Случка с афродизиак …
Вчера се сетих за певческите ми турнета Свиленград. Наред с всички филми, които ми се случваха там (големи схеми бяха – нямаше ден без минимум два филма от големите) се сетих за случка с мой колега. Та, случката е следната:
Стоим си в стаята с колегата. На колегата му се препива вода, обаче няма вода т.е. проблем с водопровода. Батката реши да отскочи до най-близкия магазин за да си купи бутилка с вода. Излезе той, а през това време съседката ми дойде на гости (съседката – сервитьорка от заведението, в което работехме, която живее в квартира на нашия етаж). Мацката дойде с едно пластмасово малко шишенце от минерална вода и ми каза, че някакъв грък, с който са се запознали предната вечер и го подарил. Съдържанието, на шишето обаче – не било вода, а някакъв супер-силен естествен арабски афродизиак. Тъкмо да го изпробваме и колегата се прибра. Носеше със себе си шишенце от същия вид, само че пълно с вода … Комшийката, като видя брадъра ми вкара оферта да се преместим в нейната квартира и да го оставим да почива. Така и направихме, НО по невнимание сме взели шишенцето с водата на колегата …
Колегата – скромен, улегнал човек с ясна представа за правата, задълженията си и мястото си в обществото – въобще не разбрал, че пие афродизиак … Не усетихме с аверката какво е станало по-нататък… Нещото, обаче, което ни направи силно впечатление беше фактът, че другите две сервитьорки от заведението (пак комшийки от етажа) вечерта, по време на работа, избягваха да сядат …
Неделя след събота …
В събота беше Тодоров ден! Лошо!… Днес вече е неделя, а аз съм супер неадекватен.
Опитах се да нахвърля малко полезна работа, но за съжаление камбаните в главата ми биеха по силно и се чуваха по-ясно от тихия шепот на здравия ми разум. Реших да оставя престъпната за неделния ден думичка „работа“ и да се разходя с приятелка в парка. Ама, не обикновенна разходка, а разходка тип „Ежедневито на 15 годишния подрастващ пубер“. Единственото нещо, което липсваше в разходката ни беше Боб Марли, който да ни пее Buffulo Soilder, докато се люлеем на „ракетките“.
Хубав ден! Хареса ми!
Много хубаво май не е за хубаво
Ей, хора, т’ва интернетЯ е разработка на военните, честно Ви казвам! Последните няколко дни, наред с хубавото време, покрай интернет ми се случват ня’кви много яки неща… Два или три дни – само положителен заряд! Даже вече започвам да се плаша, че като се знам какъв съм кърък, винаги, след като ми се случат няколко хубави неща наведнъж – идва големия спек. Карай! На фона на големия кеф последните дни – въобще не ми дреме дали ще е спек след време!
Поздрав за всички стари и нови приятели с този мазен ретро-комерсец, дето ми пълни душицата винаги, когато го чуя!
Визуализирай
Както вески един средностатистически безработен гражданин на Майка България, така и аз търся начини да уплътнявам свободното си време с нещо, което да ме държи настрана от депресивните факсове на безработицата. От доста време насам в главата ми се върти идеята да визуализирам в главата си музиката, която слушам и да описвам получената картина тук. Първото парче, което избрах за моя експеримент е на Rasmus Fabers, казва се Fine Out There и е от компилацията Beirut Cafe vol.2
Rasmus Fabers - Fine Out There
Не мога да определя точно стила на парчето, но картината, която си преставям е горе-долу следната:
оо:00 – 02:05 сек. Привечер. Слънцето плахо оставя оранжево-жълти отблясъци върху тихите вълни на спокойно море. Самотен плаж далеч от цивилизацията. Лек юлски бриз. Огромен хамак закачен на две стари палми. Върху хамака лежат той и тя. Просто лежат, съзерцават залеза и релаксират. Тя е обелгнала небрежно главата си върху неговата ръка. Чувстват телата си отпуснати, а в мислите им е единствено шума от тихите вълни на морето.
02:25 – 03:41 сек. Тя става небрежно от хамака, бърка в плажната си чантичка, която е закачена на палмата. Изключва мобилния си телефон и прибира очилата си в нея. В това време той се присяга към земята за да вземе полу-изпитите коктейли, които е направил набързо в дървеното бунгало, преди да излязат на плажа. Подава и нейния коктейл и отпива от своя.
03:41 – 05:49 сек. Оставят коктейлите на пясъка. Той отново ляга, а тя сяда до него на хамака. Тя го поглежда с небрежна усмивка, а след това завърта главата си към морето. Тя: „Не мога да повярвам, че се случва.“ Той: „Усмихваш ли се?“ Тя: „Тихо е … Хубаво е!“. Той прокарва ръка по гърба и. Тя ляга до него на хамака и отново обляга глава на рамото му. Шумът на вълните и мирисът на море ги унася в летен сън …
Ще се радвам ако някой друг направи експеримента с визуализирането на този трак и опише картината, която вижда под формата на коментар тук или в блога си и ми прати trackback.
Св. Валентин – Commercial Shit
Никога не съм харесвал празника Свети Валентин! Едно, че самия празник не е български. После, аз съм християнин кръстен в източно-православна църква, а Свети Валентин не е православен празник. Ся, да не си помислите, че съм няк’ъв болен фанатик на тема религия?! Не! Просто обичам да спазвам някои от типично българските и християнски обичаи. Другото нещо, дето ме дразни е женската истерия покрай тоя „любовен ден“. Не зная за добро или зло, ама тия жени, започват да ни лазят по нервите още от самото начало на деня на тая дата. „Денят на влюбените“ … Дрън, дрън … Че то, за влюбените – всеки ден е такъв празник! Още повече, седмицата преди тоя голям „Ден на влюбените“ е някакъв ужас! От всякъде валят оферти за „Празнични“ подаръци на „промоционални“ цени. Мейлите се препълват с писма тип „А ти, покани ли своята дама за Деня на Влюбените в Пампорово“ или „Не карай приятелката ти да те изостави за това, че не си и купил подарък за Св. Валентин от МОЛ София“. и т.н. и т.н. Абе, всичкия тоя силен шум за нищо – не ми е по вкуса! Така де …
Не го приемам т’ва за празник и т’ва е!
Въпреки всичко, искам да поздравя всички, които ще празнуват тоя глупав празник. Поздрав …
А на всички от моята партия, които ще се кефят на батко Трифон с бутилка каберне „Санта Сара“ в компанията на приятели, на половинките си или на приятели и половинките си, ще кажа само едно ГОЛЯЯЯМО НА-ЗДРА- ВЕЕЕЕЕ!!!
Loading ...