Истината?!…

Posted by Михаил Нейчев on сеп 11, 2011 in Микро | 0 comments

Когато бурята отмине – остава глуха празнота. Обърнатият бинокъл отново заема правилно своето място и през него се виждат нещата такива, каквито са, а не такива каквито някой,някога е искал да бъдат…. След подобен поучителен обрат,човек започва да си задава глупавите въпроси: „Дали краят се крие в началото или началото в края?“, „Къде и коя точно е истината?“ Истината?! … Каква ли е истината, мамка му?!!! Дали именно тя е кръвта на собствените ни пороци или е просто плът на нечие извратено въображение?…

Преди да заспя

Posted by Михаил Нейчев on юли 25, 2011 in Микро | 0 comments

Лежа на дивана със празни джобове
във стаичка чужда, като куче без дом.
Окъсан и сам, уморен от ножове
и тъй ми се плаче, но не издавам и тон.

Преминал през рая, къпал се в ада
стискам в ръката си евтин жетон,
да заложа на картата, дето уж става
и да избягам от себе си в златен файтон…

Сънено хващам и паля цигара,
през зъби поемам от тежкия дим
издишайки струйка подобна на пара
тихо заспивам във поза на мим.

Микро

Posted by Михаил Нейчев on юли 18, 2011 in Микро | 0 comments

Ужасно е когато се усетиш, че живееш в миналото! В едно цветно минало изпълнено със спомени от отминали емоции, напоени в солидно количество алкохол и опияняващи субстанции… Минало раздвоено между коктейлът от различните характери на собствената ти личност … Време е за смяна на сюжета!

Късно …

Posted by Михаил Нейчев on мар 1, 2010 in Микро | 0 comments

Късно ли е да се върна ? Късно ли е да съм човек, дето уж вижда, а не гледа?!… Късно ли е?  Толкова ли е рано за да бъде късно?!?!

И може би е късно! Късно е за всичко, което е плът на моя порок и кръв на моето въображение!

Късно  ?!…

НПО „Има смисъл“

Posted by Михаил Нейчев on фев 25, 2010 in За и около мен, Микро | 0 comments

Уважаеми приятели и читатели,

От днес вече спокойно се обръщайте към мен с „Г-н председател на НПО ‘Има Смисъл’“.

Искам да изкажа своите искрени благодарности на човека, благодарение, на който тази идея – стана реалност. Ани, благодаря ти!

Има смисъл! Изненадите започват!

Неделя след събота …

Posted by Михаил Нейчев on фев 21, 2010 in Микро | 0 comments

В събота беше Тодоров ден! Лошо!… Днес вече е неделя, а аз съм супер неадекватен.

Опитах се да нахвърля малко полезна работа, но за съжаление камбаните в главата ми биеха по силно и се чуваха по-ясно от тихия шепот на  здравия ми разум. Реших да оставя престъпната за неделния ден думичка „работа“ и да се разходя с приятелка в парка. Ама, не обикновенна разходка, а разходка тип „Ежедневито на 15 годишния подрастващ пубер“. Единственото нещо, което липсваше в разходката ни беше Боб Марли, който да ни пее Buffulo Soilder, докато се люлеем на „ракетките“.

Хубав ден! Хареса ми!