Моята първа (навярно и последна) електронна книга
Скъпи приятели,
„Цената на истината“ е моят първи и предполагам последен опит да събера всички читави неща, които съм писал до момента тук , в други блогове и в някои печатни издания. В книжката, която ще бъде достъпна за безплатен download на 6-ти Януари, ако не по-рано, ще намерите познатите до момента мои писания в типичният за мен иронично-гротесктен стил, опити за поезия и проза, както и истински истории, дълго време обирали прахта из черновите ми. Ако искате да разберете моята гледна точка базирана на истински факти и събития за това – колко струва килограм изкуство, колко думи са нужни за отнемането на човешки живот, какво е да си клоун сред нормални и нормален след клоуни, как започна и как завърши всичко, какво е да си обичан и мразен, какво е да си повреден в стадото на нормалните и нормален сред глутница от повредени – това четиво е за Вас.
Който иска да разбере цената на моята истина – Мястото е тук на 6ти Януари 2012, 18:00 часа!
P.S. Хвърляйте, от време на време, по един поглед тук или във Facebook групата на блога ми , че книжлето може да изкочи малко по-рано от предвиденото.
P.P.S. Моля, не бъдете егоисти! Share-вайте линкчето.
Restart
Хубаво е от време на време човек да остава за малко сам със себе си. Просто ей така … Да презареди… Без хора наоколо. Далеч от манджите, които му сервира мутиралото по извратен начин вълче битие, превръщащи малкото свободно време, дreето може да прекара със себе си в съучастник. Съучастник в скучните, но неотложни злободневни задъжения, съучастник в поредната до болка позната развръзка в личен план или съучастник в зверско убийство по особено жесток начин на много мозъчни клетки. Далеч от телевизия, вестници, интернет, радио, мобилни устройства, барове, къчми, клубове, МОЛ-ве, хипермаркети, административни сгради, градски шум и денонощни демократични интриги и гадости… Далеч от нещата, превърнали го в роб на собствените му навици.
Понякога е изключтелно добре човек да рестарира цялата си нервната система или по-голямата част от нея! Бавничко и спокойничко, през „Старт” менюто на възглавницата си, а не, както обикновенно – нервно да напомпа HARD RESET бутона си. След рестарта – да пусне всички програми за профилактика на мозъка си в DEEP SCAN & FIX режим и когато сканирането, подредбата и поправката приключат – да си дръпне 5-те сезона на сериала „МЪРЗЕЛ” от личния сайт Почивка.me. След всички тези упражнения приключат да изпрати някого или да отскочи до най-близкия минимаркет за да си набави солидно количество бира, чипс, THC и тишина за да може, след като се прибере в хотелското си студио – безгрижно и безрезервно да се възхити на похватите, които е използвал режисьора на нискобюджетния сериал, който току що се е изтеглил и записал в сканираната си, подредена, поправена и рестартирана - човешка операционна система. От особено значение е да отделя минимум ден за всеки отделен сезон на този сериал!
Хубаво е човек да премисли…
Добре звучи, нали? J Е, аз мисля, че направих всичко това, като по учебник и вярвам, че горните няколко упражнения дадоха свеж резултат! Резултат под формата на взети решения! Сега какво ме чака?!… Знам ли… Освен якото бачкане и сезонното изпростяване, друго май не съм планирал и не се сещам за идните няколко месеца… НО! Както казват братята руснаци (народ, към който изпитвам изключително уважение) „Ще поживеем и ще видим” !
Каква стана тя …
Банкови обири; ниски заплати и пенсии; нищожен пазар на труда; убийства и самоубийства; нагли политици хванати в измами за милиони; срс-та; преименувани политически партии; полицейски акции с тъпи имена; безобразни цени на горивата; автомобили дрехи и техника втора ръка; мобилни и електрически компании монополисти, дето правят каквото си щат; журналисти гъзолизци; рапъри с говорни дефекти; непълнолетни фолк курви; незнайни скайп DJ-и; глад; мизерия; злоба; високо самочувствие на база насран задник и турски сериали … До там я докарахме … Пенсионери мрат от глад и немотия като животни; млади хора бягат зад граница без дори да поглеждат назад; некадърни доктори убиват деца благодарение на некомпетентността си; цигани живеят на гърба на останалите граждани, които не могат да си позволят да емигрират, а медиите излъчват поредния платежоспособен педал – чалгаджия или поредната история от комшийско-битов характер. И за да не бъде толкова апокалиптична картината, ето нещо хубаво – „СТРОИМ АЕЦ“
Това ли е България? Това ли е държавата, за която Левски и Ботев дадоха животите си? Това ли е моята, твоята – нашата България? Ако тази среда удовлетворява теб и семейството ти, ако те прави щастлив и те кара да се чувстваш добре и значим, като личност – искрено ти съчувствам! Моя куфар е събран и колкото и да ми е тъжно, може би това ще бъде постоянното му състояние в близките няколко години.
Помощ и услуги ли? Отношение и уважение ли? Хайде холан …
Тези дни, няколко поредни пъти се уверявам в достоверността на фразата „С приятели и близки – само на маса“ …
Факт: Колкото по-добре се държи човек с хората – толкова повече му се качвт на главата!
Не стига че се качват, ами обвиняват, държат сметка и се сърдят… Някои, дори имат особената наглост да се опитват да разговаят с мен на висок тон … Все едно, АЗ съм им длъжен за нещо, а не се погледнат отстрани колко са сдухали и наредени… Хора-а-а, каквито и които и да сте – АЗ, НА НИКОЙ – НИЩО НЕ ДЪЛЖА! Нито услуги, нито работа, нито пари! Запомнете го добре! Виж, пари дължа на някои от малкото ми истински приятели, но до там. Сметките ми са чисти и спя повече от спокойно!
Та, мисълта ми беше, че всеки може да си говори – кой каквото си поиска! На мен лично ми е през 27 годишния хуй… Не е нормално, човек да влага цялата си енергия и душа в нещо, за някого и в името на нещо и когато поиска услуга (не пари, а услуга) един вид – услуга за услуга, да бъде третиран като просяк! Тцък! Ако до сега номера е минавал, от тук нататък – няма да мине! До тук беше! Следващият път когато някой тежък отворко отново опре до мен (а, следващият път е съвсе-е-ем скоро) го съветвам – нека се приготви за едни безмислен тежкарски-поучителен монолог тип „натякване“ (такъв какъвто чувам аз последните дни) като интродукция. Другият ми съвет е като ще идва същия/та тоя/тая отворко/а при мен, независимо кой/я е, да гледа портфейла му/и да му е пълен, че коледа мина отдавна! И като гледам колко пъти е минавала тая пуста коледа, май тоя празник – нямам особеното желание да го празнувам повече…
Хайде, сполай и със здраве! Наздраве!
НАП ли? И на вас да ви е*а майката!
Днес се сблъсках с явлението „Декларация номер 7″ … Не ми се иска да задълбавам какво точно значи т’ва, само искам да отбележа, че ако не я внеса тая шибана хартийка в държавната рекетьорница – трябва да платя глоба от 500 лв. нагоре …
Заиграх се да попълвам въпросния документ и стигнах до момента „началната дата от периода, за който възниква задължението ми за внасяне на вноски на основание …“ … Не съм внасял здравните си осигуровки от декември 2008 година. Ся, държа да обясня защо не съм внасял прословутите десетина лева на месец:
- От доста време не бачкам в България. Има ли смисъл да плащам за услуга, която не ползвам?!? Т’ва е все едно да си наема квартира в Китай, да и плащам наема всеки месец, но никога да не сън стъпвал в нея …
- Не харесвам условията, които ми се предлагат от държавните здравни институции и личния ми избор на свободен гражданин е да не ползвам услугите им. Не дай боже да ми се наложи да разчитам на някой гладен малоумник – доктор в държавна болница … (Ще ме извиняват кадърните доктори, дето нямат право на избор. Все още има такива, ама рано или късно и те се ориентират към частна практика)… Пресен случай – Голям мой приятел има съмнения, че е получил херния. Отива той при нашите ‘убавци в болницата. Те му казват, че това е 100 процентова херния и направо искат да му дадат час за операция … Хваща се моя човек и отива в ЧАСТНА клиника, при най-големия специалист по хернии в България. Човека му казва, че просто крака му е претоварен и след седмица – симптомите минават …
Както и да е, „Декларация 7″ я преглътнах, обаче шибаните държавни рекетьори ме изгърбиха да плащам и месеците, в които не съм внасял осигуровките си. Ако евентуално не го бях направил – спират ме на границата и почват да ме мотаят докато не ги платя. А, докато ме мотаят – губя работата си, от която се прехранвам …
Аве, мамка ви и нещасници!!! ‘Що се занимавате с нас ве ? Занимавайте се с тия, дето крадат милиони бе! Защо според Вас, ние младите с нетърпение чакаме момента, в който да избягаме от тоя лайнарник, дето вие наричате държава (изключвам мазохистите, дето си мислят, че да харчиш повече, отколкото да изкарваш е превилегия)?! От хубаво ли?! Как искате да останем да живеем и работим тук, като Вие, уважаеми ми малоумни рекетьорски копелета тъпи само гледате да ни сурнете и да ни т’варите?!
НАП ЛИ ? И НА ВАС ДА ВИ Е*А МАЙКАТА!
Boris Vallejo – за тези, които не знаят
Преди години, във времето, в което бях 18 годишен фен, мой познат – ANGEL (един от най-out of mind tatoo артистите, които познавам) подари на баща ми диск. Първоначално, не бях особено очарован от патоса, с който си говореха за този типец-илюстратор, но драстично промених мнението си, след като разгледах съдържанието на диска. В диска имаше неща на Boris Vallejo (чете се Борис Валехо, а не Валеджо). Този батка е наистина извънземен! Роден е на осми февруари в Лима, Перу. Емигрира в Съединените щати през 1964 г. и днес живее в Алентаун, Пенсилвания.
Изрода, рисува предимно на фантастична и еротична тематика. Обекти в картините му са варвари, божества, чудовища, красиви девойки и т.н. В момента е женен за Джули Бел – художничка в неговия жанр, а синът му Дориан Валехо прави, познайте какво? Фентъзи рисунки…
Сега, преди да цъкнете на линка към галерията му Ви препоръчвам да си вземете 5 минутки почивка , да си пуснете някаква луда музика – препоръчвам ТОВА . Можете да видите галерията му от ТУК.
Приятно гледане 
Loading ...