images (1)

За да излъжем, някой трябва да ни повярва. Така вярата е в основата на лъжата.
Хората са едновременно и лъжливи, и доверчиви.

Определение за лъжа:

Лъжата е едно неистинно съждение, направено от някого с намерението да заблуждава. Лъжата е, да кажеш нещо фалшиво, с намерението то да бъде прието за истина от някого друг. Има два подхода към определението на лъжата. Едни от теоретиците приемат за лъжа всички видове измама. Други разглеждат лъжата като конкретен вид измама, характерна единствено за хората, при които като носител на измамата се използва езикът, който първоначално е създаден, за да бъде носител на истината. Лъжата се определя като измама, която използва обикновените носители на истината – изказванията чрез думи или символи, а не природните знаци.
Най-известните философи, защитаващи това определение, са Кант и, по-късно, Сартр. За Кант най-отвратителното в лъжата е, че тя подкопава доверието в езика като носител на истини. На тази основа Кант отхвърля всички видове лъжи като неприемливи, тъй като лъжата поразява същността на човека като субект на познанието. Кант дава следните аргументи против лъжата:
1. Лъжата е изкривяване на природната способност на езика да осигурява комуникация на истината;
2. Когато някой лъже, той подкопава доверието в обществото.
3. Когато някой лъже, той използва хуманността на другата личност за свои цели. Той пренебрегва рационалността на другата личност и взема решение вместо него.
Сартр внася едно уточнение, показвайки, че и истинното съждение може да обслужва лъжата, стига индивидът, който го изказва, да е убеден, че лъже. “Ако личността прави вярно съждение, но вярва, че то е лъжливо, и го казва, надявайки се слушателите му да го вземат за истинно, тогава това е лъжа”. (Jean-Paul Sartre, Le Mur (1937). Сартр набляга на вътрешната интенция да се излъже, независимо от крайния резултат. Когато лицето лъже, то е неистинно, но не винаги е необходимо да прави невярно съждение. Той подчертава психологическия аспект, важността на мотивите, а не дали обективно имаме вярно или неистинно съждение.

Психология на лъжата:

Капацитетът да се лъже се проявява рано и е почти универсален в човешкото развитие.
Еволюционната психология се занимава с теорията на мисленето, според която хората употребяват лъжата, за да стимулират реакцията на другия към тяхната история и да определят дали лъжата се възприема като правдоподобна. Този процес е познат като процес на развитие на “Макиавели интелигентността”. Децата започват да лъжат на около четири – четири и половина години. Преди това те не са способни да разберат, че другият няма същото виждане за нещата като тяхното. На тях им се струва, че има само една гледна точка – тяхната, и започват да я интегрират в някаква история, за да проверят реакцията на другия.
Малките деца научават от опит, че лъжата може да ги спаси от наказания, преди още да развият теорията за мисленето, необходима им да разберат как мисленето работи.
В опита си да разберат мисленето, децата разказват фантастични и невероятни неща, защото те все още нямат концептуалните рамки, за да оценят дали едно изказване еправдоподобно. По този начин те се стремят да си изработят концепция за правдоподобност.
Когато децата научат как работи лъжата, те все още нямат моралните норми, за да се въздържат от лъжене. Минават години в наблюдаване на лъжите на другите, както и на резултатите от техните собствени лъжи, за да си изработят правилно разбиране за лъжата.
Склонността към лъжене варира твърде много между децата, като едни са лъжливи, а други са честни. Тези навици обикновено се променят, когато те станат възрастни.
Според някои изследователи децата са по-склонни към лъжене от възрастните. Други твърдят, че количеството на лъжите остава едно и също, просто възрастните лъжат за други неща. Възрастните лъжат по изкусно. Преценката зависи от това, какви лъжи се вземат предвид – тактическите, социалната неискреност или политическата риторика.

Компулсивното лъжене:

Има множество причини хората да лъжат. Първата е страхът. Това е най-обикновената причина. Лъжата им дава сигурност и защита срещу възможно наказание. Това е така, защото хората знаят, че са направили нещо наказуемо, лошо в даден момент. Друга причина някой да се научи да лъже, е подражанието, при което се следва някакъв чужд модел. Когато някой вижда, че другите лъжат, той става по-склонен също да лъже. Накрая, хората лъжат, защото чувстват, че истината няма да им помогне да получат това, което искат. Единствено обаче лъженето по навик може да бъде наречено“компулсивно лъжене”.  Ако някой винаги се страхува, че ще бъде наказан, лъженето може да му стане навик и навикът е втората причина за лъжене. В такъв случай се стига до компулсивното лъжене, което е лъжене по рефлекс. Даже когато компулсивният лъжец се сблъска с истината, той продължава да настоява, че неговата теза е истина

Видове лъжи между партньори:

Обезсърчаващо е да се разбере, че хората лъжат най-много тези, които обичат.
Изследванията са показали какъв тип лъжи си обменят любовните партньори.
1. Лъжи, свързани с отношенията
1.1. За времето заедно – лъжат защо не могат да бъдат по-дълго време с партньора си (много съм зает, имам работа, сега не мога да дойда);
1.2. Минали отношения – лъжат относно равнището на влюбеност (“Никога не съм го обичала истински”; “Аз съм много по-близка с теб.”; ”Обичам те повече от всекиго,
когото съм обичала досега.”);
1.3. Чувства и интереси към другите. Лъжат за впечатлението, което другите са им произвели и за интереса си към тях – непознати, бивши партньори, колеги, приятели и т.н.
1.4. Тайни контакти – лъжат относно другите си връзки; за това, че са били с друг или друга; за случайни сексуални контакти; за телефонни разговори, имейли и др. Специално се лъже за интимни, но не сексуални контакти с другиго или с друга. Лъже се за интернет аферите.
1.5. Лъжат за равнището на ангажираност – какво точно чувстват към партньора, несигурността и съмненията, които имат за връзката си.
1.6. Флиртове с други – лъжат за другите си флиртове;
1.7. Предадено доверие – лъжат партньора, че са запазили в тайна споделеното;
1.8. Крият времето и дейностите. Крият колко време и какво са вършили със свои приятели и колеги.
2. Лъжи, свързани със секса.
2.1. Крият сексуалните си фантазии – сексуални фантазии за други по време на секс или мисли за секс с другиго или с друга;
2.2. Онаниране – крият, че го правят или относно честотата. Крият какво фантазират, онанирайки или че използват порнография;
3.2.Сексуалните си истории – лъжат за броя на партньорите си, за особени секс практики, какво са правили с другите, за девствеността, за блудстване в детството;
2.4. Сексуалното удоволствие – лъжат колко добър секс са правили с другите партньори. (“Ти си най-добрият”, “Едва сега разбирам какво е истински секс.”)
2.5. Невярност, изневери;
2.6. Сексуална ориентация – лъжат, че се интересуват от секс с хора от същия пол.
3. Криене на отрицателни мисли и чувства

Всички критяни са лъжци. Така древният философ, самият той – също от остров Крит, създал логически порочен кръг, от който няма излизане. Но както винаги, в преувеличенията има достатъчно доза истина. А тя е, че лъжата е може би най-човешкото нещо. Нещо, което може да донесе на личността както големи успехи, така и огромни разочарования.

Според психолози и социолози хората лъжат всеки ден, всеки час, мнозина от нас – дори по-често. И в това няма нищо патологично – просто спестяването на истината е своеобразна смазка за междучовешките отношения, както и евтин допинг за понижено самочувствие.

Според психолога Робърт Фелдман от Университета на щата Масачузетс послъгването е силно свързано със самооценката. Веднага щом усетим заплаха за нея, ние, мнозинството средностатистически хора, започваме да лъжем на по-високи равнища – и количествено и качествено.

Не всички тези лъжи нанасят вреда. Много от тях и не целят такава – напротив, спестяването и ретуширането на истината често е най-добрият начин да опазим своето и чуждото лично пространство. Самохвалството и белите лъжи, родени от такт и учтивост, са безобидни. Но хладнокръвното лъготене е вредно, защото руши доверието и задушевността в отношенията – истинския цимент на обществото като цяло.

Няколко начина да открием дали някой се опитва да ни излъже:

Изследване учени от Харвардския университет показва, че има конкретни начини да разберем дали някой ни лъже и мами.

Да, би било чудесно, ако всеки кандидат за работа, участник в преговори и потенциален доставчик казваше истината. В реалния свят обаче да поддържаш бизнес означава до голяма степен да умееш да различаваш факта от увъртането, пише бизнес блогърът Джесика Стилман.

Как тогава да отличим лъжеца? Полицейските сериали и народните мъдрости дават някои идеи, но те не са истински полезни, когато искаме да надушим измамата. Например, въпреки популярното мнение, лъжците не винаги нервничат и примигват виновно. Това че Холивуд бърка обаче не означава, че трябва да бъркате и вие.

Ново проучване на Харвардската бизнес школа и университета „Медисън” в Уисконсин, САЩ, дава някои наистина ценни насоки по темата. Изследователите помолили участниците в проучването да играят често използвана в икономическите изследвания игра, в която на един човек се дава малка сума пари, а той трябва да реши каква част от нея да сподели със своя партньор. Получателят от своя страна трябва или да приеме, или да отхвърли офертата на първия играч, в зависимост от това дали я намира за справедлива. При опит за измама и двамата не получават нищо.

Ръководителите на експеримента променили малко правилата на играта, за да дадат възможност на участниците да лъжат. Онези, които получавали офертите, не знаели с колко пари разполага партньорът им, но имали право да разговарят с него преди началото на играта. През този времеви отрязък „собственикът” на парите получавал възможността да измами, решили учените.

В крайна сметка 30% от играчите или излъгали за сумата, с която разполагали, или се опитали напълно да избегнат разговора с другия човек. Но как разбрали учените кой лъже? Оказва се, че това са трите основни издайнически знака:

Те говорели много. „Наглите лъжци използваха много повече думи по време на играта от онези, които казаха истината. Вероятно това бе опит да спечелят подозрителните си партньори”, обясниха авторите на проучването. „Точно като носа на Пинокио, броят на думите нарастваше заедно с наглостта на лъжата.” Освен това лъжците използвали по-сложни изречения от честните играчи.

Те ругаели повече. Измамниците ругаели по-често от останалите, особено когато партньорът им изразявал съмнения относно тяхната честност. „Смятаме, че причина за това е фактът, че лъжата изисква разходването на огромна умствена енергия”, заяви един от учените. „Става трудно да контролираме някои неща, когато ни се налага да използваме толкова голяма част от мозъка си, за да излъжем.”

Те избягвали изказванията от първо лице. Никой не е склонен да си признае, че се държи неетично, затова хората често избягват да говорят от първо лице, когато лъжат. Вместо това те използват местоимения в трето лице или запазват неутралност в изречението. „Така лъжците се разграничават от невярното твърдение и отказват да признаят авторство при лъжата”, отбелязват авторите на изследването.

Излиза, че измамата чрез увъртане не е добра стратегия. Наглите лъжи се оказват най-убедителни, но учените предупреждават, че няма съвсем сигурен начин, по който те могат да бъдат разобличени.

„Би било погрешно да погледнем на тези открития като на евангелска истина и да ги прилагаме прекалено стриктно”, заяви Дипак Малотра от изследователския екип. „По-скоро факторите, които изяснихме, че имат връзка с лъжите и измамите, са най-полезни като предупредителни знаци, които да ни накарат да внимаваме повече и да проучим по-добре фактите.”

Източниците са прекалено много и ще бъдат описани в последната статия от 
поредицата „Факти и размишления за лъжата“