Реших да напиша една статия, която да бъде в помощ на младите хора, които са решили да изкарват хляба си като артист-изпълнители, музиканти или танцьори в шоу-програми. Гледам, че все още никой не е писал по темата, но като имам предвид манталитета на някои от по-старите български entertainer-и, напълно разбирам защо. В България все още е разпространена и се разпространява тъпата традиция – информация, свързана по някакъв начин с работата на артистите, музикантите или танцовите формации да бъде умело крита като тайната на вечния живот. Добре, че големият лош интернет навлезе достатъчно в живота на хората и вече АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ могат да намерят всичко, което ги интересува без да се налага да плащат и преплащат на някой пенсиониран ‘убавец – всезнайко.

И за да предотвратя предстоящите бойни викове на колегите, дето бачкат из театрите и в операта за по 300 лв. на месец и се тупат в гърдите, че правят изкуство, докато свалят килограми от ниско калоричната духовна храна – държа да подчертая, че ТАЗИ СТАТИЯ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА НАС – ХОРАТА, ДЕТО СЕ ПРЕХРАНВАТ ОТ Т. НАР. ОТ ВСИЧКИ „ХОРА НА ИЗКУСТВОТО“ – ХАЛТУРИ.! По никакъв начин не слагам нас – „халтурджиите” под един знаменател с хората, които създават и се препитават с изкуството, описано в учебниците на К.С. Станиславски и Б. Брехт

Целта на тази статия е не да се заяждам с някои от по-старото поколение entertainer-и, а да дам няколко съвета, които биха могли да помогнат на всички, които тепърва започват да се врат из хотелско-вариететно-цирковите лайна. Достигнал съм до заключенията, които пиша в този пост, благодарение на скромния опит, който съм натрупал за близо десетте години работа като артист-изпълнител. Ще се радвам, ако някой, който работи в системата, ме поправи или допълни с коментарче,

I. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ РАБОТАТА

Приятелчета, който се е надъхал да работи или вече работи в сферата на entertainment-a с идеите че т’ва е „лесна“ работа, и че живота на entertainer-а едва ли не наподобява живота на световно известна рок-звезда и е изпълнен с фешън партита, морета от шампанско, тонове черен хайвер, пари с чували и безразборен секс с разгонени кучки – има официалното ми разрешение да се застреля. Естествено емоциите и забавленията не са ни никак чужди и неприсъщи, но нещата съвсем не стоят като по филмите или Fashion TV.

ЗАПОМНЕТЕ: Това е работа като всички други! Много колеги българи, а и не само, бъркат понятието на думичката „работа“ с „хоби“ или „туризъм“ с „емиграция“ и от там идва големият им проблем. Не го правете и Вие!

За да Ви уважават работодателите и колегите Ви – не закъснявайте за работа, спазвайте обещанията и уговорките си и бъдете коректни! Вие сте entertainer т.е. човекът, който е постоянно пред погледите на хората. Освен на сцената с изпълненията си, така и след това! Поддържайте приличен външен вид. Никой не обича зле изглеждащи, несериозни хора, които закъсняват. Нито пък артисти, облечени като партийни лидери. Имайте предвид, че в нашата професия понякога и външността продава.

II. ОСНОВНИТЕ НЕ ПИСАНИ ЗАКОНИ

На времето, когато тепърва навлизах в системата, импресариото, с който работих за пръв път в живота си  г-н Друми Георгиев обичаше да казва: „Има едни не писани закони в тоя бизнес, дето щем не щем, трябва да спазваме“. И си е така. С очите си съм виждал хора, които се самоизритват от това не голямо българско артистично общество с поведението си и с не спазването именно на тези закони. В тази точка ще обърна внимание на някои от тях.

Синдромът: „Аз съм най-добрия“ – Т’ва е една забавно-заразна болест, дето се разпространява вероятно по полов път из българското артистично съсловие. Болест, която се предава от поколения на поколения артисти. ЗАПОМНЕТЕ – НЯМА НАЙ-ДОБРИ, НЯМА НЕ ЗАМЕНИМИ! Има работещи entertainer-и и entertainer-и в творческа почивка… Скъпо платени entertainer-и и евтино платени entertainer-и. Дори и в случаите, в които един артист се откроява с таланта и качествата си от другите – след година, две или пет се появява човека, дето се справя с работата по-добре.

Кефи ме номер на колега и реших да го работя 1:1 като него. Най-омразното нещо за всеки един изпълнител е някой главоч да му „открадне“ цялата програма или част от нея и да започне да я изпълнява 1:1 като автора й … Понякога дори и без да си поиграе да смени музиката … Приятелчета, хората ни наричат артисти, защото знаят, че макар и малко – сивото вещество в изпилените ни от прожекторите глави умее да създава и твори. 😀 Наистина, най-лесния вариант е да „откраднеш“ нечия програма. Проблемът е, че това не те прави добър entertainer, а по-скоро бледо копие на вече създаден продукт. Далеч съм от мисълта, че всеки път трябва да преоткриваме топлата вода. Жонглирането, пеенето, бълването на огън или свиренето на инструмент са неща измислени мно-о-о-ого отдавна, вярвам от по-умни хора от нас. Тънкостта е в представянето на придобитите умения.

Пример: Балетите на „Лидо“ и на „Мулен Руж“ имат включен в програмата си известния танц „Кан-кан“. Нито „Лидо“ играят „Кан-кан“-а на „Молен Руж“, нито обратно. Именно по това се различават артистите. По индивидуалността си. Колкото по-различен и индивидуален е един артист – толкова по-добре.

Инвестиция в работата: Преди време, моят колега и голям приятел илюзиониста Dani Magics каза един лаф, който остана запечатан в главата ми: „Всички си мислят, че работата е ей така – идваш, чупиш от баницата и ядеш на готово“… Ами, приятелчета … Не е така! Развлекателния бизнес е бизнес като всеки друг. А едно от простичките правила в бизнеса обяснява на кратко, че ако не вложиш – няма как да спечелиш. Ако нямате финансовата готовност да посрещнете разходите по набавянето на музикалните инструменти, реквизита или костюмите, с които ще работите или търпението и времето  да усвоите дадени умения – просто оставате без работа. В 99.9% от случаите, в които някой иска да Ви наеме – той иска да наеме готов продукт т.е. облечени и оборудвани entertainer-и, на които им трябва единствено ток и озвучителна система (в някои агенции изискване е дори да притежавате собствена такава). Е, тук таме има и места, на които се работи със служебни инструменти и реквизит, но … повярвайте ми … по-добрия вариант е да си набавите свой собствени… Казвам Ви го от горчив, личен опит.

„Колегата иска от теб 100 евро да работи ли?! Аз ще работя за 50 ве, шефе!“ – Често срещан разговор между български артисти и цигански оркестри с импресариа и собственици на заведения… Тука даже и не ща да коментирам … Т’ва е най-чистата и неподправена форма на типичната балканска – българо-циганска простотия … Ако искате – правете го, ама … нищо добро не Ви очаква …

III. ТОАЛЕТ НА ENTERTAINER-А

Под думата „тоалет“ разбирайте не дрехи или кенеф, а неща на които един entertainer ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да обръща внимание, ако иска да се продава безпроблемно.

РЕКЛАМА – Запомнете – рекламата продава! Журналисти задават въпрос на шефа на световния гигант Coca-cola – защо не намали бюджета за реклама, докато кризата отмине, а той им отговаря: „Притежавате влак. Махнете ли локомотива му – влакът спира! Защо ви е да го спирате при положение, че можете да махнете вагон, да речем…”

Дори и да сте първокласни изпълнители – никой няма да дойде у вас и да каже: „Пич ти си голям, ела да работиш за мен“ поради простата причина, че никой няма да знае за съществуването, качествата и таланта Ви, ако предварително не сте се рекламирали. Хиляди са начините, по които можете да се рекламирате. Аз предпочитам интернет – уебсайт със инфо за мен, работата ми и местата, на които са ме наемали; кратък и дълъг видео материал с мои изпълнения на живо; малко снимки; няколко плаката; актуално CV + копия на препоръките от работодателите, които са ме наемали и т.н.

РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ – Хора, т’ва е най-важното нещо, което един entertainer трябва да има винаги под ръка. Това го казвам на всеки, който има някакви амбиции да работи в системата.

Какво е рекламен материал? Това е писмен, аудио, видео или снимков материал, предназначен за определен кръг потребители, който трябва има за цел да пробуди интерес към продукта, който Вие предлагате. Рекламните материали са лицето на артиста!

Много приятели искат от мен да ги свържа с някой работодател с думите: „Брат, ти ме познаваш! Кажи на твоите хора как свирим!“ или как пеем или как танцуваме… ОК де, аз те познавам, ама човекът, за който работя, не те познава … Аз не мога да изтанцувам танците ти, да изпея песните ти или да изпълня атракциона ти… Работодателя е човека, дето дава парите, а човека с парите иска да знае за какво ги дава! Представете си, че имате заведение и искате да наемете артист, който да се погрижи за доброто настроение на гостите му. Някой Ви казва: „Брат, този е супер!“ Ще наемете ли „този“, дето е „супер“, без да знаете дори как изглежда и какво прави? По същия начин е и с импресариата. Те работят с група от хора – собственици на обекти, които не вярват на думи, а именно на рекламните материали, които импресариата са им показали.

Как трябва да изглеждат рекламните Ви материали? Рекламните материали трябва да описват работата Ви в най-добра светлина!

Ако сте певец или музикант – Пакет от кратък видео материал, който да покаже как работите, няколко качествени аудио файла с Ваши изпълнения на живо, репертоарен лист (списък с всички песни, които изпълнявате, плюс техните оригинални изпълнители), Ваша актуална снимка или снимки под формата на постер в комплект с автобиографията Ви, плюс препоръките от местата, в които сте работили (ако имате такива) е перфектната реклама, която можете да предоставите на бъдещите си работодатели.

Ако сте артист или танцьор – Правилата са горе-долу същите като при музикантите само без аудио файловете.

Имайте предвид, че времето на повечето люде, които се занимават с рекламно-импресарска дейност е кът и прекалено дълъг аудио или видео материал няма да бъде изслушан или изгледан до край. Също така, никой от агентите не обръща внимание на операторските или на монтажните пориви и похвати при изработката на рекламния видео материал, а на самото му съдържание.

НЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАЙТЕ В АВТОБИОГРАФИИТЕ СИ! И не преувеличавайте по принцип.

Случка: Преди години, колежка от малко по-старото поколение артисти гордо и патетично заяви: „Аз съм поставила рекорд на Гинес за най-пластична марионетка (кукла на конци)“ … Ха сега де? … Рекорд на Гинес и марионетка?! … Луда работа!! … Не искам да Ви обяснявам колко посредствено, тъпо, нелепо, смешно и жалко звучи това отстрани… Спомням си погледа на импресариото ни, когато оld school дамата се изцепи с това нейно грандиозно постижение… И сега като се сетя, че човека беше работил с истински Гинес рекордьори преди изобщо да разбере, че мадам пластична марионетка съществува – аз, дето нямам нищо общо с въпросната персона и нейните словоизлияния, направо се препотявам от срам…

КЪМ ПАКЕТА РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЕДИНСТВЕНО  И САМО АКТУАЛНИ СНИМКИ! Практика на някои от  артистите от по-старото поколение е да не си правят рекламни снимки с години.

Случка: Един от агентите ми получава рекламен материали от дуо – колеги. На видеото и снимките се вижда един добре сложен пичага с гъста дълга коса и дама с визията на Памела Андерсън. Двамата буквално летят по сцената. Наема ги, като се доверява единствено на рекламните материали, които е видял. Дни по късно пристига и дуото … Мъжът по паспорт е същия и костюмът, с който работи е същия като на рекламните материали. Проблемът е, че мускулите са заменени с висящо шкембе, а дългата гъста коса с прошарено плешиво теме. Памела Андерсън се беше превърнала в Лили Иванова, а програмата им беше абсолютно същата като на видеото, което бяха пратили – само че на slow motion. Тръгнаха си три дни по-късно като самолетните билети, таксата за свръх багаж и нощувките останаха за тяхна сметка в комплект с неустойките по договора …

НИКОГА НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ ПУБЛИКАТА! В никакъв случай, НИКОГА не подценявайте хората, пред които играете! Никога, никога, никога!!! : „Публиката е най-голямата курва! Никога не знаеш как ще ти врътне“. Т’ва е един от лафовете, който чух от някъде и особено ми хареса!…

Случка: Зала, пръскаща се по шевовете, включително и правостоящи. Озвучаване и осветление – КОРАВИ. Като казвам корави, имам предвид НАИСТИНА КОРАВИ! Ае, имаше всички условия да се получи едно перфектно шоу. Даже обсъждахме с асистентката ми как ще излезем и ще ги разбием. Ама нъц … Да, ама не!… Публиката не отреагира на нищо…  направо ужас! По едно време, организатора на въпросното събитие, слезе от сцената и седна на първия ред, за да подава аплауз след края на всеки номер от програмата, че хората просто не зацепваха на нищо.

Случка 2: Шоу в най-тъпия хотел на света намиращ се на майна си в един курорт. Играем същата програма като в първата случка.  Бял мраморен лоби бар, осветен от мощни бели халогени като в аптека. Сила на музиката – радиоточка. Публика – три маси,  намиращи се на над петдесет метра от сцената … Като  видях къде ще работим – направо ми прилоша … Да, ама не! Тези 3 маси избухнаха като за последно. Не спряха да се забавляват. Викаха, скачаха, когато трябваше да поканя човек от публиката да ми партнира за даден номер от програмата – излизаха с радост на сцената и като дойде времето да обявя края на шоуто, ни изпратиха с бурни аплодисменти и викове. Не съм сигурен дали думата „бурни“ е най-подходяща за публика от 3 маси, но мисля че схванахте какво искам да кажа.

ТОЧКА ПОСЛЕДНА:

Запомнете, ако искате да изкарвате прехраната си като артист изпълнител – трябва да обичате сцената и работата да ви доставя удоволствие. Иначе няма никакъв смисъл…

Не мислете, че картата за членство в съюза на артистите ви прави професионалист. Професионализма идва с опита.

Преди всичко бъдете себе си, а не сценичният образ, който сте изградили… В момента, в който влезете в образ извън сцената – имате голям проблем.

Това е от мен, приятелчета. Надявам се да съм помогнал със съветите си и ще бъда щастлив, ако някой колега ме допълни или опровергае с коментарче.

С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА МНОГОБРОЙНИ „ХАЛТУРИ“ И УСПЕХ НА ВСИЧКИ!