Какво ви става бе хора ?!?!
Аве, хора, нормални ли сте?!
Преди близо седмица, на излизане от пословичния димитровградски супермаркет „Non-Stop“, някакъв див селски бек с голф двойка, заигран по пътя, заби спирачки, спря на педя от мен и под звуците на Преслава взе да ми крещи нещо от колата си … Съответно аз, от своя страна, за секунди пуснах чантата с покупките си и се засилих към неговата врата, за да го попитам, аджеба, к’ъв му е шубания селски проблем. В т’ва време, батката, запали и избяга …
Онзи ден, няк’ъв подобен ниско-интелигентен индивид докопал се до телефонния ми номер – поне 15 пъти ми звъня и ми затваря … Без да си скрие номера! Когато накрая не издържах и набрах телефона, пича от другата страна ме наруга каруцарски и ми затвори … Естествено, аз не си оставих магарето в калта! Пуснах жалба за телефонен тероризъм в полицията и дадох неговия номер (доволно ухилена емотиконка).
Вчера вечерта, прибирам се с баща ми от читалището, в което работим. Баща ми се качи нагоре по стълбите, а аз останах да заключвам входната врата на блока. Из зад единия ъгъл на блока изкочиха 4 тюфлека. Единия ми вика без нищо да съм му казал: „Ти къв’ си бе“ … Направих се, че не съм го чул … Другия вика: „Ти не чу ли ко тъ питахме бе…“ … Принципно не съм агресивен или конфликтен човек, ама всяко нещо си на тоя шибан свят си има няк’ви граници, баси!… Единия дебел отворко падна още с първия удар. Другия понечи да ме удари, ама се плъзна на леда (зима, киша, сняг, лед) и си падна самичък – без дори да го докосна. Третия погледна двамата на земята отдалечи се на безопасно от мен разтояние и извика: „Виж ме добре и ме запомни добре“ … Четвъртия не видях кога се изнесе в суматохата … И целия тоя етюд се разигра за има-яма 3 минути пред входната врата на блока ми …
Я си представете сега, че и на мен ми слепне релето (м/у другото беше на косъм да се случи), докато селяка с голфа ми свири с клаксона и ми крещи от колата си и взема, че вляза при него през предното стъкло. Продавача на магазина, примерно, не го свърти на едно място и излезе с някакъв винкел да види какво става. Някакъв пич пък, дето живее в блока, до който се развива действието и него вземе, че не го свърти и излезе с пистолет и т.н. т.н. … К’о прайм ? Война?!?! И за какво ? За това, че някакъв си убитак, решил да избие комплексите си върху някой друг, дето си няма хабер за какво става въпрос …
Все си мислех, че хората са подивели и озверели, ама чак пък толкова … Преди време четох в „Блогът на Тита“ как някаква тъпа п*тка изхвърлила кучето на съседите си от 15 етаж, ‘щото било лаело …
Какво Ви става бе хора?! Вместо да се цивилизоваме и да се опитваме да се приобщим към навиците на нормалните народи – ние вървим назад! Ама не вървим назад, ами направо тичаме назад!
Тъжно е ! Жалко е! Срамно е!
Facebook групи
Адски противно ми е, при всяко едно влизане в Facebook да чупя левия бутон на мишката от игнориране на поредните 10938 покани за групи, 489573485 покани за каузи, 928347 покани за събития и Farm Vile и на фона на всичките тия цифри да нямам нито една покана за приятелство … Anyway, покрай заглавията „Тъп ли си?“, „Брааат“, и т.н. се намират и някои групи, в които просто няма как да не влезеш. Самото им заглавие направо крещи в лицето ти „АКО НЕ ЧЛЕНУВАШ В ТАЗИ ГРУПА СИ НАЗАД“. Съответно ти, като един модерен човек – веднага натискаш бутончето „стани фен“ .
Тук съм подбрал 10 от групите, в които вземам силно участие:
- Писна ми от диви селянки, дето се имат за Мис Вселена или Нобелови лауреати - Тази група ми харесва не защото съм я създал аз! Аве, заглавието и говори само за себе си достатъчно ясно!
- Bulgarian ART - Групичка за изкуство made in Bulgaria. Интересни хора и забавни произведения.
- Dimitrovgrad, Bulgaria – Групата на Димитровградчаните в Facebook
- ДА на среднощните пиянски обаждания и 100 пъти ДА на пиянските sms-и! - Още една от групите, на които заглавието говори само за себе си.
- Не ме е яд, като ме лъжат. Яд ме е, когато мислят, че им вярвам! – Какво ще кажеш за заглавието?
- FRENCH BULLDOG LOVERS!! - Обичам я тая порода кучета веее!
- Излизам на кафе,а се прибирам вкъщи мъртво пиян… – Е, хайде сега … На кой не му се е случвало?!
- Мразя да виждам разочарованието в очите на хората,които са ми скъпи – Тежка група! Навярно администраторът и е на 15.
- Димитровград – 60% Ние ги нахранихме, нахранете ги и Вие! – Оу, да! Тази група я направих заради една некадърно написана статия от селски графоман по повод спечелената от Димитровград титла „Строеж на ХХ век“ по БНТ.
- Вечер не ми се спи, сутрин не ми се става … – още една групичка, на която заглавието кефи.
България – Кипър. Дъль’, ъль’ ?!
Така-а-а-а, ето че дойде момента, в който започнаха да се правят разстановките за летния сезон. Какво започна да се случва? Кипърския бек, който ме наемаше две години подред (същия, който ме прецака с много пари последната година и ми стопи нерви, колкото за 5 живота) реши да ми се обади, за да види на къде съм или по-точно дали съм „гладен“ … Обади се поне 10 пъти …
Първите няколко пъти не му вдигах нарочно (бях се врекъл, че с този човек не искам да имам никакво вземане-даване), но на 11-тия път реших да вдигна телефона. Ето какъв разговор проведохме:
Звъни се на пожар, към 16:00 часа решавам, че или трябва да ударя телефона в стената или да вдигна. Вдигам телефона:
Той: Здравей Майк
Аз: Здравей Шеф
Той: Имаш ли планове за лятото?
Аз: Принципно не, но българският ми импресарио има планове за мен
Той: Не ти ли се връща отново тук?
Аз: Чесно казано – НЕ. Не съм доволен от миналия сезон. На минус 640 евро съм.
Той: Тази година ще е по-добре! Квартирите са други, заплатата ще е фиксирана, познаваш работата ..
Аз: Това го говорихме и в началото на миналия сезон…! Обади се на българският ми агент и се разберете.
Той: ОК (тряс телефона)Въобразих си, че на 100% няма да ми се обади повече, и че ще има спокойствие, НО към 20:30 часа телефонът ми звънна отново:
Той: Майк, сега, не разбрах дали ще пътуваш този сезон за насам или не
Аз: (вече в напълно будно-спокойно състояние на духа) Да, ще дойда, но при следните условия -
1. Едни други пари
2. Едно друго настаняване
3. Едно друго работно време
Той: Виж сега, тази годинаще е по-добра от миналата! Няма проблем за парите и останалите условия.
Аз: ОК, щом ще е така. Изпрати ми новия договор на e-mail-а да го проверя и да нанеса корекциите, които ме засягат, след това ще ти го пратя обратно, ти ще го разпечаташ с моите корекции, ще го изпратиш по пощата на българският ми импресарио подписан с химикал и имаме сделка.
Той: ОК.
Ха, кажете сега, ще бъде ли достатъчно нагъл ли е mr. Шеф да ми се обади трети път? Другия ми въпрос е: Как мислите, дали ще вдигна телефона си пак на въпросния субект?!? 
Хванал съм една работа …
„Хванал съм една работа, като стане – първо теб ще оправя.“ Така казваше покойният бивш личен импресарио на Лили Иванова – Златьо Крушков, докато държеше ръцете в джобовете си …
Първият ден на месец февруари 2010 г. Студът е почти навсякъде. Увит в родопско одеяло, седнал на стол тип „Президент“ с кървясъл поглед пращам поредното CV в jobs.bg. Криза е! Зима е! Малък град, малко малки хора, почти никаква работа и каси евтин алкохол … Четвърти месец едно и също … Минаха дори и моментите, в които отчаяно си задавах въпроса: „Аз ли съм неподходящия човек или просто съм попаднал на неподходящото място“ … Апатия …
Странно, но независимо от всички обстоятелства в момента, дори за миг не загубих надеждата, че нещата ще придобият по-цветен фейс т.е. надявах се „Раптътъ от мноу зле да земи стани по-харна“, но като гледам … Май, „жъ е зле“ поне още две години.
Ще поживеем още малко и ще видим какво ще се случи. Ако нищо не се случи (на 99.9% съм сигурен, че ще стане точно това), стягаме куфарите с момата и пак в странство на някъде …
Електронната цигара
Декември 2009-та … Кризата диша във врата на всеки … След, като няколко пъти пресметнах месечните си разходи, стигнах до извода, че най-големите ми такива са разходите за цигари … Мамка му!
Разход – ОК, ама като си представя, че всеки месец буквално изсипвам една кофа катран върху и без това увредените си бели дробове, направо ми прилошава! 2 кутии цигари на ден … Т’ва са 1200 цигари на месец … 1200 лайна цопкат в белите ми дробове без да пуснат водата след себе си! Отврат!
Преди няколко дни, баща ми (заклет нервен пушач) избухна с идеята за поредното китайско „чудо“ на технологията – Електронна Цигара. Първоначално, приех с насмешка думите: „Тия гадости ги махам“ изречени с патос точно от неговата уста, но след като ден по-късно разопакова електронното „чудо“ на китайския инженеринг ми стана ясно, че работата е сериозна.
Първия ми сблъсък с „The Цигарата“ беше точно час, след като баща ми зареди новата си електронна залъгалка и моите цигари бяха свършили. Дръпнах си веднъж и за мое голямо учудване димът, който погълнах не беше типичния гаден, парещ, давещ цигарен дим, а топъл пушек със смесен вкус – между ягода и шоколад. Nice !!! Трябваха ми точно 4 дръпки за да се наредя на щанда за електронни джунджурии в „МЕРКУРИЙ“-а. Сега съм горд собственик на Е-CIGARETTE!
Според мен, единствените недостатъци на тая джаджа са следните:
- Нали знаете, какъв кеф е да запалите цигара сънени със сутрешното си кафе? Електронната цигара направо му е*ава майката на тоя кеф…
- Чувството в началото е малко куцо - Tежка желязна тръбичка, която трябва да използваме като цигара … WTF ?!?!?
- При по-сериозна употреба – батерията на джиджафката пада бързо. Стигал съм до три зареждания на ден.
- Абе … Не е като истинска цигара …
Anyway, вече 3-ти ден пуша по максимум 2 нормални цигари! Ще видим до каде ще я докараме с тая джаджа, но ако продължава така ще ги спра тотално тея лайна! И без това, кяр от тях – нулев!
В България …
Вече кажи-речи месец и малко съм на българска земя …
Незная точно колко време съм тук, но вече със сигурност искам да вдигам гълъбите пак на някаде, че тука взе да ме стяга шапката. Баси, за месец и нещо ми се случиха толкова много неща … Нямам намерение да ги пиша тук за да не Ви отегчавам за пореден път с моите глупости, а и не мисля, че ще имам времето и силата да го направя … Уроците, които научих за тоя месец и малко ще помня, може би, цял живот. Едно е сигурно обаче - ВЗЕМАНЕ-ДАВАНЕ С КИПЪРЦИ И С ХОРА, КОИТО НЕ ЗНАЯТ НА КОЙ СВЯТ СЕ НАМИРАТ – НИКОГА ПОВЕЧЕ! хахаха
Хубавата новина: След близо година циклаж на едно място – DT-Station вече си има някаква фиксирана програма. Урраааааа!
Кофти новината: Чака ме супер много бачкане по сайта на Читалището, на което помагам от момента на учредяването му. Всъщност дори още не съм сядал да мисля въху него …
Кофти новина 2: Идват празници … Сайта май ще изчака краят им …
Наздраве на всички френдове! Скоро започват коледните черпавки!! Држте се !!!!!!!
Saluuuute!!!
Loading ...