Баси, никога до сега не съм искал толкова силно да си остана вкъщи т.е. в България … Може би, възрастта ми започна да си казва думата … Е, не, че съм няк’ъв дърт, ама … Честно, не знам какво ми става …
Ако това ми се беше случило преди две или три години, със сигурност, без въобще да се замисля – директно щях да събера куфарите и да изчезна. Да не говорим, че имаше моменти от моя живот, в които куфарите ми бяха постоянно в stand by режим. А, сега … Дори и билет не съм си купил още …
Може би, това е някакво пролетно-носталгично състояние. Може би е просто кофти настроение … Само шефа горе знае …
Напук на кризата и безработицата, напук на безпаричието, напук на всичките тъпи ебавки от страна на държавата – остава ми се тук! … Тук, около моите хора! Тук, в моя дом! Тук, в моето си легло!
Писна ми! Уморих се от чужди хора, чужди пътища, чужди домове, чужди традиции, чужди проблеми, чужди емоции и пилещи мозъка прожектори и декори …
Сега, докато пиша това подобие на пост – в очите ми напират сълзи, а сърцето ми е на път да изхвърчи през устата… Защо го пиша?… И аз не знам … Може би, защото ако не го излея някъде – ще се пръсна отвътре, като балон препълнен с застояли фекалии …
За пореден път се убеждавам в правотата на фразата „Направи добро – изяж лайно“.
Филма е следния: На мястото, в което се подвизавам в момента се събират най-различни млади хора с разностранни интереси. Под млади, имам предвид от 15 до 30 годишна възраст. Интересите, както писах по-горе са най-различни. От театър, фотография и балет до РАП изпълнители. В този пост искам да се спра не на РАП изпълнителите, като цяло, а на един от тях.
На вид сериозно момче – студентче, което се занимава с РАП. Та, въпросното момченце, на няколко пъти ме помоли да му направя инструментал. Аз, като един добър самарянин, наред с всички глупости, които са ми на главата (читалищна документация, интернет радио, НПО, семейни задължения, организация на мащабни културни мероприятия и т.н.) намерих време и отделих една цяла вечер за неговия, може би, единствен авторски инструментал. Един инструментал – голяма работа. Не ме събаря. А и ми е кеф да бачкам с хора, дето са надъхани да правят нещо различно. Изпихме една бутилка пелин, седнахме и го направих, с идеята, че след като инструментала е готов – вокалите ще бъдат записани от него в рамките на седмица.
Мина седмица, мина месец … Мина повече от месец … Съответно, аз, издразнен от факта, че въпреки задълженията ми, все пак намерих време за Mr. Rap Man и направих това, дето се искаше от мене, а Mr. Detroit Rap Star пръста си не мръдна да напише текст на ЕДИНСТВЕНИЯ СИ авторски инструментал повече от месец, започнах съвсем тънко да го подпитвам какво става. Явно, моите саркастични подпитвания нещо не се понравиха на димитровградския вариант на Snoop Dog и една щастлива вечер чух следните заплашителни думи: „Ако продължаваш така, ще се откажа от инструментала!“…
В същото време, в което аз задавах въпросите „Хайде?“, „Какво става?“, „Записа ли?“, същия субект сподели, че възнамерява да търси работа в чужбина. Аз, като един супер-френдли дебелак му предложих да го свържа с агентите ми, с които работя години наред. Хора, на които всяка една минута е ценна. Дадох му контактите им, говорих с тях ЛИЧНО, НЯКОЛКО ПЪТИ относно неговия случай… Аве, един вид – Принца на Бруней трябваше само да се обади и да изпрати документите си (CV на английски и две снимки) на e-mail или в Skype и да му кажат датата на заминаване … Човекът реши да се обади месец по-късно … МЕСЕЦ ПО-КЪСНО … Съответно, през този месец, колкото пъти се чуех с агентите ми, чувах думите „Какво става с твоя човек“, „Айде бе, тоя твоя човек…“ и т.н. … Преглътнах и това …
Един щастлив ден, рапърът с главно „Р“, дойде ухилен и ми каза, че има изненада за мен. Беше записал парчето по инструментала, който аз вече бях забравил … Попитах го колко време му е отнело да напише текста, а той отговори „За 20 минути го направих брат“…
Мястото, където работя в момента, ежегодно организира общинския празник „1-ви април – ден на хумора и шегата“. Мащабно събитие, в организацията на което са ангажирани над 50 човека. След разговор между мен и главния организатор на това събитие, Mr. Rap талант получи възможност за изява пред Димитровградска публика на голяма сцена (може би единствената изява от такъв мащаб, която някога е имал и може да има). Баровецът потвърди участието си! НО! Няколко дни по късно се обади на главния организатор и му завяи, че отказва участието си. Причината, поради която The Man отказва участието си е, че ми е сърдит и аз съм знаел за какво… Ей тая последната просташка наглост вече преля чашата на търпението ми … След като разбрах от организатора на събитието какво се е случило – изпратих на димитровградската рап надежда следния SMS:
Man, razbrah za purvi april. Imal si nqkakva ugovorka, no ne si ia spazil. Tova e fakt, koito shte vzema na predvidgh pri po-natata4nite mi proekti. 4ao
Мисля, че на всички става ясно какво искам да кажа в него… Нали?!…
10 мин. след този SMS Mr. димитровградски талант ми зъвни и с заплашителен тон на земевладелец ми казва: „Аз няма да участвам в твоите бъдещите проекти! Помисли си!“ …
Хахахахахахахах … Ха сега де ?!… К’о стана ?!… Шах и мат … Кой беше ти бате?! Какъв беше и за какво се бореше мой?!? Разбирам човек да не се усеща, ама чак толкова е направо престъпно! Сега имаме няк’ва среща с въпросния субект в Петък … И аз не знам за какво е тая среща, но я имаме …
Честно казано, т’ва ще ми е нещо, като урок. Урока е следния – Никога повече с деца на баня! Никога повече работа без пари!
А, тоя батка, ако евентуално не се извини за глупавото си поведение – лично аз ще се погрижа песничките си да ги праща единствено по скайп и да си ги слуша само вкъщи!
Поздрав за въпросния пич с нещо, което става за слушане!
Ей, хора, т’ва интернетЯ е разработка на военните, честно Ви казвам! Последните няколко дни, наред с хубавото време, покрай интернет ми се случват ня’кви много яки неща… Два или три дни – само положителен заряд! Даже вече започвам да се плаша, че като се знам какъв съм кърък, винаги, след като ми се случат няколко хубави неща наведнъж – идва големия спек. Карай! На фона на големия кеф последните дни – въобще не ми дреме дали ще е спек след време!
Поздрав за всички стари и нови приятели с този мазен ретро-комерсец, дето ми пълни душицата винаги, когато го чуя!
Преди близо седмица, на излизане от пословичния димитровградски супермаркет „Non-Stop“, някакъв див селски бек с голф двойка, заигран по пътя, заби спирачки, спря на педя от мен и под звуците на Преслава взе да ми крещи нещо от колата си … Съответно аз, от своя страна, за секунди пуснах чантата с покупките си и се засилих към неговата врата, за да го попитам, аджеба, к’ъв му е шубания селски проблем. В т’ва време, батката, запали и избяга …
Онзи ден, няк’ъв подобен ниско-интелигентен индивид докопал се до телефонния ми номер – поне 15 пъти ми звъня и ми затваря … Без да си скрие номера! Когато накрая не издържах и набрах телефона, пича от другата страна ме наруга каруцарски и ми затвори … Естествено, аз не си оставих магарето в калта! Пуснах жалба за телефонен тероризъм в полицията и дадох неговия номер (доволно ухилена емотиконка).
Вчера вечерта, прибирам се с баща ми от читалището, в което работим. Баща ми се качи нагоре по стълбите, а аз останах да заключвам входната врата на блока. Из зад единия ъгъл на блока изкочиха 4 тюфлека. Единия ми вика без нищо да съм му казал: „Ти къв’ си бе“ … Направих се, че не съм го чул … Другия вика: „Ти не чу ли ко тъ питахме бе…“ … Принципно не съм агресивен или конфликтен човек, ама всяко нещо си на тоя шибан свят си има няк’ви граници, баси!… Единия дебел отворко падна още с първия удар. Другия понечи да ме удари, ама се плъзна на леда (зима, киша, сняг, лед) и си падна самичък – без дори да го докосна. Третия погледна двамата на земята отдалечи се на безопасно от мен разтояние и извика: „Виж ме добре и ме запомни добре“ … Четвъртия не видях кога се изнесе в суматохата … И целия тоя етюд се разигра за има-яма 3 минути пред входната врата на блока ми …
Я си представете сега, че и на мен ми слепне релето (м/у другото беше на косъм да се случи), докато селяка с голфа ми свири с клаксона и ми крещи от колата си и взема, че вляза при него през предното стъкло. Продавача на магазина, примерно, не го свърти на едно място и излезе с някакъв винкел да види какво става. Някакъв пич пък, дето живее в блока, до който се развива действието и него вземе, че не го свърти и излезе с пистолет и т.н. т.н. … К’о прайм ? Война?!?! И за какво ? За това, че някакъв си убитак, решил да избие комплексите си върху някой друг, дето си няма хабер за какво става въпрос …
Все си мислех, че хората са подивели и озверели, ама чак пък толкова … Преди време четох в „Блогът на Тита“ как някаква тъпа п*тка изхвърлила кучето на съседите си от 15 етаж, ‘щото било лаело …
Какво Ви става бе хора?! Вместо да се цивилизоваме и да се опитваме да се приобщим към навиците на нормалните народи – ние вървим назад! Ама не вървим назад, ами направо тичаме назад!
Адски противно ми е, при всяко едно влизане в Facebook да чупя левия бутон на мишката от игнориране на поредните 10938 покани за групи, 489573485 покани за каузи, 928347 покани за събития и Farm Vile и на фона на всичките тия цифри да нямам нито една покана за приятелство … Anyway, покрай заглавията „Тъп ли си?“, „Брааат“, и т.н. се намират и някои групи, в които просто няма как да не влезеш. Самото им заглавие направо крещи в лицето ти „АКО НЕ ЧЛЕНУВАШ В ТАЗИ ГРУПА СИ НАЗАД“. Съответно ти, като един модерен човек – веднага натискаш бутончето „стани фен“ .
Тук съм подбрал 10 от групите, в които вземам силно участие:
Така-а-а-а, ето че дойде момента, в който започнаха да се правят разстановките за летния сезон. Какво започна да се случва? Кипърския бек, който ме наемаше две години подред (същия, който ме прецака с много пари последната година и ми стопи нерви, колкото за 5 живота) реши да ми се обади, за да види на къде съм или по-точно дали съм „гладен“ … Обади се поне 10 пъти …
Първите няколко пъти не му вдигах нарочно (бях се врекъл, че с този човек не искам да имам никакво вземане-даване), но на 11-тия път реших да вдигна телефона. Ето какъв разговор проведохме:
Звъни се на пожар, към 16:00 часа решавам, че или трябва да ударя телефона в стената или да вдигна.Вдигам телефона:
Той: Здравей Майк Аз: Здравей Шеф Той: Имаш ли планове за лятото? Аз: Принципно не, но българският ми импресарио има планове за мен Той: Не ти ли се връща отново тук? Аз: Чесно казано – НЕ. Не съм доволен от миналия сезон. На минус 640 евро съм. Той: Тази година ще е по-добре! Квартирите са други, заплатата ще е фиксирана, познаваш работата .. Аз: Това го говорихме и в началото на миналия сезон…! Обади се на българският ми агент и се разберете. Той: ОК (тряс телефона)
Въобразих си, че на 100% няма да ми се обади повече, и че ще има спокойствие, НО към 20:30 часа телефонът ми звънна отново:
Той: Майк, сега, не разбрах дали ще пътуваш този сезон за насам или не Аз:(вече в напълно будно-спокойно състояние на духа) Да, ще дойда, но при следните условия -
1. Едни други пари
2. Едно друго настаняване
3. Едно друго работно време Той: Виж сега, тази годинаще е по-добра от миналата! Няма проблем за парите и останалите условия. Аз: ОК, щом ще е така. Изпрати ми новия договор на e-mail-а да го проверя и да нанеса корекциите, които ме засягат, след това ще ти го пратя обратно, ти ще го разпечаташ с моите корекции, ще го изпратиш по пощата на българският ми импресарио подписан с химикал и имаме сделка. Той: ОК.
Ха, кажете сега, ще бъде ли достатъчно нагъл ли е mr. Шеф да ми се обади трети път? Другия ми въпрос е: Как мислите, дали ще вдигна телефона си пак на въпросния субект?!?
„Хванал съм една работа, като стане – първо теб ще оправя.“ Така казваше покойният бивш личен импресарио на Лили Иванова – Златьо Крушков, докато държеше ръцете в джобовете си …
Първият ден на месец февруари 2010 г. Студът е почти навсякъде. Увит в родопско одеяло, седнал на стол тип „Президент“ с кървясъл поглед пращам поредното CV в jobs.bg. Криза е! Зима е! Малък град, малко малки хора, почти никаква работа и каси евтин алкохол … Четвърти месец едно и също … Минаха дори и моментите, в които отчаяно си задавах въпроса: „Аз ли съм неподходящия човек или просто съм попаднал на неподходящото място“ … Апатия …
Странно, но независимо от всички обстоятелства в момента, дори за миг не загубих надеждата, че нещата ще придобият по-цветен фейс т.е. надявах се „Раптътъ от мноу зле да земи стани по-харна“, но като гледам … Май, „жъ е зле“ поне още две години.
Ще поживеем още малко и ще видим какво ще се случи. Ако нищо не се случи (на 99.9% съм сигурен, че ще стане точно това), стягаме куфарите с момата и пак в странство на някъде …
Декември 2009-та … Кризата диша във врата на всеки … След, като няколко пъти пресметнах месечните си разходи, стигнах до извода, че най-големите ми такива са разходите за цигари … Мамка му!
Разход – ОК, ама като си представя, че всеки месец буквално изсипвам една кофа катран върху и без това увредените си бели дробове, направо ми прилошава! 2 кутии цигари на ден … Т’ва са 1200 цигари на месец … 1200 лайна цопкат в белите ми дробове без да пуснат водата след себе си! Отврат!
Преди няколко дни, баща ми (заклет нервен пушач) избухна с идеята за поредното китайско „чудо“ на технологията – Електронна Цигара. Първоначално, приех с насмешка думите: „Тия гадости ги махам“ изречени с патос точно от неговата уста, но след като ден по-късно разопакова електронното „чудо“ на китайския инженеринг ми стана ясно, че работата е сериозна.
Първия ми сблъсък с „The Цигарата“ беше точно час, след като баща ми зареди новата си електронна залъгалка и моите цигари бяха свършили. Дръпнах си веднъж и за мое голямо учудване димът, който погълнах не беше типичния гаден, парещ, давещ цигарен дим, а топъл пушек със смесен вкус – между ягода и шоколад. Nice !!! Трябваха ми точно 4 дръпки за да се наредя на щанда за електронни джунджурии в „МЕРКУРИЙ“-а. Сега съм горд собственик на Е-CIGARETTE!
Според мен, единствените недостатъци на тая джаджа са следните:
Нали знаете, какъв кеф е да запалите цигара сънени със сутрешното си кафе? Електронната цигара направо му е*ава майката на тоя кеф…
Чувството в началото е малко куцо - Tежка желязна тръбичка, която трябва да използваме като цигара … WTF ?!?!?
При по-сериозна употреба – батерията на джиджафката пада бързо. Стигал съм до три зареждания на ден.
Абе … Не е като истинска цигара …
Anyway, вече 3-ти ден пуша по максимум 2 нормални цигари! Ще видим до каде ще я докараме с тая джаджа, но ако продължава така ще ги спра тотално тея лайна! И без това, кяр от тях – нулев!
Вече кажи-речи месец и малко съм на българска земя …
Незная точно колко време съм тук, но вече със сигурност искам да вдигам гълъбите пак на някаде, че тука взе да ме стяга шапката. Баси, за месец и нещо ми се случиха толкова много неща … Нямам намерение да ги пиша тук за да не Ви отегчавам за пореден път с моите глупости, а и не мисля, че ще имам времето и силата да го направя … Уроците, които научих за тоя месец и малко ще помня, може би, цял живот. Едно е сигурно обаче - ВЗЕМАНЕ-ДАВАНЕ С КИПЪРЦИ И С ХОРА, КОИТО НЕ ЗНАЯТ НА КОЙ СВЯТ СЕ НАМИРАТ – НИКОГА ПОВЕЧЕ! хахаха
Хубавата новина: След близо година циклаж на едно място – DT-Station вече си има някаква фиксирана програма. Урраааааа!
Кофти новината: Чака ме супер много бачкане по сайта на Читалището, на което помагам от момента на учредяването му. Всъщност дори още не съм сядал да мисля въху него …
Кофти новина 2: Идват празници … Сайта май ще изчака краят им …
Наздраве на всички френдове! Скоро започват коледните черпавки!! Држте се !!!!!!!
Loading ...