Блогът на Артика

Скапан съм …

Днес бачкахме цял ден … Цял шибан, зверски горещ, нещастен, скапан ден – работа с тъпи, невъзпитани, малки киприотчета и петстотин килограмовите им майки, мислещи се за „Мис Вселена“ … За капак на всичко, трябваше да работим и вечерта – пак същото … Писна ми! Писна ми! Писна ми!

С нетърпение очаквам деня, в който ще стъпя на българска земя … Не само, че ще стъпя, ами ще я и целувам … Чувствам се физически и психически смазан … За тия седем месеца тук, направих толкова много упражнения за луди, колкото сигурно не съм правил през целият си смислен живот!

Вече сериозно започвам да се замислям за някаква дневна работа, която да не бъде свързана по никакъв начин с балони, бои, прожектори, слушалки, дискове, сцени, хотели и барове. А, ако евентуално бъде свързана с нещо от изброените – да бъде на някаква друга географска ширина …

Писна ми, мамка му!

Мамка му! Още не съм се прибрал и ми се насъбра работа за поне три месеца напред.

Типично в мой стил – захванах да правя милион неща на веднъж. Усещам как от време на време лаптопът ми започва сериозно да се замисля как да отреагира … Не го виня душицата – много зор видя последната година и половина, но все още геройски държи фронта. Не съм се отделял от хайванчето вече близо седмица … Или две … Абе … Май три … Баси …

Хубавата новина е, че работата по единия от проектите, по които цъкам – почти приключи. Големия батак обаче е, че ме чакат още няколко, върху които дори не съм сядал мисля. Луда работа … Френдката, вече само като ме мерне, че кисна с кървясал поглед пред компютъра – избеснява („избеснява“ е нежният лирично-романтичен никнейм, на състоянието в което малката мацка изпада, като ме види пред компа).

Мисля да си взема един лентяйски ден! После хич няма да е зле да седна и да пооправя компота из хостингите ми, че в момента всичко вътре е един огромен хаотичен ужасТ от Unknown файлове и папки.

Преди около две години, в Мюзик Айдъл по bTV имаше един пич – Иван Англов, дето много обичаше да казва „А’е, ша я напрайм, ша я напрайм!“ Стискам палци тази вечер да сме в почивка, за да мога НАИСТИНА да си почина малко, преди да финализирам първия проект по който работя и да започна другия.

Пфффф … лягам да спЪ

Ето го и новото ми произведение на изкуството.

Това е страничка на моите колеги и приятели Емо и Дара, с които живеем заедно в сградата на One Stop, тук в Кипър. За пръв път срещам български музиканти, които целят не просто да имат някакъв сайт с две снимки и много хвалебствени слова в него, а добро представяне в интернет пространството (може би, за това се хванах и да го правя).

Както винаги, използвах платформата, която вече познавам, като петте си пръста – WordPress. А, съчетанието WordPress, няколко свежи плъгина и хомота от даденото обещание – правят чудеса.

Ако Ви остане време – хвърлете един поглед.

http://www.compactduo.com

EDIT: Ейййй, хоора, много съм прост!!! Другият човек, който има сериозен пръст в цялата работа по сайта е моят приятел, колега и комшия Дани – Dani Magix Unlimited. Той създаде цялата медия по сайта. Видео заснемането, монтажа на видеоматериала, както и снимките в сайта са негово дело. Не нарочно пропуснах да го спомена в горният текст, за което МОЛЯ ДА БЪДА ИЗВИНЕН.

П.С. Дака, брат, наистина съжалявам, че те пропуснах … Писах този пост 5 мин след, като се събудих …