Над мрачните панелни блокове на «Люлин» падаше здрач. Димитричка Т. дояде филията с лютеница и написа във фейсбук: 4ao az otiwam na nekfo parti. Трима души лайкнаха статуса й.
Димитричка Т. отвори гардероба и започна да се накурвя. Прашките прозираха под белия панталон, сутиенът подпираше толкова мощно гърдите й, че те всеки момент щяха да изскочат под напора му. Гримът й беше агресивен, като на евтина проститутка.
Димитричка Т. не искаше да е евтина проститутка.
Тя искаше да е известна.
Искаше жълтите вестници да пишат за нея.
Искаше Благой Георгиев да й вика «здрасти», като я види.
Искаше, като отиде на чалготека, Азис да я поздрави по микрофона. Да каже: следващата песен е специален поздрав за Дани. Не за Димитричка, а за Дани.
Димитричка Т. не харесваше името си. Смяташе го за селско. С такова име как ще пробиеш в хайлайфа…
Димитричка Т. искаше да е част от хайлайфа.
Тя не искаше да работи, защото знаеше, че с работа в България няма да прокопсаш. Родителите й цял живот са блъскали от сутрин до вечер. И кво? Нищо. Майка й няма пари за едни ботуши, ебаси.
Димитричка Т. не искаше и да учи, щото за кво да учи? В хайлайфа никой няма да те пита колко е седем по девет.
Димитричка Т. беше заслепена от блясъка на известните. Веднъж видя на живо една от Златките и се разтрепери от вълнение. Искам и аз да съм като нея, шепнеше, искам и аз да съм като нея…
Друг път видя Валери Божинов, който играеше кючек с други изтъкнати спортни деятели. Боже, колко е сладичък, помисли си Димитричка Т. и цяла вечер не свали поглед от него. По едно време й се стори, че и той я погледна и копнеещото й люлинско сърчице радостно се разтупка.
Димитричка Т. не беше общувала лично с никой от българския хайлайф и нямаше как да знае, че зад лъскавите фасади се крият човешки развалини. Тежките им парфюми не можеха да подтиснат натрапчивата миризма на цървули.
Димитричка Т. си даваше сметка, че може да влезе в тия среди единствено по полов път. Знаеше, че вагината й е ценен актив. И че ако извади късмет, би могла да я продаде на добра цена.
Димитричка Т. имаше много модели за подражание. Тя гледаше всички риалити програми, в които плътта среща капитала – «Милионер търси жена», «Курви търсят спонсор», «Зоофил търси козичка»…
Тези предавания й създаваха усещането, че на пазара има голямо търсене на свежа плът, но това беше илюзия. Истината бе, че предлагането на срамни устни надвишава многократно свободните капитали в мъжките портфейли.
Димитричка Т. не искаше много от живота – стигаше й някой да я измъкне от спарените люлински панели и да й купи малко апартаментче в центъра. Малък автомобил, за да ходи с него на фризьор и двеста-триста лева на ден, да си харчи в мола.
Обаче все не попадаше на точния човек.
Първото й гадже я биеше, второто го вкараха в затвора за продажба на наркотици, третото изчука всичките й приятелки.
Не броеше авантюрите за по една нощ. Те бяха по-скоро за имидж и не й носеха почти никакви финансови постъпления.
Димитричка Т. се качи на таксито й му каза да кара към Син Сити. Бакшишът я изгледа с неприкритата омраза на човек, който знае, че никога няма да чука такава жена. «Мама ви дееба, курвенска», помисли си.
Димитричка Т. слeзe пред заведението и се заизкачва по стълбите. Стори й се, че единият мъж от охраната й кимна. Но всъщност кимването не беше за нея, а за жената, която вървеше зад нея – известна шивачка, която настояваше непременно да я наричат «дизайнерка». Прическата на шивачката беше потресаваща – приличаше на щраус, който току-що е преживял яростна атака от цяло ято грабливи птици.
Димитричка Т. застана до бара, поръча си натурален сок и се заоглежда. Дали пък някой няма да ме почерпи? Погледът й шареше по вип-сепаретата. В тях разпускаха няколко провалени футболисти, един висш полицай, един наркотрафикант и двама депутати. Но Димитричка Т. беше закъсняла – около компанията на известните вече танцуваха няколко почерпени момичета и навираха бюстовете си в лицата на виповете. Миришеше на тестостерон и банкноти.
«Налазили са ги курвите», помисли си Димитричка Т. и се ядоса. Днес щеше да се прибере без трофей.
Допи си сока и си тръгна.
Калта пред блока стигаше до средата на изящните й прасци. Бездомен помияр изръмжа зад контейнера за боклук.
Димитричка Т. се прибра вкъщи и се загледа в безутешния пейзаж зад прозореца. Отвори хладилника и извади започнатото бурканче с лютеница. Намаза си една филия и я захапа.
Не чувстваше нито тъга, нито разочарование.
Само усещане за пустота.
Некво никво.

Автор: Неизвестен

Не, не съм за Вас и Вашия така обикновен свят. Нещо хич не мога да разбера правилата на тази Ваша куца игра. Никога не съм ги и разбирал, нямам желание и дори и не си и правя труда да го правя. Мразете щом Ви кефи! Продължавайте с нищожните си жалки опити да ме унижите по някакъв безмислено тъп начин или да обезмисляте значението на целите ми. Не ми пречи!
Не ме харесвате, защото не ме усещате. Аз не Ви харесвам, защото Ви почувствах! Научих начина Ви на мислене наизуст. Мразете ме, затова, че искам нещо повече. За това, че живея както си поискам. Че имам силата и възможността да правя всичко, което поискам. Не, аз изобщо не съм толкова красив … Не, аз не съм богат! Не, аз не съм нищо особено! Смея се, понякога дори се натъжавам и веднага след това, отново усмихнат Ви вбесявам, с факта, че правя каквото ми е на кеф! Само ко-о-о-олко цинично от моя страна. Ужас!
Скъпи смешно-жалки хора, след като Вие нямате силата да се преборите със себе си и не спестявате злобата си, дори и към Вас самите – ‘що пък аз трябва да съм длъжен да Ви спестявам истината? … „Мани го тоя клоун!“; „Той е луд“ … Просто, цент идея си нямате колко силно се смея всеки път, когато ща не ща се докосвам до бедните Ви, малки, ограничени душици  на коне с капаци… Абсолютно и категорично отказвам да приема за правилни неписаните закони, които изпилените Ви мозъчета са сътворили и въвели в лишения от смисъл живот, който се опитвате да живеете, криво-ляво, с наведени глави. Отказвам и да бъда един от Вас – изпържените копелета, плод на грубата матрица. И не ми пука грам, че този мой отказ ще ме доведе до някаква душевна черна дупка, плод на самота! По-добре самотен (‘щото, принципно, аз НИКОГА не съм сам ) – от колкото във Вашата интелектуално бедна и духовно измъчена компания!
Аз вярвам, че там някъде ще срещна човек или хора, дето са като мен … Няма да има нужда да обяснявам нищо и няма да има нужда да се променям заради каквото и да е! Вярвам, защото знам, че все още има хора, дето са вън от грубата матрица на изпърженото си ежедневие! И преди да ми лепнете поредния епитет – знайте и запомнете, че съм постигнал съвършенната хармония със себе си, чувствам се адски добре в кожата си и умея да се усмихвам естествено и ще го правя и занапред! А Вие?

P.S. Ся спокойно можете да изкоментирате и правописните ми грешки

Тая вечер се заигравам да правя предаване по DT-Station.net от 00:00 часа, ще си говорим глупости ще слушаме музика и т.н. А, преди това можете да налазите тестовото излъчване тук: ЦЪК до 00:00 часа. Хайде на черешата!

Посветено, на момиченцето, от което си купих усмивка за едно евро тази вечер.
Купих картичка с късмeтче, което наистина ме накара да се усмихна. Благодаря ти Лили!
Кипър, Капарис, Кенеди Пъб
7-ми февруари 2012, 00:00 часа.  

 Тя е Палечка, мургава, с черна косица.
Бръмчи по кафета самичка цял ден.
Носи картички, малки, и тихичко пита:
„Ще си купиш ли нещо от мен?”

А устата преглъща, очичките скитат
върху масите с пълни блюда.
Няма отговор… Палечка тъжно полита
към съседните с бързи крачка.

Днес във пъба е шумно. И кризата люта.
И добре, че купона тече.
А, паважът – студен… Две петички подути
излитат с люлката в злото небе.

И животът я люшка. Наистина жалко!
Пъбът, всъщност, е твърде зает
да играе със нея. Той с другите малки
хапва си лакомо палачинки с шоколад със мед.

Само Палечка скита от маса на маса:
„Ще си купиш ли нещо от мен?“
„Тука пише: „Обичам те!“" –  с гневна гримаса
я пропъжда бездушният ден.

Ала тя, неразбрала, се шмугва в тълпата,
стиска картички с двете ръце.
Откупува за евро усмивка Съдбата
от най-тъжното детско лице.

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

В интернет пространството се огранизира мащабен протест срещу приемането на АСТА в България. Във Facebook е създадено специално събите за протеста, в което към момента са заявили присъствието си над 28 000 души, а един от най-големите торент-сайтове у нас публикува следното изявление:

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането“. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета в световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

- ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на „кражба“ в интернет
- ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения, като слушане на пиратска музика!
- ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании.
Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации.

България вече е подписала споразумението.

Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA. През юни се очаква да бъде внесен
за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен!

ТИ ИМАШ ШАНС ДА СПРЕШ ТОВА БЕЗУМИЕ!

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ ТИ?

Можеш да изпратиш мейл до българските представители в Европейския парламент със следния или подобен текст:

АЗ съм против ратифицирането на ACTA , тъй като считам, че това накърнява правото ми на достъп и търсене на информация, както и личната ми неприкосновеност, гарантирани от конституцията на Република България!

Като ИЗБРАН ОТ МЕН, представител в ЕП, настоявам да защитите МОИТЕ права, като гласувате ПРОТИВ това срамно споразумение!

Метин КАЗАК- metin.kazak@europarl.europa.eu
Слави БИНЕВ -
Филиз Хакъева ХЮСМЕНОВА - filizhakaeva.hyusmenova@europarl.europa.eu
Станимир ИЛЧЕВ - stanimir.ilchev@europarl.europa.eu
Илияна Малинова ЙОТОВА - ilianamalinova.iotova@europarl.europa.eu
Илиaна ИВAНОВА - iliana.ivanova@europarl.europa.eu
Ивайло КАЛФИН -
Евгени КИРИЛОВ -
Андрей КОВАЧЕВ - andrey.kovatchev@europarl.europa.eu
Мария НЕДЕЛЧЕВА - mariya.nedelcheva@europarl.europa.eu
Светослав Христов МАЛИНОВ -
Надежда НЕЙНСКИ -
Владко Тодоров ПАНАЙОТОВ - vladkotodorov.panayotov@europarl.europa.eu
Антония ПЪРВАНОВА - antonyia.parvanova@europarl.europa.eu
Димитър СТОЯНОВ - dimitar.stoyanov@europarl.europa.eu
Емил СТОЯНОВ - emilstefanov.stoyanov@europarl.europa.eu
Владимир УРУЧЕВ - vladimir.urutchev@europarl.europa.eu
Кристиан ВИГЕНИН - kristian.vigenin@europarl.europa.eu

(Тази информация ще се обновява в зависимост от публично обявената позиция на съответния депутат)
Ако не знаете към кого точно да адресирате писмото, можете да го изпратите до всички , като копирате
долуизписаните мейли и ги пейснете в полето До… (To…)

metin.kazak@europarl.europa.eu,
filizhakaeva.hyusmenova@europarl.europa.eu,
stanimir.ilchev@europarl.europa.eu,
ilianamalinova.iotova@europarl.europa.eu,
iliana.ivanova@europarl.europa.eu,
evgeni.kirilov@europarl.europa.eu,
andrey.kovatchev@europarl.europa.eu,
mariya.nedelcheva@europarl.europa.eu,
svetoslavristov.malinov@europarl.europa.eu,
Nadezhda.Neynsky@europarl.europa.eu,
vladkotodorov.panayotov@europarl.europa.eu,
antonyia.parvanova@europarl.europa.eu,
dimitar.stoyanov@europarl.europa.eu,
emilstefanov.stoyanov@europarl.europa.eu,
vladimir.urutchev@europarl.europa.eu,
kristian.vigenin@europarl.europa.eu

Повече информация за ACTA можете да получите от блоговете на http://www.gatchev.info/blog/?p=1342 ,http://yurukov.net/blog/2012/01/27/acta … eshki-pra/ , http://nellyo.wordpress.com/2012/01/30/acta-23/

Използвани са материали от Блога на Боян Юруков

ССИ ( zamunda.net ) подкрепят спонтанните протести организирани тук и благодарим на всички за доблестната, гражданска позиция!

Източник: Интернет

Върни всички планети в небето -
вече не искам да виждам звезди.
Порастнах отдавна. Не вярвам на думи!
А, искам вярвам! Не мога …  Не и както преди.
Моля, не ме занимавай с клишета…
Направо в лицето, спокойно кажи -
защо пак ме търсиш?
Пак искаш секс ли?
Уф, като всички говориш и ти…
Добре де, недей да се спичаш …
ОК! Отпусни се.
И без това съм самичък
в скучната нощ без луна и звезди…
Влез, настани се. Налей питие и да знаеш -
ако мислиш да вземеш от мойте надежи,
недей! Те са празни! Щом искаш – разгледай,
но като тръгваш, си ми ги върни…
Сега уморен си затварям очите!
И вярвам и мисля, че май Любовта…
Ох…
С болка наум изговарям…
Апатично догаря на мечтите свещта…
Прашинки парещо закачат очите,
сребристи и дребни …
От райски прашец…
Не, не святкай! Ела…
Заключени не оставяй вратите!
Нека тихото сипе светулки
по стените от вселенския кош!
Или планети или галактики или и трите…
Ха! Самота … Това ти ли си?
Здравей, стара приятелко и лека нощ!

Това ръководство е тествано от много мои приятели и работи на 100%, за разлика от другите ръководства, които съм чел из други сайтове и блогове, в които са използвани неправилни команди или липсват важни стъпки.
След като прекарах 10000 часа пред компа в търсене на читав помощник за инсталация на Windows 7 или Windows 8 от USB флашка, стигнах до извода, че трябва да напиша един такъв на български, в който да няма излишна информация и да бъде максимално лесно смилаем за всички, които искат да си преинсталнат Windows-a с флашка.

Между другото попаднах на ТОЗИ метод, но лично за мен беше не ефективен защото, явно моделът на флашката ми не беше поддържан от приложението описано в поста от горния линк.

Изпробвал съм този метод на много машини на приятели и работи безотказно. Предимствата на инсталацията с USB флашка са, че можете да инсталнете Windows за има-няма 15 мин. Много по-бързо от колкото с DVD.  Също така, може да ползвате тази USB флашка, като буутващо USB на машини, които нямат DVD или друго оптично устройство.

КАКВО НИ Е НУЖНО

USB флашка, минимум 4 гб. (Моята е 8гб на Кингстън)
Инсталационните файлове на Windows 7 или Windows 8

ПРОЦЕДУРА

1. Сложете Вашата флашка в свободно USB и копирайте всичката си важна информация от нея някъде.
2. Отворете Command Prompt с административни права. (напишете cmd в търсачката на старт менюто и натиснете Ctrl+ Shift+ Enter или идете в Start menu > All programs > Accessories, десен клик на Command Prompt и избирате Run as administrator.
3. Нужна Ви е малко информация за флашката, която ще ползвате. Въведете следните команди в Cmoand Prompt- а
   a).  Първо напишете DISKPART и натиснете Enter. Трябва да видите следното съобщение:
   б).  Напишете команда LIST DISK натиснете Enter и запомнете номерът на вашата флашка. В моят случай, флашката ми се явява Disk 1 за това ще ползвам само Disk 1. Ако на вас флашката Ви се явява Disk 2 – близко е до ума, че трябва да пишете навсякъде Disk 2.
4. Въведете следващите команди една по една.
   SELECT DISK 1
   CLEAN
   CREATE PARTITION PRIMARY
   SELECT PARTITION 1
   ACTIVE
   FORMAT FS=NTFS
   (обикновенно форматирането отнема няколко минути. Изчакайте го да мине)
   ASSIGN
   EXIT
   Не затваряйте Command Promnpt, той ще ни е нужен за някои от следващите стъпки. За сега, просто, можете да го минимизирате.
5. Вкарайте вашето Windows7/Windows8 DVD в компютъра си и научете на коя буква отговаря то. При мен DVD-то е „D“,  а флашката „H“
6. Отворете минимизираният от стъпка 4 Command Prompt прозорец и напишете следните команди
   D: CD BOOT и натиснете Enter. “D” е буквата на  Вашето DVD устройство.
   CD BOOT  и натиснете Enter.
7. Въведете друга команда, с която ще ъпдейтнете флашката с BOOTMGR съвместим код
   BOOTSECT.EXE /NT60 H:
   
8. Копирайте съдържанието на вашето Windows 7 или Windows 8 DVD на USB флашката
9. Воала! Вашата флашка с инсталационен Windows 7 или Windows 8 е вече готова за употреба. Сега остава само да нагласите приоритета на буутващите устройства в биос-а и работата е „Шератон“

Надявам се да съм бил полезен с този пост. Ако имате въпроси – задайте ги, като коментарче.

Павката и Нора вече официално се побъркаха, а Весича ги издебна и взе, че ги снима
Цeлия тоя мармалад се случи някак си по някое-никое време в Studio X. Enjoy

Скъпи родители, приятели, близки, не чак толкова близки хора, колеги, доброжелатели и недоброжелатели,
За мен 2011 година беше година на емоциите и обратите. Година на смеха, сълзите, радостта и депресията.
Честно казано – радостен съм, че 2011 година остава в историята. Равносметката на изтичащата година едва ли ще накара мен и Вас , да се почувстваме окрилени, но съм сигурен, че двете нещата, които обединяват мислите ни в този момент са надеждата и очакванията ни за предстоящата година.
Многовековна традиция е в навечерието на Нова Година да си пожелаваме късмет и успехи. Това е добре, но за съжаление съм на мнение, че късметът и успехите не идват, като новогодишен подарък под елхата. Благополучието на всички ни, приятели, е постижимо единствено ако бъдем малко по-човечни един към друг, а успехите можем да постигнем единствено чрез справедливост и разбирателство.
Новогодишната нощ ни изпълва със радостни очаквания и добри и топли чувства. Много ми се иска да запазим тази наша новогодишна добросърдечност не само на празника, а и след него.
Обичам ви приятели! Бъдете здрави и усмихнати!

2011 ГОДИНА МИНА!
ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА 2012 ГОДИНА!
НАЗДРАВЕ!

Т'ва е листчето, което намерих в триъгълника, за който пиша по-доло!

Денят е 21 Декември, часа 4:30 сутринта.
С кървясал поглед, отново се дзверя в екрана на монитора. Държавата е познатия от предните ми постове Кипър. Хотела в който живея няма джан-джун човек, или ако има -  всички спят и сънуват розови сънища.
Чувам почукване на входната врата на апартамента си. Първоначално си мислех, че ми се е причуло и не реагирах (не вярвам да има луди, дето да ме търсят в 4:30 заранта точно на т’ва място), но почукването се повтаря. Ставам да да отворя вратата и да видя кой ли ентусиаст, аджеба, се е сетил за мен по това време на денонощието. Отварям вратата – никой. Излизам на площадката пред вратата – никой. Тръгвам да се прибирам и забелязвам на земята пред вратата ми – триъгълник увит в тиксо. Не обръщам внимание. Прибирам се в апартамента и се връщам при чат събеседника си. Обяснявам на кратко какво се е случило. И човекът, с който си пиша ме пита за подробности относно тоя триъгълник. Излизам отново пред вратата, вземам триъгълника от земята и го внасям в стаята си. Късам тиксото за да разбуля мистерията около съдържанието му и в него намирам следните неща:

1. Малка жълта монета
2. Кокалче (предполагам от пиле)
3. Парче изкривена игла за шиене
4. Парче сапун
5. Дръжка от малка чушка
6. Някакви космърлаци
7. Парче сапун или восък (на такова ми заприлича)
8. Листче свито на малък триъгълник с безсмислени драсканици на него

Обясних на нет събеседникът си какво съм намерил, а той ме увери, че т’ва е вид магия и ме помоли да го изхвърля. Изхвърлих го. След броени минути отново се почука на вратата. С бърза крачка и парче дърво се запътих към нея. Но – отново никой! Обиколих площадката. Проверих на площадката на горния етаж, дори и в мазето слязох да проверя! Никой и нищо. Само пред вратата ми този път имаше малка изкуствена черна розичка, която в последствие също изхвърлих.
Хората, които ме познават знаят, че съм много скептично настроен относно тоя вид неща. Аз съм от типа хора, които вярват, че зад всяко едно нещо, каквото и да е то, стои някакво научно обяснение. Мисълта ми е друга. След като се поразрових малко из интернет намерих информаиця за точно този вит т.нар. „черна магия“… Някакви измислени ритуали с назоваване на зли духове и тем подобни простотии… Честно казано – не вярвам на подобни дивотии! Озадачава ме факта, че има олигофрени, които отделят от времето си да се занимават с подобни занимания. Само си представете, що за бавноразвиващ се кретен е човекът жертвал от времето и енергията си да събере горните „съставки“ … Принципно – не съм конфликтен човек и не мисля, че имам „врагове“, които да искат да ме „омагьосат“ за добро или зло. Нещото, което не ми дава мира, обаче, е факта, че има някой, дето се опитва да се ебава с акъла ми и на 100% съм сигурен, че е българин (не вярвам англичанин или кипърец да може да роди подобна въ-ъ-ърла простотия от тоя ранг). Само мога да кажа, че не е попаднал на точния човек!       И ако евентуално чете писанията ми – искам да го уверя, че ще му се наложи да гледа мнооооого дъълго време ухилената ми гологлава мутра!
Ако евентуално намерите някаква информация за подобен тип простотии, които описах горе – моля споделете я тук чрез коментарче. А, аз като надвия мързела си – ще сваля от телефона си останалите снимки на въпросните неща, които намерих.

Скъпи приятели,

„Цената на истината“ е моят първи и предполагам последен опит да събера всички читави неща, които съм писал до момента тук , в други блогове и в някои печатни издания. В книжката, която ще бъде достъпна за безплатен download на 6-ти Януари, ако не по-рано, ще намерите познатите до момента мои писания в типичният за мен иронично-гротесктен стил, опити за поезия и проза, както и истински истории, дълго време обирали прахта из черновите ми. Ако искате да разберете моята гледна точка базирана на истински факти и събития за това – колко струва килограм изкуство, колко думи са нужни за отнемането на човешки живот, какво е да си клоун сред нормални и нормален след клоуни, как започна и как завърши всичко, какво е да си обичан и мразен, какво е да си повреден в стадото на нормалните и нормален сред глутница от повредени  – това четиво е за Вас.

Който иска да разбере цената на моята истина  – Мястото е тук на 6ти Януари 2012, 18:00 часа!

P.S. Хвърляйте, от време на време, по един поглед тук или във Facebook групата на блога ми ,  че книжлето може да изкочи малко по-рано от предвиденото.

P.P.S. Моля, не бъдете егоисти! Share-вайте линкчето.

]]> http://blog.drartik.com/%d0%bc%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d1%8f%d1%80%d0%bd%d0%be-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80.html/feed 0 http://blog.drartik.com/%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%b4%d0%be-%d1%81%d0%b5%d0%b1%d0%b5-%d1%81%d0%b8.html http://blog.drartik.com/%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%b4%d0%be-%d1%81%d0%b5%d0%b1%d0%b5-%d1%81%d0%b8.html#comments Sat, 10 Dec 2011 06:00:57 +0000 Михаил Нейчев http://blog.drartik.com/?p=1446

Самотата е най-страшното усещане. Душата е в мазе. Тъмно, влажно, тихо. Лежиш в мокрия ъгъл и се отвращаваш от себе си. Стремиш се да пренебрегнеш студа, но той пие на бавни, перверзно бавни глътки плътта ти и разрежда кръвта ти с опиянението на онази лудост, която подтиква мозъка да мисли само за едно: Господи, кога ли ще умра?
Но Господ не е там. Той е далеч от теб. Ти никога не си го търсил и той няма да дойде. Истински сама душата ти е именно когато Него го няма. В мръсния ъгъл дланите ти докосват само прахта от твоите низки страсти, съградили пътя който някога си поел, за да стигнеш един ден до тук. След “тук” няма. По-далеч не можеш да отидеш. Пътят свършва с твоята самота, която е последното мазе в огромната мрачна сграда на безсмисленото ти битие; самотата ти всъщност е безконечен лабиринт от мазета, но ти се страхуваш дори да си го представиш, защото чудесно познаваш картината, която биха видели разширените ти зеници: ти си в самия център от кутийки, свързани по между си с коридори – коридорите на мръснишките ти копнежи да унищожиш ближния си, да го окрадеш, да пожелаваш безспирно всичко негово, да го лъжеш и лъжеш за него, да го обичаш сякаш го мразиш…; коридорите на властта, която ще имаш – да унищожиш в крайна сметка себе си, губейки като начало свободата си, а сетне всичко, което тя е сътворила за теб. Защото никога не си обичал никого, освен себе си. И понеже самотата е последното право на съществуване, спираш на дъното му и се убеждаваш за последно, че гравитацията е карма. Това е.

P.S.: Моята кратка молитва:

Господи,
следващият път, когато си ми отредил да ми се случи нещо подобно, бих искал да си тук!

.

Не искам да бъда за пример и прав,
даже неща и обичан да бъда!
Искам всеки до мен да е здрав,
а, аз да ги гледам как сладко хуртват…

Отивам на някъде и друг ще смени ме,
този пък друг – сменя някого друг.
Ето така земята върти се,
и прави го бавно, на всички напук!

Хей, жено – ела ме вземи!
Качи ме на твоята тъмна каляска.
Към новият дом докато летим,
искам всички с ръцете си силно да пляскат!

Хей, жено – ела ме вземи!
Почакай! Недей! Ето ме! Идвам!

Всичко е плаващо – плавам и аз,
в тайнствена сянка от лодка покрита.
Допушвам отново последния фас,
и взирам се празно в душата ти свита.

Дните минават, керванът върви,
а камилите търсят посоката скрита
Т’ва, дето плува – вече лети,
макар, че на доста места е пробито.