images

Адски много се радвам на български емигранти, които след като с 300 зора са изпълзели от дупките си, по някакви супер-неведоми пътища са придобили някаква краткосрочна власт и именно тази власт ги кара да се чувстват значими.

Случка: Преди няколко дни оставих свое промо CD на местен приятел – управител на бар в курорта, в който работя. Оставих му CD-то не с цел да си правя реклама, а като подарък, за колата му. По-точно, не му оставих CD-то лично, а го дадох на моя съседка, редовна посетителка на въпросното заведение, да му го предаде, защото от работа не ми остава много-много време да обикалям. А и работата ми е свързана с много децибели и пияни туристи, по цял ден и нощ, за да си причиня удоволствието да се шибна в някой бар с много децибели и пияни туристи, в свободното си време.
Тази вечер, на път към вкъщи, минавайки покрай въпросното заведение, влязох да кажа “здрасти” на DJ-я (Българин. Изключително точен пичага. Един от малкото достойни хора в района, които наистина разбират от работата си), както и да поздравя приятелчето, на което пратих диска си. В момента, в който ме видя, френдчето каза: “Дадох диска ти на шефката на заведението, сега ще я попитам какво стана!”. Докато му обясня, че диска, който изпратих по съседката не беше предназначен за шефката на заведението, а за колата му – мениджърчето дойде със THE BOSS. Ама не THE BOSS, ами с THE BIIIG BAD BOSS (шефка – българка).

Поздравих. Обикновено, първо поздравявам хората, с които трябва да разговарям, а не познавам. Родителите ми, може би, са направили грешка, че са ме научили на тази old school отживелица. Незнам защо, но очаквах поздрав в замяна. Е, не получих такъв, но за сметка на това бях посрещнат от THE BOSS с думите:
– Нимо’йм ти пудкараме диска!
– Няма значение, не е проблем! – отвърнах спокойно аз.
– Виж’ш ли го момчето!!! – Посочи ми някакво типче, дето беше докарало нетбука си и пускаше музика, на маса отстрани от пулта, а DJ-a на заведението и персонала го наблюдаваха озадачено и с недоумение. – Момчето си дунеси нищата и вече сивири пулувин час! Така са рабои мойту мумче!
При думите: “Мойту мумче”, избухнах в силен смях и споделих с насмешка, че може би така се работи в това заведение, при което последва обобщението:
– Виж ся, аз ку трябва да слушам пу читирнайси DJ-a на ден, ко прайм? Освен т’ва ни мужахми да ти пудкарами диска!
– Спокойно. – отвърнах аз – Не се притеснявайте! Този диск не е важен! Пожелавам Ви лека вечер.
Приятелчето, за което беше предназначен диска, с усмивка и чувство за неудобство се приближи към мен и ми се извини за неадекватната ситуация. Отново прихнах в силен смях и го успокоих, че няма проблем, след което поздравих и си тръгнах 😀