Усмивка за левче
Посветено, на момиченцето, от което си купих усмивка за едно евро тази вечер.
Купих картичка с късмeтче, което наистина ме накара да се усмихна. Благодаря ти Лили!
Кипър, Капарис, Кенеди Пъб
7-ми февруари 2012, 00:00 часа.
Тя е Палечка, мургава, с черна косица.
Бръмчи по кафета самичка цял ден.
Носи картички, малки, и тихичко пита:
„Ще си купиш ли нещо от мен?”
А устата преглъща, очичките скитат
върху масите с пълни блюда.
Няма отговор… Палечка тъжно полита
към съседните с бързи крачка.
Днес във пъба е шумно. И кризата люта.
И добре, че купона тече.
А, паважът – студен… Две петички подути
излитат с люлката в злото небе.
И животът я люшка. Наистина жалко!
Пъбът, всъщност, е твърде зает
да играе със нея. Той с другите малки
хапва си лакомо палачинки с шоколад със мед.
Само Палечка скита от маса на маса:
„Ще си купиш ли нещо от мен?“
„Тука пише: „Обичам те!“" – с гневна гримаса
я пропъжда бездушният ден.
Ала тя, неразбрала, се шмугва в тълпата,
стиска картички с двете ръце.
Откупува за евро усмивка Съдбата
от най-тъжното детско лице.
Нощна гостенка
Върни всички планети в небето -
вече не искам да виждам звезди.
Порастнах отдавна. Не вярвам на думи!
А, искам вярвам! Не мога … Не и както преди.
Моля, не ме занимавай с клишета…
Направо в лицето, спокойно кажи -
защо пак ме търсиш?
Пак искаш секс ли?
Уф, като всички говориш и ти…
Добре де, недей да се спичаш …
ОК! Отпусни се.
И без това съм самичък
в скучната нощ без луна и звезди…
Влез, настани се. Налей питие и да знаеш -
ако мислиш да вземеш от мойте надежи,
недей! Те са празни! Щом искаш – разгледай,
но като тръгваш, си ми ги върни…
Сега уморен си затварям очите!
И вярвам и мисля, че май Любовта…
Ох…
С болка наум изговарям…
Апатично догаря на мечтите свещта…
Прашинки парещо закачат очите,
сребристи и дребни …
От райски прашец…
Не, не святкай! Ела…
Заключени не оставяй вратите!
Нека тихото сипе светулки
по стените от вселенския кош!
Или планети или галактики или и трите…
Ха! Самота … Това ти ли си?
Здравей, стара приятелко и лека нощ!
Моята първа (навярно и последна) електронна книга
Скъпи приятели,
„Цената на истината“ е моят първи и предполагам последен опит да събера всички читави неща, които съм писал до момента тук , в други блогове и в някои печатни издания. В книжката, която ще бъде достъпна за безплатен download на 6-ти Януари, ако не по-рано, ще намерите познатите до момента мои писания в типичният за мен иронично-гротесктен стил, опити за поезия и проза, както и истински истории, дълго време обирали прахта из черновите ми. Ако искате да разберете моята гледна точка базирана на истински факти и събития за това – колко струва килограм изкуство, колко думи са нужни за отнемането на човешки живот, какво е да си клоун сред нормални и нормален след клоуни, как започна и как завърши всичко, какво е да си обичан и мразен, какво е да си повреден в стадото на нормалните и нормален сред глутница от повредени – това четиво е за Вас.
Който иска да разбере цената на моята истина – Мястото е тук на 6ти Януари 2012, 18:00 часа!
P.S. Хвърляйте, от време на време, по един поглед тук или във Facebook групата на блога ми , че книжлето може да изкочи малко по-рано от предвиденото.
P.P.S. Моля, не бъдете егоисти! Share-вайте линкчето.
Идвам
Хей, жено – ела ме вземи!
Води ме за лакът през робата тъмна.
Ако духът ми измъчен някой де се свести,
ще искам при теб с косата си пак да ме върнеш
Не искам да бъда за пример и прав,
даже неща и обичан да бъда!
Искам всеки до мен да е здрав,
а, аз да ги гледам как сладко хуртват…
Отивам на някъде и друг ще смени ме,
този пък друг – сменя някого друг.
Ето така земята върти се,
и прави го бавно, на всички напук!
Хей, жено – ела ме вземи!
Качи ме на твоята тъмна каляска.
Към новият дом докато летим,
искам всички с ръцете си силно да пляскат!
Хей, жено – ела ме вземи!
Почакай! Недей! Ето ме! Идвам!
Циклаж – пореден …
Виждаш и чуваш, нали?
Виждаш сега, но май не искаш да гледаш?…
От т’ва, дето чуваш май те боли …
Боли ме и мен! Ама аз нали съм повреден …
Всичко е плаващо – плавам и аз,
в тайнствена сянка от лодка покрита.
Допушвам отново последния фас,
и взирам се празно в душата ти свита.
Дните минават, керванът върви,
а камилите търсят посоката скрита
Т’ва, дето плува – вече лети,
макар, че на доста места е пробито.
Пиянска
Отново качен на няк’ва череша,
в бара лигавя поредния джин,
искам главата си гола да среша
и да Ви кажа пиянски „АМИН“
Дали ще съм първи последен и трети
няк’ъв такъв, надрусан простак.
За мене е важно, че в очите ми свети
детска искрица и ъкам си пак.
Задръстен от дим – допушвам цигара.
Телефонът звъни, ама дреме ми – грам.
Глава ме боли, ама и бОли ме фара,
пак стана късно и пак пия си сам.
Джинът приключи – ще мина на водка!
Ще пия и нещичко, дето не е със спирт…
А, в полунощ пак ще вия кат’ котка
ухилен кат’ гъба и много напит
Loading ...