Т'ва е листчето, което намерих в триъгълника, за който пиша по-доло!

Денят е 21 Декември, часа 4:30 сутринта.
С кървясал поглед, отново се дзверя в екрана на монитора. Държавата е познатия от предните ми постове Кипър. Хотела в който живея няма джан-джун човек, или ако има -  всички спят и сънуват розови сънища.
Чувам почукване на входната врата на апартамента си. Първоначално си мислех, че ми се е причуло и не реагирах (не вярвам да има луди, дето да ме търсят в 4:30 заранта точно на т’ва място), но почукването се повтаря. Ставам да да отворя вратата и да видя кой ли ентусиаст, аджеба, се е сетил за мен по това време на денонощието. Отварям вратата – никой. Излизам на площадката пред вратата – никой. Тръгвам да се прибирам и забелязвам на земята пред вратата ми – триъгълник увит в тиксо. Не обръщам внимание. Прибирам се в апартамента и се връщам при чат събеседника си. Обяснявам на кратко какво се е случило. И човекът, с който си пиша ме пита за подробности относно тоя триъгълник. Излизам отново пред вратата, вземам триъгълника от земята и го внасям в стаята си. Късам тиксото за да разбуля мистерията около съдържанието му и в него намирам следните неща:

1. Малка жълта монета
2. Кокалче (предполагам от пиле)
3. Парче изкривена игла за шиене
4. Парче сапун
5. Дръжка от малка чушка
6. Някакви космърлаци
7. Парче сапун или восък (на такова ми заприлича)
8. Листче свито на малък триъгълник с безсмислени драсканици на него

Обясних на нет събеседникът си какво съм намерил, а той ме увери, че т’ва е вид магия и ме помоли да го изхвърля. Изхвърлих го. След броени минути отново се почука на вратата. С бърза крачка и парче дърво се запътих към нея. Но – отново никой! Обиколих площадката. Проверих на площадката на горния етаж, дори и в мазето слязох да проверя! Никой и нищо. Само пред вратата ми този път имаше малка изкуствена черна розичка, която в последствие също изхвърлих.
Хората, които ме познават знаят, че съм много скептично настроен относно тоя вид неща. Аз съм от типа хора, които вярват, че зад всяко едно нещо, каквото и да е то, стои някакво научно обяснение. Мисълта ми е друга. След като се поразрових малко из интернет намерих информаиця за точно този вит т.нар. „черна магия“… Някакви измислени ритуали с назоваване на зли духове и тем подобни простотии… Честно казано – не вярвам на подобни дивотии! Озадачава ме факта, че има олигофрени, които отделят от времето си да се занимават с подобни занимания. Само си представете, що за бавноразвиващ се кретен е човекът жертвал от времето и енергията си да събере горните „съставки“ … Принципно – не съм конфликтен човек и не мисля, че имам „врагове“, които да искат да ме „омагьосат“ за добро или зло. Нещото, което не ми дава мира, обаче, е факта, че има някой, дето се опитва да се ебава с акъла ми и на 100% съм сигурен, че е българин (не вярвам англичанин или кипърец да може да роди подобна въ-ъ-ърла простотия от тоя ранг). Само мога да кажа, че не е попаднал на точния човек!       И ако евентуално чете писанията ми – искам да го уверя, че ще му се наложи да гледа мнооооого дъълго време ухилената ми гологлава мутра!
Ако евентуално намерите някаква информация за подобен тип простотии, които описах горе – моля споделете я тук чрез коментарче. А, аз като надвия мързела си – ще сваля от телефона си останалите снимки на въпросните неща, които намерих.

Скъпи приятели,

„Цената на истината“ е моят първи и предполагам последен опит да събера всички читави неща, които съм писал до момента тук , в други блогове и в някои печатни издания. В книжката, която ще бъде достъпна за безплатен download на 6-ти Януари, ако не по-рано, ще намерите познатите до момента мои писания в типичният за мен иронично-гротесктен стил, опити за поезия и проза, както и истински истории, дълго време обирали прахта из черновите ми. Ако искате да разберете моята гледна точка базирана на истински факти и събития за това – колко струва килограм изкуство, колко думи са нужни за отнемането на човешки живот, какво е да си клоун сред нормални и нормален след клоуни, как започна и как завърши всичко, какво е да си обичан и мразен, какво е да си повреден в стадото на нормалните и нормален сред глутница от повредени  – това четиво е за Вас.

Който иска да разбере цената на моята истина  – Мястото е тук на 6ти Януари 2012, 18:00 часа!

P.S. Хвърляйте, от време на време, по един поглед тук или във Facebook групата на блога ми ,  че книжлето може да изкочи малко по-рано от предвиденото.

P.P.S. Моля, не бъдете егоисти! Share-вайте линкчето.

]]> http://blog.drartik.com/%d0%bc%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d1%8f%d1%80%d0%bd%d0%be-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80.html/feed 0 http://blog.drartik.com/%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%b4%d0%be-%d1%81%d0%b5%d0%b1%d0%b5-%d1%81%d0%b8.html http://blog.drartik.com/%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%b4%d0%be-%d1%81%d0%b5%d0%b1%d0%b5-%d1%81%d0%b8.html#comments Sat, 10 Dec 2011 06:00:57 +0000 Михаил Нейчев http://blog.drartik.com/?p=1446 Самотата е най-страшното усещане. Душата е в мазе. Тъмно, влажно, тихо. Лежиш в мокрия ъгъл и се отвращаваш от себе си. Стремиш се да пренебрегнеш студа, но той пие на бавни, перверзно бавни глътки плътта ти и разрежда кръвта ти с опиянението на онази лудост, която подтиква мозъка да мисли само за едно: Господи, кога [...]]]>

Самотата е най-страшното усещане. Душата е в мазе. Тъмно, влажно, тихо. Лежиш в мокрия ъгъл и се отвращаваш от себе си. Стремиш се да пренебрегнеш студа, но той пие на бавни, перверзно бавни глътки плътта ти и разрежда кръвта ти с опиянението на онази лудост, която подтиква мозъка да мисли само за едно: Господи, кога ли ще умра?
Но Господ не е там. Той е далеч от теб. Ти никога не си го търсил и той няма да дойде. Истински сама душата ти е именно когато Него го няма. В мръсния ъгъл дланите ти докосват само прахта от твоите низки страсти, съградили пътя който някога си поел, за да стигнеш един ден до тук. След “тук” няма. По-далеч не можеш да отидеш. Пътят свършва с твоята самота, която е последното мазе в огромната мрачна сграда на безсмисленото ти битие; самотата ти всъщност е безконечен лабиринт от мазета, но ти се страхуваш дори да си го представиш, защото чудесно познаваш картината, която биха видели разширените ти зеници: ти си в самия център от кутийки, свързани по между си с коридори – коридорите на мръснишките ти копнежи да унищожиш ближния си, да го окрадеш, да пожелаваш безспирно всичко негово, да го лъжеш и лъжеш за него, да го обичаш сякаш го мразиш…; коридорите на властта, която ще имаш – да унищожиш в крайна сметка себе си, губейки като начало свободата си, а сетне всичко, което тя е сътворила за теб. Защото никога не си обичал никого, освен себе си. И понеже самотата е последното право на съществуване, спираш на дъното му и се убеждаваш за последно, че гравитацията е карма. Това е.

P.S.: Моята кратка молитва:

Господи,
следващият път, когато си ми отредил да ми се случи нещо подобно, бих искал да си тук!

.

Хубаво е от време на време човек да остава за малко сам със себе си. Просто ей така … Да презареди… Без хора наоколо. Далеч от манджите, които му сервира мутиралото по извратен начин вълче битие, превръщащи малкото свободно време, дreето може да прекара със себе си в съучастник. Съучастник в скучните, но неотложни злободневни задъжения, съучастник в поредната до болка позната развръзка в личен план или съучастник в зверско убийство по особено жесток начин на много мозъчни клетки. Далеч от телевизия, вестници, интернет, радио, мобилни устройства, барове, къчми, клубове, МОЛ-ве, хипермаркети, административни сгради, градски шум и денонощни демократични интриги и гадости… Далеч от нещата, превърнали го в роб на собствените му навици.

Понякога е изключтелно добре човек да рестарира цялата си нервната система или по-голямата част от нея! Бавничко и спокойничко, през „Старт” менюто на възглавницата си, а не, както обикновенно – нервно да  напомпа HARD RESET бутона си. След рестарта – да пусне всички програми за профилактика на мозъка си в DEEP  SCAN & FIX режим и когато сканирането, подредбата и поправката приключат – да си дръпне 5-те сезона на сериала „МЪРЗЕЛ” от личния сайт Почивка.me. След всички тези упражнения приключат да изпрати някого или да отскочи до най-близкия минимаркет за да си набави солидно количество бира, чипс, THC и тишина за да може, след като се прибере в хотелското си студио – безгрижно и безрезервно да се възхити на похватите, които е използвал режисьора на нискобюджетния сериал, който току що се е  изтеглил и записал в сканираната си, подредена, поправена и  рестартирана  - човешка операционна система. От особено значение е да отделя  минимум ден за всеки отделен сезон на този сериал!

Хубаво е човек да премисли…

Добре звучи, нали? J Е, аз мисля, че направих всичко това, като по учебник и вярвам, че горните няколко упражнения дадоха свеж резултат!  Резултат под формата на взети решения! Сега какво ме чака?!… Знам ли… Освен якото бачкане и сезонното изпростяване, друго май не съм планирал и не се сещам за идните няколко месеца… НО! Както казват братята руснаци (народ, към който изпитвам изключително уважение) „Ще поживеем и ще видим” !

Приключи работата по заснемането на първото ни съвместно видео с Жоро Рапа. Благодаря на всички хора и институции, които ни повярваха, участваха в заснемането и подкрепиха ентусиазма и работата ни. Специални благодарности и на човека, който се зае с не леката задача да снима и обработи въпросното видео – г-н Димитър Колев и на управата на НЧ „Васил Левски 2003″ – Димитровград, където бяха заснети 70% от кадрите, които ще бъдат използвани във видеото. В снимачния процес взеха участие и хора, които познават всички. Кои са те – ще разберете в деня на премиерата, а до тогава, може да намерите достоверна информация и кадри от целия снимачен процес единствено в сайтовете на нашите партньори - http://dimitrovgradbg.com и http://speedynews.skartshow.com. Единствено екипите на тези сайтове са оторизирани да публикуват информация относно нашата работа.

А, тук съм сложил малко снимков материал от 3-те снимачни дни.

[View with PicLens]

Само информативно – Всички снимки от този пост са обект на защитени авторски права съгласно ЗАПСП. Искрено се надявам някой да ги ползва без съответното разрешение, че да можем аз и екипа, който работи по това видео да заснемем още едни клип, но този път с по-голям бюджет.

Ето го и парчето:

Joro Rapa ft. Dr. Artik – Shemata by Studio X

Бригада, имам въпрос!

От близо месец и малко спрях цигарите и сега сутрин, като се събудя се чувствам много добре. НО през деня когато ми се допуши – ям. Като казвам „ЯМ“, значи – ям по много и в големи количества. Наложи ми се да си облека едни позабравени дрешки по един повод  и когато го направих осъзнах, че не мога да си закопчая ципа и копчето на долнището … Толкова е зле работата …

Та въпросът ми е следния: Има ли някакви лекарства, с които мога да стопя малко кила или трябва да се подлагам на някаква мъчителна диета? Само информативно искам да кажа, че режимът ми (ако т’ва изобщо може да се нарече „режим“) е тотално скапан. Смисъл – лягам и ставм когато пожелая, храня се или веднъж на вечер или няколко пъти на ден обилно и работата ми е свързана със стол, бюро и почти нулево движение.

Дайте някакъв акъл, че скоро ще започна да се търкалям.  

EDIT: Пропуснах да кажа, че съм асматик и тежките физически упражнения са непрепоръчителни…

Тези дни, няколко поредни пъти се уверявам в достоверността на фразата „С приятели и близки – само на маса“ …

Факт: Колкото по-добре се държи човек с хората – толкова повече му се качвт на главата!

Не стига че се качват, ами обвиняват, държат сметка и се сърдят… Някои, дори имат особената наглост да се опитват да разговаят с  мен на висок тон …  Все едно, АЗ съм им длъжен за нещо, а не се погледнат отстрани колко са сдухали и наредени… Хора-а-а, каквито и които и да сте – АЗ, НА НИКОЙ – НИЩО НЕ ДЪЛЖА! Нито услуги, нито работа, нито пари! Запомнете го добре! Виж, пари дължа на някои от малкото ми истински приятели, но до там. Сметките ми са чисти и спя повече от спокойно!

Та, мисълта ми беше, че всеки може да си говори – кой каквото си поиска! На мен лично ми е през 27 годишния хуй… Не е нормално, човек да  влага цялата си енергия и душа в нещо, за някого и в името на нещо и когато поиска услуга (не пари, а услуга) един вид – услуга за услуга, да бъде третиран като просяк!  Тцък! Ако до сега номера е минавал, от тук нататък – няма да мине! До тук беше! Следващият път когато някой тежък отворко отново опре до мен (а, следващият път е съвсе-е-ем скоро) го съветвам – нека се приготви за едни безмислен тежкарски-поучителен монолог тип „натякване“ (такъв какъвто чувам аз последните дни) като интродукция. Другият ми съвет е  като ще идва същия/та тоя/тая отворко/а при мен, независимо кой/я е,  да гледа портфейла му/и да му е пълен, че коледа мина отдавна! И като гледам колко пъти е минавала тая пуста коледа, май тоя празник – нямам особеното желание да го празнувам повече…

Хайде, сполай и със здраве! Наздраве!

Хората са казали: „Докато се ухили човек и вече се е озъбил“ …

Този месец ми е някакъв много крив … Щях да заминавам да работя в Англия и броени часове преди полета ми (буквално) получих обаждане от секретарката на шефа от компанията, в която щях да работя  че нямам един документ,  и че без този документ нямам право да работя в UK. Само информативно искам да кажа, че само граждани от две държави са длъжни да притежават този документ – България и Румъния … Защо ли ?!…

Преди това пък, майка ми ме изненада с новината, че бойлерът ни се е прецакал … Както и да е, оправихме работата там … Броени дни след това – телевизорът в стаята ми издаде багажа … Само звук – картина йок!… Хайде пак кеш… След това писах пост – как професионално насрах iPhone си  … И там едни пари назад!

И вчера, като капак на всичко, след голяма искра и много пушек – геройски загина и лаптопа ми + външната ми звукова карта … Ей т’ва ако не е късмет – аз съм супер-трамвай …

Бесен съм! Бесен е сууупер-меко казано …

Приемам съчувствия единствено с аперитив!

Баси, никога до сега не съм искал толкова силно да си остана вкъщи т.е. в България … Може би, възрастта ми започна да си казва думата … Е, не, че съм няк’ъв дърт, ама … Честно, не знам какво ми става …

Ако това ми се беше случило преди две или три години, със сигурност, без въобще да се замисля – директно щях да събера куфарите и да изчезна.  Да не говорим, че имаше моменти от моя живот, в които куфарите ми бяха постоянно в stand by режим. А, сега … Дори и билет не съм си купил още …

Може би, това е някакво пролетно-носталгично състояние. Може би е просто кофти настроение … Само шефа горе знае …

Напук на кризата и безработицата, напук на безпаричието, напук на всичките тъпи ебавки от страна на държавата – остава ми се тук! … Тук, около моите хора! Тук, в моя дом! Тук, в моето си легло!

Писна ми! Уморих се от чужди хора, чужди пътища, чужди домове, чужди традиции, чужди проблеми, чужди емоции и пилещи мозъка прожектори и декори …

Сега, докато пиша това подобие на пост – в очите ми напират сълзи, а сърцето ми е на път да изхвърчи през устата… Защо го пиша?… И аз не знам … Може би, защото ако не го излея някъде – ще се пръсна отвътре, като балон препълнен с застояли фекалии …

За пореден път се убеждавам в правотата на фразата „Направи добро – изяж лайно“.

Филма е следния: На мястото, в което се подвизавам в момента се събират най-различни млади хора с разностранни интереси. Под млади, имам предвид от 15 до 30 годишна възраст. Интересите, както писах по-горе са най-различни. От театър, фотография и балет до РАП изпълнители. В този пост искам да се спра не на РАП изпълнителите, като цяло, а на един от тях.

На вид сериозно момче – студентче, което се занимава с РАП. Та, въпросното момченце, на няколко пъти ме помоли да му направя инструментал. Аз, като един добър самарянин, наред с всички глупости, които са ми на главата (читалищна документация, интернет радио, НПО, семейни задължения, организация на мащабни културни мероприятия и т.н.) намерих време и отделих една цяла вечер за неговия, може би, единствен авторски инструментал. Един инструментал – голяма работа. Не ме събаря. А и ми е кеф да бачкам с хора, дето са надъхани да правят нещо различно. Изпихме една бутилка пелин, седнахме и го направих, с идеята, че след като инструментала е готов – вокалите ще бъдат записани от него в рамките на седмица.

Мина седмица, мина месец … Мина повече от месец … Съответно, аз, издразнен от факта, че въпреки задълженията ми, все пак намерих време за Mr. Rap Man и направих това, дето се искаше от мене, а Mr. Detroit Rap Star пръста си не мръдна да напише текст на ЕДИНСТВЕНИЯ СИ авторски инструментал повече от месец, започнах съвсем тънко да го подпитвам какво става. Явно, моите саркастични подпитвания нещо не се понравиха на димитровградския вариант на Snoop Dog и една щастлива вечер чух следните  заплашителни думи: „Ако продължаваш така, ще се откажа от инструментала!“…

В същото време, в което аз задавах въпросите „Хайде?“, „Какво става?“, „Записа ли?“, същия субект сподели, че възнамерява да търси работа в чужбина. Аз, като един супер-френдли дебелак му предложих да го свържа с агентите ми, с които работя години наред. Хора, на които всяка една минута е ценна. Дадох му контактите им, говорих с тях ЛИЧНО, НЯКОЛКО ПЪТИ относно неговия случай… Аве, един вид – Принца на Бруней трябваше само да се обади и да изпрати документите си (CV на английски и две снимки) на e-mail или в Skype и да му кажат датата на заминаване … Човекът реши да се обади месец по-късно … МЕСЕЦ ПО-КЪСНО … Съответно, през този месец, колкото пъти се чуех с агентите ми, чувах думите „Какво става с твоя човек“, „Айде бе, тоя твоя човек…“ и т.н. … Преглътнах и това …

Един щастлив ден, рапърът с главно „Р“, дойде ухилен и ми каза, че има изненада за мен. Беше записал парчето по инструментала, който аз вече бях забравил … Попитах го колко време му е отнело да напише текста, а той отговори „За 20 минути го направих брат“…

Мястото, където работя в момента, ежегодно организира общинския празник „1-ви април – ден на хумора и шегата“. Мащабно събитие, в организацията на което са ангажирани над 50 човека. След разговор между мен и главния организатор на това събитие, Mr. Rap талант получи възможност за изява пред Димитровградска публика на голяма сцена  (може би единствената изява от такъв мащаб, която някога е имал и може да има). Баровецът потвърди участието си! НО! Няколко дни по късно се обади на главния организатор и му завяи, че отказва участието си. Причината, поради която The Man отказва участието си е, че ми е сърдит и аз съм знаел за какво… Ей тая последната просташка наглост вече преля чашата на търпението ми … След като разбрах от организатора на събитието какво се е случило – изпратих на димитровградската рап надежда следния SMS:

Man, razbrah za purvi april. Imal si nqkakva ugovorka, no ne si ia spazil. Tova e fakt, koito shte vzema na predvidgh pri po-natata4nite mi proekti. 4ao

Мисля, че на всички става ясно какво искам да кажа в него…  Нали?!…

10 мин. след този SMS Mr. димитровградски талант ми зъвни и с заплашителен тон на земевладелец ми казва: „Аз няма да участвам в твоите бъдещите проекти! Помисли си!“ …

Хахахахахахахах … Ха сега де ?!… К’о стана ?!… Шах и мат … Кой беше ти бате?! Какъв беше и за какво се бореше мой?!? Разбирам човек да не се усеща, ама чак толкова е направо престъпно! Сега имаме няк’ва среща с въпросния субект в Петък … И аз не знам за какво е тая среща, но я имаме …

Честно казано, т’ва ще ми е нещо, като урок. Урока е следния – Никога повече с деца на баня! Никога повече работа без пари!

А, тоя батка, ако евентуално не се извини за глупавото си поведение – лично аз ще се погрижа песничките си да ги праща единствено по скайп и да си ги слуша само вкъщи!

Поздрав за въпросния пич с нещо, което става за слушане!

Уважаеми приятели и читатели,

От днес вече спокойно се обръщайте към мен с „Г-н председател на НПО ‘Има Смисъл’“.

Искам да изкажа своите искрени благодарности на човека, благодарение, на който тази идея – стана реалност. Ани, благодаря ти!

Има смисъл! Изненадите започват!

Ей, хора, т’ва интернетЯ е разработка на военните, честно Ви казвам! Последните няколко дни, наред с хубавото време, покрай интернет ми се случват ня’кви много яки неща… Два или три дни – само положителен заряд! Даже вече започвам да се плаша, че като се знам какъв съм кърък, винаги, след като ми се случат няколко хубави неща наведнъж – идва големия спек. Карай! На фона на големия кеф последните дни – въобще не ми дреме дали ще е спек след време!

Поздрав за всички стари и нови приятели с този мазен ретро-комерсец, дето ми пълни душицата винаги, когато го чуя!

Fragma - Miracle (remix 2008)

Аве, хора, нормални ли сте?!

Преди близо седмица, на излизане от пословичния димитровградски супермаркет „Non-Stop“, някакъв див селски бек с голф двойка, заигран по пътя, заби спирачки,  спря на педя от мен и под звуците на Преслава взе да ми крещи нещо от колата си … Съответно аз, от своя страна, за секунди пуснах чантата с покупките си и се засилих към неговата врата, за да го попитам, аджеба, к’ъв му е шубания селски проблем. В т’ва време, батката, запали и избяга …

Онзи ден, няк’ъв подобен ниско-интелигентен индивид докопал се до телефонния ми номер – поне 15 пъти ми звъня и ми затваря … Без да си скрие номера! Когато накрая не издържах и набрах телефона, пича от другата страна ме наруга каруцарски и ми затвори … Естествено, аз не си оставих магарето в калта! Пуснах жалба за телефонен тероризъм в полицията и дадох неговия номер (доволно ухилена емотиконка).

Вчера вечерта, прибирам се с баща ми от читалището, в което работим. Баща ми се качи нагоре по стълбите, а аз останах да заключвам входната врата на блока. Из зад единия ъгъл на блока изкочиха 4 тюфлека. Единия ми вика без нищо да съм му казал: „Ти къв’ си бе“ … Направих се, че не съм го чул … Другия вика: „Ти не чу ли ко тъ питахме бе…“ … Принципно не съм агресивен или конфликтен човек, ама всяко нещо си на тоя шибан свят си има няк’ви граници, баси!… Единия дебел отворко падна още с първия удар. Другия понечи да ме удари, ама се плъзна на леда (зима, киша, сняг, лед) и си падна самичък – без дори да го докосна. Третия погледна двамата на земята отдалечи се на безопасно от мен разтояние и извика: „Виж ме добре и ме запомни добре“ …  Четвъртия не видях кога се изнесе в суматохата … И целия тоя етюд се разигра за има-яма 3 минути пред входната врата на блока ми …

Я си представете сега, че и на мен ми слепне релето (м/у другото беше на косъм да се случи), докато селяка с голфа ми свири с клаксона и ми крещи от колата си и взема, че вляза при него през предното стъкло. Продавача на магазина, примерно, не го свърти на едно място и излезе с някакъв винкел да види какво става. Някакъв пич пък, дето живее в блока, до който се развива действието и него вземе, че не го свърти и излезе с пистолет и т.н.  т.н. …  К’о прайм ? Война?!?! И за какво ? За това, че някакъв си убитак, решил да избие комплексите си върху някой друг, дето си няма хабер за какво става въпрос  …

Все си мислех, че хората са подивели и озверели, ама чак пък толкова … Преди време четох в „Блогът на Тита“ как някаква тъпа п*тка изхвърлила кучето на съседите си от 15 етаж, ‘щото било лаело …

Какво Ви става бе хора?!  Вместо да се цивилизоваме и да се опитваме да се приобщим към навиците на нормалните народи  – ние вървим назад! Ама не вървим назад, ами направо тичаме назад!

Тъжно е ! Жалко е! Срамно е!

]]> http://blog.drartik.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b2%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b1%d0%b5-%d1%85%d0%be%d1%80%d0%b0.html/feed 7 http://blog.drartik.com/facebook-grupi.html http://blog.drartik.com/facebook-grupi.html#comments Sun, 07 Feb 2010 04:40:29 +0000 Михаил Нейчев http://blog.drartik.com/?p=1052 Адски противно ми е, при всяко едно влизане в Facebook да чупя левия бутон на мишката от игнориране на поредните 10938 покани за групи, 489573485 покани за каузи, 928347 покани за събития и Farm Vile и на фона на всичките тия цифри да нямам нито една покана за приятелство … Anyway, покрай заглавията  „Тъп ли [...]]]>

Адски противно ми е, при всяко едно влизане в Facebook да чупя левия бутон на мишката от игнориране на поредните 10938 покани за групи, 489573485 покани за каузи, 928347 покани за събития и Farm Vile и на фона на всичките тия цифри да нямам нито една покана за приятелство … Anyway, покрай заглавията  „Тъп ли си?“, „Брааат“, и т.н. се намират и някои групи, в които просто няма как да не влезеш. Самото им заглавие направо крещи в лицето ти „АКО НЕ ЧЛЕНУВАШ В ТАЗИ ГРУПА СИ НАЗАД“. Съответно ти, като един модерен човек – веднага натискаш бутончето „стани фен“ .

Тук съм подбрал 10 от групите, в които вземам силно участие:

Така-а-а-а, ето че дойде момента, в който започнаха да се правят разстановките за летния сезон. Какво започна да се случва? Кипърския бек, който ме наемаше две години подред (същия, който ме прецака с много пари последната година и ми стопи нерви, колкото за 5 живота) реши да ми се обади, за да види на къде съм или по-точно дали съм „гладен“ … Обади се поне 10 пъти …

Първите няколко пъти не му вдигах нарочно (бях се врекъл, че с този човек не искам да имам никакво вземане-даване), но на 11-тия път реших да вдигна телефона. Ето какъв разговор проведохме:

Звъни се на пожар, към 16:00 часа решавам, че  или трябва да ударя телефона в стената или да вдигна. Вдигам телефона:

Той: Здравей Майк
Аз: Здравей Шеф
Той: Имаш ли планове за лятото?
Аз: Принципно не, но българският ми импресарио има планове за мен
Той: Не ти ли се връща отново тук?
Аз: Чесно казано – НЕ. Не съм доволен от миналия сезон. На минус 640 евро съм.
Той: Тази година ще е по-добре! Квартирите са други, заплатата ще е фиксирана, познаваш работата ..
Аз: Това го говорихме и в началото на миналия сезон…! Обади се на българският ми агент и се разберете.
Той: ОК (тряс телефона)

Въобразих си, че на 100% няма да ми се обади повече, и че ще има спокойствие, НО към 20:30 часа телефонът ми звънна отново:

Той: Майк, сега, не разбрах дали ще пътуваш този сезон за насам или не
Аз: (вече в напълно будно-спокойно състояние на духа) Да, ще дойда, но при следните условия -
1. Едни други пари
2. Едно друго настаняване
3. Едно друго работно време
Той: Виж сега, тази годинаще е по-добра от миналата! Няма проблем за парите и останалите условия.
Аз: ОК, щом ще е така. Изпрати ми новия договор на e-mail-а да го проверя и да нанеса корекциите, които ме засягат, след това ще ти го пратя обратно, ти ще го разпечаташ с моите корекции, ще го изпратиш по пощата на българският ми импресарио подписан с химикал и имаме сделка.
Той: ОК.

Ха, кажете сега, ще бъде ли достатъчно нагъл ли е mr. Шеф да ми се обади трети път? Другия ми въпрос е: Как мислите, дали ще вдигна телефона си пак на въпросния субект?!?