Аз ли? Ха-ха!
Не, не съм за Вас и Вашия така обикновен свят. Нещо хич не мога да разбера правилата на тази Ваша куца игра. Никога не съм ги и разбирал, нямам желание и дори и не си и правя труда да го правя. Мразете щом Ви кефи! Продължавайте с нищожните си жалки опити да ме унижите по някакъв безмислено тъп начин или да обезмисляте значението на целите ми. Не ми пречи!
Не ме харесвате, защото не ме усещате. Аз не Ви харесвам, защото Ви почувствах! Научих начина Ви на мислене наизуст. Мразете ме, затова, че искам нещо повече. За това, че живея както си поискам. Че имам силата и възможността да правя всичко, което поискам. Не, аз изобщо не съм толкова красив … Не, аз не съм богат! Не, аз не съм нищо особено! Смея се, понякога дори се натъжавам и веднага след това, отново усмихнат Ви вбесявам, с факта, че правя каквото ми е на кеф! 
Само ко-о-о-олко цинично от моя страна. Ужас!
Скъпи смешно-жалки хора, след като Вие нямате силата да се преборите със себе си и не спестявате злобата си, дори и към Вас самите – ‘що пък аз трябва да съм длъжен да Ви спестявам истината? … „Мани го тоя клоун!“; „Той е луд“ … 
Просто, цент идея си нямате колко силно се смея всеки път, когато ща не ща се докосвам до бедните Ви, малки, ограничени душици на коне с капаци… Абсолютно и категорично отказвам да приема за правилни неписаните закони, които изпилените Ви мозъчета са сътворили и въвели в лишения от смисъл живот, който се опитвате да живеете, криво-ляво, с наведени глави. Отказвам и да бъда един от Вас – изпържените копелета, плод на грубата матрица. И не ми пука грам, че този мой отказ ще ме доведе до някаква душевна черна дупка, плод на самота! По-добре самотен (‘щото, принципно, аз НИКОГА не съм сам 
) – от колкото във Вашата интелектуално бедна и духовно измъчена компания!
Аз вярвам, че там някъде ще срещна човек или хора, дето са като мен … Няма да има нужда да обяснявам нищо и няма да има нужда да се променям заради каквото и да е! Вярвам, защото знам, че все още има хора, дето са вън от грубата матрица на изпърженото си ежедневие! И преди да ми лепнете поредния епитет – знайте и запомнете, че съм постигнал съвършенната хармония със себе си, чувствам се адски добре в кожата си и умея да се усмихвам естествено и ще го правя и занапред! А Вие?
P.S. Ся спокойно можете да изкоментирате и правописните ми грешки
Магията на олигофрените
Т'ва е листчето, което намерих в триъгълника, за който пиша по-доло!
Денят е 21 Декември, часа 4:30 сутринта.
С кървясал поглед, отново се дзверя в екрана на монитора. Държавата е познатия от предните ми постове Кипър. Хотела в който живея няма джан-джун човек, или ако има - всички спят и сънуват розови сънища.
Чувам почукване на входната врата на апартамента си. Първоначално си мислех, че ми се е причуло и не реагирах (не вярвам да има луди, дето да ме търсят в 4:30 заранта точно на т’ва място), но почукването се повтаря. Ставам да да отворя вратата и да видя кой ли ентусиаст, аджеба, се е сетил за мен по това време на денонощието. Отварям вратата – никой. Излизам на площадката пред вратата – никой. Тръгвам да се прибирам и забелязвам на земята пред вратата ми – триъгълник увит в тиксо. Не обръщам внимание. Прибирам се в апартамента и се връщам при чат събеседника си. Обяснявам на кратко какво се е случило. И човекът, с който си пиша ме пита за подробности относно тоя триъгълник. Излизам отново пред вратата, вземам триъгълника от земята и го внасям в стаята си. Късам тиксото за да разбуля мистерията около съдържанието му и в него намирам следните неща:
1. Малка жълта монета
2. Кокалче (предполагам от пиле)
3. Парче изкривена игла за шиене
4. Парче сапун
5. Дръжка от малка чушка
6. Някакви космърлаци
7. Парче сапун или восък (на такова ми заприлича)
8. Листче свито на малък триъгълник с безсмислени драсканици на него
Обясних на нет събеседникът си какво съм намерил, а той ме увери, че т’ва е вид магия и ме помоли да го изхвърля. Изхвърлих го. След броени минути отново се почука на вратата. С бърза крачка и парче дърво се запътих към нея. Но – отново никой! Обиколих площадката. Проверих на площадката на горния етаж, дори и в мазето слязох да проверя! Никой и нищо. Само пред вратата ми този път имаше малка изкуствена черна розичка, която в последствие също изхвърлих.
Хората, които ме познават знаят, че съм много скептично настроен относно тоя вид неща. Аз съм от типа хора, които вярват, че зад всяко едно нещо, каквото и да е то, стои някакво научно обяснение. Мисълта ми е друга. След като се поразрових малко из интернет намерих информаиця за точно този вит т.нар. „черна магия“… Някакви измислени ритуали с назоваване на зли духове и тем подобни простотии… Честно казано – не вярвам на подобни дивотии! Озадачава ме факта, че има олигофрени, които отделят от времето си да се занимават с подобни занимания. Само си представете, що за бавноразвиващ се кретен е човекът жертвал от времето и енергията си да събере горните „съставки“ … Принципно – не съм конфликтен човек и не мисля, че имам „врагове“, които да искат да ме „омагьосат“ за добро или зло. Нещото, което не ми дава мира, обаче, е факта, че има някой, дето се опитва да се ебава с акъла ми и на 100% съм сигурен, че е българин (не вярвам англичанин или кипърец да може да роди подобна въ-ъ-ърла простотия от тоя ранг). Само мога да кажа, че не е попаднал на точния човек! И ако евентуално чете писанията ми – искам да го уверя, че ще му се наложи да гледа мнооооого дъълго време ухилената ми гологлава мутра!
Ако евентуално намерите някаква информация за подобен тип простотии, които описах горе – моля споделете я тук чрез коментарче. А, аз като надвия мързела си – ще сваля от телефона си останалите снимки на въпросните неща, които намерих.
Моята първа (навярно и последна) електронна книга
Скъпи приятели,
„Цената на истината“ е моят първи и предполагам последен опит да събера всички читави неща, които съм писал до момента тук , в други блогове и в някои печатни издания. В книжката, която ще бъде достъпна за безплатен download на 6-ти Януари, ако не по-рано, ще намерите познатите до момента мои писания в типичният за мен иронично-гротесктен стил, опити за поезия и проза, както и истински истории, дълго време обирали прахта из черновите ми. Ако искате да разберете моята гледна точка базирана на истински факти и събития за това – колко струва килограм изкуство, колко думи са нужни за отнемането на човешки живот, какво е да си клоун сред нормални и нормален след клоуни, как започна и как завърши всичко, какво е да си обичан и мразен, какво е да си повреден в стадото на нормалните и нормален сред глутница от повредени – това четиво е за Вас.
Който иска да разбере цената на моята истина – Мястото е тук на 6ти Януари 2012, 18:00 часа!
P.S. Хвърляйте, от време на време, по един поглед тук или във Facebook групата на блога ми , че книжлето може да изкочи малко по-рано от предвиденото.
P.P.S. Моля, не бъдете егоисти! Share-вайте линкчето.
Писмо до себе си
Самотата е най-страшното усещане. Душата е в мазе. Тъмно, влажно, тихо. Лежиш в мокрия ъгъл и се отвращаваш от себе си. Стремиш се да пренебрегнеш студа, но той пие на бавни, перверзно бавни глътки плътта ти и разрежда кръвта ти с опиянението на онази лудост, която подтиква мозъка да мисли само за едно: Господи, кога ли ще умра?
Но Господ не е там. Той е далеч от теб. Ти никога не си го търсил и той няма да дойде. Истински сама душата ти е именно когато Него го няма. В мръсния ъгъл дланите ти докосват само прахта от твоите низки страсти, съградили пътя който някога си поел, за да стигнеш един ден до тук. След “тук” няма. По-далеч не можеш да отидеш. Пътят свършва с твоята самота, която е последното мазе в огромната мрачна сграда на безсмисленото ти битие; самотата ти всъщност е безконечен лабиринт от мазета, но ти се страхуваш дори да си го представиш, защото чудесно познаваш картината, която биха видели разширените ти зеници: ти си в самия център от кутийки, свързани по между си с коридори – коридорите на мръснишките ти копнежи да унищожиш ближния си, да го окрадеш, да пожелаваш безспирно всичко негово, да го лъжеш и лъжеш за него, да го обичаш сякаш го мразиш…; коридорите на властта, която ще имаш – да унищожиш в крайна сметка себе си, губейки като начало свободата си, а сетне всичко, което тя е сътворила за теб. Защото никога не си обичал никого, освен себе си. И понеже самотата е последното право на съществуване, спираш на дъното му и се убеждаваш за последно, че гравитацията е карма. Това е.
P.S.: Моята кратка молитва:
Господи,
следващият път, когато си ми отредил да ми се случи нещо подобно, бих искал да си тук!
.
Restart
Хубаво е от време на време човек да остава за малко сам със себе си. Просто ей така … Да презареди… Без хора наоколо. Далеч от манджите, които му сервира мутиралото по извратен начин вълче битие, превръщащи малкото свободно време, дreето може да прекара със себе си в съучастник. Съучастник в скучните, но неотложни злободневни задъжения, съучастник в поредната до болка позната развръзка в личен план или съучастник в зверско убийство по особено жесток начин на много мозъчни клетки. Далеч от телевизия, вестници, интернет, радио, мобилни устройства, барове, къчми, клубове, МОЛ-ве, хипермаркети, административни сгради, градски шум и денонощни демократични интриги и гадости… Далеч от нещата, превърнали го в роб на собствените му навици.
Понякога е изключтелно добре човек да рестарира цялата си нервната система или по-голямата част от нея! Бавничко и спокойничко, през „Старт” менюто на възглавницата си, а не, както обикновенно – нервно да напомпа HARD RESET бутона си. След рестарта – да пусне всички програми за профилактика на мозъка си в DEEP SCAN & FIX режим и когато сканирането, подредбата и поправката приключат – да си дръпне 5-те сезона на сериала „МЪРЗЕЛ” от личния сайт Почивка.me. След всички тези упражнения приключат да изпрати някого или да отскочи до най-близкия минимаркет за да си набави солидно количество бира, чипс, THC и тишина за да може, след като се прибере в хотелското си студио – безгрижно и безрезервно да се възхити на похватите, които е използвал режисьора на нискобюджетния сериал, който току що се е изтеглил и записал в сканираната си, подредена, поправена и рестартирана - човешка операционна система. От особено значение е да отделя минимум ден за всеки отделен сезон на този сериал!
Хубаво е човек да премисли…
Добре звучи, нали? J Е, аз мисля, че направих всичко това, като по учебник и вярвам, че горните няколко упражнения дадоха свеж резултат! Резултат под формата на взети решения! Сега какво ме чака?!… Знам ли… Освен якото бачкане и сезонното изпростяване, друго май не съм планирал и не се сещам за идните няколко месеца… НО! Както казват братята руснаци (народ, към който изпитвам изключително уважение) „Ще поживеем и ще видим” !
Making of „СХЕМАТА“ на Жоро Рапа и Dr. Artik
Приключи работата по заснемането на първото ни съвместно видео с Жоро Рапа. Благодаря на всички хора и институции, които ни повярваха, участваха в заснемането и подкрепиха ентусиазма и работата ни. Специални благодарности и на човека, който
Loading ...