Блогът на Артика

Няколко дни до „Турнето – част 2″

Чувствам се странно … отивам на същото място в същия град при същите хора чрез същите хора, само че с нова партньорка. Реално няма да правя почти нищо по-различно от миналото турне, но се чувствам странно …

Напрегнато е! Идната седмица ще бъде една от най-лудите и напрегнати седмици, които съм имал от момента, в който се прибрах в село Димитровград.

Започвам подред:

1. Организация и потготовка на 1-во априлски концерт (точка, в която подточките са мно-о-ого следд „а)“ и „б)“
2. Организация и потготовка на 1-во априлско афтърпарти – след концерта …
3. Подбор на платове за костюми
4. Подбор на платове за костюми за асистентката
5. Miss Dimitrovgrad …
6. Dj Club – сбирка
7. МВР Изпити за шофьорска книжка – асистентка
8. Изработка на костюми за мен
9. Изработка на костюми за асистентката
11. Закупуване на материали за реквизит
12. Изработка на реквизит
13. Монтаж на поредния за сезона клип Truth Hunters
14. Репитиции
15. Репитиции
16. Детски рожден ден (трябва да се яде … няма начин)
17. Преинсталация на всички възможни компютри до които ще имат достъп родителите ми (излишно е да казвам до каде стигат познанията им върху информационно-технологичния прогрес в днешно време, както е излишно да казвам от колко време не са преинсталирани компютрите и в какво състояние са)
18. Довършване на поръчан уебсайт
19. Опаковане на багаж
20. Опаковане на сченичен багаж и костюми

Смяяяяятай … направо не знам как ще смогна ….. к’во няма да ми е притеснено баси …

Искам да споделя с Вас каквo ми се случи днес.

Днес след като се събудих около 10 – 10:30 часа, реших да сметна с какви финанси съм останал след вчерашното парти на John Creamer в Плазма, за да знам как да ги разпределя до края месеца. Резултатът, който получих беше съвсем незадоволителен и за това реших да се обадя на един „приятел“, на който бях услужил с една известна сума преди време.

Търсенето

Набирам телефона (този, който е останал в телефона ми):
Аз: – Ало, брадъре, за много години. Сети ли се кой те безпокои ?!..
Женски глас: – Кой и нъ тилифоня?
Аз: – Здравей. Това е телефона на Живко, нали ?!…
Женски глас: – /след кратка пауза/ Куго търсити?
Аз: – Живко…
Женски глас: Няма гу … ъъъъ … няма тъкъв. Грешка имати..

Набирам телефона на приятелката му или поне на последното момиче, с което си спомням, че беше въпросният „приятел“:
Аз: – Лили, за много години! Позна ли кой е на телефона?
Лили: – Мишо, здравей, за много години и на теб! Какво правиш?
Аз: – Ами в града съм си. Нищо особено, общо взето. Имаш ли някакви координати на нашия човек, че го няма на старият му номер?
Лили: – Разделихме се с вашия човек … имам тука някакъв телефон, но не зная дали ще можеш да го намериш на него … /диктува телефона/
Аз: – Що ве, какво стана?
Лили : Оф, не ми се приказва.
Аз: – ОК, бейби. Благодаря за телефончето. Обади се някой път да пием кафе
Лили: – ОК, Радвам се, че се обади! Чао за сега
Аз: – Чао

Откриването

Обаче! Телефонът, който ми даде момичето се оказа същия, на който бях звънял преди да се обадя на нея. Викам си, тоя сега иска да ми прави скрита камера май, чеки да се обадя по-късно, със скрит номер, пък каквото такова.

Час по-късно набирам същият телефон, този път със скрит номер.
Аз: – Какво става, бе брадъре?
Той: – Добре е ве, кой се обажда?
Аз: – /опитвайки се да запазя самообладание/ Мишо съм, за много години.
Той: – Ей, брат, пада ми батерията!
Аз: – ОК, брат, тогава много бързо искам да ме чуеш, докато не е паднала … Айде ако може да оправим тея парички, че имам малко проблеми, пък и от миналата година все да се видим … все да се видим …
Той: – Да брат, имам да ти давам едни точки, знам! Обаче в момента нямам!
Аз: – Брат, виж сега, близо четири пъти се опитвам да те намеря, за да ги оправим тия стари неща … Хайде, това да е последния път, че доста време мина, пък и не ща да правим панаири и да си разваляме отношенията за глупости … не се знаем от ден два …
Той: – Да ве брат, ей ся, тука, тая седмица ще ги оправим /връзката прекъсва/

Стана ми ясно, че повече по принцип няма да има връзка с този номер, направих си кафе и седнах да търся нещо за гледане из нета супер изнервен.

Елементът на изненада:

След около половин час, обаче получавам входящо обаждане от непознат номер:

Аз: – Да моля.
Мъжки глас: -Ти ли си тоо, Михаиль, уааа?
Аз: – Да, а ти си?
Мъжки глас: – Ава йей, няя ть тряя знайш кой съм яс уааа! Няя ть’ са обадаш на прийетель’ти ми да ги заплашуаш уааа, закот за та уотрипа, уааа!
Превод: „Абе ей, няма да ти трябва да знаеш кой съм аз! Няма да се обаждаш на приятелите ми и да ги заплашваш, защото ще те убия!
Аз: - /супер бесен/ Виж сега пич, не ме познаваш! Не те знам от под кой камък изпълзя, не те знам к’ъв си що си, ама най-добре – затвори този телефон и изтрий този номер, ‘щото е много лесно да разбера кой се обажда … а, това вече ще е проблем!!!
Мъжки глас: /тряс телефона/

След този високо морално устойчив разговор, който проведох със the unknown селски бек, се чудих поне половин час как да отреагирам адекватно т.е. да се смея или да плача… викам си – егати филма … Дай да си дръпна Mr. Bean, да си сипя чаша вино за да се адаптирам с обстановката обаче:

Финалът:

Телефонът ми иззвънява с друг непознат номер … викам си – ей ся, след тоя разговор – събирам старите авери, намирам го тоя капут и стана супер бясната лудница. Вдигам телефона:
Аз: – Кажи ве !!!
Живко: – Артик, Живко е!
Аз: – /на границата на нервно разстройство/ Кажи ве, мой!? К’ъв е проблема!!!?…
Живко: – Аве, дай да се разберем да пием по кафе някъде тея дни!
Аз: – Обади ми се!
Живко: – ОК, брат. Ай, ще ти се обадя…
Аз: – Ай

Коментарът на тази случка ще оставя на Вас… аз просто и да искам, не мога да измисля нищо умно като заключение …

Най-накрая българите взеха да се съвземат! Съжалявам, че не мога да присъствам на протестите, но НАПЪЛНО ГИ ПОДРЕПЯМ!

Извратена държава.. Как може полицаи да бият МОМИЧЕТА, които нямат никаква вина?!… Как може полицаи да бият хората в гръб ?!… Как може полицаи, на които Ние, обикновените хора, плащаме да злоупотребяват с властта си?!…Гледам повторението на репортажа по „Канал 3″ и слушам как полицай или джандармерист е ударил репортерка и й е счупил телефона, след което полицай е ударил камерата на репортерите и е наритал оператора ?!?!?…..

КАК МОЖЕ ?!…

Виждам други кадри, на които полицай удря беззащитно момче БЕЗ ДА Е НАПРАВИЛО ИЛИ КАЗАЛО НЕЩО, ЗА ДА ГО ПРЕДИЗВИКА …

Тъжно е … Жалко е …

Поинтересувах се по какъв начин начин ние, които не можем да отидем на протеста, можем да се включим в него или да получим малко повече информация и намерих следните материали:

1. http://priziv.org/
2. http://sroksos.org/
3. Интервю с Харалан Александров и студентите (bTV, Тази сутрин, 23 мин.)
4. БТВ Новините – Бой,кървища и безредици на протеста пред НС 14.01.09
5. Ако имате възможност – излезте пред Народното събрание, ако не – протестирайте тук!
6. Facebook кауза: Граждански протест 14.01.2009г.
7. Facebook група: Национален протест 14-ти януари 2009
8. Информация, хронология и снимки от протеста от блога на Бого Шопов
9. В ъгъла на протеста – блог на Комитата и Стойчо
10. 19-те искания на студентите- Форума на Канал 3

Уважаеми възрастни,
Вие вече сте приели факта, че хората на които плащате се гаврят с Вас … Факт е също, че вчера същите тези хора се изгавриха с най-ценното нещо, което Ви е останало – Вашите деца!!! От Вас зависи дали ще позволите да се гаврят с децата Ви занапред!!!
Подкрепете ни! Протестирайте с нас!

Всички знаем какви са писаните и не писаните закони в училище.

Етюдът се разигра преди близо десет години в тоалетните на СОУ „Васил Левски“ Димитровград.

Аз, заедно с моите стари бойни другари – г-н Илия Димитров и г-н Нанчо Велев, решихме да изпушим по цигара „Мелник“ (само такава марка наливни цигари продаваха в павилиончето срещу училището) в женската тоалетна на третия етаж на училището. След като се присъединихме към другата бригада, която беше в тоалетната със същата мисия, запалихме по цигара и взехме да говорим по наболяли въпроси от нашето ежедневие от сорта на „Oriflame vs. поправителен изпит“. В този миг входната врата на тоалетната изтряска с неописуема сила и някой кански изрева „ДАСКАЛКА!!!! КРИЙЙЙ!!!“ Ние като едни добре обиграни възпитаници на СОУ „Васил Левски“ гр. Димитровград хвърлихме цигарите през прозореца и се скрихме в едната тоалетна (първата откъм входната врата) … Само си представете картинката – 7 човека навряни в невъобразимо смърдящ кенеф, метър на два! Вратата се отвори, а ние не можехме да сдържим смеха си … Любимата учителка се опита да отвори вратата на тоалетната, в която се бяхме скрили, със сила (явно е имала голям зор жената), без изобщо да подозира, че някой се крие вътре. Г-н Велев с преправен женски глас, притиснат от шест човека в миризливия кенеф, изстена като в първият албум на Васко Кръпката „Зъйетуу“, при което ние наистина, ама НАИСТИНА едвам сдържахме смеха си. След като получи отговора на г-н Велев, мис schoolgirl ’34 блъсна вратата на другата тоалетна адски силно и започна да сваля дрехите от себе си … Това се разбра по бързите и отсечени звуци от другата тоалетна … Ние вече бяхме шах мат … Дори си бяхме затворили очите, да не се гледаме, че някой със сигурност щеше да прихне в истеричен смях … Последва кратка, нежна, мълчалива пауза … Олдскуул дамата пое дълбоко въздух! Нова лирическа половин секундна пауза … и се чу едно огромно и проглушително ДЖУБУРРРРРРРРРРРР… Сякаш камион изсипва един тон вода наведнъж от един километър разстояние върху тенекиен под … Тогава просто не издържахме, прихнахме и бързо избягахме от тоалетната ….

Пиша този пост по повод skype разговора ми с едно момче, с което си говорихме за музика и реализация в музикалния бизнес като цяло в БГ … пича е само на 18 години, пускал е някаде си из някакво ДЪ-градско заведение близо година … аве типичният Димитровградски талант, който знае и може всичко …
Та пича се опита да ми обясни … на мен … какво означава балкански синдром и какво по-точно е основното нещо вродено в българина …

Сега следва моят нескромен отговор към него

Пич, малък си! Спомни си от къде тръгна и помисли срещу какво се изправяш?!… Докато ти дърпаш песнички с магаренцето или от датата – аз продавам в beatport… и то доста добре продавам … Докато ти копаеш по селските кръчми аз се къртя на най-яките местенца на света … Сещаш ли се за тъпнята „Ко стааа брааат“ ?! Тази същата дето всички и се кефят, правена е за 80 минути и това лято всички GSM-и звъняха с нея ?!… Намери я нали ?!… Ха сега прочети какво пише срещу „Artist“ A сега сети ли се?!..
Ако евентуално не се сещаш – ask Google .. ама чакай да позная … ти май нямаш нет ….
Надвий характера си бро! Направиш ли го – всичко само ще си дойде на мястото, а до тогава ако искаш продължавай да бъдеш велик … ама не забравяй, че си малък …
… ай със здраве …

Закючение:
Като цяло не ми дреме … сещаш ли се …

P.S. А, да, не забравяй да слушаш DT-Station … ще ти бъде от полза …

1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.
4. Държа да умра от рак на четиридесет години.
5. Държа съседите ми да са олигофрени.
6. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
7. Панелните гарсониери ме кефят.
8. Дупките по пътищата са супер.
9. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
10. Обичам като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си.
11. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание.
12. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купуват нови Мерцедеси.
13. Луд съм от щастие, когато се забавя с 0, 14 минути да си платя тока и ме резнат веднага.
14. После, след като си го платя, да чакам три дена да ми го пуснат.
15. А най-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по дест години.
16. Радвам се, когато мургав контрольор в градския транспорт ми дава билетче шеста употреба
17. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не си плащат билетчетата, защото са братчеди с контрольора от шесто коляно.
18. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години…
19. …после да ми я откраднат на втория ден.
20. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.
21. Обичам да дружа с тъпи, грозни и миризливи цигани, наскоро забогатели от съмнителен бизнес.
22. Харесват ми подкупните ченгета – те са гот!
23. Харесват ми подкупните митничари – браво юнаци!
24. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.
25. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
26. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
27. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
28. Обичам попфолк.
29. Искам да си купувам дрехи втора употреба – на килограм.
30. Искам да имам хладилник втора употреба.
31. Искам и пералня втора употреба.
32. Искам и климатик втора употреба.
33. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината
34. Кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.
35. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца, изнасилени от гнусни педофили.
36. Хубаво ми е, когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 2000лева.
37. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
38. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.
39. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи, които са се самоубили в “родната казарма”, защото някой се е гаврил с тях.
40. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на старци, които са се самоубили, за да не живеят в мизерия
41. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките, защото не могат да си купят лекарствата.
42. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.
43. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина…
44….и най-накрая ми предложат такава за десет лева от личният им запас.
45. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
46. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
47. Обичам да ме лъжат на пазара.
48. Обичам да ме лъжат навсякъде.
49. Харесва ми, че в България думата „Педераст” звучи гордо.
50. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна, след като не съм имал вода от четири дена, защото живея на 13 етаж.
51. Обичам да гледам тъпа телевизия.
52. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като „Разбиване” и „Първична сила” , „Островът на изкушението” и „Пълна промяна”
53. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден.
54. Обичам да слушам тъпо радио.
55. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
56. Обичам тъпите вестници.
57. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
58. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
59. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
60. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината, за да може да си плати водатa.
61. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
62. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
63. Радват ме бездомните деца по улицата
64….и те са щастливи, когато намерят малко пари да си купят лепило.
65. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно свястно заведение, където да ида да пия едно кафе.
66. Обичам кафето да ми е втора цедка с бъркалка втора употреба.
67. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
68. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.
69. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекал срок на годност.
70. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
71. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
72. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
73. Кефя се, когато по тротоарите няма място от паркирани коли
74. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
75. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
76. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
77. Много ми е гот, понеже родителите ми живеят на заеми.
78. Радвам се като някакъв изрусен, девтствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:”Скъпи, обичам те!” Или нещо подобно.
79. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с наднормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тoнга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца…… да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
80. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходели на работа.
81. Кеф ми е, когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
82. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
83. Защото умирам от кеф, когато комплексари ме третират като роб…

Данните от комуникацията в глобалната мрежа ще се съхраняват 1 година заради борбата с престъпността

Христо Николов

МВР ще знае по всяко време на денонощието кога сме били в интернет, на кого сме пращали имейл или съобщение по ICQ, както и с кого сме говорили по телефона, използвайки глобалната мрежа. Това става ясно от публикувана вчера в „Държавен вестник“ съвместна наредба на вътрешното министерство и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС).

Данните за действията в интернет, както и за разговорите ни по фиксиран и мобилен телефон ще са достъпни в реално време за служба „Оперативно-техническа информация“ на МВР, но без самото съдържание на разговорите и кореспонденцията. Те, както и досега, ще се предоставят от операторите по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, т.е. след решение на председателя на окръжния съд.
Според наредбата обаче всички телефонни оператори и интернет доставчици са длъжни да осигурят на МВР „пасивен технически достъп чрез компютърен терминал“ до съхраняваните данни. „Това означава министерството да има достъп без човешка намеса и без самият оператор да знае, че някой отвън следи данните“, обясниха експерти.
Телефонните оператори вече са осигурили такъв достъп, тъй като и досега в законите имаше такова изискване. Те съхраняват данни за това от кой номер е дошло повикването, от коя клетка, ако обаждането е от мобилен телефон, и колко време е продължил разговорът. Новото е, че обхватът се разширява и с тотално следене на интернет, което ще започне от 15 март догодина. Вече ще се събират данни за времето, в което потребителят е седял в мрежата, за изпращача и получателя на всяко съобщение, както и за началото и края на разговорите в мрежата през програми като Skype. Информацията трябва да се съхранява от операторите в продължение на 12 месеца. Това изискване е записано в директива на ЕК от 2005 г. и новия Закон за електронните съобщения. Целта е да се предотвратяват и разследват сериозни престъпления и тероризъм.
Наредбата изисква всяка година до 31 март операторите да дават отчет на министъра на вътрешните работи колко пъти са предоставяли събраните данни на компетентните органи – прокуратура, следствие, спецслужби и др., колко пъти не са могли да го направят и по какви причини. Тази информация ежегодно ще се праща и на Европейската комисия.
Както се очакваше, интернет доставчиците възразиха остро срещу някои от новите разпоредби. Собственикът на Bol.bg Димитър Ганчев обясни, че когато наредбата е дискутирана с бранша, в нея не е имало изискване да се дават данни за телефонните разговори през интернет, което изисква големи допълнителни разходи. „Освен това става въпрос за пряка намеса в един пазар, който досега не бе регулиран от правила. Не знам и как отговаря новата наредба на директивата на ЕС за анонимния достъп до интернет, но според мен противоречи“, коментира Ганчев.

Източник: в-к Сега