Преди около 10 мин попаднах на една адски интересна поетеса. Името и (името, което пише в сайта, в който я намерих) е Маргарита Панайотова. Ето нещо от творчеството и.

ДУБРЕ СЪМ

Маргарита Панайотова – kalina

Дубре съм яз! Ни ма мислети начи!
Ни ма пудпират никакви дилеми,
ни мога хич ут нищу са уплача,
хабер си нямам ко й тува прублеми.

Дубре съм, ми! Със здравиту, с жувотя
пугаждами са вечи сто и кусур гудини,
пък га на вратника късметя ми пухлопа,
широооку му утварям, дан замини.

Либовну същу съм таман! Ма убикалят
серсеми сякакви… Идин съм убградила –
гу прая сам да си приказва кат замаян,
пък той ма прай на дива и щаслива!

Са раня харну, зер ду три пъти вичерям –
пи ер квадрата ми замяза на укръжнус,
ма кат намигна на глидалуту, кат са засмея –
дан си пусегна зорлем са удържам.

У двора сякугиш ми й от-до прекупану,
упрану ф къщи ми й, скупосну, нагласену…
Ми иди песня на три гласа да зафана,
дорде разлая сички кучета у селу.

Чи ко ши ми й!? Дубре съм и изопщу
съм фтасала и вътрешну и външну –
ут фустата и лачен`ти галоши
ду мислата ми, дет са лее кръшну.

Закот жувота й санким ден ду пладне –
ни му са апстрахирам ногу-ногу.
Затуй съм ф селу първа пу купане,
пък и хороту моа с бял пишкир да вода. 😉

Останалите и неща може да намерите ТУК