Блогът на Артика

Както вески един средностатистически безработен гражданин на Майка България, така и аз търся начини да уплътнявам свободното си време с нещо, което да ме държи настрана от депресивните факсове на безработицата. От доста време насам в главата ми се върти идеята да визуализирам в главата си музиката, която слушам и да описвам получената картина тук. Първото парче, което избрах за моя експеримент е на Rasmus Fabers, казва се  Fine Out There и е от компилацията Beirut Cafe vol.2

Rasmus Fabers - Fine Out There

Не мога да определя точно стила на парчето, но картината, която си преставям е горе-долу следната:

оо:00 – 02:05 сек. Привечер. Слънцето плахо оставя оранжево-жълти отблясъци върху тихите вълни на спокойно море. Самотен плаж далеч от цивилизацията. Лек юлски бриз. Огромен хамак закачен на две стари палми. Върху хамака лежат той и тя. Просто лежат, съзерцават залеза и релаксират. Тя е обелгнала небрежно главата си върху неговата ръка.  Чувстват телата си отпуснати, а в мислите им е единствено шума от тихите вълни на морето.

02:25 – 03:41 сек. Тя става небрежно от хамака, бърка в плажната си чантичка, която е закачена на палмата. Изключва мобилния си телефон и прибира очилата си в нея. В това време той се присяга към земята за да вземе полу-изпитите коктейли, които е направил набързо в дървеното бунгало, преди да излязат на плажа. Подава и нейния коктейл и отпива от своя.

03:41 – 05:49 сек. Оставят коктейлите на пясъка. Той отново ляга, а тя сяда до него на хамака. Тя го поглежда с небрежна усмивка, а след това  завърта главата си към морето. Тя: „Не мога да повярвам, че се случва.“ Той: „Усмихваш ли се?“ Тя: „Тихо е … Хубаво е!“. Той прокарва ръка по гърба и. Тя ляга до него на хамака и отново обляга глава на рамото му. Шумът на вълните и мирисът на море ги унася в летен сън …

Ще се радвам ако някой друг направи експеримента с визуализирането на този трак и опише картината, която вижда под формата на коментар тук или в блога си и ми прати trackback.

Никога не съм харесвал празника Свети Валентин! Едно, че самия празник не е български. После, аз съм християнин кръстен в източно-православна църква, а Свети Валентин не е  православен празник. Ся, да не си помислите, че съм няк’ъв болен фанатик на тема религия?! Не! Просто обичам да спазвам някои от типично българските  и християнски обичаи. Другото нещо, дето ме дразни е женската истерия покрай тоя „любовен ден“.  Не зная за добро или зло,  ама тия жени, започват да ни лазят по нервите още от самото начало на деня на тая дата.  „Денят на влюбените“ … Дрън, дрън … Че то, за влюбените – всеки ден е такъв празник! Още повече, седмицата преди тоя голям „Ден на влюбените“ е някакъв ужас! От всякъде валят оферти за „Празнични“ подаръци на „промоционални“ цени. Мейлите се препълват с писма тип „А ти, покани ли своята дама за Деня на Влюбените в Пампорово“ или „Не карай приятелката ти да те изостави за това, че не си и купил подарък за Св. Валентин от МОЛ София“. и т.н. и т.н. Абе, всичкия тоя силен шум за нищо – не ми е по вкуса! Така де …
Не го приемам т’ва за  празник и т’ва е!

Въпреки всичко, искам да поздравя всички, които ще празнуват тоя глупав празник. Поздрав …

А на всички от моята партия, които ще се кефят на батко Трифон с бутилка каберне „Санта Сара“ в компанията на приятели, на половинките си или на приятели и половинките си, ще кажа само едно ГОЛЯЯЯМО НА-ЗДРА- ВЕЕЕЕЕ!!!

Ха-ха-ха-ха … Смятай, от коледната баница ми се падна късмета „Мъничко юначе в домът ти ще заплаче“, буквално минути след това в фейсбук ми се падна краткият, но ясен късмет „Ще имаш бебе“. В едно от предаванията, които трябваше да водя по едно радио ми се наложи да изчета годишният хороскоп на зодия Близнаци – моята зодия … Там прочетох „Внимавайте с краткосрочните връзки! Нищо чудно да ви донесат най-хубавото нещо на света – Дете“ …
От три дни късметчетата в Фейсбук ме тровят с няк’ви от hard по hard бебешки късмети и честно казано вече не знам … да се кефя ли или да се плаша …

За пръв път, от доста време насам отпускам така, както само аз си знам! Бъдни вечер със семейството, коледа с най-близките ми приятели… Двудневно парти! Пълна лудница!

Благодаря на всички!

Честита Коледа и весело посрещане на Нова Година приятели!

Скапан съм …

Днес бачкахме цял ден … Цял шибан, зверски горещ, нещастен, скапан ден – работа с тъпи, невъзпитани, малки киприотчета и петстотин килограмовите им майки, мислещи се за „Мис Вселена“ … За капак на всичко, трябваше да работим и вечерта – пак същото … Писна ми! Писна ми! Писна ми!

С нетърпение очаквам деня, в който ще стъпя на българска земя … Не само, че ще стъпя, ами ще я и целувам … Чувствам се физически и психически смазан … За тия седем месеца тук, направих толкова много упражнения за луди, колкото сигурно не съм правил през целият си смислен живот!

Вече сериозно започвам да се замислям за някаква дневна работа, която да не бъде свързана по никакъв начин с балони, бои, прожектори, слушалки, дискове, сцени, хотели и барове. А, ако евентуално бъде свързана с нещо от изброените – да бъде на някаква друга географска ширина …

Писна ми, мамка му!

Най-новата върла простотия родена от моята глава.

Опииииииии …

От доста време насам си мисля да започна да използвам този домейн за нещо смислено т.е. … Бахти … Пиша тука няк’ви глупости и аз не знам защо

Поддържам жив този домейн вече близо три години – остават ми още седем, докато експиряса. Затова реших да питам Вас, малкото хора, които четат моите свещенни простотии – какво ще е най-подходящото нещо, което да кача тук? Вярвайте ми, от 10000 неща, които мога да направя с домейна си – не ми идва нито една смислена идея какво точно да направя с него. Може би, голата ми глава е вече достатъно облъчена от кипърското слънце, за да роди нещо градивно този сезон.

Ако имате някакви идеи – драснете коментарче.

SALUUUUTEEEEE !!!

Доста неща се казаха и изписаха за състоянието, в което се намира света в момента. За това реших и аз да копна и да драсна нещо по наболелия проблем.

Как започнах да усещам „Кризата“?!

Имайки предвид националността си и града, в който пребивавам когато не работя, честно казано, все още не мога да усетя осезателно „Кризата“. Мисълта ми беше, че в нашия жалък опит за държава състоянието, дето финансовите експерти наричат „Финансова Криза“ е перманентно от доста време насам. Високите цени, ниските заплати и оскърбителния пазар на труда са все неща, на които българина вече дори не обръща внимание.

Какво според мен значи „Кризата“?!

Според мен „Кризата“ е все още един малък самозареждащ се бацил, който започва да прераства в нещо много голямо и разрушително! Обяснявам: Когато на един обикновен човек безмилостно му се втълпява всеки божи ден и час, колко страшно нещо е кризата – нормалната реакция на този човек е да спре да харчи, за да има нещо заделено, с което да посрещне „Кризата“. Потреблението се свива или спира.

Първо спират големите разходи – недвижимо имущество, коли, почивки. Постепенно фирмите, които се занимават с продажбата на нещата, описани по-горе, спират да погасяват заемите си и тия дето дават кредитите – фалират заради несъбрани дългове. Идва един момент, в който нито хората, нито фирмите имат кеш. Свърши ли кеш-а – бягаш към банката за кредит. Там, обаче, или ти го отказват, или ти смъкват кожата с високи лихвени проценти. Ако си собственик на фирма и си изтеглил кредит с висок лихвен процент, започваш да съкращаваш персонал, за да намалиш разходите си. В един момент много народ остава без бачкане, съответно без пари. Цените на стоките падат, за да могат да се продават. Размерът на заплатите спада, а цените на режийните (ток, вода, газ, бензин и т.н.) си остават същите или се вдигат.

Какво е „Кризата“ според Асен Сотиров (най-смисленото обяснение, което съм намирал в виртуалното пространство)?

Всеки помни „златните“ времена, в които банките и разни други институции – даваха кредити и на хора, които нямат възможността да си платят лихвите по по тях. Мой приятел банкер ми обясни, че в техните среди тези кредити ги наричат жаргонно „Кофти кредити“, а другите, дето си плащат лихвите без проблем „Нормални кредити“. Банките правят един пакет от няколко „Кофти кредита“ и „Нормални кредита“ и ги обявяват за продажба на друга банка.

Излиза така, че един такъв пакет е много добра инвестиция, защото тези, дето са взели заем трябва да изплащат лихва. Това, че хората опитват да изплатят лихвата по заема си прави инвестицията сигурна. За това другите по-големи банки изкупуват тези пакети.

Обаче! След като голямата банка започва да изкупува поголовно такива пакети, малките кредитори алчно започват да дават заеми на всеки срещнат. Тях не ги интересува дали хората ще могат да покрият лихвите по заемите си, защото риска се поема от купувача на пакета.

Често агенциите, които анализират и оценяват пакетите са подкупвани да оценят по-добре дадени пакети. И така банките купуват пакети, които са твърде сложни, за да ги анализират сами.

Много хора не могат да изплатят заемите си и този, който ги е купил се набълбуква здраво. И така започва всичко!

Банките по принцип се нуждаят една от друга за да си отпускат краткотрайни заеми. Много от банките дори нямат достатъчно пари в наличност ако много народ се изсипе да тегли парите си. Те дори могат да отпускат сума, която не притежават като заем.

След като обаче големите банки не знаят на кои банки могат да се доверят – те или спират да дават заеми на други банки или ги дават трудно. Все пак ако някоя по-малка банка банкрутира – не могат да си върнат заема.

По-голямата част от икономиката е базирана на заеми. Тя зависи от възможността хора и фирми да вземат заем за да покрият свои затруднения, за направят разширения в дейността си или да започнат нова. Така икономиката се забавя.

Държавният резерв дава пари на банките, основно като заем, като определя основния лихвен процент.

Ако лихвеният процент е понижен банките взимат “по-евтини” заеми, следователно “по-евтини” пари. Така банките би трябвало да отпускат повече заеми отново и икономиката да получава повече пари.

Следователно хората имат по-малко богатство, защото парите им струват по-малко, и ще купят по-малко неща, следователно бизнеса ще получи по-малко пари и ще плати по-малко на служителите си и т.н.

Каква е равносметката от всичко това?

1. Повечето хора нямат идея как работи паричната им система
2. Парите нямат никаква стойност (материала от който са направени)
3. Инфлацията е част от системата
4. Системата ще се самоунищожи така както е проектирана?
5. Паричната система е проектирана така, че да насочва повече богатство към тези които вече имат богатство (като дават заеми и събират лихви)
6. Всичко се е случвало и преди но хората или не разбират или не помнят
7. Банките нямат всички пари които хората слагат в акаунтите си и ако всички поискат парите си те не могат да ги изплатят
8. Банките имат право да дават заем на повече пари отколкото имат
9. Парите се създават като дълг, когато се даде заем от банка парите се генерират

източник

Какъв според мен е най-добрият начин да се избегне кризата?

Колкото и тъпо да звучи, най-добрият начин да се избегне кризата според мен е ДА НЕ СВИВАМЕ ПОТРЕБЛЕНИЕТО т.е. ДА НЕ СПИРАМЕ ДА ХАРЧИМ!

10 Финансови съвета по всреме на криза от FINCITY

1. Не планирайте разходи, които да бъдат покрити с коледен бонус или премия за продажби. Ако очакванията за криза се превърнат в истинска криза, това може и да не се случи както сте го планирали.

2. Ако очаквате приходи от продажба на имот или наем, бъдете много консервативни и планирайте песимистично. Пазарът не е нито толкова всеяден, нито толкова бърза както досега.

3. Изплащайте приоритетно заемите с най-високи лихви (кредитни карти и бързи стокови кредити) и ако се наложи – консолидирайте с по-голям и дългосрочен потребителски кредит от банка. За големи задължения може да се наложи и консолидиране с ипотечен кредит с цел намаляване на месечните вноски. Консултирайте се с опитни и компетентни хора за това.

4. Забравете за зимни и летни почивки изцяло на кредитната карта. Поне докато тонът на финансовите новини не се промени към по-приятен или туристическите промоции не станат наистина неустоими.

5. Сменяйте работата си внимателно, тъй като в много компании съкращенията стават на принципа „последните си заминават първи“.

6. Ако живеете или работите в имот под наем, сега е моментът да се пазарите с наемодателя по-сериозно – ако не за намаляване, поне за задържане на старите нива. Повишаването на разходите за отопление и стагнацията на имотния пазар са достатъчни причини за това.

7. Пари в брой – само на депозит или спестовен влог и никога на разплащателна сметка, където инфлацията ги изяжда всеки ден.

8. Всякакви спестовни и инвестиционни продукти (взаимни фондове, пенсионни схеми, животозастраховки с инвестиционен и спестовен елемент) трябва да съдържат голям процент книжа с фиксиран доход (облигации) и по-малко акции.

9. Премислете десеткратно всякакви идеи за нов бизнес – освен че продажбите може да не са каквито очаквате, и банките в момента далеч не гледат благосклонно на тях.

10. Ако сте имали идеи как да увеличите приходите в бюджета си и да спестите излишен разход – дошъл е моментът, в който това е наложително.

И за финал

Стягайте се българи! Очаква ни една или няколко зими, които ще се помнят дълго време!

Като гледам колко много народ се изнесе от жалката ни държавица, започнах да се чудя – Изобщо останаха ли млади и кадърни хора в нашия опит за държава?!… Не искам да обиждам готините хора, които останаха в страната ни (сигурен съм, че все още има такива), а просто констатирам, че са малцинство.

И аз като всеки един българин, който не се задоволява с унизителните условия на работа, пазар на труда и отношение в България реших, че би било по-добре за мен да бъда емигрант в друга държава, отколкото в своята собствена.

Инспириран от статията в блога на Петър Стойков – „McDonald’s VS. Арабите“ реших и аз да „избера няколко категории, в които съперниците да премерят сили“ .

Значи, двубоят е между о-в Кипър (мястото на което се намирам, поради причината описана по-горе) и нашата скромна стара майка България.

Рунд 1 – Пътища, сгради, строителство

BG:

1. Пътища – Преди време един колега ми разправя случка, как зимно време докато карал буса си към Пампорово видял как един трабант изчезва в дупка на пътя … Мисълта ми е, че всеки знае колко зле поддържани са пътищата в БГ, и че този проблем няма да се оправи в близките поне 20 години. Освен ако бать’ Бойку не се захване ръчно да запълва дупките в БГ, както се опита да направи в София. Ако трябва да дам някакви точки на тази категория, то ще бъдат -3, за това няма да отбелязвам резултат.
2. Сгради и строителство: – Освен брутално гъзарските сгради строени с парите на някой тъп мутрагент, в по-малко населените места на БГ съм виждал и много сгради в окаяно състояние. За сметка на това, обаче по нашите слънчеви и зимни курорти нещата не стоят по съвсем същия начин. Още на влизане в някой от курортните ни комплекси всеки средно статистически човек започва да се чувства неловко. При вида на огромните лъскави хотели, които съвсем не падат по-долу от вида на хотелите в Las Vegas, например, всеки човек от средната класа не само започва да гледа влажно, но и преглъща на сухо. В това отношение грешка нямаме! Водени от принципа: „На моята къща поне комина трябва да е 2 пъти по-висок от на съседа“, ние българите не си поплюваме в строенето. – 2 точки

CY:

1. Пътища: Гладки като самолетна писта! Пътищата, по които пътуваме всеки божи ден за работа с колегите ми, освен че изглеждат добре – нямат дупки и са отлично маркирани, но са и напълно осветени. Другото нещо, което направи силно впечатление на дивия димитровградски селянин, в мое лице, беше това, че освен знаците „REDUCE THE SPEED“ имаше и нещо, като назъбване на асфалта на местата, което показва че трябва да се намали скоростта. В този случай освен, че и да искаш не можеш да караш бързо, но и усещаш, че си на място, на което трябва да намалиш скоростта ,ако евентуално не си видял знака. 2 точки
2. Сгради и строителство: На тоя остров така и не видях по-висока сграда от 6 етажа! Постройките в големите градове не са наблъскани една до друга, както няма и триъгълни гарсониери от 20 квадрата. Екстериорът на всяка стара сграда зависи от това какъв цвят боя харесва съпругата на собственика на сградата и колко добре може да боядисва бояджията-емигрант. Здания пред разпад не видях, както не видях и новопостроени хотели. За сметка на това обаче, нови фамилни къщички – БОЛ. Купуваш си пущинак, избираш си как ще изглежда бъдещата ти къща по каталог, избираш обзавеждането, броиш един чувал пари на строителния предприемач, стискате си ръцете! За довиждане чуваш вълшебните думички „Дакси РЕ“ и след точно 3 месеца получаваш ключ, който можеш да използваш веднага. Единствената простотия на която се чудя и до ден днешен е, че на острова в баните нямат сифони за оттичане на водата…. баси ужаса … след всяко къпане попиваш вода като луд. 1 точка

Рунд 2 – Кухня

БГ:

Кисело мляко, таратор, мусака, подлучени тиквички, шкембе чорба, руло „Стефани“, предизборни кебапчета и кюфтета, шишовете на Бай Манол … романтика … все неща, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО присъстват в менюто на голям българин като мен. Ако не всеки ден, поне през ден. – 2точки

CY:

Тук киселото мляко го наричат Йогурт и има вкус и вид на прясно гасена вар с нишесте. Цената му е 5 евро за 200 гр., а цената на свинското месо е 2 евро … Шкембе чорба?!?! Ех, мечти и блянове… Мусаката, която се опитваме да правим тук не става поради простите две причини: 1-во Тук не знаят какво означава „Чубрица“, следователно и не използват; 2-ро Гадният ЙОГУРТ за ник’ъв х*й не става. Когато се опитах да си направя таратор миналата година, тъпия Йогурт не можа да се разреди с водата и стана на шупли … Отврат!!! В този контекст искам да споделя една прясна случка: Отиваме на работа, и както винаги минаваме през ресторанта да се нахраним преди шоу (5 звезден хотел). Преди да влезем в ресторанта, първото нещо, което ни направи впечатление беше, че на входа за ресторанта с огромни червени букви на няколко езика беше написано „В РЕСТОРАНТА НЕ СЕ ДОПУСКАТ ЛИЦА ОБЛЕЧЕНИ С КЪСИ ПАНАЛОНИ И КЪС РЪКАВ“. Ха сега де?! Отвън е 44 градуса под сянка, ве колеги?! Както и да е. Влизаме в ресторанта. Блок маса т.е. ядеш от всичко, колкото ти се яде. Взех си чиния за салата и чиния за основно ястие и се наредих на салатния бюфет, на който имаше 10 вида салати. Салата 1 – зеле, рулца от раци, ябълки и круши заляти с майонеза и зехтин. Салата 2 – Сушени домати с някакви други лайна, които изглеждаха отвратително. Салата 3 – Риба тон, синьо сирене и ананас … и т.н. и т.н. Слава богу салата 10 изглеждаше, като напълно натуралната българска „зелена салата“ – маруля, краставици, маслини, ряпа и сварено яйце. Без да му мисля много напълних чинията си и се наредих на бюфета за основните ястия. От там взех нещо … не си спомням точно какво и седнах на масата до колегите си. Блаженно овкусих салатата си и я разбърках. Ритуално набодах на вилицата си голяма хапка и бързо я пъхнах в устата си и я сдъвчих. О, небеса… Това което сдъвчих беше не маруля, а някаква трева вкусът, на която наподобяваше коктейл от киселец, ствол на глухарче, диетични соеви клънове и сурова бамня, за която кипърците казват, че е полезна … В този момент всичките ми мъртви роднини се качиха в главата ми! Дяволчето от едната ми страна ме надъхваше „Повърни на масата и хладнокръвно отрежи главата на готвача без много приказки“, а ангелчето смирено казваше „Изплюй това и вдигни огромен скандал на който прецениш“. Уви не направих нито едно от двете неща. Просто станах от масата и отидох да си оправям реквизита за шоуто… ГЛАДЕН…! 0 точки

Рунд 4 – Обноски

БГ:

Спомням си случка в култовия димитровградски хоремаг „Зодиак“-а. Бившият ми шеф от Варна беше дошъл с фамилията си в Димитровград да се възползва от благата на една от забележителностите на града, а именно Димитровградски Неделен Пазар (ехааа , колко гордо звучи). Когато пристигна ме помоли да го заведа в някое кръчме, за да се нахранят и да пият по нещо. Не зная с какъв акъл го заведох там … Етюда, който се разигра в заведението беше следния:

Шефа: Какво ще ни предложите за ядене? – попита скромно шефа.
Сервитьорка: Има останали 4 кюфтета, една мусака, 5 кебапчета и една пържола! – изтреля от 20 метра сервитьорката .
Шефа: Аха … Бира каква имате? – продължи диалога с 17 годишната сервитьорка шефа.
Сервитьорка: 2 каменици, 1 загорка и 3 старопрамен – изсъска през зъби тя.
Шефа: След този отговор с тон на виновно дете последва въпроса – Водка?!
Севритьорка: Половин бутилка „Карнобат“ и мисля, че бутилка Мастика е останала … ако ш’ поръчваш – поръчвай, че сме до 12:00 – отсече с тон на владетел, непълнолетната единица от персонала …

Ако не ме беше срам – щях да се разплача … Представете си 4-членно семейство пропътувало над 400 км. капнали от умора, изгладнели и спокойни, че съм ги завел на място, на което да се нахранят. Луда работа … Сменихме заведението, естествено … Да е жив и здрав Ванката – собственика на механа „КОРТОВЕТЕ“, че позволи заведението му да работи по-до късно. Иначе гостите, които „посрещнах“ щяха да си останат гладни … 0 точки

CY:

Разхождам си се по централната алея на Агиа Напа миналата година съвсем спокойно и точно, като се спрях да запаля цигара на центъра на алеята към мен се насочи млада, добре изглеждаща мадама:

Тя: – Здравей.
Аз: – Здравей
Тя: – Какво ще правиш тази вечер?
Аз: - Ами, нямам планове.
Тя: – Виж сега, аз работя в Кохиба. Пъб-чето се намира отсреща. – започна съвсем спокойно да ми обяснява тя. Ама не да ме хване за ръката и да ме задърпа, както дивите селяни с анцунзи, гордо наричащи себе си „ВИКАЧ“ в Златни Пясъци да речем, ами съвсем спокойно. – В Кохиба се събират само някакви млади хора и се забавляват. Има мюзик бокс с над 5000 парчета, коктейли и много екстри за редовните клиенти – с отрениран жест ми показа,че евентуално може да се намери нещо за пушене там.
Аз: – Явно всичко е на МАХ, проблема е, че и аз като теб работя в тоя район
Тя: - Тъй ли, ами в бара има и staff намаление. Като гледам имаш off днес – нищо не ти пречи само да погледнеш, а ако не ти хареса да си тръгнеш. – Изкара една мазна усмивка, пред която дори и Бойко Борисов би се разплакал, като бебе за близалка.

10 минути след това вече бях в Кохиба. Бармана още като видя, че нова рибка влиза в заведението ме посрещна с едно огромно Мохито, ама огрооомно и безплатен жетон за мюзик бокса. В крайна сметка останах цяла вечер там… Заключението е, че на острова си има хора, на които плащат, за да предразположат клиентите си. – 2 точки

Рунд 5 – Пазар на труда и заплащане

БГ:

Айдееее, дойде времето за голямата сеч! От близо 2 години избягвам да работя в България, но това съвсем не значи, че не се интересувам как стоят нещата там. Последният път, когато се наложи да си търся работа в БГ ми изкочиха с ТОП предложение за длъжността „Пекар на хляб“ в BILLA . Според управителят на BILLA заплатата, която ми се предлага е идеална за „некфалифицирано лице“, като мен. Под „неквалифицирано лице“, човекът-управител с главно „У“ разбираше – човек, който никога не е пекъл хляб. Цифрата беше умопомрачителна! 250 лв. на месец при 9 часов работен ден. Съответно му пожелах спорен ден, да създаде семейство, да засади дърво и да спазва десетте божи заповеди…

Както знаете, нова година е вършитбата за нашего брата – артиста т.е. само тогава има работа за хора със странни професии, като моите – Артист, DJ, илюзионист, музикант и т.н. Докато си бях в БГ месец преди Нова Година получих няколко оферти за работа на празника, които съответно не приех. Една от тях беше следната: От мен се искаше да направя 50 минутна шоу-програма в известно димитровградско заведение за 65 лв… Само да обясня, че за да направя 50 минутна програма трябва да ангажирам минимум 2-ма човека – шофьор и асистентка. Да пренеса 5 огромни сандъка нужни за шоуто ми, да платя за транспорта, да дам хонорар на хората, които съм ангажирал и да изпразня един инхалатор след шоуто. Я,сега си направете една проста сметка. Нова година. Трима човека. Транспорт. Общ хонорар – 65 лв. А, най-голямата тъпотия и селяния беше това, че в този хонорар не влизаше консумация т.е. на връх Нова Година или трябваше да си носим шампанско и пластмасови чашки за него, или трябваше да си поръчаме бутилка от заведението … Нова Година 2009 ми беше първата почивка от може би 8 години. 0 точки

CY:

Сетих се за един лаф, който баща ми употребява често, когато стане въпрос за работа в чужбина: „Дай да не бъркаме емиграцията с туризма“. Чужда държава, чужда къща, чуждо легло и чужди хора. Това според мен е най-точното определение за гурбета. Работа много, много пот и гърч! ОБАЧЕ – не мислиш дали има остатъци от храна в хладилника. Като седнеш на заведение, не се чудиш от какво да се лишиш и дали ще ти стигнат парите да си платиш сметките. И най-важното – уговорките за заплащането се спазват! Е, има тук-таме магарии, които ти късат нервите, но както се казва „дали сме си гЪзЪ под наем и ще си траем“. Спокойно мога да дам 3 точки

КРАЕН РЕЗУЛТАТ

България -Кипър 4:8 за острова!

Сигурен съм, че има още много неща – плюсове и минуси, които могат да се кажат или напишат по този двубой. Лично аз засегнах критериите, които интересуват единствено мен! В крайна сметка всеки, който има по-различно мнение от моето за горните неща нека се чувства свободен да драсне едно обосновано коментарче на тази статийка

Вместо финал:

„Дай да не бъркаме емиграцията с туризма“