От няколко дни си мисля как ние хората постоянно забравяме да бъдем добри един към друг …
През времето в което не бях в България установих, че в която и да е било друга държава, колкото и странно да звучи – хората все още намират време за себе си, за семействата си, за хобитата си та дори и за културно масови мероприятия различни от вечерно надриране в култов бар или бира с цаца в близката кръчмотека.

Замислих се също колко малко взех да се усмихвам напоследък и как в последно време използвам доста рядко изрази от сорта на „изглеждаш прекрасно“ , „днес беше хубав ден“ и „как се чувстваш“ …

Дали пораствам ?!…

Не мисля! А и не искам!