Преди да започна този пост, искам да се извиня на всички нормални хора, които четат глупостите ми. Хора, които изживяват по интелигентен начин нормалният си живот, в който не друг, а те самите са си главни гeрои. Дължа им голямо извинение за следващите няколко реда.

Чувам доста любопитни неща за себе си, напоследък. Някои от хора, които ме познават; някои от хора, които не ме познават; някои от хора, които си мислят, че ме познават добре. Интересното е, че само един или двама човека имаха смелостта да ми кажат това, което мислят за мен в прав текст – право в очите ми. Благодаря им за което! Ся, не ме разбирайте погрешно! Не съм нищо повече от никой друг! Никога не съм се имал и за нещо кой знае какво. Просто, българският превод на думичката „истина“ е „лъжа повторена с повод или без повод, безброй пъти“. Приятелите и близките ми знаят що за човек съм, а за мен само те са от значение. На всички останали съм посветил следващите няколко реда, написани с любов:

Аз съм това, което съм! Който ме харесва – Благодаря! Който не ме харесва – пак Благодаря! Разни хора, разни идеали! Обичам! Когато се налага – не обичам. Не умея да мразя! Алергично-апатичен съм към скучни, сиви и безинтересни личности! Не обичам да премълчавам истината и за всичките си години съзнателен живот, така и не се научих да го правя. Някои хора въобще не понасят тази част от характера ми, но това много слабо ме интересува. Карам хората да търсят разликите ми с останалите хора, а не приликите! Повечето люде, които съм срещнал в живота си, са видели и изпитали онова, което са провокирали в мен! Правя винаги това, което АЗ сметна за добре и не съжалявам за нищичко в живота си! Имам едно лице и много настроения. Много са хората, които са виждали и лицето и настроенията ми, но са малко тези, които са успели да се докоснат до душата ми. Познавам много хора – обичам малко. Срещам непрекъснато нови лица, но помня предимно единици. Грам не ми пречи и дори се забавлявам, когато разбера, че съм мразен, плют, обсъждан, вкаран в поредната интрига или филм; или когато някой глупак се е опитал да омаловажи по някакъв начин това, което съм постигнал, колкото и нищожно да е то. Лично за мен, това е доказателство, че живея живота си както трябва. Двата ми житейски принципа са: „Няма начин да няма начин“ и „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!“ Всеки е добре дошъл в моето обкръжение, но не всеки издържа да остане в него до край. Опознават ме само хората, за които реша, че има смисъл да ме опознаят! За останалата част от многото съм просто това, което съм избрал да видят, или което съм решил, че искам да мислят, че съм! 🙂

Това е !