Часът е 4:45 след полунощ. Поредната безсъно-топла кипърска вечер … След 48 часовият безсънен маратон, приятелката ми спи като бебе. Тихо е!

Нещото, което ме накара да напиша този пост по това време на денонощието бе песента в началото на 2-ра серия от 6-ти сезон на „От Местопрестъплението – Лас Вегас“. Парче, което наистина ми направи мн. силно впечатление и дори леко ме натъжи. А, повярвайте ми, това е нещо, което се случва много рядко при мен.

Парчето се казва Mad World, писано е от някакъв типец родом от Фресно, Калифорния на име Гари Джулс.

Изрових и видеото и се постарах да направя що-годе читав превод.

Навсякъде около мен има познати лица
Изгубени места
Изгубени лица

Готови за всекидневните си борби
Вървейки в нищото,
Вървейки в нищото

Сълзите им препълват чашите им
Без чувство
Без чувство

Скрий ме, искам да удавя самотата
Няма утре
Няма утре

[припев]
И го намирам някак си забавно,
И го намирам някак си тъжно
Сънищата, в които умирам
са най-хубавите, които съм имал
Трудно ми е да ти кажа,
трудно е и да го понеса:
Когато хората въртят се
в кръг е много, много
Обезумял свят.
Обезумял свят.

Деца, чакат деня, в който да се чувстват добре
Честит рожден ден
Честит рожден ден

И аз се чувствам както всяко дете би трябвало
Седя и слушам
Седя и слушам

Отидох на училище и бях аз много нервен
Никой не ме познаваше
Никой не ме познаваше

Здравей, учителю, кажи кой е урокът ми
Погледна през мен
Погледна през мен

[припев]
Разшири света си
Обезумял свят