Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

В интернет пространството се огранизира мащабен протест срещу приемането на АСТА в България. Във Facebook е създадено специално събите за протеста, в което към момента са заявили присъствието си над 28 000 души, а един от най-големите торент-сайтове у нас публикува следното изявление:

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането“. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета в световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

- ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на „кражба“ в интернет
- ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения, като слушане на пиратска музика!
- ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании.
Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации.

България вече е подписала споразумението.

Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA. През юни се очаква да бъде внесен
за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен!

ТИ ИМАШ ШАНС ДА СПРЕШ ТОВА БЕЗУМИЕ!

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ ТИ?

Можеш да изпратиш мейл до българските представители в Европейския парламент със следния или подобен текст:

АЗ съм против ратифицирането на ACTA , тъй като считам, че това накърнява правото ми на достъп и търсене на информация, както и личната ми неприкосновеност, гарантирани от конституцията на Република България!

Като ИЗБРАН ОТ МЕН, представител в ЕП, настоявам да защитите МОИТЕ права, като гласувате ПРОТИВ това срамно споразумение!

Метин КАЗАК- metin.kazak@europarl.europa.eu
Слави БИНЕВ -
Филиз Хакъева ХЮСМЕНОВА - filizhakaeva.hyusmenova@europarl.europa.eu
Станимир ИЛЧЕВ - stanimir.ilchev@europarl.europa.eu
Илияна Малинова ЙОТОВА - ilianamalinova.iotova@europarl.europa.eu
Илиaна ИВAНОВА - iliana.ivanova@europarl.europa.eu
Ивайло КАЛФИН -
Евгени КИРИЛОВ -
Андрей КОВАЧЕВ - andrey.kovatchev@europarl.europa.eu
Мария НЕДЕЛЧЕВА - mariya.nedelcheva@europarl.europa.eu
Светослав Христов МАЛИНОВ -
Надежда НЕЙНСКИ -
Владко Тодоров ПАНАЙОТОВ - vladkotodorov.panayotov@europarl.europa.eu
Антония ПЪРВАНОВА - antonyia.parvanova@europarl.europa.eu
Димитър СТОЯНОВ - dimitar.stoyanov@europarl.europa.eu
Емил СТОЯНОВ - emilstefanov.stoyanov@europarl.europa.eu
Владимир УРУЧЕВ - vladimir.urutchev@europarl.europa.eu
Кристиан ВИГЕНИН - kristian.vigenin@europarl.europa.eu

(Тази информация ще се обновява в зависимост от публично обявената позиция на съответния депутат)
Ако не знаете към кого точно да адресирате писмото, можете да го изпратите до всички , като копирате
долуизписаните мейли и ги пейснете в полето До… (To…)

metin.kazak@europarl.europa.eu,
filizhakaeva.hyusmenova@europarl.europa.eu,
stanimir.ilchev@europarl.europa.eu,
ilianamalinova.iotova@europarl.europa.eu,
iliana.ivanova@europarl.europa.eu,
evgeni.kirilov@europarl.europa.eu,
andrey.kovatchev@europarl.europa.eu,
mariya.nedelcheva@europarl.europa.eu,
svetoslavristov.malinov@europarl.europa.eu,
Nadezhda.Neynsky@europarl.europa.eu,
vladkotodorov.panayotov@europarl.europa.eu,
antonyia.parvanova@europarl.europa.eu,
dimitar.stoyanov@europarl.europa.eu,
emilstefanov.stoyanov@europarl.europa.eu,
vladimir.urutchev@europarl.europa.eu,
kristian.vigenin@europarl.europa.eu

Повече информация за ACTA можете да получите от блоговете на http://www.gatchev.info/blog/?p=1342 ,http://yurukov.net/blog/2012/01/27/acta … eshki-pra/ , http://nellyo.wordpress.com/2012/01/30/acta-23/

Използвани са материали от Блога на Боян Юруков

ССИ ( zamunda.net ) подкрепят спонтанните протести организирани тук и благодарим на всички за доблестната, гражданска позиция!

Източник: Интернет

Скъпи родители, приятели, близки, не чак толкова близки хора, колеги, доброжелатели и недоброжелатели,
За мен 2011 година беше година на емоциите и обратите. Година на смеха, сълзите, радостта и депресията.
Честно казано – радостен съм, че 2011 година остава в историята. Равносметката на изтичащата година едва ли ще накара мен и Вас , да се почувстваме окрилени, но съм сигурен, че двете нещата, които обединяват мислите ни в този момент са надеждата и очакванията ни за предстоящата година.
Многовековна традиция е в навечерието на Нова Година да си пожелаваме късмет и успехи. Това е добре, но за съжаление съм на мнение, че късметът и успехите не идват, като новогодишен подарък под елхата. Благополучието на всички ни, приятели, е постижимо единствено ако бъдем малко по-човечни един към друг, а успехите можем да постигнем единствено чрез справедливост и разбирателство.
Новогодишната нощ ни изпълва със радостни очаквания и добри и топли чувства. Много ми се иска да запазим тази наша новогодишна добросърдечност не само на празника, а и след него.
Обичам ви приятели! Бъдете здрави и усмихнати!

2011 ГОДИНА МИНА!
ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА 2012 ГОДИНА!
НАЗДРАВЕ!

Хора – много, човеци – малко! Някой ми каза тази фраза и тя залепна за мозъкът ми, като пощенска марка за мокра повърхност. От доста време насам се чудя какво се случва с шибания свят като цяло?!… Всички сме се превърнали в някакви бездушевни роботи криещи се в стая стените на която са изградени единствено и само от евтино щастие, а покрив … Покрив май няма … Сивото ежедневие до такава степен ни е обсебило, че забравяме да обърнем внимание на дребните неща, които карат и без това изпилените ни душищи и дигитално-изпечените ни мозъчета да се чувстват добре… Спокойни сме единствено, когато сме добре материално … Какво се случи с духа? С душата? С мечтите? … Добре дошли в новият свят … Добре дошли XXI век! …

Хей деца на 90-те, помните ли какво беше чувството:

1. Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето
2. Да чакаш да получиш писмо в истинската си поща
3. Да събираш картинките на дъвки турбо, без значение дали си момче или момиче
4. Уолкмена ти да набере лентата от касетката  и да я навиваш с пръст или молив
5. Вафла куку рукуууууу
6. Да ближеш синьо ледено сокче докато езика ти да стане син
7. Делта – върхът на сладоледа
8. Да станеш рано събота и неделя за да гледаш анимациите по Pro 7 или Sat 1
9. Лятото да ти трябват пари за сладолед , не за алкохол
10. Да гледаш видеокасети с любимите си филмчета
11. Да чакаш да стане неделя в 5 за часа на Дисни
12. Някой възрастен или роднинда да ти подари шоколадово яйце
13. Да кажеш на някого, който те е обидил крилатата фраза „Аз съм си аз, а ти си говно втас”
14. Да играеш на Криеница, Картошка, Народна Топка, Судже, Истината или Риска, Ръбче, Стражари апаши, Кральо Портальо, Шмайзер, Топчета, Челик, Ема еса са, Капитане какво ти е е морето ,  царю какво обичаш, замръзванка, гъзенка.
15. Да попълваш лексикони
16. Да караш колело с контра, вместо спирачка
17. Да се качиш на някое дърво и да береш джанки череши или дуди
18. Да колекционираш „Мики Маус“
19. Да прекарваш летата си при баба и дядо
20. Да обсъждаш с приятели поредния епизод от сериалите „Гръм в рая”, „Чип и Дейл – Спасителен отряд”, „Алф”, „Семейство Флинстоун”
21. Да се прибереш у дома с бездомно коте, пълно с бълхи
22. Да скачаш на въже и ластик
23. Да киснеш в някой гараж с 5 телевизора и 5 вързани към тях Sega Mega Drive конзоли и да знаеш всички Fatality-та  и тайни кодове на някоя от версиите на Mortal Kombat
24. Да искаш стотинки за да кажеш някой код или fatality на приятел
25. Да играеш с някого едни смешни игри с ръце, дето се пляска и се пее или с едно въженце, дето се връзват ръцете.
26. Да звъниш на звънците на хората и след това да тичаш да се скриеш
27. Да ядеш захарен памук и да лепнеш целият
28. Да чакаш с нетърпение предаването „Милион и едно желания”
29. Да чакаш с нетърпение „Телевизионен справочник” да свърши защото веднага след него започва „Сънчо”!
30. Да се пръскате с спринцовки или шишета от „Веро” пред блока
31. Да те изгонят от час по трудово защото нямаш лепило Рила
32. Да молиш една седмица родителите ти да ти купят последната книга игра излязла на пазара
33. Майтап бе, Уили
34. Баща ти или майка ти да ти направи кафе „Инка” и да ти каже, че вече си порастнал.
35. Да викаш Дама Пика и всички производни духове 2
36. На рождения ти ден, тортата да е приготвена от мама
37. Да си пишете бележки в час и да си ги предаватe от ръка на ръка тайно, вместо просто да пращаш смс
38. Да колекционираш и разменяш календарчета, салфетки, миришешти листчета
39. Да рисуваш с цветни тебешири по асфалта, при липса на такива и с керемида и всякакви камъчета, които да оставят следи
40. Да играеш вечер до късно в дерето или някой парк, целият да си изподран и да се правиш, че не чуваш, че те викат да се прибереш, защото вече е късно
41. С часове да редиш лего или Атко
42. Да станеш целият в кръв и рани, но да не се прибереш, за да не ти забранят да излезеш пак
43. Да пиеш вода от чешмичките, а не от пластмасови бутилки
44. Да няма компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 150 канала кабелна телевизия, интернет и да смяташ игирите „Ну Погоди”,тетриса и супер мариото за супер-зарибени
45. Да крадеш цветя от дворовете за майка си и бабичките от балконите да ти се карат
46. Ако някой ти трябва да отидеш у тях без да му се обаждаш
47. Да използваш пароли само когато измисляш някоя игра, а не за да ги въвеждаш някъде
48. Ако искаш да се се свържеш със семйството си, да имаш само един номер , не 15
49. Да си убеден, че баща ти е супергерой
50. Да си имаш таен език с приятелите си
51. Да слагаш снимките от рождени си ден в найлоново албумче, не във фейсбук

Реших да напиша една статия, която да бъде в помощ на младите хора, които са решили да изкарват хляба си като артист-изпълнители, музиканти или танцьори в шоу-програми. Гледам, че все още никой не е писал по темата, но като имам предвид манталитета на някои от по-старите български entertainer-и, напълно разбирам защо. В България все още е разпространена и се разпространява тъпата традиция – информация, свързана по някакъв начин с работата на артистите, музикантите или танцовите формации да бъде умело крита като тайната на вечния живот. Добре, че големият лош интернет навлезе достатъчно в живота на хората и вече АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ могат да намерят всичко, което ги интересува без да се налага да плащат и преплащат на някой пенсиониран ‘убавец – всезнайко.

И за да предотвратя предстоящите бойни викове на колегите, дето бачкат из театрите и в операта за по 300 лв. на месец и се тупат в гърдите, че правят изкуство, докато свалят килограми от ниско калоричната духовна храна – държа да подчертая, че ТАЗИ СТАТИЯ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА НАС – ХОРАТА, ДЕТО СЕ ПРЕХРАНВАТ ОТ Т. НАР. ОТ ВСИЧКИ „ХОРА НА ИЗКУСТВОТО“ – ХАЛТУРИ.! По никакъв начин не слагам нас – „халтурджиите” под един знаменател с хората, които създават и се препитават с изкуството, описано в учебниците на К.С. Станиславски и Б. Брехт

Целта на тази статия е не да се заяждам с някои от по-старото поколение entertainer-и, а да дам няколко съвета, които биха могли да помогнат на всички, които тепърва започват да се врат из хотелско-вариететно-цирковите лайна. Достигнал съм до заключенията, които пиша в този пост, благодарение на скромния опит, който съм натрупал за близо десетте години работа като артист-изпълнител. Ще се радвам, ако някой, който работи в системата, ме поправи или допълни с коментарче,

I. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ РАБОТАТА

Приятелчета, който се е надъхал да работи или вече работи в сферата на entertainment-a с идеите че т’ва е „лесна“ работа, и че живота на entertainer-а едва ли не наподобява живота на световно известна рок-звезда и е изпълнен с фешън партита, морета от шампанско, тонове черен хайвер, пари с чували и безразборен секс с разгонени кучки – има официалното ми разрешение да се застреля. Естествено емоциите и забавленията не са ни никак чужди и неприсъщи, но нещата съвсем не стоят като по филмите или Fashion TV.

ЗАПОМНЕТЕ: Това е работа като всички други! Много колеги българи, а и не само, бъркат понятието на думичката „работа“ с „хоби“ или „туризъм“ с „емиграция“ и от там идва големият им проблем. Не го правете и Вие!

За да Ви уважават работодателите и колегите Ви – не закъснявайте за работа, спазвайте обещанията и уговорките си и бъдете коректни! Вие сте entertainer т.е. човекът, който е постоянно пред погледите на хората. Освен на сцената с изпълненията си, така и след това! Поддържайте приличен външен вид. Никой не обича зле изглеждащи, несериозни хора, които закъсняват. Нито пък артисти, облечени като партийни лидери. Имайте предвид, че в нашата професия понякога и външността продава.

II. ОСНОВНИТЕ НЕ ПИСАНИ ЗАКОНИ

На времето, когато тепърва навлизах в системата, импресариото, с който работих за пръв път в живота си  г-н Друми Георгиев обичаше да казва: „Има едни не писани закони в тоя бизнес, дето щем не щем, трябва да спазваме“. И си е така. С очите си съм виждал хора, които се самоизритват от това не голямо българско артистично общество с поведението си и с не спазването именно на тези закони. В тази точка ще обърна внимание на някои от тях.

Синдромът: „Аз съм най-добрия“ – Т’ва е една забавно-заразна болест, дето се разпространява вероятно по полов път из българското артистично съсловие. Болест, която се предава от поколения на поколения артисти. ЗАПОМНЕТЕ – НЯМА НАЙ-ДОБРИ, НЯМА НЕ ЗАМЕНИМИ! Има работещи entertainer-и и entertainer-и в творческа почивка… Скъпо платени entertainer-и и евтино платени entertainer-и. Дори и в случаите, в които един артист се откроява с таланта и качествата си от другите – след година, две или пет се появява човека, дето се справя с работата по-добре.

Кефи ме номер на колега и реших да го работя 1:1 като него. Най-омразното нещо за всеки един изпълнител е някой главоч да му „открадне“ цялата програма или част от нея и да започне да я изпълнява 1:1 като автора й … Понякога дори и без да си поиграе да смени музиката … Приятелчета, хората ни наричат артисти, защото знаят, че макар и малко – сивото вещество в изпилените ни от прожекторите глави умее да създава и твори. Наистина, най-лесния вариант е да „откраднеш“ нечия програма. Проблемът е, че това не те прави добър entertainer, а по-скоро бледо копие на вече създаден продукт. Далеч съм от мисълта, че всеки път трябва да преоткриваме топлата вода. Жонглирането, пеенето, бълването на огън или свиренето на инструмент са неща измислени мно-о-о-ого отдавна, вярвам от по-умни хора от нас. Тънкостта е в представянето на придобитите умения.

Пример: Балетите на „Лидо“ и на „Мулен Руж“ имат включен в програмата си известния танц „Кан-кан“. Нито „Лидо“ играят „Кан-кан“-а на „Молен Руж“, нито обратно. Именно по това се различават артистите. По индивидуалността си. Колкото по-различен и индивидуален е един артист – толкова по-добре.

Инвестиция в работата: Преди време, моят колега и голям приятел илюзиониста Dani Magics каза един лаф, който остана запечатан в главата ми: „Всички си мислят, че работата е ей така – идваш, чупиш от баницата и ядеш на готово“… Ами, приятелчета … Не е така! Развлекателния бизнес е бизнес като всеки друг. А едно от простичките правила в бизнеса обяснява на кратко, че ако не вложиш – няма как да спечелиш. Ако нямате финансовата готовност да посрещнете разходите по набавянето на музикалните инструменти, реквизита или костюмите, с които ще работите или търпението и времето  да усвоите дадени умения – просто оставате без работа. В 99.9% от случаите, в които някой иска да Ви наеме – той иска да наеме готов продукт т.е. облечени и оборудвани entertainer-и, на които им трябва единствено ток и озвучителна система (в някои агенции изискване е дори да притежавате собствена такава). Е, тук таме има и места, на които се работи със служебни инструменти и реквизит, но … повярвайте ми … по-добрия вариант е да си набавите свой собствени… Казвам Ви го от горчив, личен опит.

„Колегата иска от теб 100 евро да работи ли?! Аз ще работя за 50 ве, шефе!“ – Често срещан разговор между български артисти и цигански оркестри с импресариа и собственици на заведения… Тука даже и не ща да коментирам … Т’ва е най-чистата и неподправена форма на типичната балканска – българо-циганска простотия … Ако искате – правете го, ама … нищо добро не Ви очаква …

III. ТОАЛЕТ НА ENTERTAINER-А

Под думата „тоалет“ разбирайте не дрехи или кенеф, а неща на които един entertainer ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да обръща внимание, ако иска да се продава безпроблемно.

РЕКЛАМА – Запомнете – рекламата продава! Журналисти задават въпрос на шефа на световния гигант Coca-cola – защо не намали бюджета за реклама, докато кризата отмине, а той им отговаря: „Притежавате влак. Махнете ли локомотива му – влакът спира! Защо ви е да го спирате при положение, че можете да махнете вагон, да речем…”

Дори и да сте първокласни изпълнители – никой няма да дойде у вас и да каже: „Пич ти си голям, ела да работиш за мен“ поради простата причина, че никой няма да знае за съществуването, качествата и таланта Ви, ако предварително не сте се рекламирали. Хиляди са начините, по които можете да се рекламирате. Аз предпочитам интернет – уебсайт със инфо за мен, работата ми и местата, на които са ме наемали; кратък и дълъг видео материал с мои изпълнения на живо; малко снимки; няколко плаката; актуално CV + копия на препоръките от работодателите, които са ме наемали и т.н.

РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ – Хора, т’ва е най-важното нещо, което един entertainer трябва да има винаги под ръка. Това го казвам на всеки, който има някакви амбиции да работи в системата.

Какво е рекламен материал? Това е писмен, аудио, видео или снимков материал, предназначен за определен кръг потребители, който трябва има за цел да пробуди интерес към продукта, който Вие предлагате. Рекламните материали са лицето на артиста!

Много приятели искат от мен да ги свържа с някой работодател с думите: „Брат, ти ме познаваш! Кажи на твоите хора как свирим!“ или как пеем или как танцуваме… ОК де, аз те познавам, ама човекът, за който работя, не те познава … Аз не мога да изтанцувам танците ти, да изпея песните ти или да изпълня атракциона ти… Работодателя е човека, дето дава парите, а човека с парите иска да знае за какво ги дава! Представете си, че имате заведение и искате да наемете артист, който да се погрижи за доброто настроение на гостите му. Някой Ви казва: „Брат, този е супер!“ Ще наемете ли „този“, дето е „супер“, без да знаете дори как изглежда и какво прави? По същия начин е и с импресариата. Те работят с група от хора – собственици на обекти, които не вярват на думи, а именно на рекламните материали, които импресариата са им показали.

Как трябва да изглеждат рекламните Ви материали? Рекламните материали трябва да описват работата Ви в най-добра светлина!

Ако сте певец или музикант – Пакет от кратък видео материал, който да покаже как работите, няколко качествени аудио файла с Ваши изпълнения на живо, репертоарен лист (списък с всички песни, които изпълнявате, плюс техните оригинални изпълнители), Ваша актуална снимка или снимки под формата на постер в комплект с автобиографията Ви, плюс препоръките от местата, в които сте работили (ако имате такива) е перфектната реклама, която можете да предоставите на бъдещите си работодатели.

Ако сте артист или танцьор – Правилата са горе-долу същите като при музикантите само без аудио файловете.

Имайте предвид, че времето на повечето люде, които се занимават с рекламно-импресарска дейност е кът и прекалено дълъг аудио или видео материал няма да бъде изслушан или изгледан до край. Също така, никой от агентите не обръща внимание на операторските или на монтажните пориви и похвати при изработката на рекламния видео материал, а на самото му съдържание.

НЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАЙТЕ В АВТОБИОГРАФИИТЕ СИ! И не преувеличавайте по принцип.

Случка: Преди години, колежка от малко по-старото поколение артисти гордо и патетично заяви: „Аз съм поставила рекорд на Гинес за най-пластична марионетка (кукла на конци)“ … Ха сега де? … Рекорд на Гинес и марионетка?! … Луда работа!! … Не искам да Ви обяснявам колко посредствено, тъпо, нелепо, смешно и жалко звучи това отстрани… Спомням си погледа на импресариото ни, когато оld school дамата се изцепи с това нейно грандиозно постижение… И сега като се сетя, че човека беше работил с истински Гинес рекордьори преди изобщо да разбере, че мадам пластична марионетка съществува – аз, дето нямам нищо общо с въпросната персона и нейните словоизлияния, направо се препотявам от срам…

КЪМ ПАКЕТА РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЕДИНСТВЕНО  И САМО АКТУАЛНИ СНИМКИ! Практика на някои от  артистите от по-старото поколение е да не си правят рекламни снимки с години.

Случка: Един от агентите ми получава рекламен материали от дуо – колеги. На видеото и снимките се вижда един добре сложен пичага с гъста дълга коса и дама с визията на Памела Андерсън. Двамата буквално летят по сцената. Наема ги, като се доверява единствено на рекламните материали, които е видял. Дни по късно пристига и дуото … Мъжът по паспорт е същия и костюмът, с който работи е същия като на рекламните материали. Проблемът е, че мускулите са заменени с висящо шкембе, а дългата гъста коса с прошарено плешиво теме. Памела Андерсън се беше превърнала в Лили Иванова, а програмата им беше абсолютно същата като на видеото, което бяха пратили – само че на slow motion. Тръгнаха си три дни по-късно като самолетните билети, таксата за свръх багаж и нощувките останаха за тяхна сметка в комплект с неустойките по договора …

НИКОГА НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ ПУБЛИКАТА! В никакъв случай, НИКОГА не подценявайте хората, пред които играете! Никога, никога, никога!!! : „Публиката е най-голямата курва! Никога не знаеш как ще ти врътне“. Т’ва е един от лафовете, който чух от някъде и особено ми хареса!…

Случка: Зала, пръскаща се по шевовете, включително и правостоящи. Озвучаване и осветление – КОРАВИ. Като казвам корави, имам предвид НАИСТИНА КОРАВИ! Ае, имаше всички условия да се получи едно перфектно шоу. Даже обсъждахме с асистентката ми как ще излезем и ще ги разбием. Ама нъц … Да, ама не!… Публиката не отреагира на нищо…  направо ужас! По едно време, организатора на въпросното събитие, слезе от сцената и седна на първия ред, за да подава аплауз след края на всеки номер от програмата, че хората просто не зацепваха на нищо.

Случка 2: Шоу в най-тъпия хотел на света намиращ се на майна си в един курорт. Играем същата програма като в първата случка.  Бял мраморен лоби бар, осветен от мощни бели халогени като в аптека. Сила на музиката – радиоточка. Публика – три маси,  намиращи се на над петдесет метра от сцената … Като  видях къде ще работим – направо ми прилоша … Да, ама не! Тези 3 маси избухнаха като за последно. Не спряха да се забавляват. Викаха, скачаха, когато трябваше да поканя човек от публиката да ми партнира за даден номер от програмата – излизаха с радост на сцената и като дойде времето да обявя края на шоуто, ни изпратиха с бурни аплодисменти и викове. Не съм сигурен дали думата „бурни“ е най-подходяща за публика от 3 маси, но мисля че схванахте какво искам да кажа.

ТОЧКА ПОСЛЕДНА:

Запомнете, ако искате да изкарвате прехраната си като артист изпълнител – трябва да обичате сцената и работата да ви доставя удоволствие. Иначе няма никакъв смисъл…

Не мислете, че картата за членство в съюза на артистите ви прави професионалист. Професионализма идва с опита.

Преди всичко бъдете себе си, а не сценичният образ, който сте изградили… В момента, в който влезете в образ извън сцената – имате голям проблем.

Това е от мен, приятелчета. Надявам се да съм помогнал със съветите си и ще бъда щастлив, ако някой колега ме допълни или опровергае с коментарче.

С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА МНОГОБРОЙНИ „ХАЛТУРИ“ И УСПЕХ НА ВСИЧКИ!

Забелязвам, че напоследък тенденцията да ми се задава въпросът „К’во ти има?“ по 1000 пъти на ден, е като неизлечим вирус. А, още по-приятният момент, пък, е – да давам отговор на този дълбоко обмислян въпрос…

Какво да ми е?!… Супер съм бе, артик! Обичам всичко и всички! И главните редактори и техните заместници!… К’во ми пука, че съм заклещен в България последните 3 месеца, от които съм работил само ден за 20 кинта. На кой му дреме, че съм на 27 години и  CV-то с международните ми  препоръки  са големи, колкото папката с делото на Маргините, при положение, че 19 годишната фолк фурия, дето сигурно се подписва със символа „Х“ или отпечатък от пръста вместо подпис – има цици по-големи от моите и точно този факт е предимство за димитровградския  работодател от типа „владетел“, пред когото двамата с нея подаваме документи за работа . А, факта че понасям всякакви видове критика и негативи от близките ми, на които помагам безвъзмездно – на добра воля, дори ме и изпълва с допълнителна ударна доза позитивна енергия…  Най-голямата душевна чекия която получавам всеки ден е когато изляза навън „в цивилизацията“, за да се  влея в „динамиката на града“ и се случи така, че се сблъскам с „бъдещето на България“ – младите. Младите ве! Ония 15-годишните със цветните-назъбени прически, падналите до петите гащи, с газовите пистолети, грамажите в джоба и джойнта зад ухото … Ония ве,  дето си мислят, че Йордан Йовков е клавирист на Милко Калайджиев, а Васил Левски е име на футболен отбор …

ДОБРЕ МИ Е! Перфектен съм направо!

А, при тебе как е ? К’во ти има? Добре ли ти е ?

Сигурно ти е супер-яко да гледаш по цял ден турски сериали и да слушаш кой кого застерлял; кой, кого, как и защо подлсушал; кой какво ял и какво е*ал и какво е станало с „НАГЛИТЕ“, „КРАСИВИТЕ“, „СТАРИТЕ“, „НОВИТЕ“, „ОТРОВНИТЕ“, „МАЗНИТЕ“ и др.

Добре съм! Много съм добре, но съм сигурен, че ще ми мине!

Хора, най-ужасното нещо на света е човек да се разболее от каквото и да е! Някаква коварна настинка или грип ме гепи преди няколко дни и вече цял ден съм вързан вкъщи! Пия хапчета, като замаян и очаквам да „отхрача“ … Каквото и да означава това … Преди два дни, от една шибана-дървена кашлица не можех въздух да си взема направо … Като знам колко много работа имам и защо си седя в къщи – направо се пукам от нерви! Хубавото е, че взех да се пооправям малко от малко.  Дано до 2-3 дни се възстановя напълно, че иначе – лошо!

Скъпи приятели и колеги,
2010-та мина някак си безшумно, чудновато и бързо. За някои тя беше добра – изпълнена с радост, положителни емоции и усмивки, а за някои не много лека и пъстра. С умиление си спомням всички прекрасни моменти, които преживях изминалата година; всички прекрасни хора, които срещнах, и с които винаги ми е било приятно да прекарвам времето си. Просълзявам се когато си спомня приказните моменти от изминалата 2010 година и преглъщам на сухо когато се сетя за трудностите, които ми поднесе тя. На фона на всички позитивни неща, които се случваха с мен тази година – кофти нещата, някак си, потънаха в мъглата на забравените спомени! Приятели, колеги – старата година мина! Нека посрещнем новата 2011-та с усмивка! Нека забравим поне за миг всички големи и малки проблеми, които имаме! Наясно съм, че в този вълчи свят това ще е трудно, но нека поне за секунда отворим сърцата си, излезем от мъничките си черупчици, в които сме стояли цяла година и когато го сторим – с отворено сърце да изревем със всичка сила думите: „НАЗДРАВЕ, СТАРАТА МИНА! НАЗДРАВЕ, НАПУК НА ВСИЧКИ ВСЯКА НОВА ЩЕ Е ПО-ДОБРА!“. С пожелания за здраве, късмет, душевно спокойствие и само и единствено положителни емоции! Весело посрещане на новата 2011 година!

Абе хора… Т’ва нормално ли е бе ? Разбирам проблеми, безпаричие и всичко останало … Нямам думи …Нямам думи …

Часът е 02:30! След, като супер избеснях, че ми зацикли шибания Facebook – си пуснах парче на бате Джако да ме успокои. Дето се вика, ако краля на поп-а не може да ме успокои за това, че Facebook-a ми спече точно когато за първи път от 100 години водя някакъв приятен разговор в, и без това, бъгавия чат на интернет сектата – то не знам кой може.

Та, нещото , дето ми се случи и искам да споделя с Вас е следното:

Баща ми – възрастен човек, който приема думите на всички за чиста монета, преди година е дал СИМ-карта от група, в която той е титуляр, на няколко човека. Част от тези няколко човека правят една брутална сметка и няма как да си я платят.  Съответно баща ми, като един добър приятел, взема назаем пари от мен, плаща сметките им с мисълта, че те (няколкото мухльовци) ще му се издължат след седмица – максимум две.

Ся, държа да поясня! Думата „Назаем“ не я употребяваме в нашето семейство между нас си! Когато член от семейството ми няма пари и попита другия, дето има – проблема е решен! (Пиша т’ва, за да не ме помислите за н’якъв кавал, дето търси пари от родителите си).

ОК. Минава седмица, минават две – нашите хубостници не си оправят сметките с баща ми. Минава месец, минават два, година и няма никой вкъщи…

Реших, като един не много малък българин (100 кила живо месо) да ги потърся тия хора. Не съм за парите. Въпросът е в принципа! Свързах се с единия. Извини се над 1000 пъти и обеща да ги оправи до празниците. Свързах се и с другия, на който преди време баща ми е казал, че всъщност не дължи пари на него, а на мен. При което той е казал. „Няма проблеми бе! Ако има някой да ме търси – ще го посрещна“… Сега ще пейстна разговора ни с въпросния кавал във Facebook:

Аз:

Здравей братле,
Може би не се познаваме лично. Казвам се Михаил Нейчев. Дължиш на баща ми ***лв. Съветвам те, да се издължиш до седмица и за твое добро се надявам да го направиш!

Пича:

ami az ne mislq 4e 6te gi isplatq do sedmi ca i ne iskam da me zapla6va6 za6toto e dobre da tvoeto zdrawe razbra li me

Аз:

Пичага, не ми дръж тон! Аз започнах с добрия тон! Имаш седмица

Пича:

taka vij sega az ne iskam da se karame dvamata no az nqmam da vra6tam nikvi pari na ba6tati .pove4e nqma da se obqsnqvam.

Аз:

Помисли пак! Лека вечер!

Сега, имам въпрос към всички, които малко или много ме познават. Какво според Вас, приятели, ще му се случи на второто дете заради този разговор след седмица.

Това лято се сдобих с нов телефон – iPhone 3G!

Нямам думи, с които да опиша любовта, която изпитвам към тая джаджа! Не зная как бях живял без нея преди! На това малко нещо  могат да му се качат всички тотални гъзарии, които човек може да си представи и тия, които не може! Като се почне от 100 вида GPS навигации и се стигне до софтуер, който може да ми покаже как ще изглеждам след 20 години…

Всичко си беше ОК с машинката до момента, в който реших да update-на софтуера и (някак си неприемливо ми звучи Apple да release-не нова версия на операционната с-ма за телефона ми, а аз да съм със старата). Влязох в интернет, включих си телефона към компа, изтеглих новата оперцаионна система, като пич и гордо натиснах бутона restore! Телефонът се ресторна, както майка го беше раждала!… След като внимателно следвах инструкциите – успях да го и jailbroke-на (какво точно означава т’ва – така и не разбрах, ама го направих) и дойде времето, в което да го отключа (т.е. да направя така, че iджаджата ми да бачка със всякакъв вид СИМкарти )…

Да ама не!…

Оказа се, че трябва да ъпдейтна телефонът си със специална версия на операционната система, която да позволява да инсталирам unlock, а аз съм го ъпдейтнал с друга … И тук дойде големия дерт…

Сега си имам iPod Touch с телефонен указател … Не мога да ви опиша ко-о-о-о-о-олко ме е яд!

Доста позанемарих интернет дупката си през последните месеци. Не защото ме мързи или нещо от сорта, а защото въпреки, че живеем в 20-ти век, думичката „Интернет“ тук все още е едно доста скъпо табу… Anyway, и този горещ сезон мина като всички останали… Пот, жега и яко бачкане.  Под яко – разбирайте ЯКО.

Сега като се замисля за всичките емоции, преживявания и обрати от този сезон, съм сигурен, че няма да мога да обхвана дори и 1% от случилото се, но поне ще се опитам да опиша неща, които, може би, ще останат в главата ми за дълго време.

Доста неща се случиха това лято. Хубави и далеч не толкова хубави. Спечелих доста нови приятели и прекратих с усмивка отношенията си с някои от хората, които мислих за близки от предните сезони.  Срещнах се очи в очи с типичната българска-натурална простотия във всичките й форми, както и с по-голямата част от чуждоземската такава.

Обстановката този сезон.

За разлика от предното лято, когато бяхме настанени в една сграда, този сезон всички бяха пръснати по различни места. Само ние, дето искахме да кашираме някой и друг  лев (не че това се случи), се принудихме да обитаваме дупките, любезно предоставени ни от нашия любим шеф. Човекът, който всички българи дружно наричахме с  галените никнейми „Митю“ или „Гурлю“. Общо взето младите хора и хората, дето стават в т.нар. хотел „Sunny Coast“ се брояха на пръстите на едната ми ръка …

По-голямата част от персонала на „One Stop“ се изнесоха от хотела – не защото не искаха да спестят пари, а защото бяха обрани още първите дни от наши мургави съгаждани. Съграждани, които дни по-късно след случката бяха злобно линчувани от един от потърпевшите англичани – фитнес инструктор. Общо взето хотела, в който живяхме е изглеждал добре преди 10 години. Аз живях в апартамент с двама съквариранти – Габриел от Румъния и Даниелис от Литва. Т’ва са две от най-ненормалните копелета дето познавам. Те старите хора са го казали: „Господ хора събира“ . Колкото и голяма мизерия да беше настаняването ни, дружбата м/у страните членки в стая номер 10 беше непоклатима. Ако майка ми беше видяла нашата скромна, международна дружинка, съм не на сто, а на хиляда процента сигурен, че щеше да каже: „Тия от където минат – трева не никне“.

За българите този сезон.

Нещото, което пре-пре-пре потвърдих в главата си тази година е, че наистина не ставаме! И като общност, и като нация, и като морал, и като ценности, и като хора. Язък, че имаме такава „с хубост и блага обилна“ държава.  Абе, докато Бай БългарУй има фасона на Доналд Тръмп, въпреки че няма пукната стотинка в джоба си, докато нещата, които впечатляват Бай БългарУй са парче шоколад, герданче, безплатна храна или предмет, който комшията му притежава – ще си останем на това дередже. Всичко около нас ще е в лайна, а ние ще бъдем облечени в бели костюми и с празни джобове, но с високо вдигната глава ще се изправяме в батални битки срещу собствената си, непобедима простотия…

Все пак имаше и малко нормални люде от български произход. Хора, които бяха както луди професионалисти в работата си, така и прекрасни колеги и приятели. С тях съм в добри отношения и до ден днешен. Имаше и моменти, в които бях искрено благодарен на шефа отгоре, че ни събра с тях този сезон!

Хубавите преживявания.

Хубавите преживявания този сезон не бяха малко. Само си представете картинката – свободен човек, дето живее на има-няма 10 км. от един от бесните световни курорти посещавани от млади хора. С няколко думи – душата ми искаше, а аз и давах с двете шепи по много. Сега като пиша това, се сещам за една култова случка с една дама, с която се запознах една сутрин в квартирата и веднага след като се събудих до нея, мисълта ми беше, че положителни емоции съвсем не ми липсваха. За тях допринасяха и съквартирантите ми, и един от комшиите ми – също single професионалисти.

Работната среда.

„Работната среда“ … Ейййтз как звучи … Имах си една колежка, прецизна и точна като швейцарски часовник, за която каквото и да кажа, и да напиша, ще бъде малко … С нея бяхме решили да дадем идея на нашият т.нар. „ШЕФ“. Един ден, преди края на сезона да ни снабди с тъп нож, и в деня на заплатата да чака някой от нас двамата да се появи с главата на другия и с бутилка от кръвта му. Та този, който се появи с тия нещица, щеше да спечели Day Off (нещо, което не се печели току-така в нашата фирма). С колежката смях и караници не ни липсваха. В нашия „тандем“ беше нормално единия от двамата да крещи на другия  минимум половин час за някоя супер-глупост, а  минути след това да да се хили до откат или да споделя неща, от които се просълзавахме и двамата… Не ни беше скучно общо взето. Естествено, всички проблеми в работата ни идваха не от нас (понякога ), а от някой малоумник – аниматор или мениджър, в някой от много бройните хотели, които вършахме този сезон. Общо взето – забавно беше!

На финала.

За мен това кипърско лято беше не толкова работен сезон, колкото курорт. Заплащането беше малко по-добро от миналият сезон. Имах си басейн и плаж на една крачка от мен (не ме питайте колко пъти, и в какви състояния съм ги посещавал тези двете местенца, че ме е срам). Имах верни приятели, с които се забавлявах постоянно;  имах фенки, които ме накараха още повече да заобичам професията или диагнозата „артист“; имах луда колежка, с която в случаите, в които не се карахме – изпростявахме на макс; имах шеф, дето не му дремеше за нищо освен за прогресивния растеж на банковият му акаунт и задника му; накрая на сезона имах дори и помощник от ромски произход, който товареше и разтоваряше бялата нинджа (белият служебен бус от миналата година). Е, верно, че по едно време имах топла вода само по два часа на ден, но при всички нещица, дето описах по-горе – дребните минуси, дори и не искам да ги вкарвам в списъците си.

Та, това бяха най-общите ми впечатления от Кипър – Сезон 2010.

Сега съм в България поради едни кофти стечения на обстоятелствата, които ще опиша в друг пост и вече виждам зимната хурка, която се задава на сивия хоризонт.

fediaraichev.com

Кратко демо на моите приятели и колеги Мария и Светльо – SM Duo

За контакт: smduo85@abv.bg