Без заглавие …
От доста време насам се каня да напиша този пост и не зная какво ме спираше до сега да го направя …
Както на повечето от Вас приятели и познати, които четете този блог, Ви е известно – аз живея в едно адски странно градче, което се намира някъде там в България … Градче, в което е нормално да няма никой по централната алея след 19:00 часа; … градче, в което до преди няколко месеца нямаше заведение, в което да изпиеш едно питие след 22:00 часа; … градче, в което всички хора се познават и са щастливи по свой начин; … градче, в което ако си намериш работа със заплата над 250 лв., автоматично минаваш към групата „вървежен“; градче, в което да притежаваш анцунг „Адидас“ е еквивалент на безсмъртие; градче, в което часовника е спрял от доста дълго време…
Не зная какво точно се случва с мен в момента, може би съдбата ме изправя отново пред изпитание … Изпитание на нервите и емоциите ми … Изпитание, което може би само аз разбирам, или поне се опитвам да разбера … Давам си вид, че всичко е нормално, а ще се пръсна отвътре … заобиколен от хора, които със сигурност ми мислят доброто, но за съжаление не биха могли да ми помогнат … Единственото нещо, което ми дава някакви сили да продължа тук е Тя … Радвам се, че я срещнах тогава … Радвам се също, че прави опити да ме разбере, колкото и отчайващо трудно да й е това начинание.
Уморен съм от всички гнусни тъпотии и малки хора в този град, но продължавам! Напук на всички, напук на себе си ПРОДЪЛЖАВАМ!
Продължавам на цената на всичко! Продължавам заради най-близките ми роднините, колегите и приятелите!
България, Испания, Кипър, Сърбия, Турция, Гърция и Македония; София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Албена, Златни Пясъци, Слънчев Бряг, Китен, Приморско … и вече в градчето… и вече в Димитровград
А на всички градски приятели с извънградско мислене ще кажа:
ДЕЦА, АЗ БЯХ! ДЕЦА, АЗ ОЩЕ СЪМ!… А ВИЕ? 
Loading ...