Като гледам колко много народ се изнесе от жалката ни държавица, започнах да се чудя – Изобщо останаха ли млади и кадърни хора в нашия опит за държава?!… Не искам да обиждам готините хора, които останаха в страната ни (сигурен съм, че все още има такива), а просто констатирам, че са малцинство.

И аз като всеки един българин, който не се задоволява с унизителните условия на работа, пазар на труда и отношение в България реших, че би било по-добре за мен да бъда емигрант в друга държава, отколкото в своята собствена.

Инспириран от статията в блога на Петър Стойков – „McDonald’s VS. Арабите“ реших и аз да „избера няколко категории, в които съперниците да премерят сили“ :).

Значи, двубоят е между о-в Кипър (мястото на което се намирам, поради причината описана по-горе) и нашата скромна стара майка България.

Рунд 1 – Пътища, сгради, строителство

BG:

1. Пътища – Преди време един колега ми разправя случка, как зимно време докато карал буса си към Пампорово видял как един трабант изчезва в дупка на пътя … Мисълта ми е, че всеки знае колко зле поддържани са пътищата в БГ, и че този проблем няма да се оправи в близките поне 20 години. Освен ако бать’ Бойку не се захване ръчно да запълва дупките в БГ, както се опита да направи в София. Ако трябва да дам някакви точки на тази категория, то ще бъдат -3, за това няма да отбелязвам резултат.
2. Сгради и строителство: – Освен брутално гъзарските сгради строени с парите на някой тъп мутрагент, в по-малко населените места на БГ съм виждал и много сгради в окаяно състояние. За сметка на това, обаче по нашите слънчеви и зимни курорти нещата не стоят по съвсем същия начин. Още на влизане в някой от курортните ни комплекси всеки средно статистически човек започва да се чувства неловко. При вида на огромните лъскави хотели, които съвсем не падат по-долу от вида на хотелите в Las Vegas, например, всеки човек от средната класа не само започва да гледа влажно, но и преглъща на сухо. В това отношение грешка нямаме! Водени от принципа: „На моята къща поне комина трябва да е 2 пъти по-висок от на съседа“, ние българите не си поплюваме в строенето. – 2 точки

CY:

1. Пътища: Гладки като самолетна писта! Пътищата, по които пътуваме всеки божи ден за работа с колегите ми, освен че изглеждат добре – нямат дупки и са отлично маркирани, но са и напълно осветени. Другото нещо, което направи силно впечатление на дивия димитровградски селянин, в мое лице, беше това, че освен знаците „REDUCE THE SPEED“ имаше и нещо, като назъбване на асфалта на местата, което показва че трябва да се намали скоростта. В този случай освен, че и да искаш не можеш да караш бързо, но и усещаш, че си на място, на което трябва да намалиш скоростта ,ако евентуално не си видял знака. 2 точки
2. Сгради и строителство:
На тоя остров така и не видях по-висока сграда от 6 етажа! Постройките в големите градове не са наблъскани една до друга, както няма и триъгълни гарсониери от 20 квадрата. Екстериорът на всяка стара сграда зависи от това какъв цвят боя харесва съпругата на собственика на сградата и колко добре може да боядисва бояджията-емигрант. Здания пред разпад не видях, както не видях и новопостроени хотели. За сметка на това обаче, нови фамилни къщички – БОЛ. Купуваш си пущинак, избираш си как ще изглежда бъдещата ти къща по каталог, избираш обзавеждането, броиш един чувал пари на строителния предприемач, стискате си ръцете! За довиждане чуваш вълшебните думички „Дакси РЕ“ и след точно 3 месеца получаваш ключ, който можеш да използваш веднага. Единствената простотия на която се чудя и до ден днешен е, че на острова в баните нямат сифони за оттичане на водата…. баси ужаса … след всяко къпане попиваш вода като луд. 1 точка

Рунд 2 – Кухня

БГ:

Кисело мляко, таратор, мусака, подлучени тиквички, шкембе чорба, руло „Стефани“, предизборни кебапчета и кюфтета, шишовете на Бай Манол … романтика … все неща, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО присъстват в менюто на голям българин като мен. Ако не всеки ден, поне през ден. – 2точки

CY:

Тук киселото мляко го наричат Йогурт и има вкус и вид на прясно гасена вар с нишесте. Цената му е 5 евро за 200 гр., а цената на свинското месо е 2 евро … Шкембе чорба?!?! Ех, мечти и блянове… Мусаката, която се опитваме да правим тук не става поради простите две причини: 1-во Тук не знаят какво означава „Чубрица“, следователно и не използват; 2-ро Гадният ЙОГУРТ за ник’ъв х*й не става. Когато се опитах да си направя таратор миналата година, тъпия Йогурт не можа да се разреди с водата и стана на шупли … Отврат!!! В този контекст искам да споделя една прясна случка: Отиваме на работа, и както винаги минаваме през ресторанта да се нахраним преди шоу (5 звезден хотел). Преди да влезем в ресторанта, първото нещо, което ни направи впечатление беше, че на входа за ресторанта с огромни червени букви на няколко езика беше написано „В РЕСТОРАНТА НЕ СЕ ДОПУСКАТ ЛИЦА ОБЛЕЧЕНИ С КЪСИ ПАНАЛОНИ И КЪС РЪКАВ“. Ха сега де?! Отвън е 44 градуса под сянка, ве колеги?! Както и да е. Влизаме в ресторанта. Блок маса т.е. ядеш от всичко, колкото ти се яде. Взех си чиния за салата и чиния за основно ястие и се наредих на салатния бюфет, на който имаше 10 вида салати. Салата 1 – зеле, рулца от раци, ябълки и круши заляти с майонеза и зехтин. Салата 2 – Сушени домати с някакви други лайна, които изглеждаха отвратително. Салата 3 – Риба тон, синьо сирене и ананас … и т.н. и т.н. Слава богу салата 10 изглеждаше, като напълно натуралната българска „зелена салата“ – маруля, краставици, маслини, ряпа и сварено яйце. Без да му мисля много напълних чинията си и се наредих на бюфета за основните ястия. От там взех нещо … не си спомням точно какво и седнах на масата до колегите си. Блаженно овкусих салатата си и я разбърках. Ритуално набодах на вилицата си голяма хапка и бързо я пъхнах в устата си и я сдъвчих. О, небеса… Това което сдъвчих беше не маруля, а някаква трева вкусът, на която наподобяваше коктейл от киселец, ствол на глухарче, диетични соеви клънове и сурова бамня, за която кипърците казват, че е полезна … В този момент всичките ми мъртви роднини се качиха в главата ми! Дяволчето от едната ми страна ме надъхваше „Повърни на масата и хладнокръвно отрежи главата на готвача без много приказки“, а ангелчето смирено казваше „Изплюй това и вдигни огромен скандал на който прецениш“. Уви не направих нито едно от двете неща. Просто станах от масата и отидох да си оправям реквизита за шоуто… ГЛАДЕН…! 0 точки

Рунд 4 – Обноски

БГ:

Спомням си случка в култовия димитровградски хоремаг „Зодиак“-а. Бившият ми шеф от Варна беше дошъл с фамилията си в Димитровград да се възползва от благата на една от забележителностите на града, а именно Димитровградски Неделен Пазар (ехааа , колко гордо звучи). Когато пристигна ме помоли да го заведа в някое кръчме, за да се нахранят и да пият по нещо. Не зная с какъв акъл го заведох там … Етюда, който се разигра в заведението беше следния:

Шефа: Какво ще ни предложите за ядене? – попита скромно шефа.
Сервитьорка: Има останали 4 кюфтета, една мусака, 5 кебапчета и една пържола! – изтреля от 20 метра сервитьорката .
Шефа: Аха … Бира каква имате? – продължи диалога с 17 годишната сервитьорка шефа.
Сервитьорка: 2 каменици, 1 загорка и 3 старопрамен – изсъска през зъби тя.
Шефа: След този отговор с тон на виновно дете последва въпроса – Водка?!
Севритьорка: Половин бутилка „Карнобат“ и мисля, че бутилка Мастика е останала … ако ш’ поръчваш – поръчвай, че сме до 12:00 – отсече с тон на владетел, непълнолетната единица от персонала …

Ако не ме беше срам – щях да се разплача … Представете си 4-членно семейство пропътувало над 400 км. капнали от умора, изгладнели и спокойни, че съм ги завел на място, на което да се нахранят. Луда работа … Сменихме заведението, естествено … Да е жив и здрав Ванката – собственика на механа „КОРТОВЕТЕ“, че позволи заведението му да работи по-до късно. Иначе гостите, които „посрещнах“ щяха да си останат гладни … 0 точки

CY:

Разхождам си се по централната алея на Агиа Напа миналата година съвсем спокойно и точно, като се спрях да запаля цигара на центъра на алеята към мен се насочи млада, добре изглеждаща мадама:

Тя: – Здравей.
Аз: – Здравей
Тя: – Какво ще правиш тази вечер?
Аз: – Ами, нямам планове.
Тя: – Виж сега, аз работя в Кохиба. Пъб-чето се намира отсреща. – започна съвсем спокойно да ми обяснява тя. Ама не да ме хване за ръката и да ме задърпа, както дивите селяни с анцунзи, гордо наричащи себе си „ВИКАЧ“ в Златни Пясъци да речем, ами съвсем спокойно. – В Кохиба се събират само някакви млади хора и се забавляват. Има мюзик бокс с над 5000 парчета, коктейли и много екстри за редовните клиенти – с отрениран жест ми показа,че евентуално може да се намери нещо за пушене там.
Аз: – Явно всичко е на МАХ, проблема е, че и аз като теб работя в тоя район 😀
Тя: – Тъй ли, ами в бара има и staff намаление. Като гледам имаш off днес – нищо не ти пречи само да погледнеш, а ако не ти хареса да си тръгнеш. – Изкара една мазна усмивка, пред която дори и Бойко Борисов би се разплакал, като бебе за близалка.

10 минути след това вече бях в Кохиба. Бармана още като видя, че нова рибка влиза в заведението ме посрещна с едно огромно Мохито, ама огрооомно и безплатен жетон за мюзик бокса. В крайна сметка останах цяла вечер там… Заключението е, че на острова си има хора, на които плащат, за да предразположат клиентите си. – 2 точки

Рунд 5 – Пазар на труда и заплащане

БГ:

Айдееее, дойде времето за голямата сеч! От близо 2 години избягвам да работя в България, но това съвсем не значи, че не се интересувам как стоят нещата там. Последният път, когато се наложи да си търся работа в БГ ми изкочиха с ТОП предложение за длъжността „Пекар на хляб“ в BILLA :D. Според управителят на BILLA заплатата, която ми се предлага е идеална за „некфалифицирано лице“, като мен. Под „неквалифицирано лице“, човекът-управител с главно „У“ разбираше – човек, който никога не е пекъл хляб. Цифрата беше умопомрачителна! 250 лв. на месец при 9 часов работен ден. Съответно му пожелах спорен ден, да създаде семейство, да засади дърво и да спазва десетте божи заповеди…

Както знаете, нова година е вършитбата за нашего брата – артиста т.е. само тогава има работа за хора със странни професии, като моите – Артист, DJ, илюзионист, музикант и т.н. Докато си бях в БГ месец преди Нова Година получих няколко оферти за работа на празника, които съответно не приех. Една от тях беше следната: От мен се искаше да направя 50 минутна шоу-програма в известно димитровградско заведение за 65 лв… Само да обясня, че за да направя 50 минутна програма трябва да ангажирам минимум 2-ма човека – шофьор и асистентка. Да пренеса 5 огромни сандъка нужни за шоуто ми, да платя за транспорта, да дам хонорар на хората, които съм ангажирал и да изпразня един инхалатор след шоуто. Я,сега си направете една проста сметка. Нова година. Трима човека. Транспорт. Общ хонорар – 65 лв. А, най-голямата тъпотия и селяния беше това, че в този хонорар не влизаше консумация т.е. на връх Нова Година или трябваше да си носим шампанско и пластмасови чашки за него, или трябваше да си поръчаме бутилка от заведението … Нова Година 2009 ми беше първата почивка от може би 8 години. 0 точки

CY:

Сетих се за един лаф, който баща ми употребява често, когато стане въпрос за работа в чужбина: „Дай да не бъркаме емиграцията с туризма“. Чужда държава, чужда къща, чуждо легло и чужди хора. Това според мен е най-точното определение за гурбета. Работа много, много пот и гърч! ОБАЧЕ – не мислиш дали има остатъци от храна в хладилника. Като седнеш на заведение, не се чудиш от какво да се лишиш и дали ще ти стигнат парите да си платиш сметките. И най-важното – уговорките за заплащането се спазват! Е, има тук-таме магарии, които ти късат нервите, но както се казва „дали сме си гЪзЪ под наем и ще си траем“. Спокойно мога да дам 3 точки

КРАЕН РЕЗУЛТАТ

България -Кипър 4:8 за острова!

Сигурен съм, че има още много неща – плюсове и минуси, които могат да се кажат или напишат по този двубой. Лично аз засегнах критериите, които интересуват единствено мен! В крайна сметка всеки, който има по-различно мнение от моето за горните неща нека се чувства свободен да драсне едно обосновано коментарче на тази статийка 🙂

Вместо финал:

„Дай да не бъркаме емиграцията с туризма“