Блогът на Артика » Написано

Моята първа (навярно и последна) електронна книга

Михаил Нейчев — Sun, 11 Dec 2011 12:19:06 +0000

Скъпи приятели,

„Цената на истината“ е моят първи и предполагам последен опит да събера всички читави неща, които съм писал до момента тук , в други блогове и в някои печатни издания. В книжката, която ще бъде достъпна за безплатен download на 6-ти Януари, ако не по-рано, ще намерите познатите до момента мои писания в типичният за мен иронично-гротесктен стил, опити за поезия и проза, както и истински истории, дълго време обирали прахта из черновите ми. Ако искате да разберете моята гледна точка базирана на истински факти и събития за това – колко струва килограм изкуство, колко думи са нужни за отнемането на човешки живот, какво е да си клоун сред нормални и нормален след клоуни, как започна и как завърши всичко, какво е да си обичан и мразен, какво е да си повреден в стадото на нормалните и нормален сред глутница от повредени – това четиво е за Вас.

Който иска да разбере цената на моята истина – Мястото е тук на 6ти Януари 2012, 18:00 часа!

P.S. Хвърляйте, от време на време, по един поглед тук или във Facebook групата на блога ми , че книжлето може да изкочи малко по-рано от предвиденото.

P.P.S. Моля, не бъдете егоисти! Share-вайте линкчето.

Маргарита Панайотова – kalina или поне така пише, че се казва

Михаил Нейчев — Fri, 22 Apr 2011 22:20:50 +0000

Преди около 10 мин попаднах на една адски интересна поетеса. Името и (името, което пише в сайта, в който я намерих) е Маргарита Панайотова. Ето нещо от творчеството и.

ДУБРЕ СЪМ

Маргарита Панайотова – kalina

Дубре съм яз! Ни ма мислети начи!
Ни ма пудпират никакви дилеми,
ни мога хич ут нищу са уплача,
хабер си нямам ко й тува прублеми.

Дубре съм, ми! Със здравиту, с жувотя
пугаждами са вечи сто и кусур гудини,
пък га на вратника късметя ми пухлопа,
широооку му утварям, дан замини.

Либовну същу съм таман! Ма убикалят
серсеми сякакви… Идин съм убградила -
гу прая сам да си приказва кат замаян,
пък той ма прай на дива и щаслива!

Са раня харну, зер ду три пъти вичерям -
пи ер квадрата ми замяза на укръжнус,
ма кат намигна на глидалуту, кат са засмея -
дан си пусегна зорлем са удържам.

У двора сякугиш ми й от-до прекупану,
упрану ф къщи ми й, скупосну, нагласену…
Ми иди песня на три гласа да зафана,
дорде разлая сички кучета у селу.

Чи ко ши ми й!? Дубре съм и изопщу
съм фтасала и вътрешну и външну -
ут фустата и лачен`ти галоши
ду мислата ми, дет са лее кръшну.

Закот жувота й санким ден ду пладне -
ни му са апстрахирам ногу-ногу.
Затуй съм ф селу първа пу купане,
пък и хороту моа с бял пишкир да вода.

Останалите и неща може да намерите ТУК

Визуализирай

Михаил Нейчев — Tue, 16 Feb 2010 08:47:35 +0000

Както вески един средностатистически безработен гражданин на Майка България, така и аз търся начини да уплътнявам свободното си време с нещо, което да ме държи настрана от депресивните факсове на безработицата. От доста време насам в главата ми се върти идеята да визуализирам в главата си музиката, която слушам и да описвам получената картина тук. Първото парче, което избрах за моя експеримент е на Rasmus Fabers, казва се Fine Out There и е от компилацията Beirut Cafe vol.2

Rasmus Fabers - Fine Out There

Не мога да определя точно стила на парчето, но картината, която си преставям е горе-долу следната:

оо:00 – 02:05 сек. Привечер. Слънцето плахо оставя оранжево-жълти отблясъци върху тихите вълни на спокойно море. Самотен плаж далеч от цивилизацията. Лек юлски бриз. Огромен хамак закачен на две стари палми. Върху хамака лежат той и тя. Просто лежат, съзерцават залеза и релаксират. Тя е обелгнала небрежно главата си върху неговата ръка. Чувстват телата си отпуснати, а в мислите им е единствено шума от тихите вълни на морето.

02:25 – 03:41 сек. Тя става небрежно от хамака, бърка в плажната си чантичка, която е закачена на палмата. Изключва мобилния си телефон и прибира очилата си в нея. В това време той се присяга към земята за да вземе полу-изпитите коктейли, които е направил набързо в дървеното бунгало, преди да излязат на плажа. Подава и нейния коктейл и отпива от своя.

03:41 – 05:49 сек. Оставят коктейлите на пясъка. Той отново ляга, а тя сяда до него на хамака. Тя го поглежда с небрежна усмивка, а след това завърта главата си към морето. Тя: „Не мога да повярвам, че се случва.“ Той: „Усмихваш ли се?“ Тя: „Тихо е … Хубаво е!“. Той прокарва ръка по гърба и. Тя ляга до него на хамака и отново обляга глава на рамото му. Шумът на вълните и мирисът на море ги унася в летен сън …

Ще се радвам ако някой друг направи експеримента с визуализирането на този трак и опише картината, която вижда под формата на коментар тук или в блога си и ми прати trackback.

га зъ съ упраим?

Михаил Нейчев — Mon, 01 Feb 2010 23:43:52 +0000

Arturo Bandini написа преди 25 минути:

stiga ste ve4e kato niakvi robot4eta 4ete taia konstitucia s edinstvenata cel da sa otkradne ot toia,da sa preebe onia.ne razbrahte li glupaci 4e tova ne e putekata kum edna durjava v koiato mojem da si jiveem vsi4ki mirno v edno spokoistvie koeto ve4e izparihte bavno no sigurno prez poslednite 15 godini.s vashta prostotia i al4nost i licemerie ve4e do takava stepen ubihte duha na bulgarina i iznervihte polojenieto,4e ve4e sam gotov da ponesa iskrata na revoliuciata,s koiato da vi ebem maikata shtoto takiva kato vas samo boi i eban zaslujavat.i zashto go napravihte? mojete da dadete milion pri4ini,vsi4kite lajlivi.istinata e 4e ste loshi hora vazpolzvaiki se ot dobrotata i naivnossta na horata koito ne spriaha da viarvat 4e vse niakoi den shte doide niakoi i shte ni spasi ot vas.viara koiato vie umishleno podhranvahte prez godinite za da moje jalkite sashtestva kato vas viarvashti v tova da zaemat vajen post,da si kupiat skapa kola,da si kupiat dvorec na 80% razprodajba,da 4ukat 4alga pevici dokato nai-tapata ot vsi4ki ne vi zaplete glavata i stignete do brak.posle da vzimate ot po-golemite par4enca trohi4ki ot horata koito naistina niamat za da moje da tap4ite sobstvenite si deca koito u4ite samo na licemerie i da im nalivate v glavata shibanata si propaganda koiato shte ni drapne oshte pove4e kam dunoto.
kupihte i razprodadohte Bulgaria par4e po par4e.zali4ihte tradicii.ostavihte sela niakoga palni s jivot,s idei,s perspektiva,mladi hora,deca v momenta s po 1-2 kashti hora koito ve4e nito mogat da gledat jivotni,nito da si poddurjat zemiata,nito dori da se radvat na jivotat takav kakavto e bil predi da se izserete vie na nego.kopeleta kato Simeon Saksko-namaikamuputkata triabva da badat obeseni na nai centralnoto darvo.stanahme svideteli na hiliadi pensioneri pla4eshti ot radost,viarvaiki 4e kopeleto se vrashta v darjavata da gi spasi ot taia 4erna dupka v koiato toi samiat po kasno zahvarli sas ne4oveshka naglost vsi4ki tiahni nadejdi,vsi4ki tiahni me4ti.
darjavata ni viahne ot vas.kopeleta ot vas mi se povrashta i se molia samo za edno neshto na Gospod : da mi dade vazmojnost,sila,znak i kuraj da vi izgarbia edin po edin taka kakto vie izgarbihte edna ot nai-velikite nacii v sveta.BULGRIA…
to be continued…

Горния материал е написан от читател на този блог. Скъпи читателю, ако и ти имаш нещо, което ти тежи – публикувай го в facebook дискусиите на блога ми. Обещавам най-добрите неща да публикувам тук.