисълта ми беше, че разните му там наглед „дребни“ проблеми, които има всеки един entertainer на острова вече наистина, ама наистина взеха да ми писват.

Жертвите

Жертвите, които прави един entertainer в Кипър всеки божи ден са наистина много. Като си направя една проста равносметка за това дали си заслужава заради едни малко повечко пари да живея в коптор 7 на 5 на 1500 км. от семейството си; да се лишавам от най-елементарните „екстри“ на „новото време“, като телевизор, микровълнова печка, климатик, кафеварка и пералня да речем…; Да се занимавам с кипърски кретени – хотел-мениджъри дето, като чуят думате българин и България – настръхват, на които трябва едва ли не задължително да се кланям до земята за това, че дишам лечебният за всеки англичанин – кипърски въздух, и че имам рядкото право да стъпвам по свещенната кипърска земя, докато бачкам седем дни в седмицата без почивка …

Ами … Май, май … Не си заслужава!

51 дена

Остана още много малко време! Търпелив човек съм. Избутах 5 месеца, ще избутам и още два. Обаче … единственото нещо, което искрено ме притеснява са двете неща, които стоят точно под веждите ми. Ако си стоят там кротко и тихо до края на престоят ми тук – добре. Паднат ли обаче под очите ми – „лошо предсказание“ …