HAPPY-NEW-YEAR

Здрасти бригада,
Преди всяко посрещане на нова година, по традиция пиша нещо в моята интернет дупка. Тази година също няма да пропусна шанса да Ви поздравя по случай коледно-новогодишните поводи за напиване и преяждане.
Както забелязвате, тенденцията с всяка изминала година е да пиша все по-рядко и по-рядко в блога си.
Това е не защото няма какво да споделя. Напротив! Нашумелият български рапър 100 Кила беше казал: „Истории и случки като стари мебели“… Идеята е, че може би заради зодията ми – винаги имам какво да кажа, дори и в моментите, в които няма какво да се каже, но напоследък житието и битието на димитровградския толум, в мое лице, е изпълнено с най-различни ситуации и емоции, че все по-рядко намира време да седне и да пише.
До тук с оправданията! Истината е, че не исках да Ви отегчавам и занимавам с личния си живот, а и не мисля, че някой от хората, които четат съкровените тъпни, които изхождам тук, го интересува къде, какво, кога и с кого съм забърквал.
2013 година. Годината, в която навърших 30… Годината, в която смених един куп държави за отрицателно време. Годината, в която Бог, Кармата, Свещената глупост или теорията на кръговрата ми изпрати поредният ясен знак (може би един от последните знаци, които ще ми бъдат изпратени от този или тези митологични теореми или герои), че трябва по някакъв адекватен начин да преосмисля случилото и случващото се през последните 30 години от живота ми. Както писах по-горе – случки много. Хора – много. Места – много. Аз – все същия…
Ся, знам какво си мислите, докато четете това! Мислите си: „Тоя Байо, пак е започнал да трупа идеи за новели“. Напротив! Това е един от малкото моменти, в които НИЩО не мога да измисля, камо ли да натрупам. И честно казано – не си и давам никакъв зор да го правя.
Не искам да Ви прозвучи високопарно или пък като излияние на 15 годишен пубер, на който са написали първата двойка в бележника, но ГОДИНИТЕ ЖИВОТ – УЧАТ! Без значение хубав или лош живот – ГОДИНИТЕ ЖИВОТ УЧАТ! Преподават Ви такива изтряскали уроци, които не можете да научите в нито едно училище, колеж и университет.
Учат как да оцеляваме; как да се смеем и да плачем; как да обичаме и мразим; как да бъдем ние, а всъщност да сме други; как да ползваме маските, както на враговете си, така и на приятелите си; как да ни е добре, докато се чувстваме зле и обратно. Учат, мамицата им! И накрая се насъбира толкова много научен материал, който ако трябва да бъде пренесен на хартия и преподаден след това – няма да ни стигнат няколко котки барабар с животите им, за да се прочете… А за запаметяване не говорим… Най-интересното е, че всичкия този материал набъбва и си стои в главите ни цял един живот и отново с годините се учим как да го ползваме в дадените ситуации. Нещо, като навика да караме колело – ползва се рядко, но се помни до гроб.
Навиците… Добри и лоши… Предпазващи и саморазрушителни… Навиците, които ни изграждат като личности!
За това, бригада, на финала на отминалата цветна 2013-та година, искам да вдигна тост за навиците! Нека пием за навиците, които ни карат да се чувстваме добре, но не ни убиват заради нас самите! Навиците, които ни дават крила, но ни държат здраво стъпили на земята! Навиците, които ни карат да бъдем лоши заради добротата ни! Навиците, които ни карат да обичаме, за да бъдем обичани!

Обичам Ви, Майко и Татко! Обичам Ви приятели, колкото и малко да сте!
Весело посрещане на 2014-та година!
НАЗДРАВЕ!