32 отлетяха… Странно…
Всъщност – не!
Времето лети, земята се върти, живота препуска с бясна скорост, без значение – кой как го чувства…
32…
Нелогична депресия, перманентна раздразнителност, бездънна апатия, безпочвена агресия и нелепо озлобление… Към света, към близки, към далечни, към наши, към чужди, към добри, към лоши… Към себе си!
Демотивация. Отчуждение. Празнота. Мнителност. Ленивост.
Саморазрушително и егоистично бягство чрез самобичуване, рисуващo красиви и неразбираеми, цветно-размити петна със симпатично мастило, върху първите 32 пожълтели страници, от дебелия, препълнен с празни листове тефтер.
Клишета. Навици… Сън!
32…
Борба с тегло и зрение, с минало и бъдеще, с полезно и вредно, с вкусно и здравословно. Битка между илюзии, реалност, мечти, желания, обстоятелства и възможности. Лутане през паяжини в лабиринти на спомени, търсейки изход към мъгляво настояще.
32…
Търся се!