Моят сват

Posted by Михаил Нейчев on апр 27, 2008 in Мерена реч, Разпиляни мисли | 2 comments

И тази нощ не спя!
Паля пак цигара от цигара
и мисля си кога
ще мога нещо зад гърба си да оставя.

Всяка част от мойто тяло,
различно нещо пак си мисли
душата ми като каналена вода
е всичко друго – не и бистра.

Не мисля как, не мисля с кой,
какво, къде и колко ще направя,
а мисля само как от тъпия застой,
и себе си, и всички да избавя.

Омръзна ми от мисли тъмни,
омръзна ми да бъда свит,
омръзна ми да бъда куче
в готовност пак да вади щит.

Нагледах се на хора разни,
наслушах се на всякакви неща,
наситих се на дами мазни
със пищни форми, но с изпразнена душа.

И пак си мисля, как ми писна
от всичките неща объркани,
от филми стари с гадни твари
и всичките с лица изтъркани.

Отмина миг, остана спомен
отмина ден, остана вик
и пак съм сам и непокорен
готов да взема всеки миг …

Посветено на Христина Сотирова