Блогът на Артика

Днес се сблъсках с явлението „Декларация номер 7″ … Не ми се иска да задълбавам какво точно значи т’ва, само искам да отбележа, че ако не я внеса тая шибана хартийка в държавната рекетьорница – трябва да платя глоба от 500 лв. нагоре …

Заиграх се да попълвам въпросния документ и стигнах до момента „началната дата от периода, за който възниква задължението ми за внасяне на вноски на основание …“ … Не съм внасял здравните си осигуровки от декември 2008 година. Ся, държа да обясня защо не съм внасял прословутите десетина лева на месец:

1. От доста време не бачкам в България. Има ли смисъл да плащам за услуга, която не ползвам?!? Т’ва е все едно да си наема квартира в Китай, да и плащам наема всеки месец, но никога да не сън стъпвал в нея …
2. Не харесвам условията, които ми се предлагат от държавните здравни институции и личния ми избор на свободен гражданин е да не ползвам услугите им. Не дай боже да ми се наложи да разчитам на някой гладен малоумник – доктор в държавна болница … (Ще ме извиняват кадърните  доктори, дето нямат право на избор. Все още има такива, ама рано или късно и те се ориентират към частна практика)… Пресен случай – Голям мой приятел има съмнения, че е получил херния. Отива той при нашите ‘убавци в болницата. Те му казват, че това е 100 процентова херния и направо искат да му дадат час за операция … Хваща се моя човек и отива в ЧАСТНА клиника, при най-големия специалист по хернии в България.  Човека му казва, че просто крака му е претоварен и след седмица – симптомите минават …

Както и да е, „Декларация 7″ я преглътнах, обаче шибаните държавни рекетьори ме изгърбиха да плащам и месеците, в които не съм внасял осигуровките си. Ако евентуално не го бях направил – спират ме на границата и почват да ме мотаят докато не ги платя. А, докато ме мотаят – губя работата си, от която се прехранвам …

Аве, мамка ви и нещасници!!! ‘Що се занимавате с нас ве ? Занимавайте се с тия, дето крадат милиони бе! Защо според Вас, ние младите с нетърпение чакаме момента, в който да избягаме от тоя лайнарник, дето вие наричате държава (изключвам мазохистите, дето си мислят, че да харчиш повече, отколкото да изкарваш е превилегия)?! От хубаво ли?! Как искате да останем да живеем и работим тук, като Вие, уважаеми ми малоумни рекетьорски копелета тъпи само гледате да ни сурнете и да ни т’варите?!

НАП ЛИ ? И НА ВАС ДА ВИ Е*А МАЙКАТА!

Уважаеми приятели и читатели,

От днес вече спокойно се обръщайте към мен с „Г-н председател на НПО ‘Има Смисъл’“.

Искам да изкажа своите искрени благодарности на човека, благодарение, на който тази идея – стана реалност. Ани, благодаря ти!

Има смисъл! Изненадите започват!

От известно време гледам сериали. Един от най-зарибените такива е сериалът HUSTLE. Честно казано, дори не искам да си представям какво се случва в главата на болния английски мозък, дето мисли сценариите за тоя филм. Продукция на BBC … До момента са само шест сезона, като шестия излезе тази година. Искрено се надявам авторът Тони Джордан да продължи да прави такива ненормални проекти, а продуцентът Джолиън Саймъндс да налее пари, поне, за още два сезона.

Сериалът всъщност е историята на група елитни измамници, извършващи различна парична измама всяка седмица. Под парична измама разбирайте не кокошкарски истории, а измами за  стотици хиляди. В една от сериите прецакаха поредния тъп паралия, като му продадоха надписа  HOLLYWOOD

Мики (най-черния на снимката) е водач на групата, съставящ нейните планове. Албърт (най-стария фен на снимката) е ветеран „мошенник“, който търси и обработва подходящите жертви и ги представя на своите другари от групата. Аш (изтръпналия типец в дъното на снимката) се грижи за техническата част на измамите – инструменти, компютри, бази данни и т.н.. Стаси (мацката) прави всичко нужно, използвайки деколтето си. Групата се допълва от Дани (пича, дето е най-в дясно  на снимката), млад аматьор, когото Мики взима под крилото си и обучава.

Абе, големи!

Ако Ви допада резюмето на сериалчето – разтърсете се из „платените“ сайтове и директно сваляйте всички сезони. Ако не се сещате за платени сайтове – ще Ви дам жокер: „Банана му е мамата“

Преди години, във времето, в което бях 18 годишен фен, мой познат – ANGEL (един от най-out of mind tatoo артистите, които познавам) подари на баща ми диск. Първоначално, не  бях особено очарован от патоса, с който си говореха за този типец-илюстратор, но драстично промених мнението си, след като разгледах съдържанието на диска. В диска имаше неща на Boris Vallejo (чете се Борис Валехо, а не Валеджо). Този батка е наистина извънземен! Роден е на осми февруари в Лима, Перу. Емигрира в Съединените щати през 1964 г. и днес живее в Алентаун, Пенсилвания.

Изрода, рисува предимно на фантастична и еротична тематика. Обекти в картините му са варвари, божества, чудовища, красиви девойки и т.н. В момента е женен за Джули Бел – художничка в неговия жанр, а синът му Дориан Валехо прави, познайте какво? Фентъзи рисунки…

Сега, преди да цъкнете на линка към галерията му Ви препоръчвам да си вземете 5 минутки почивка , да си пуснете някаква луда музика – препоръчвам ТОВА . Можете да видите галерията му от ТУК.

Приятно гледане

Вчера се сетих за певческите ми турнета Свиленград. Наред с всички филми, които ми се случваха там (големи схеми бяха – нямаше ден без минимум два филма от големите) се сетих за  случка с  мой колега. Та, случката е следната:

Стоим си в стаята с колегата. На колегата му се препива вода, обаче няма вода т.е. проблем с водопровода. Батката реши да  отскочи до най-близкия магазин за да си купи бутилка с вода. Излезе той, а през това време съседката ми дойде на гости (съседката – сервитьорка от заведението, в което работехме, която живее в квартира на нашия етаж). Мацката дойде с едно пластмасово малко шишенце от минерална вода и ми каза, че някакъв грък, с който са се запознали предната вечер и го подарил. Съдържанието, на шишето обаче – не било вода, а някакъв супер-силен естествен арабски афродизиак. Тъкмо да го изпробваме и колегата се прибра. Носеше със себе си шишенце от същия вид, само че пълно с вода … Комшийката, като видя брадъра ми вкара оферта да се преместим в нейната квартира и да го оставим да почива. Така и направихме, НО по невнимание сме взели шишенцето с водата на колегата …

Колегата – скромен, улегнал човек с ясна представа за правата, задълженията си и мястото си в обществото – въобще не разбрал, че пие афродизиак … Не усетихме с аверката какво е станало по-нататък… Нещото, обаче, което ни направи силно впечатление беше фактът, че другите две сервитьорки от заведението (пак комшийки от етажа) вечерта, по време на работа, избягваха да сядат …

В събота беше Тодоров ден! Лошо!… Днес вече е неделя, а аз съм супер неадекватен.

Опитах се да нахвърля малко полезна работа, но за съжаление камбаните в главата ми биеха по силно и се чуваха по-ясно от тихия шепот на  здравия ми разум. Реших да оставя престъпната за неделния ден думичка „работа“ и да се разходя с приятелка в парка. Ама, не обикновенна разходка, а разходка тип „Ежедневито на 15 годишния подрастващ пубер“. Единственото нещо, което липсваше в разходката ни беше Боб Марли, който да ни пее Buffulo Soilder, докато се люлеем на „ракетките“.

Хубав ден! Хареса ми!

Ей, хора, т’ва интернетЯ е разработка на военните, честно Ви казвам! Последните няколко дни, наред с хубавото време, покрай интернет ми се случват ня’кви много яки неща… Два или три дни – само положителен заряд! Даже вече започвам да се плаша, че като се знам какъв съм кърък, винаги, след като ми се случат няколко хубави неща наведнъж – идва големия спек. Карай! На фона на големия кеф последните дни – въобще не ми дреме дали ще е спек след време!

Поздрав за всички стари и нови приятели с този мазен ретро-комерсец, дето ми пълни душицата винаги, когато го чуя!

Fragma - Miracle (remix 2008)

Както вески един средностатистически безработен гражданин на Майка България, така и аз търся начини да уплътнявам свободното си време с нещо, което да ме държи настрана от депресивните факсове на безработицата. От доста време насам в главата ми се върти идеята да визуализирам в главата си музиката, която слушам и да описвам получената картина тук. Първото парче, което избрах за моя експеримент е на Rasmus Fabers, казва се  Fine Out There и е от компилацията Beirut Cafe vol.2

Rasmus Fabers - Fine Out There

Не мога да определя точно стила на парчето, но картината, която си преставям е горе-долу следната:

оо:00 – 02:05 сек. Привечер. Слънцето плахо оставя оранжево-жълти отблясъци върху тихите вълни на спокойно море. Самотен плаж далеч от цивилизацията. Лек юлски бриз. Огромен хамак закачен на две стари палми. Върху хамака лежат той и тя. Просто лежат, съзерцават залеза и релаксират. Тя е обелгнала небрежно главата си върху неговата ръка.  Чувстват телата си отпуснати, а в мислите им е единствено шума от тихите вълни на морето.

02:25 – 03:41 сек. Тя става небрежно от хамака, бърка в плажната си чантичка, която е закачена на палмата. Изключва мобилния си телефон и прибира очилата си в нея. В това време той се присяга към земята за да вземе полу-изпитите коктейли, които е направил набързо в дървеното бунгало, преди да излязат на плажа. Подава и нейния коктейл и отпива от своя.

03:41 – 05:49 сек. Оставят коктейлите на пясъка. Той отново ляга, а тя сяда до него на хамака. Тя го поглежда с небрежна усмивка, а след това  завърта главата си към морето. Тя: „Не мога да повярвам, че се случва.“ Той: „Усмихваш ли се?“ Тя: „Тихо е … Хубаво е!“. Той прокарва ръка по гърба и. Тя ляга до него на хамака и отново обляга глава на рамото му. Шумът на вълните и мирисът на море ги унася в летен сън …

Ще се радвам ако някой друг направи експеримента с визуализирането на този трак и опише картината, която вижда под формата на коментар тук или в блога си и ми прати trackback.

Никога не съм харесвал празника Свети Валентин! Едно, че самия празник не е български. После, аз съм християнин кръстен в източно-православна църква, а Свети Валентин не е  православен празник. Ся, да не си помислите, че съм няк’ъв болен фанатик на тема религия?! Не! Просто обичам да спазвам някои от типично българските  и християнски обичаи. Другото нещо, дето ме дразни е женската истерия покрай тоя „любовен ден“.  Не зная за добро или зло,  ама тия жени, започват да ни лазят по нервите още от самото начало на деня на тая дата.  „Денят на влюбените“ … Дрън, дрън … Че то, за влюбените – всеки ден е такъв празник! Още повече, седмицата преди тоя голям „Ден на влюбените“ е някакъв ужас! От всякъде валят оферти за „Празнични“ подаръци на „промоционални“ цени. Мейлите се препълват с писма тип „А ти, покани ли своята дама за Деня на Влюбените в Пампорово“ или „Не карай приятелката ти да те изостави за това, че не си и купил подарък за Св. Валентин от МОЛ София“. и т.н. и т.н. Абе, всичкия тоя силен шум за нищо – не ми е по вкуса! Така де …
Не го приемам т’ва за  празник и т’ва е!

Въпреки всичко, искам да поздравя всички, които ще празнуват тоя глупав празник. Поздрав …

А на всички от моята партия, които ще се кефят на батко Трифон с бутилка каберне „Санта Сара“ в компанията на приятели, на половинките си или на приятели и половинките си, ще кажа само едно ГОЛЯЯЯМО НА-ЗДРА- ВЕЕЕЕЕ!!!