В началото бе словото….

Дрън дрън … часът е 8:30 сутринта … след поредната ударна доза Кока Кола, с кървясал поглед и схванат задник съм пак на линия пред PC-то ! И познай какво фабрикувах …. blog.drartik.com …. ахахах WTF …..

Така че вече си имам блог (еййййтц колко модерно звучи)! Чувствам се като ученичка в четвърти клас, на която току що са подарили евтин тефтер с катинарче и огромен надпис на корицата „ДНЕВНИК“, а до надписа – некадърно нарисуван Мики Маус с още по некадърно нарисувана мазна усмивка…
Сега, по учебник би трябвало да кажа каква е целта на този блог … и аз не знам ..
За всеки случай искам да предупредя, че тук надали ще намерите нещо много умно и литературно издържано. Дори бих казал, че повечето неща които ще прочетете тук, ще бъдат хаотични и разпиляни (понякога неадекватни) мисли на един болен мозък написани някъде из интернет пространството!
А ако евентуално някой, след като прочете даден пост се почувства „ЖЕСТОКО ОБИДЕН И ТЕЖКО ОГОРЧЕН“ и се опита да направи дори лек намек за правотата на думите ми написани в поста който е прочел (недай боже да пише коментар който да не ме изкефи особено) – ще бъде доволно нахранен и лишен от достъп до тази Мека на мисълта наречена blog.drartik.com

А на всички които ме познават и малко или много им е интересно какво се случва в моя космос ще кажа само
Батенца, Наздраве! Т’фа е блога на Артика! Боби Турбото пасти да яде! 🙂