Въпрос: „К’во ти има“?
Забелязвам, че напоследък тенденцията да ми се задава въпросът „К’во ти има?“ по 1000 пъти на ден, е като неизлечим вирус. А, още по-приятният момент, пък, е – да давам отговор на този дълбоко обмислян въпрос…
Какво да ми е?!… Супер съм бе, артик! Обичам всичко и всички! И главните редактори и техните заместници!… К’во ми пука, че съм заклещен в България последните 3 месеца, от които съм работил само ден за 20 кинта. На кой му дреме, че съм на 27 години и CV-то с международните ми препоръки са големи, колкото папката с делото на Маргините, при положение, че 19 годишната фолк фурия, дето сигурно се подписва със символа „Х“ или отпечатък от пръста вместо подпис – има цици по-големи от моите и точно този факт е предимство за димитровградския работодател от типа „владетел“, пред когото двамата с нея подаваме документи за работа . А, факта че понасям всякакви видове критика и негативи от близките ми, на които помагам безвъзмездно – на добра воля, дори ме и изпълва с допълнителна ударна доза позитивна енергия… Най-голямата душевна чекия която получавам всеки ден е когато изляза навън „в цивилизацията“, за да се влея в „динамиката на града“ и се случи така, че се сблъскам с „бъдещето на България“ – младите. Младите ве! Ония 15-годишните със цветните-назъбени прически, падналите до петите гащи, с газовите пистолети, грамажите в джоба и джойнта зад ухото … Ония ве, дето си мислят, че Йордан Йовков е клавирист на Милко Калайджиев, а Васил Левски е име на футболен отбор …
ДОБРЕ МИ Е! Перфектен съм направо!
А, при тебе как е ? К’во ти има? Добре ли ти е ?
Сигурно ти е супер-яко да гледаш по цял ден турски сериали и да слушаш кой кого застерлял; кой, кого, как и защо подлсушал; кой какво ял и какво е*ал и какво е станало с „НАГЛИТЕ“, „КРАСИВИТЕ“, „СТАРИТЕ“, „НОВИТЕ“, „ОТРОВНИТЕ“, „МАЗНИТЕ“ и др.
Добре съм! Много съм добре, но съм сигурен, че ще ми мине!
ОВИ
Хора, най-ужасното нещо на света е човек да се разболее от каквото и да е! Някаква коварна настинка или грип ме гепи преди няколко дни и вече цял ден съм вързан вкъщи! Пия хапчета, като замаян и очаквам да „отхрача“ … Каквото и да означава това … Преди два дни, от една шибана-дървена кашлица не можех въздух да си взема направо … Като знам колко много работа имам и защо си седя в къщи – направо се пукам от нерви! Хубавото е, че взех да се пооправям малко от малко. Дано до 2-3 дни се възстановя напълно, че иначе – лошо!
Весело посрещане на 2011 година!
Скъпи приятели и колеги,
2010-та мина някак си безшумно, чудновато и бързо. За някои тя беше добра – изпълнена с радост, положителни емоции и усмивки, а за някои не много лека и пъстра. С умиление си спомням всички прекрасни моменти, които преживях изминалата година; всички прекрасни хора, които срещнах, и с които винаги ми е било приятно да прекарвам времето си. Просълзявам се когато си спомня приказните моменти от изминалата 2010 година и преглъщам на сухо когато се сетя за трудностите, които ми поднесе тя. На фона на всички позитивни неща, които се случваха с мен тази година – кофти нещата, някак си, потънаха в мъглата на забравените спомени! Приятели, колеги – старата година мина! Нека посрещнем новата 2011-та с усмивка! Нека забравим поне за миг всички големи и малки проблеми, които имаме! Наясно съм, че в този вълчи свят това ще е трудно, но нека поне за секунда отворим сърцата си, излезем от мъничките си черупчици, в които сме стояли цяла година и когато го сторим – с отворено сърце да изревем със всичка сила думите: „НАЗДРАВЕ, СТАРАТА МИНА! НАЗДРАВЕ, НАПУК НА ВСИЧКИ ВСЯКА НОВА ЩЕ Е ПО-ДОБРА!“. С пожелания за здраве, късмет, душевно спокойствие и само и единствено положителни емоции! Весело посрещане на новата 2011 година!
Без думи
Абе хора… Т’ва нормално ли е бе ? Разбирам проблеми, безпаричие и всичко останало … Нямам думи …Нямам думи …
Случка от 13-ти Декември
Часът е 02:30! След, като супер избеснях, че ми зацикли шибания Facebook – си пуснах парче на бате Джако да ме успокои. Дето се вика, ако краля на поп-а не може да ме успокои за това, че Facebook-a ми спече точно когато за първи път от 100 години водя някакъв приятен разговор в, и без това, бъгавия чат на интернет сектата – то не знам кой може.
Та, нещото , дето ми се случи и искам да споделя с Вас е следното:
Баща ми – възрастен човек, който приема думите на всички за чиста монета, преди година е дал СИМ-карта от група, в която той е титуляр, на няколко човека. Част от тези няколко човека правят една брутална сметка и няма как да си я платят. Съответно баща ми, като един добър приятел, взема назаем пари от мен, плаща сметките им с мисълта, че те (няколкото мухльовци) ще му се издължат след седмица – максимум две.
Ся, държа да поясня! Думата „Назаем“ не я употребяваме в нашето семейство между нас си! Когато член от семейството ми няма пари и попита другия, дето има – проблема е решен! (Пиша т’ва, за да не ме помислите за н’якъв кавал, дето търси пари от родителите си).
ОК. Минава седмица, минават две – нашите хубостници не си оправят сметките с баща ми. Минава месец, минават два, година и няма никой вкъщи…
Реших, като един не много малък българин (100 кила живо месо) да ги потърся тия хора. Не съм за парите. Въпросът е в принципа! Свързах се с единия. Извини се над 1000 пъти и обеща да ги оправи до празниците. Свързах се и с другия, на който преди време баща ми е казал, че всъщност не дължи пари на него, а на мен. При което той е казал. „Няма проблеми бе! Ако има някой да ме търси – ще го посрещна“… Сега ще пейстна разговора ни с въпросния кавал във Facebook:
Аз:
Здравей братле,
Може би не се познаваме лично. Казвам се Михаил Нейчев. Дължиш на баща ми ***лв. Съветвам те, да се издължиш до седмица и за твое добро се надявам да го направиш!Пича:
ami az ne mislq 4e 6te gi isplatq do sedmi ca i ne iskam da me zapla6va6 za6toto e dobre da tvoeto zdrawe razbra li me
Аз:
Пичага, не ми дръж тон! Аз започнах с добрия тон! Имаш седмицаПича:taka vij sega az ne iskam da se karame dvamata no az nqmam da vra6tam nikvi pari na ba6tati .pove4e nqma da se obqsnqvam.Аз:Помисли пак! Лека вечер!
Сега, имам въпрос към всички, които малко или много ме познават. Какво според Вас, приятели, ще му се случи на второто дете заради този разговор след седмица. 
От iPhone на iPod Touch
Това лято се сдобих с нов телефон – iPhone 3G!
Нямам думи, с които да опиша любовта, която изпитвам към тая джаджа! Не зная как бях живял без нея преди! На това малко нещо могат да му се качат всички тотални гъзарии, които човек може да си представи и тия, които не може! Като се почне от 100 вида GPS навигации и се стигне до софтуер, който може да ми покаже как ще изглеждам след 20 години…
Всичко си беше ОК с машинката до момента, в който реших да update-на софтуера и (някак си неприемливо ми звучи Apple да release-не нова версия на операционната с-ма за телефона ми, а аз да съм със старата). Влязох в интернет, включих си телефона към компа, изтеглих новата оперцаионна система, като пич и гордо натиснах бутона restore! Телефонът се ресторна, както майка го беше раждала!… След като внимателно следвах инструкциите – успях да го и jailbroke-на (какво точно означава т’ва – така и не разбрах, ама го направих) и дойде времето, в което да го отключа (т.е. да направя така, че iджаджата ми да бачка със всякакъв вид СИМкарти )…
Да ама не!…
Оказа се, че трябва да ъпдейтна телефонът си със специална версия на операционната система, която да позволява да инсталирам unlock, а аз съм го ъпдейтнал с друга … И тук дойде големия дерт…
Сега си имам iPod Touch с телефонен указател … Не мога да ви опиша ко-о-о-о-о-олко ме е яд!
Loading ...