Мразя такива моменти! Моменти, в които трябва да вземам сериозни решения! Объркан съм! Мисълта ми е подвластна на кръвта, която преминава през сърцето ми и повлияна безскрупулния натиск от душата ми. Здравият ми разум и нечовешката емоция са в батална битка, а аз само стоя от страни и гледам безмълвно какво се случва, с мен самия. Мразя да вземам решения за себе си! Изтръпвам дори при мисълта, че отново ще тръгна в грешна посока! Ами, ако посоката е вярна?!?… Трябва да се концентрирам! Трябва да си помогна! Как? … Мразя такива моменти! Чувствам се странно… Пре-напрегнат, като актьор преди първата си поява на сцена и в същото време спокоен като роса. Няколко мисли се блъскат във вътрешната част на главата ми, преминават блъскайки се през врата ми, слизат блъскайки се във всички страни на тялото ми, чак го краката и се връщат в главата ми по същия начин, както са излязли от нея!???

!@№$%€§*()

Мразя подобни моменти!