Отивам да бачкам в едно от известните заведения, в курорта, в който пребивавам. След поне 100 разговора от страна на шефа на въпросната дискотека, в крайна сметка се уговорихме за пари, работно време и т.н. Ше бачкаме за пръв път… Заведението е читаво, клиентите са персонали и местни позьорчета, дето са забърсали я някоя туристка я някоя закъсала бачкаторка (края на сезона, все пак). Абе, пълната предпоставка за готино парти.
Докато си включвах джаджите, отнякъде се появи един рус и луничав младеж (на 18, максимум 21-22 годишна възраст), и още от вратата се запъти към мен с бойна стъпка. Дойде при мен и със сериозна физиономия, леко вдигната вежда и с басов тембър на робовладелец рече:

– Where is the boss or the manager of that place? I have an urgent conversation with someone of them!

Без да кажа нищо, посочих местонахождението на въпросните персони с пръст и се обърнах с гръб, уж за да дооправя джаджите си. Всъщност, целта на обръщането ми с гръб беше, за да не се разсмея силно баш пред лицето му. Знам ли го к’ъв е, що е… Пък и, някак си, не е гот…

След 3 минути разговор, шефа на заведението дойде при мен и ми каза, че преди време е обещал на въпросното хлапе да пуска в заведението му и въпросният змей му се е примолил да го пусне тази вечер.
Няма лошо! Началникът ми плати половин хонорар, без изобщо да си включа компа и отделно ми даде половин кочан билети за безплатни питиета…
Аз реших, обаче, да не остана. Започнах да си събирам лека-полека нещата: пулт, два контролера, компютър, още един компютър за видео стените, микрофон, кабели и един плеър, за зор заман.
Докато прибирах нещата си из кейсовете, се появи хлапето и с високо вдигната глава и ме попита:

– So what’s the equipment that I’ll gonna use for the gig tonight?

Аз спокойно му отговорих:

– You can connect your setup to P.A. of the bar.

Събрах се аз, лека полека. Пича извади един iPad, включи го директно в процесора при усилени стъпала и след съответните шумове излизащи от говорителите на колоните – каза:

– I’m done! и ми намигна…

Казах си на ум: „ЯСНО!“…
Взех кейсовете си и се запътих за питие към бара, преди да се прибера. Докато вървях към бара, ясно чух как влиза с лууп парчето на Dimitri Vegas, MOGUAI и Like Mike – Mammoth от средата, последвано с няк’ъв груб флейнджър. Ама, като казвам „влиза“, имам предвид, че хартиите на говорителите се обърнаха в обратната посока, a от мажещия флейнджър, набучен на макс не можех да си чуя мислите. След като мина „силната част“ на трака, пича спря рязко музиката, вдигна ръце, прехапа устни, плесна два-три пъти във въздуха, погледна към мен, намигна ми и каза:

– Man, I’m the best DJ in London! I’ll make a party like Tommorrowland here, tonight.

Единственото нещо, което ми дойде на ум да му кажа, преди да си тръгна, беше:

– You are the man, dude! Good luck tonight!

Прибрах се, пуснах си последния епизод на The Blacklist, нарязах някакво мезе и отворих бутилка вино.
Още преди епизода да свърши, шефа на въпросното заведение започна да ми звъни по телефона… Все още звъни и не му вдигам…