Случка с афродизиак …
Вчера се сетих за певческите ми турнета Свиленград. Наред с всички филми, които ми се случваха там (големи схеми бяха – нямаше ден без минимум два филма от големите) се сетих за случка с мой колега. Та, случката е следната:
Стоим си в стаята с колегата. На колегата му се препива вода, обаче няма вода т.е. проблем с водопровода. Батката реши да отскочи до най-близкия магазин за да си купи бутилка с вода. Излезе той, а през това време съседката ми дойде на гости (съседката – сервитьорка от заведението, в което работехме, която живее в квартира на нашия етаж). Мацката дойде с едно пластмасово малко шишенце от минерална вода и ми каза, че някакъв грък, с който са се запознали предната вечер и го подарил. Съдържанието, на шишето обаче – не било вода, а някакъв супер-силен естествен арабски афродизиак. Тъкмо да го изпробваме и колегата се прибра. Носеше със себе си шишенце от същия вид, само че пълно с вода … Комшийката, като видя брадъра ми вкара оферта да се преместим в нейната квартира и да го оставим да почива. Така и направихме, НО по невнимание сме взели шишенцето с водата на колегата …
Колегата – скромен, улегнал човек с ясна представа за правата, задълженията си и мястото си в обществото – въобще не разбрал, че пие афродизиак … Не усетихме с аверката какво е станало по-нататък… Нещото, обаче, което ни направи силно впечатление беше фактът, че другите две сервитьорки от заведението (пак комшийки от етажа) вечерта, по време на работа, избягваха да сядат …
Какво ви става бе хора ?!?!
Аве, хора, нормални ли сте?!
Преди близо седмица, на излизане от пословичния димитровградски супермаркет „Non-Stop“, някакъв див селски бек с голф двойка, заигран по пътя, заби спирачки, спря на педя от мен и под звуците на Преслава взе да ми крещи нещо от колата си … Съответно аз, от своя страна, за секунди пуснах чантата с покупките си и се засилих към неговата врата, за да го попитам, аджеба, к’ъв му е шубания селски проблем. В т’ва време, батката, запали и избяга …
Онзи ден, няк’ъв подобен ниско-интелигентен индивид докопал се до телефонния ми номер – поне 15 пъти ми звъня и ми затваря … Без да си скрие номера! Когато накрая не издържах и набрах телефона, пича от другата страна ме наруга каруцарски и ми затвори … Естествено, аз не си оставих магарето в калта! Пуснах жалба за телефонен тероризъм в полицията и дадох неговия номер (доволно ухилена емотиконка).
Вчера вечерта, прибирам се с баща ми от читалището, в което работим. Баща ми се качи нагоре по стълбите, а аз останах да заключвам входната врата на блока. Из зад единия ъгъл на блока изкочиха 4 тюфлека. Единия ми вика без нищо да съм му казал: „Ти къв’ си бе“ … Направих се, че не съм го чул … Другия вика: „Ти не чу ли ко тъ питахме бе…“ … Принципно не съм агресивен или конфликтен човек, ама всяко нещо си на тоя шибан свят си има няк’ви граници, баси!… Единия дебел отворко падна още с първия удар. Другия понечи да ме удари, ама се плъзна на леда (зима, киша, сняг, лед) и си падна самичък – без дори да го докосна. Третия погледна двамата на земята отдалечи се на безопасно от мен разтояние и извика: „Виж ме добре и ме запомни добре“ … Четвъртия не видях кога се изнесе в суматохата … И целия тоя етюд се разигра за има-яма 3 минути пред входната врата на блока ми …
Я си представете сега, че и на мен ми слепне релето (м/у другото беше на косъм да се случи), докато селяка с голфа ми свири с клаксона и ми крещи от колата си и взема, че вляза при него през предното стъкло. Продавача на магазина, примерно, не го свърти на едно място и излезе с някакъв винкел да види какво става. Някакъв пич пък, дето живее в блока, до който се развива действието и него вземе, че не го свърти и излезе с пистолет и т.н. т.н. … К’о прайм ? Война?!?! И за какво ? За това, че някакъв си убитак, решил да избие комплексите си върху някой друг, дето си няма хабер за какво става въпрос …
Все си мислех, че хората са подивели и озверели, ама чак пък толкова … Преди време четох в „Блогът на Тита“ как някаква тъпа п*тка изхвърлила кучето на съседите си от 15 етаж, ‘щото било лаело …
Какво Ви става бе хора?! Вместо да се цивилизоваме и да се опитваме да се приобщим към навиците на нормалните народи – ние вървим назад! Ама не вървим назад, ами направо тичаме назад!
Тъжно е ! Жалко е! Срамно е!
България – Кипър. Дъль’, ъль’ ?!
Така-а-а-а, ето че дойде момента, в който започнаха да се правят разстановките за летния сезон. Какво започна да се случва? Кипърския бек, който ме наемаше две години подред (същия, който ме прецака с много пари последната година и ми стопи нерви, колкото за 5 живота) реши да ми се обади, за да види на къде съм или по-точно дали съм „гладен“ … Обади се поне 10 пъти …
Първите няколко пъти не му вдигах нарочно (бях се врекъл, че с този човек не искам да имам никакво вземане-даване), но на 11-тия път реших да вдигна телефона. Ето какъв разговор проведохме:
Звъни се на пожар, към 16:00 часа решавам, че или трябва да ударя телефона в стената или да вдигна. Вдигам телефона:
Той: Здравей Майк
Аз: Здравей Шеф
Той: Имаш ли планове за лятото?
Аз: Принципно не, но българският ми импресарио има планове за мен
Той: Не ти ли се връща отново тук?
Аз: Чесно казано – НЕ. Не съм доволен от миналия сезон. На минус 640 евро съм.
Той: Тази година ще е по-добре! Квартирите са други, заплатата ще е фиксирана, познаваш работата ..
Аз: Това го говорихме и в началото на миналия сезон…! Обади се на българският ми агент и се разберете.
Той: ОК (тряс телефона)Въобразих си, че на 100% няма да ми се обади повече, и че ще има спокойствие, НО към 20:30 часа телефонът ми звънна отново:
Той: Майк, сега, не разбрах дали ще пътуваш този сезон за насам или не
Аз: (вече в напълно будно-спокойно състояние на духа) Да, ще дойда, но при следните условия -
1. Едни други пари
2. Едно друго настаняване
3. Едно друго работно време
Той: Виж сега, тази годинаще е по-добра от миналата! Няма проблем за парите и останалите условия.
Аз: ОК, щом ще е така. Изпрати ми новия договор на e-mail-а да го проверя и да нанеса корекциите, които ме засягат, след това ще ти го пратя обратно, ти ще го разпечаташ с моите корекции, ще го изпратиш по пощата на българският ми импресарио подписан с химикал и имаме сделка.
Той: ОК.
Ха, кажете сега, ще бъде ли достатъчно нагъл ли е mr. Шеф да ми се обади трети път? Другия ми въпрос е: Как мислите, дали ще вдигна телефона си пак на въпросния субект?!? 
Малко дни до чаканият край …
Скапан съм …
Днес бачкахме цял ден … Цял шибан, зверски горещ, нещастен, скапан ден – работа с тъпи, невъзпитани, малки киприотчета и петстотин килограмовите им майки, мислещи се за „Мис Вселена“ … За капак на всичко, трябваше да работим и вечерта – пак същото … Писна ми! Писна ми! Писна ми!
С нетърпение очаквам деня, в който ще стъпя на българска земя … Не само, че ще стъпя, ами ще я и целувам … Чувствам се физически и психически смазан … За тия седем месеца тук, направих толкова много упражнения за луди, колкото сигурно не съм правил през целият си смислен живот!
Вече сериозно започвам да се замислям за някаква дневна работа, която да не бъде свързана по никакъв начин с балони, бои, прожектори, слушалки, дискове, сцени, хотели и барове. А, ако евентуално бъде свързана с нещо от изброените – да бъде на някаква друга географска ширина …
Писна ми, мамка му!
За тъпите англичани и шефа
Откакто работя на острова, доста често се случва да чувам коментари на земляци от сорта на: „Тия англичани… бах к’ви прости“, „Аве, т’ва кипърците са мнооооого ограничени“, и т.н. Честно казано първоначално и аз мислех така, но откакто започнах да се срещам с хора от различни националности, раса и религия започнах да разбирам, че нещата съвсем не стоят така, както си ги втълпявах.
Верно, част от чужденците, с които работя не знаят как да завият една крушка като хората, НО тук идва въпроса – Защо аджеба им е нужно да го знаят?!
Бахти, една крушка не могат да завият
Повечето, дето четат ще си кажат „‘ бахти една крушка ли, вееее“ ами ДА! Защо му е на човек да знае как да завие една крушка, при положение, че има фирма, която се занимава с електричеството и подръжката на електроуредите в цялата къща или офис, да речем. В началото на всеки месец „простият“ англичанин или кипърец дава 10 или 15 евро на тази фирма и в момента, в който му изгори крушката в хола – звъни един телефон и идва оторизиран техник, който да я смени. Тъпо, нали ?! По този начин „ограниченият“ потребител не попада в графата „аз, в нас ‘сичко сам си права“, която ние българите имаме за „тарикатска“. „Малоумникът“ не си затормозява мозъка с излишна информация, а мисли само за работата си, която да кажем е почистване на басейни. От друга страна пък, когато на човека, дето работата му е само да завива крушки и да подържа ел. инсталации и електроуреди му се замърси басейна – се обажда на фирмата за почистване на басейни, на която е платил месечна такса. Куцо, нали? Така и единия и другия работят това, което разбират, нищо друго не ги интересува и работата върви.
Смя-я-ятЪй … тия англичани к’ви са прости-и-и
Егати простата нация! Целият свят говори езика им на тия глупаци! Държавата им им плаща образованието, лечението и всичко. И когато някой от UK скокне за това, че са потъпкани правата му по някакъв начин, всички българи … опа, пардон, всички Българи, водени от мисълта, която е в основата на народопсихологията ни: „Наведена глава, меч не я сече“, започват злобно да шушукат помежду си: „Трай си ве, западняр“, „Бахти, тоя на к’ъв се прай“, „Тоз тежкар ли е, к’ъф е ?!“, „Тоз бах к’ъв прос’ “ и т.н.
Не стига другото, ами и не могат да се забавляват тия кухи англичани! Излизат вечер някаде, пият максимум 5 бири, изпеят няколко песни и като усетят, че нещата не вървят на добре – се приберат по домовете си! Какво е това безобразие ?! Друго си е да застъпиш от обяд на ракии и салати, надвечер да набиеш жена си, след което да я наебеш. Да влезеш в най-близката кръчма и след като хванеш малолетната севритьорка няколко пъти за задника, да удариш още един лек литър с порция свински уши на сач. После да се преместиш в Планета Пайнер Клуб и да се сбиеш с някой като хората и за финал на вечерта да удариш едно шкембе с две бири за затегач.
А, т’ва англичанин да се жени … малейййй … ужсТ … 40 максимум – 50 човека празнуват тихо и кротко в плажно петзвездно бяло ресторантче. Караоке DJ или музиканти свирещи на акустични инструменти се грижат за доброто настроение на възрастните, а клоун се занимава с децата. Когато дойде време заведението да затваря (23:30 часа) младоженците и родителите благодарят на гостите уважили събитието, пожелават им лека нощ и си тръгват … Гнусна работа … А при нас – пълен кеф! На сватбения ден 20 коли обикалят целият град с натиснат клаксон по дефолт (човек се жени веднъж, бе мамка му – трябва да се знае)! Куцо, кьораво и сакато от родата на 18 годишната младоженка ядат и пият до насиране в нает за случая от 35 годишния младоженец ресторант от веригата „Балкантурист“, примерно. За доброто настроение на гоститИ се грижи DJ с „безжичен“ микрофон и „професионална уредба“. Никнеймът на DJ-я или както самия той го нарича: „Артистичен псевдоним“, обикновено е съставен от името и фамилията му, пр. Иван Жечев – Диско Вдещ, DJ Минко Карталов и т.н. А най-големия душевен оргазъм за младоженците настъпва, когато гореописаният изреве патетично заучените сакрални слова: „Ай са, поздръф зъ булкътъ от кумъ с „Бяла Роза“! Кумъ каза да стани и дъ гъ изиграй!“. Персоналът на заведението, в което се провежда сватбата е изморен в 4 след полунощ?! „Ае, ей! Аз са женя е! Я, веднага номера на шефа да ми са даде!!! Къ няма мойш да ми го дадеш, бееее? Ти знайш ли кой съм аз и кой е братовчед ми ?“… Абе – ЯКАТА РАБОТА!
Ау-у-у, ако знаете пък шефа ми колко е тъп.
Т’ва е вечната дилема – тъп ли е шефа ми или просто е много тъп? Шефът бе, тоя дето кара поръчков модел на Range Rover живее в къща с големината на хотел на Кемпински, има си коне в двора и може да си позволи да хвърли 1000 евро на вечер по някоя мацка. Същия, за когото работят над 200 човека персонал и аз в това число… Ау-у-у много е тъп … една крушка не може да завие като хората и въобще не може да се забавлява тъпанара … Не стига цялата му тъпота, ами понякога ни е*е с парите, прави ни криви и ни нарежда както си иска, ама ние „умните тарикати“ от най-различни националности – пак работим за него?! … Гъзарско , а?
И к’во?!
Аз разбирам от всичко! Аз мога всичко! Една не, ами 10 крушки на веднъж мога да завия! Умея да се забавлявам на МАКС! И к’во?!…
Финалът
Ами даже не знам дали има финал… Излиза така, че ние „тарикатите-баровци“ от България сме най-умната и развита нация заради това, че работим това, което не ни е интересно, разбираме от всичко, забавляваме се на МАКС, навеждаме си главите където трябва и не трябва, та дори чат-пат и комбинизона си вдигаме без да ни карат и се смеем на „глупавите“ англичани и на „тъпия“ ни шеф! Ей, това ако не е тарикатско – здраве му кажи.
WinБоз – супер ташак!!!
Тъкмо бях започнал да свиквам с 5 месечната си инсталация на Windows Vista Professional, на която, подчертавам, си купих лиценз…
Днес както си браузих съвсем безобидно из нета, компютърът ми взе нещо да спича. Викам си: „Ще го рестартна и ще се оправи“… оправи се нанай…. Отидох да си направя кафе докато компютърът се рестартира. Върнах се и заварих черен екран, който изтърпях към 2-3 минути (и аз се чудя как съм издържал толкова дълго). Последваха няколко люти ругатни и рестарта, помпане на F5-ци и F8-ци и пак същия хуй. Сложих инсталационното DVD и го пуснах да repair-ва. Изписа ми, че всичко е повече от ОК и поиска … рестарт … Отново черен екран … Стана ми ясно, че операционната система е насрана… Ама като казвам „насрана“ имам предвид истински … професионално насиране с замах … И нестига, че ми осра C-то мамицата му и бъгня, ами покрай него сега половината и повечето файлове на D-то излизат сини и не могат да се отворят …
Добре бе мамицата му да е*а, тоя пич Бил Гейтс няма ли най-накрая да си оправи супер бъгавия продукт, който продава?!? Дневните печалби, които реализира компанията, дето се помещава на улица MICROSOFT 1 съм не на 1000 ами на 10000000% сигурен, че биха могли да покрият разходите по поправката на лайняната операционна система?!?!
Бесен съм!!! От 11:30 сутринта до сега – 4:15 тегля ъпдейти и сервизни пакети като хамав…
httpv://www.youtube.com/watch?v=FVbf9tOGwno
Loading ...