Помощ и услуги ли? Отношение и уважение ли? Хайде холан …
Тези дни, няколко поредни пъти се уверявам в достоверността на фразата „С приятели и близки – само на маса“ …
Факт: Колкото по-добре се държи човек с хората – толкова повече му се качвт на главата!
Не стига че се качват, ами обвиняват, държат сметка и се сърдят… Някои, дори имат особената наглост да се опитват да разговаят с мен на висок тон … Все едно, АЗ съм им длъжен за нещо, а не се погледнат отстрани колко са сдухали и наредени… Хора-а-а, каквито и които и да сте – АЗ, НА НИКОЙ – НИЩО НЕ ДЪЛЖА! Нито услуги, нито работа, нито пари! Запомнете го добре! Виж, пари дължа на някои от малкото ми истински приятели, но до там. Сметките ми са чисти и спя повече от спокойно!
Та, мисълта ми беше, че всеки може да си говори – кой каквото си поиска! На мен лично ми е през 27 годишния хуй… Не е нормално, човек да влага цялата си енергия и душа в нещо, за някого и в името на нещо и когато поиска услуга (не пари, а услуга) един вид – услуга за услуга, да бъде третиран като просяк! Тцък! Ако до сега номера е минавал, от тук нататък – няма да мине! До тук беше! Следващият път когато някой тежък отворко отново опре до мен (а, следващият път е съвсе-е-ем скоро) го съветвам – нека се приготви за едни безмислен тежкарски-поучителен монолог тип „натякване“ (такъв какъвто чувам аз последните дни) като интродукция. Другият ми съвет е като ще идва същия/та тоя/тая отворко/а при мен, независимо кой/я е, да гледа портфейла му/и да му е пълен, че коледа мина отдавна! И като гледам колко пъти е минавала тая пуста коледа, май тоя празник – нямам особеното желание да го празнувам повече…
Хайде, сполай и със здраве! Наздраве!
Назад, назад момко Михале …
Хората са казали: „Докато се ухили човек и вече се е озъбил“ …
Този месец ми е някакъв много крив … Щях да заминавам да работя в Англия и броени часове преди полета ми (буквално) получих обаждане от секретарката на шефа от компанията, в която щях да работя че нямам един документ, и че без този документ нямам право да работя в UK. Само информативно искам да кажа, че само граждани от две държави са длъжни да притежават този документ – България и Румъния … Защо ли ?!…
Преди това пък, майка ми ме изненада с новината, че бойлерът ни се е прецакал … Както и да е, оправихме работата там … Броени дни след това – телевизорът в стаята ми издаде багажа … Само звук – картина йок!… Хайде пак кеш… След това писах пост – как професионално насрах iPhone си … И там едни пари назад!
И вчера, като капак на всичко, след голяма искра и много пушек – геройски загина и лаптопа ми + външната ми звукова карта … Ей т’ва ако не е късмет – аз съм супер-трамвай …
Бесен съм! Бесен е сууупер-меко казано …
Приемам съчувствия единствено с аперитив!
Не знам какво се случва с мен
Баси, никога до сега не съм искал толкова силно да си остана вкъщи т.е. в България … Може би, възрастта ми започна да си казва думата … Е, не, че съм няк’ъв дърт, ама … Честно, не знам какво ми става …
Ако това ми се беше случило преди две или три години, със сигурност, без въобще да се замисля – директно щях да събера куфарите и да изчезна. Да не говорим, че имаше моменти от моя живот, в които куфарите ми бяха постоянно в stand by режим. А, сега … Дори и билет не съм си купил още …
Може би, това е някакво пролетно-носталгично състояние. Може би е просто кофти настроение … Само шефа горе знае …
Напук на кризата и безработицата, напук на безпаричието, напук на всичките тъпи ебавки от страна на държавата – остава ми се тук! … Тук, около моите хора! Тук, в моя дом! Тук, в моето си легло!
Писна ми! Уморих се от чужди хора, чужди пътища, чужди домове, чужди традиции, чужди проблеми, чужди емоции и пилещи мозъка прожектори и декори …
Сега, докато пиша това подобие на пост – в очите ми напират сълзи, а сърцето ми е на път да изхвърчи през устата… Защо го пиша?… И аз не знам … Може би, защото ако не го излея някъде – ще се пръсна отвътре, като балон препълнен с застояли фекалии …
Когато човек забрави кой е
За пореден път се убеждавам в правотата на фразата „Направи добро – изяж лайно“.
Филма е следния: На мястото, в което се подвизавам в момента се събират най-различни млади хора с разностранни интереси. Под млади, имам предвид от 15 до 30 годишна възраст. Интересите, както писах по-горе са най-различни. От театър, фотография и балет до РАП изпълнители. В този пост искам да се спра не на РАП изпълнителите, като цяло, а на един от тях.
На вид сериозно момче – студентче, което се занимава с РАП. Та, въпросното момченце, на няколко пъти ме помоли да му направя инструментал. Аз, като един добър самарянин, наред с всички глупости, които са ми на главата (читалищна документация, интернет радио, НПО, семейни задължения, организация на мащабни културни мероприятия и т.н.) намерих време и отделих една цяла вечер за неговия, може би, единствен авторски инструментал. Един инструментал – голяма работа. Не ме събаря. А и ми е кеф да бачкам с хора, дето са надъхани да правят нещо различно. Изпихме една бутилка пелин, седнахме и го направих, с идеята, че след като инструментала е готов – вокалите ще бъдат записани от него в рамките на седмица.
Мина седмица, мина месец … Мина повече от месец … Съответно, аз, издразнен от факта, че въпреки задълженията ми, все пак намерих време за Mr. Rap Man и направих това, дето се искаше от мене, а Mr. Detroit Rap Star пръста си не мръдна да напише текст на ЕДИНСТВЕНИЯ СИ авторски инструментал повече от месец, започнах съвсем тънко да го подпитвам какво става. Явно, моите саркастични подпитвания нещо не се понравиха на димитровградския вариант на Snoop Dog и една щастлива вечер чух следните заплашителни думи: „Ако продължаваш така, ще се откажа от инструментала!“…
В същото време, в което аз задавах въпросите „Хайде?“, „Какво става?“, „Записа ли?“, същия субект сподели, че възнамерява да търси работа в чужбина. Аз, като един супер-френдли дебелак му предложих да го свържа с агентите ми, с които работя години наред. Хора, на които всяка една минута е ценна. Дадох му контактите им, говорих с тях ЛИЧНО, НЯКОЛКО ПЪТИ относно неговия случай… Аве, един вид – Принца на Бруней трябваше само да се обади и да изпрати документите си (CV на английски и две снимки) на e-mail или в Skype и да му кажат датата на заминаване … Човекът реши да се обади месец по-късно … МЕСЕЦ ПО-КЪСНО … Съответно, през този месец, колкото пъти се чуех с агентите ми, чувах думите „Какво става с твоя човек“, „Айде бе, тоя твоя човек…“ и т.н. … Преглътнах и това …
Един щастлив ден, рапърът с главно „Р“, дойде ухилен и ми каза, че има изненада за мен. Беше записал парчето по инструментала, който аз вече бях забравил … Попитах го колко време му е отнело да напише текста, а той отговори „За 20 минути го направих брат“…
Мястото, където работя в момента, ежегодно организира общинския празник „1-ви април – ден на хумора и шегата“. Мащабно събитие, в организацията на което са ангажирани над 50 човека. След разговор между мен и главния организатор на това събитие, Mr. Rap талант получи възможност за изява пред Димитровградска публика на голяма сцена (може би единствената изява от такъв мащаб, която някога е имал и може да има). Баровецът потвърди участието си! НО! Няколко дни по късно се обади на главния организатор и му завяи, че отказва участието си. Причината, поради която The Man отказва участието си е, че ми е сърдит и аз съм знаел за какво… Ей тая последната просташка наглост вече преля чашата на търпението ми … След като разбрах от организатора на събитието какво се е случило – изпратих на димитровградската рап надежда следния SMS:
Man, razbrah za purvi april. Imal si nqkakva ugovorka, no ne si ia spazil. Tova e fakt, koito shte vzema na predvidgh pri po-natata4nite mi proekti. 4ao
Мисля, че на всички става ясно какво искам да кажа в него… Нали?!…
10 мин. след този SMS Mr. димитровградски талант ми зъвни и с заплашителен тон на земевладелец ми казва: „Аз няма да участвам в твоите бъдещите проекти! Помисли си!“ …
Хахахахахахахах … Ха сега де ?!… К’о стана ?!… Шах и мат … Кой беше ти бате?! Какъв беше и за какво се бореше мой?!? Разбирам човек да не се усеща, ама чак толкова е направо престъпно! Сега имаме няк’ва среща с въпросния субект в Петък … И аз не знам за какво е тая среща, но я имаме … 
Честно казано, т’ва ще ми е нещо, като урок. Урока е следния – Никога повече с деца на баня! Никога повече работа без пари!
А, тоя батка, ако евентуално не се извини за глупавото си поведение – лично аз ще се погрижа песничките си да ги праща единствено по скайп и да си ги слуша само вкъщи!
Поздрав за въпросния пич с нещо, което става за слушане!
НПО „Има смисъл“
Уважаеми приятели и читатели,
От днес вече спокойно се обръщайте към мен с „Г-н председател на НПО ‘Има Смисъл’“.
Искам да изкажа своите искрени благодарности на човека, благодарение, на който тази идея – стана реалност. Ани, благодаря ти!
Има смисъл! Изненадите започват!
Много хубаво май не е за хубаво
Ей, хора, т’ва интернетЯ е разработка на военните, честно Ви казвам! Последните няколко дни, наред с хубавото време, покрай интернет ми се случват ня’кви много яки неща… Два или три дни – само положителен заряд! Даже вече започвам да се плаша, че като се знам какъв съм кърък, винаги, след като ми се случат няколко хубави неща наведнъж – идва големия спек. Карай! На фона на големия кеф последните дни – въобще не ми дреме дали ще е спек след време!
Поздрав за всички стари и нови приятели с този мазен ретро-комерсец, дето ми пълни душицата винаги, когато го чуя!
Loading ...